За нас



          Елена + Ники + Индия = ЕЛЕНИКИНДИЯ

    Времето наистина е нещо странно. Разтегливо като локум, гъвкаво като гума, относително като пластелин. Свива се, разширява се. Часовете могат да бъдат дълги като дни, а понякога дните и месеците хвръкват за минути. Понякога Времето е като отвратителен плъх, който гризе за секунди небитието, а друг път го яде лениво и постепенно като тромав дървояд. Преди дванайсет години в един ден като сегашния смелостта най-накрая реши, че излезе от мишата си дупка, където се спотайваше през последните дни и месеци, за да човърка още повече в огъня на душевния раздор, и пламенно се метна на коня на желанието и устрема, който пък на свой ред хукна по мъхестата, но и чат-пат трънлива пътека на Любовта.

    С една дума там на пейката в същия като днешния ден, когато есента оцапваше света с шарената си кръв, а слънцето хвърляше уморени лъчи над главите ни, ние с Елена, първокурсници в специалност Индология в СУ, се погледнахме в кладенчетата на очите, душите ни се харесаха и засвириха в резонанс своята обща песен. Като две малки щурчета. Дванайсет години, които са като дванайсет секунди, а в същото време са толкова пълни от спомени и емоции, красиви и цветни, понякога тъжни, че ако ги сложа в торба и я зафича на дървото на спомените тя сериозно би натежала, та дори скършила клона.

      Дай Боже, песента да продължи все така в резонанс и през следващия цикъл и никога да не запяваме друга песен, че какво по-голямо нещастие от това  да секне песента на Любовта.

   И дай боже, всетаки до нас да бъде онзи добър и верен приятел, който ни срещна за пръв път и който носеше тогава все още странното и непонятно за нас име Индия. Този блог е най-вече за теб, приятелю, и общата ни пътека.

                       Елена + Ники + Индия

Тримата сме заедно от 2003 г. насам. Пътуваме заедно, живеем заедно и споделяме радости и несгоди.

Понякога се случва да се караме или да се разочароваме един от друг, но в следващия момент се даряваме с най-чистата и искрена обич и признателност.

  Дванайсет години, мимолетен миг, в който продължаваме да се опознаваме, да се учим един от друг, но най-важното да поддържаме жив огъня на своята любов.