вторник, 25 юни 2013 г.

Непознатата Индия: Тайните на племето Пания

   
© текст и снимки:Еленикиндия
източник: http://www.peika.bg/

Индия е като континент, под чието небе се подслоняват безброй народи, религии и учения и това е една от причините, поради която тя не спира да ни удивлява. Днес малко хора свързват Индия с племенните общности и дори не подозират, че те са изиграли огромна роля във формирането на индийската култура, такава, каквато я познаваме днес. Малко хора подозират, че нейните богатства се дължат точно на сливането на външната арийска традиция и мироглед с тези на коренните жители на полуострова. Така термини, учения и практики, които в миналото са се отнасяли единствено и само за явления от племенните общности – като например образите на божествата Шива и Кришна и дори основите на йога, чийто първообраз намираме сред руините на древната цивилизация на Мохенджо-Даро – днес всичко това е неразривна част от всеобщия индийския светоглед. 

 В индийската конституция са регистрирани 645 отделни племена. Обобщеното название, под което са известни те, е адиваси – изначални, древни хора, като племената съставляват около 8,3% или 84 милиона от цялото едномилиардно индийско население. Някои като гондите са колкото цялото население на България, а от други като чаимал на Андаманските острови са останали едва 18 души. 

 Може да се каже, че племената са древните филолози на Земята, защото без съмнение са първите, усвоили езика на заобикалящия ги свят и точно тази устойчивост и силна взаимовръзка с природата ни кара да изследваме и опознаваме пътеките им. 
Нашият водач Сабу

  Този път бяхме решешни да се запознаем отблизо с племето пания – едни от най-древните обитатели на полуостров Хиндустан. Не знаехме дали ще успеем, тъй като нямахме ни най-малка идея как можем да достигнем до земите им от мястото, в което се намирахме тогава – а именно малкото, крайно непопулярно градче със смешното име Султан Батери, щата Керала. Извадихме късмет все пак, защото попаднахме на точния човек, идеалната ни връзка с племето. Сабу не беше пания, ала не беше и външен човек, защото от години работеше заедно с тях в селското стопанство и познаваше езика и порядките им. 


Зеленото на Керала
 Тръгнахме с него през малки пътечки, криволичещи между живописни чаени плантации, оризови и пиперови насаждения и навлязохме в толкова типичния за щата Керала „магичен свят“, в който се редуваха в който се редуваха всички възможни нюанси на зеленото – от най-наситеното тъмнозелено, каквото се намира в джунглата до най-яркото и светло на росната и свежа трева. Изведнъж се отклонихме от пътеката и зацепихме право през шпалир от мангови и бананови горички, които не спираха да ни удрят плесници с големите си разперени длани. Същевременно трябваше да си гледаме в краката, защото в селските райони, особено сред насажденията, се спотайваха и най-много опасни змии. Всяка година те отнемаха живота на хиляди селяни и неслучайно са сред най-почитаните животни на Юга. Както знаем колкото си по-страшен и опасен, толкова си по-значим и почитан сред вярващите. Само преди няколко дни на подобна разходка в джунглите на Перияр бяхме станали неволни свидетели на любовния танц на две непознати за мен змии – изключително красива гледка, от която обаче те побива цяла гора от остри тръпки. 

След пет километра наближихме селото...


 Следва втора част


четвъртък, 20 юни 2013 г.

स्वगृहे पूज्यते मूर्खः...(sanskrit subhashita)


Снимка и превод от санскрит: Elenikindia ©

स्वगृहे पूज्यते मूर्खः स्वग्रामे पूज्यते प्रभुः ।
 स्वदेशे पूज्यते राजा विद्वान् सर्वत्र पूज्यते ॥ 

 svagṛhe pūjyate mūrkhaḥ svagrāme pūjyate prabhuḥ | 
svadeśe pūjyate rājā vidvān sarvatra pūjyate ||

 Глупавият е почитан в дома си, богатият - в града,
 царят - в страната си, а умният е почитан навсякъде.



петък, 14 юни 2013 г.

To live is to dance - забавни кадри от Индия 2013

неделя, 9 юни 2013 г.

В едно тихо и зелено индийско селце

   
  
   Твърде често увеличаването на човешката популация води след себе си проблеми за околната среда като изчерпване на ресурси и посегателство върху диви местообитания. В едно тихо селце в Индия обаче съществува поразителна еко-традиция, която помага да се подсигури по-зелено бъдеще с всяко ново поколение. 

     В някои части на Индия много родители предпочитат мъжки наследници, но жителите на селото Пиплантри нарушават тази традиция като отбелязват раждането на всяко бебе момиченце по начин, добър за всички. За всяко родено момиченце общността се събира, за да засади заедно 111 плодни дръвчета в нейна чест. Тази традиция е била предложена за първи път от бившия лидер на село Пиплантри - Шиян Сундар Паливал, в чест на неговата дъщеря, която починала на млада възраст. 
  
     Но засаждането на дърво е само един начин, по който общността подсигурява по-светло бъдеще за техните дъщери. Според доклад на The Hindu, хората от селото събирали около $380 за всяко ново бебе момиче и ги депозирали в сметка за нея. Родителите на момичето допринасят със $180 и трябва да направят обещание да са добри настойници.

    Караме родителите да подпишат декларация, в която обещават, че няма да оженят дъщеря си преди достигане на пълнолетие, ще я водят редовно на училище и ще се грижат за дърветата, посадени в нейна чест. казва Паливал.
     
     В последните шест години с увеличаването на популация, хората от Пиплантри са засадили приблизително четвърт милион дървета – впечатляваща гора в чест на най-младите членове на обществото, предлагайки на всеки късче отмора в тяхното ежедневие.

    http://www.earths-book.com/

четвъртък, 6 юни 2013 г.

При племето Пания (Among the Paniya tribe)


      
      

     Тази година бяхме на посещение при племето Пания, населяващи Сините планини в Южна Индия. Приликата им с някои африкански народи е недвусмислена. Широките лица и ноздри, къдрави коси и орнаментите за украса определено препращат към Черния континент. 
   
    Пания са известни със силната почит, която отдават към предците си. Имахме късмета да бъдем там точно по време на възпоменателна церемония, в която жрецът (чемми) извършва нещо като заупокойна молитва. В края на молитвата акумулира в себе си такова напрежение, че тялото му започва да конвулсира и да се тресе. Спира чак когато предаде молитвите си върху купчината дрехи, притежание на покойника. 

    Нa видеoто се вижда още как изпявам една индианска песен на насъбралите се хора, как се опитвам да им обясня невербално правилата на играта лакрос и как им връзваме мартенички :)





понеделник, 3 юни 2013 г.

Събитие за Ауровил, 06.06.2013





 Клуб "Приятели на Индия" ви кани на 

               АУРОВИЛ - ЗЛАТНАТА СПОЙКА КЪМ ЕДИНЕНИЕ МЕЖДУ ХОРАТА 

 прожекция на филм и 
беседа-разговор с Татяна, дългогодишен жител на селището

 Всеки от вас ще има уникалната възможност да научи от първа ръка повече за живота в този международен културен град, проектиран да обедини ценностите на различни култури и цивилизации в хармонична среда с единен стандарт на живот, съответстващ на физическите и духовни потребности на човек. 

 Място:   Център за източни езици и култури, бул.Тодор Александров 79, аудитория 20 

Дата и час: 06.06.2013 - четвъртък от 18:30 часа - вход свободен






събота, 1 юни 2013 г.

A day in India - cool video

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...