Връзката човек- животно в Будизма (Human-animal relation in Buddhism)

© текст: Еленикиндия
     снимки: Интернет

    Ранните текстове

    Ранните текстове разкриват задълбочено познаване на животните и техните навици. Предвид аграрния характер на индийското общество в раннобудисткия период и прехранването чрез просия на първите монашески ордени не е учудващ фактът, че животните се често споменавани в класическите текстове на будизма.

     Най-често срещаното животно в историите от предишните прераждания на Буда (джатака) е маймуната. Самият Буда се твърди, че е живял в тялото на маймуната Нандия. Е, маймуните в будисткия канон не се славят с голям интелект и всъщност често са метафора за злосторство и пакостливост. Слоновете са също силно застъпени в текстовете. Те са смятани за царски, аристократични животни с грациозна походка и почти рицарско благородство. Дресирането на слон дори е сравнено с медитация, а
текстовете показват също така и осъзнаване на болката на слоновете, живеещи в плен и нуждата им да бъдат на свобода.

    Като цяло животните в джатаките са представени най-вече в позитивна светлина – способни на обич и загриженост един към друг, на алтруизъм и хармоничен живот с хората.

     Но в ранния будистки канон се забелязва и антропоцентрична нишка.
     Докато четем текстовете у нас се затвърждава впечатлението, че животните са предимно фонова част от наратива, понякога натоварени с определена символика и по-рядко заемащи централна роля в него. Дори когато са в центъра на наратива, разбираме, че животните не са всъщност истински животни. В края на всяка история научаваме, че всъщност главният персонаж е самият Буда, а поддържащите роли – негови последователи монаси.

     Духовна ограниченост



    Будизмът гледа на света като неудовлетворяващ, като място на по-тежко или по-леко страдание (дуккха), но на страдание въпреки всичко. Всички същества в плен на преражданията страдат, повечето от нас неосъзнато, на чисто духовно ниво. Животните според будизма са способни на мисъл и милосърдие, но заради постоянния живот на несигурност и безпокойство не могат да постигнат състояние на умиротвореност в ума. Тоест тук антропоцентризмът се проявява в това, че животните не са възприемани в тяхната естественост и самобитност, а им се придават човешки качества и нужди, които ги поставят в неравно положение спрямо хората.

     Поради своята духовна ограниченост животни не са допускани в ранните монашески ордени (сангха). Във Виня Питака четем за една змия (нага), която се превъплъщава в юноша, за да бъде приета в ордена. Само че нощем, докато спи, юношата отново приема истинската си форма, на змия. Буда научил за това и прокудил змията, като й казал:

    „Вие, нага, не сте способни на духовен растеж в тази доктрина и дисциплина. Но, ако постиш на 14,15 и 8-я ден от полумесечието, ще се освободиш от тялото на змия и бързо ще приемеш човешка форма за следващия си живот.“

    Пак там четем, че рецитирането на монашеския кодекс в присъствието на животно е обидно, а монасите, които имитират животинско поведение са строго наказвани. Буда наказал монах, който решил, че ще пасе трева като крава и друг, загдето имитирал, че е куче.

   Макар че са самостоятелни цялости, способни на мисъл и любов, животните са разглеждани като по-нисшестоящи от човек по отношение на духовния потенциал и прераждането в животинска форма е всеприето за негативно...за провал по пътя към просветление.

    За негативна черта при животните се смята освен отсъствието на воля за постигане на освобождение (мокша), така и предразположеността им към непристойно поведение, към насилие, канибализъм и кръвосмешение. Тоест липсата на воля към усъвършенстване води до склонност към нарушаване на табутата и моралните устои. Низките, пошли слова и разговори будистите назовават “тираччханакатха”, букв. “животински разговори”. Затова и в канона животните често стоят редом с майкоубийци, крадци, хермафродити и Буда-убийци (убийци на будистки монаси).

Отговорност към животните

Животните може и да са духовно и интелектуално ограничени в сравнение с хората от гледна точка на будизма, но той не крие, че те се нуждаят от човешка помощ, грижа и утеха. Хората имат отговорности към тях.

