сряда, 21 октомври 2015 г.

Законът на рибите (The law of fish - matsya nyaya)

Един от онтологичните страхове пред древния индиец бил този от беззаконието. Беззаконието като навсякъде било равнозначно на престъпност, бунтове, глад и най-лошото – на преустановяване на ритуалните задължения, на които се крепи мирозданието според жреческите представи на индо-арийте. С една дума светът се връща към изначалното състояние на хаос. Точно този страх от беззаконието е родил апотеоза към царя, засвидетелстван в множество текстове, сред които и в Рамаяна (2.57): „Река без вода, гора без трева, стадо без пастир е тази земя, която няма свой цар“. 


понеделник, 19 октомври 2015 г.

Аз се моля на Парвати и Парамешвара (vande pāravatīparameśvarau)



वागर्थौ इव संपृक्तौ वागर्थौ प्रतिपत्ताये जगतः पितरौ वन्दे पारवतीपरमेश्वरौ


vāgarthau iva saṃpṛktau vāgarthau pratipattāye jagataḥ pitarau vande pāravatīparameśvarau

Аз се моля на Парвати и Парамешвара, родители на света, свързани както речта със смисъла, да ме дарят със знанието за речта (словото) и смисъла.

                                                                             - "Рагхувамша", Калидаса


Граматика:

vāgarthau - речта и смисъла (акузатив дв.число)
iva - като (сравнителна частица)
saṃpṛktau - съединени, свързани (пасивно причастие от "самприч")
vāgarthau - речта и смисъла (дв.число ; акузатив)
pratipattāye - за постигане (датив от "пратипатти")
jagataḥ - на света (родителен падеж, ед.ч.)
pitarau - родители (акуз. дв. число)
vande - аз се моля (сегашно време, 1 лице от глагола "ванд"
pāravatīparameśvarau - на Парвати и Парамешвара (акуз. дв.число)




понеделник, 12 октомври 2015 г.

Don't worry, be Hampi


  © Снимки: Elenikindia & Vanya Topalska

   Don’t worry be Hampi или Be Hampi not grumpy са два от най-разпространените надписи на тениски из Хампи. И наистина такова безвремие е обхванало тия места, че няма как настроението ти да не "хампияса". Времето в Хампи е като вконачило се подобно на всички онези хиляди издялани фигури, пръснати из градчето. Абсолютно неподвижно, непоклатимо. Вечер седиш на пластмасово столче на руфтопа с джинджифилов чай в ръка, хлътнал си в посипалата се като черен прах нощ и съзерцаваш бледото очертание на храма Вирупакша и изронените от бурите на времето скали. Наоколо е море от мрак. Само храмът като крайбрежен фар стои насред тъмата и праща своята спасителна дрезгава светлина към удавниците от света на блуждаещите. Небето е огромно и като поръсено със звездни капчици.

петък, 9 октомври 2015 г.

Многоликият образ на бога-юноша Сканда в санскритската литературна традиция


The many-faced nature of Kumara-Skanda in the sanskrit literature tradition

The history of worship of Kumara-Skanda, the eternally young god of war, is remarkable for its dynamic and undulating developement. From a deity, combining plenty of folklore and tribal elements with limited local significance it rises to a prominent and spread all over North India cult, flourishing in many dynasties between 2th BC and 5th AC only to fade into obscurity and spread downward to the South, where it is still venerated with pomp under the name of Murugan. In this work I attempt to trace back the genesis and evolution of the image of Skanda with its its complexity and multiplicity by researching the most important Indoeuropean heritage – the Sanskrit literature – and to outline the basic religio-political reasons which brought up the transformation of his character from a demonic personage with dangerous conduct into god of war and protector of the brahmanic orthodox.


Многоликият образ на бога-юноша Сканда в санскритската литературна традиция 


    автор: Николай Янков
© източник: "От Индия към Индия" -  сборник

       Историята на култа към Кумара-Сканда, вечно младия бог на войната, е забележителна по ред причини. Образът му се развива изключително динамично и вълнообразно - от божество, съчетаващо много фолклорни и племенни елементи с тясно локално значение, то си проправя път в ортодоксалната брахманическа ситема и се превръща в универсален за Индия хиндуистки бог, чиито култ процъфтява по време на управлението на редица династии между II в.пр. Хр и Vв.сл.Хр., за да залезе напълно в северна Индия до края на VII век и да пренесе своя пламък на юг, където до ден днешен е почитан под образа на Червения Бог – Муруган. Основна цел на настоящия доклад е да проследи генезиса и еволюцията на Кумара-Сканда с неговата характерна разнородност и многопластовост, като се опирам на най-значимото индоевропейско наследство - санскритската литература - и да откроя основните религиозно-политически причини, довели до трансформацията на неговия образ от демоничен персонаж с опасно поведение в бог на войната и закрилник на ортодокса.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...