понеделник, 31 октомври 2011 г.

Снимки от празника на светлината (Photos from the festival of lights)

Тези прекрасни снимки от събитието на 28-ми октомври са дело на Манол Дончев. Страхотна вечер. Индия дойде с целия си блясък и хилядолетна митология, за да огрее, както никога досега малката, самотна зала в ЦИЕК.

© * http://manoldonchev.daportfolio.com/



неделя, 30 октомври 2011 г.

На гости на ББТ (Guests at BBT)



сряда, 26 октомври 2011 г.

Постановка по случай Дивали




Студентите от специалност Индология ви канят
на индийския празник на светлината Дивали.



Благоухания, химни на санскрит и танци



ще съпроводят светлото ни тържество.



След истории за божества и демони ще се почерпим с индийски сладки.



Заповядайте!





28 октомври 2011 г., петък, 18.30 ч.,



в Центъра за източни езици и култури,



зала 1, бул. „Тодор Александров” 79

събота, 22 октомври 2011 г.

"Сега пък в какво се забърках?"


©Интервю на Хелена де Бертонадо
 Преведе от английски Милена Николова


Първата книга на Арундхати Рой пожъна международен успех, но последната беше публично изгорена в Индия. Спечелилата Booker Prize писателка обяснява защо не може да спре да предизвиква сензации.

Не съм си мислела, че интервюто ще мине лесно. Арундхати предложи да се срещнем по време на едно нейно нощно пътуване с влак от Индор до Делхи. Ако удвоите общия брой на хората, които работят в Лондон и се връщат вкъщи всеки петък вечер с влак, да кажем, до Surrey, ще получите някаква представа за кошмара, който изживяхме.

В четири следобед се срещнахме на гарата в Индор. Рой точно се беше върнала от шестдневен протест в долината Нармада, красива област на провинциална Индия, където огромен язовир заплашва да потопи 60 села. Рой е написала пламенно есе по същия въпрос в книгата си "Цената на живота", която се разпространява в Англия от Харпър Колинс.

Нейните виждания вече предизвикаха буря от дискусии в Индия. Копия от есето били изгорени от защитници на язовира, а Върховният съд я обвинил в атакуване на величието му поради иронично-безразсъдния удар по предложението да се изплатят парични компенсации на селяните. "Повечето от селяните", пише тя, "се нуждаят от пари, колкото съдията от Върховния съд от торбичка с тор."

Във вагон втора класа всички пътници са принудени да се тъпчат по сините скамейки. Рой е наобиколена от активисти и поклонници, които искат афтографи. "Богът на дребните неща"- книгата, спечелила Booker Prize - я превърна за една нощ в нещо като национално съкровище, въпреки че това непременно води и до появата на врагове.

Рой е дребничка, облечена е

петък, 14 октомври 2011 г.

Дървото, което изпълнявало желания (The wish fulfilling tree)



Веднъж един човек бил надвит от умората и решил да си почине под едно магическо дърво, изпълняващо желания. Легнал и заспал под сянката му, а когато се събудил, почувствал силен глад. Помислил си тогава:
- Толкова съм гладен! Да имаше малко храна сега, та да хапна...

И тутакси от някъде се появила храна. Сякаш извирала от въздуха. И била невероятно вкусна! Човекът бил толкова гладен, че изобщо не се замислил от къде се е появила тази храна. Веднага я придърпал към себе си и започнал да яде...
Малко по-късно, когато вече бил заситил глада си, човекът най-после се огледал наоколо. Чувствал се удовлетворен от храната, но в съзнанието му изникнала друга мисъл:

- Ех, сега да имаше и нещо за пиене...

И тоз час пред него веднага се появило прекрасно вино. Лежейки под сянката на дървото и сладостно отпивайки от виното, разхлаждан от свежия полъх на вятъра, човекът най-после осъзнал случващото се и започнал да се удивява:

- Какво става всъщност? Спя ли още? Или духове си правят шеги с мен?

И тъй като Дървото изпълнявало абсолютно всички желания, привиденията също се появили. Те били ужасни и отвратително жестоки. Точно такива, каквито човекът си ги представял. Разтреперил се той от страх и си помислил:

- Леле, ми ако ме убият...

И те го убили.



Внимавай какво си пожелаваш!

Защото всичко може да се сбъдне...