    Будизмът приема доктрината за последствията от извършените действия (карма) и трансмиграцията на душата. Той смята, че има пет категории (гати), в който тя може да се прероди – в царството на божествата и полубожествата, на човеците, на духовете и призраците, на животните и на жителите на Ада. По-вероятно е душата да премине през всички категории преди да се освободи от колелото на преражданията (самсара). Буда учи монасите, че всички създания са взаимосвързани и че “не е лесно да намериш същество, което да не е било твоя майка, баща, сестра, брат, син или дъщеря в предишен живот.“

    Будистите от Махаянския клон подчертават, че “всички същества от петте царства могат да бъдат считани за наши бащи и майки.”

    Будисткият еквивалент на думите на Томас Бери, че светът е “общност от субекти, а не сбор от обекти”.

    Първо от петте етически наставления, валидни за всички будисти, били те монаси или миряни, е “въздържание от отнемане на живот”.

    В текстове като Дигха Никая Буда критикува кръвните жертви във ведическите обичаи, а в тези на Ангуттара Никая се обявява против професии, свързани с търгуването на животни.

    Тхеравада Виная казва, че всички касапи, ловци и укротители ги очаква ужасна смърт. В един по-късен текст като “Сутра – възпоменание на добрия закон” осемте нива на Ада са илюстрирани във всеки един детайл. Там ще прочетем например как онези души, които са убили птица или сърна, без да се разкаят за делото си, са принудени да ядат изпражнения с червеи.

    Всички стари аскетични учения приемат съществуването на миниатюрни живи цялости,микроскопични частици, които човек несъзнателно убива. Позицията на Буда е следната:

    “Ако не виждаш нещо, не може да се рече, че му причиняваш съзнателно зло.”

     Тоест будизмът застава по средата на радикалния джайнизъм и онези, които тотално нехаят.

     За будизма големината на животното е пропорционална на тежестта на престъплението. Тоест да убиеш слон е по-страшно от това да убиеш куче. Идеята е, че в убийството на голямо животно се влагат повече целенасочени усилия. (текст Папанчасудани).

     Будизмът и вегетарианството

    Бихме сметнали, че първата повеля предполага съблюдаването на пълна вегетарианска диета, но както отбелязва Гомбрич вегетарианството е “на всеобщо почитание и рядко в употреба” в будистка Азия. В действителност, Буда не отхвърлял месото и дори се противял на идеята на Девадатта да въведе изцяло вегетарианска диета в монашеската сангха. (Виная Питака, ii.172-2) Според него всеки имал право на личен избор. Наистина вегетарианството става популярно в будизма на един по-късен етап, някъде около 700 години след смъртта му..

    Изглежда от зората си будизмът осъждал най-вече умишленото убийство, тъй като съзнателното действие носи кармични последствия. Като се опирал на това, Буда приемал за допустимо да се взима месо от дарители, след като и получател и дарител не са участници в съзнателното отнемане на живот. Буда настоявал обаче месото, което ядат монасите да е чисто в три аспекта: монахът не трябва да е чул или видял акта на убиване и убийството не трябва да се извършва от негово име и в негова чест. В текстовете се отхвърля консумирането на десет вида месо – от човек, слон, лъв, тигър, змия и т.н За някои от тях си има съвсем прагматично обяснение – слонът винаги се е смятал за царско животно, а лъвът и тигърът имат навика да отмъщават на хората за убит свой роднина.



    Будизмът и не-насилието

    Други монашески правила повеляват да се ограничи ходенето навън в дъждовния сезон, когато щъкат множество малки твари. Монасите също така трябва да избягват да се занимават със земеделие, защото с плуга или мотиката неизбежно биха наранили живи твари (червеи, бръмбари) и с това да нарушат принципа на не-насилие. При миряните земеделието е оправдано. Първо защото то е необходимо за оцеляването на социума и на монашеските ордени, които разчитат на хранителни дарения и второ, защото при него става въпрос за несъзнателно, неволево убийство. (Виная Питика)

      Повелите продължават с друг интересен пример. Виная Питика казва, че ако монах изрови трап и в него падне и се убие човек, монахът ще бъде прокуден от монашеския орден, но ако се случи в него да падне животно, той ще трябва да изкупи вината си (с молитви, пост и медитация).
    Някои текстове приемат, че животните имат право на свое имущество. В този смисъл събирането на мед от пчелите не се смята за достойно дело, а вид кражба на имущество. Животинско имущество. То е оправдано, ако се използва за лечение.