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Революцията нa мравките (The revolution of ants)


От френски: ©
Жана Русева

Един уникален експеримент в банковото дело, осъществен преди повече от три десетилетия, дава своите изключително впечатляващи плодове. Успешният, безпрецедентен пример в банката Сева в Ахмедабад, щата Гуджарат, бе последван и в други индийски щати, с което се осигури възможност на хиляди бедни, неграмотни, жестоко експлоатирани жени да вземат съдбата си в свои ръце, да отхвърлят унижението и да възвърнат човешкото си достойнство. 35-годишният юбилей на банката, рожба на женското движение SEVA (Self-Employed Women's Association) бе повод известният френски седмичник „Нувел Обсеватьор“ да изпрати свой кореспондент, за да разкаже по-подробно за тази изключителна инициатива. Ето с малки съкращения репортажа му, озаглавен „Революцията на мравките“.

Най-модерният небостъргач в Ахмедабад е седалище на редица крупни финансови учреждения. Сева банк, която се помещава в един от тези просторни етажи, не е обаче като другите. В обширния банков салон кипи оживление, всред което се забелязват единствено жени, облечени в пъстроцветно сари, в местна традиционна носия или покрити от глава до пети в черно, както повелява мюсюлманският обичай в Гуджарат. Освен това тук няма да видите блиндирани касови гишета, а служителките – само жени – са достъпни и винаги на разположение на посетителките -вложителки. Те търпеливо отговарят на въпросите им и регистрират дребните вложения – по десетина рупии (0.15 евро), което им дава възможност да изтеглят заем от 150 рупии (2.35 евро). Администраторките на рецепцията любезно помагат на неграмотните да попълват формулярите.

Банката се управлява и обслужва от висококвалифицирани специалистки, но тя всъщност принадлежи на 100 000 бедни жени, които й поверяват дребните си спестявания. Всяка най-незначителна вноска ги приближава до правото на максимален заем от 50 000 рупии (800 евро). И това е глътка въздух, защото

Нажежаване с "Лая проджект"





Six shores sharing one ocean, one sky and one language of survival and music


Laya Project’s musicians are the people of coastal and surrounding communities in the 2004 tsunami-affected regions of Sri Lanka, Thailand, Indonesia, Maldives, Myanmar and India.
This production is based on regional folk music traditions, recorded and brought back to the studio to create a composition that mixes and enhances the original recordings, and embarks on a musical journey crossing borders, while preserving the music of the people.

The Laya Project is a personal and collective tribute to the resilience of the human spirit, and is dedicated to the survivors of the 26th December 2004 Asian tsunami.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Интервю с Ашок Банкър, автор на "Принцът на Айодхя" (Interview with Ashok Banker)


Здравейте, г-н Банкър. Първо искам да ви кажа, че съм мнго щастлив, че се съгласихте да дадете интервю за нашия сайт, "Цитаделата". Сетне искам да ви кажа за скорошното издаване на първата ви фентъзи-книга, "Принцът на Айодхя" у нас. С това идва и първият ми въпрос - за вас важно ли е наистина, че романът ви е публикуван в малка страна като България?

Ашок Банкър: Благодаря за възможността, която сайта ви ми даде. Аз съм много щастлив от факта, че съм издаден в България. Размерът мже би е начин да гледаш на една страна, но за мен по-важни са хората. Вижте собствената ми страна, Индия. Тя е огромна, нй-голямата демокрация в света от 1,1 милиард души. При сегашния ръст на населението, се очаква до 20 години да сме повече от китайците, а и 54 % процента от индийците са под 30 години, което ни прави и най-младата страна в света. Но що се отнася до читатели и в частност фентъзи-фенове, Индия вероятно е голяма колкото България. Всъщност е възможно в България хората, обичащи този жанр истински да са повече. А за мен чувството е по-важно от статистиката. Така, че да, много съм доволен, че съм издаден у вас. Искам да ви уверя, че ако ще правя пътуване през държавите, в които мой книги се продават вашата страна ще бъде в списъка.

Вашият проект е много смел - вие преразказвате "Рамаяна", една от най-епичните творби в човешката история. Какво е чувството, докато пишете тази вечна история?

Звучи странно, но в моята родина, Индия, на "Рамаяна" се гледа повече като на морална притча,

сряда, 5 октомври 2011 г.

"Рамаяна" в традицията на Толкин (Ramayana in the tradition of Tolkien)



Айодхя, Непревземаемият град: легендарна столица на воини и пророци. Никога непокорявана, никога непобеждавана, най-великата крепост на цивилизования свят...

Скоро ще се превърне в гробище от пепел и кръв...

Защото Айодхя лежи в сянката на обезумял демон, от когото се страхуват дори и боговете, демон, който вече е изпратил цялата си страховита армия да опустоши света на смъртните. И само Рама, принцът на Айодхя, може да предотврати яростната атака на тъмнината и да спре инвазията на демоните. Но Рама няма да се бие сам. Мечът на брат му ще го закриля, мъдростта на един пророк ще го направлява... но в последната битка само и единствено смелостта на Рама ще реши дали Айодхя да бъде спасена или прокълната навеки.

------------------

Оригиналът на „Рамаяна" е написан преди три хиляди години от един поправил се и помъдрял крадец, наречен Валмики.

Поради многото специфики на индийската култура обаче – често Рамаяна е твърде сложна и неразбираема за останалия свят – тези иначе вълнуващи истории за героизъм, саможертва и магия остават на заден план и не се радват на популярността на по-известните митове за Гилгамеш, Херкулес, Кучулейн, Беоулф. От скоро обаче един от водещите дейци на съвременната култура на Индия – Ашок Кумар Банкър – се зае да изтупа старите истории от прахта, давайки им бляскавия вид на епично фентъзи.
Ашок, който днес е на около 40 години и живее с жена си и двете си деца в Бомбай е признат за пионер сред днешните писатели на огромната и древна индийска държава. Той е автор на първите криминални романи на Индия, на първата индийска книга, публикувана в Интернет, на първия англоезичен индийски сериал, както и на много стихотворения, издадени по целия свят. Написал е и също два популярни гида – на Боливуд (индийската версия на Холивуд) и на творчеството на Стивън Кинг.
От скоро обаче той се е отдал изцяло на дръзкия си проект да претвори древните и величави поеми на страната си в завладяващо епично фентъзи в традицията на Толкин.


Очаква се книгите да са общо 7, като първите две вече са на пазара в България. Иначе правата на “Рамаяна” са закупени в 50 държави, като сред издателите са Уорнър Аспект, Орбит, “Рандъм”-Германия, Пенгуин”-Индия.

Библиография :
PRINCE OF AYODHYA: Book One
SIEGE OF MITHILA: Book Two
DEMONS OF CHITRAKUT: Book Three
ARMIES OF HANUMAN: Book Four
LAIR OF RAKSHASAS: Book Five
LORD OF LANKA: Book Six
KING OF AYODHYA: Book Seven


Похвали за амбициозния проект вече има много от “Пъблишърс Уикли, Барнс и Нобъл, Кейт Елиот, Дейв Дънкан, Хариет Клошнър и пр.
Но Ашок готви и друг изненади. След Рама той ще опише приключенията и на друг “аватар” на Вишну-Кришна, както и на Ганеш – богът-слон. Най-голямото предизвикателство обаче е историята на Великата Битка ”Махабхарата”, която ще започне да излиза през 2004 година…
Само времето ще покаже дали този нестандартен автор ще се наложи сред лютата англоезична конкуренция. Със сигурност обаче появата му не остана незабелязана.

Инфо: интернет

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Люлеещото се момче ( The swinging boy)



© снимка: Амит Дейв

Жени-хиндуистки от етническата общност на синдхите носят грънци като част от 40-дневните пости, посветени на Джулелал (Люлеещото се момче), техния върховен Бог-покровител, които завършват с тържествена процесия по улиците.

Историята разказва, че Мирк шах, безскрупулен мюсюлмански владетел, нахлул в територията на днешен Пакистан и завладял местните провинции. След което владетелят дал следния избор пред всички хиндуисти в Синдх - или да приемат Върховната вяра на Исляма, или да бъдат доживотно преследвани. Хиндуистите помолили шаха за 40-дневна отсрочка, преди да дадат своето крайно решение. Потънали в отчаяние, синдхите се отдали на непрестанни молитви към бога на водата,Варуна. 40 дни молитвите не слизали от устата им. Нито се бръснели, нито сменяли дрехите си, по цял ден и по цяла нощ постели и пеели възхваляващи Варуна песни. Молели го от цялата си душа да им се притече на помощ и да ги избави от ръцете на поробителя.

На 40-я ден глас небесен разтърсил земите им: "Не се бойте, ще ви спася от Миркшах." - казал той. "Ще дойда при вас като смъртен. Ще се родя от утробата на Мата Девки в дома на Ратанчанд Лохана от Насарпур.

Всички въздъхнали с облекчение и благодарели на небесния глас. Скоро
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...