     Защита и опазване на животните

     Опазването на животните има дълголетна традиция в будистка Азия. Всъщност мнозина твърдят, че будистките манастири изпълняват ролята на природни резервати. И това не е далеч от истината. Идеалният владетел според канона е този, който осигурява благоденствие за всички същества – такива са били Весантара и Ашока, по чиято заръка били създадени множество кладенци и болници за пострадали животни.

   Текстовете също така насърчават монасите да освобождават животни, попаднали в ловни капани и да се погрижат за раните им.

    В Самютта Никая има един много силен митологичен момент, в който Шака, водач на боговете, заповядва на своя колесничар да кара по-бавно,въпреки заплахата от вражеска атака, за да не раздруса и събори някое гнездо, тъй като “по-добре е да пожертваш живота си, отколкото да оставиш птицата без гнездо”.

     В Шараттхапакасини откриваме друг про-животински фрагмент. Една история ни разказва за момче и неговата болна майка. Казали му, че единственият начин майка му да оздравее е като яде заешко месо. Момчето хванало един заек в полето, но на път за дома се съжалил над него и го пуснал. Историята завършва с това, че майката на момчето оздравяла чрез силата на добротата и състраданието, които проявило момчето и които благословили майката.

     Опазването на животинското царство е сериозно застъпена тема в едиктите на Ашока. По негово време животинските жертвоприношения били забранени в 56 дни от годината, а съчувствието към животните било издигнато във висш нравствен дълг. Отношението на Ашока към природата и животните по-късно повлияло на не един-двама китайски императори.

    До 1930г. Националната будистка асоциация излъчвала радио предавания в подкрепа на животоопазването. Особено покрай “деня на животните”, който според будисткия календар съвпада с рождения ден на Буда.

     Но не всички факти сочат в тази посока. Знае се например, че по време на династията Танг манастирите в Китай развили сериозна търговска дейност, която често не просто не била в съзвучие с околната среда, но й нанасяла немалки щети. Също така практиките на освобождаване на животни и птици в манастирите често завършвали с висока смъртност, тъй като веднъж гледани в изкуствени условия, животните трудно се приспособявали към естествената си среда.

Идеята за метта



     Солидарността на животните в будизма се засилва и от още една традиционна концепция. Будисткото схващане за метта – състояние на всеобща любов към всички твари, която се развива посредством медитация.

    “Както майката ще защити детето си с цената на своя живот, така и човек трябва да побере в сърцето и ума си всички същества и да изпитва чувство на обич към света”, казва текстът Суттанипата (I.49-50)

    Метта е състояние, което се постига чрез медитация. Началният стадий на практиката е да се научиш да изпитваш обич към себе си, тъй като “този, който обича себе си, не би посегнал на друг.” Сетне кръгът на метта може да бъде разширен към почитан учител, към приятел, неутрален човек, враг, покойник с мотивацията, че всички същества имат право на щастие.

   “Нека всички живи същества – слаби и силни, дълги и ниски, големи и малки, видими и невидими, живеещи наблизо и надалеч, родени и все още неродени – нека всички те, без изключение бъдат щастливи.” ( Кхуддакапатха 8-9).

     Само че, единствено напредналите по пътя могат да разширят своята метта към същества, които будят у човек силни чувства на неприязън. В тази категория са и животните. Когато в текстовете се споменава конкретно животно във връзка с метта, това е най-вече в апотропичен контекст, т.е. с цел предпазване. Когато схизматичният Девадатта се опитва да унищожи Буда, като му праща разгневен, побеснял слон, който да го стъпче, Буда използва своята метта да подчини страшилището. Тоест метта е и силата да обезоръжаваш противника чрез любов.

    Монасите, живеещи самотно в горите пазят своята обител от нападатели като тигри и змии с помощта на практиката метта. Счита се за лоша поличба, ако диво животно проникне нощес в будистко селище, тъй като може да донесе със себе си вредоносни сили. Затова на сутринта монасите пеят очистващи мантри.

     Животът в гората никак не е лесен за монасите. Насекоми и гризачи постоянно нарушават покоя им. Добрият, волеви монах трябва да използва дискомфорта и лошите условия и да ги превърне в средство за постигане на свръхсили. Той трябва да медитира още по-силно и да размишлява над преходността, тленността и страданието в света. По същия начин страхът като силно емоцианално състояние може да се използва като трамплин към успешната медитация и постигане на просветление. Той е силен катализатор, който може да отвори дверите на възприятието. Побеждавайки страха, монахът може получи сиддхи (чудодейни сили).

    Будизмът и екологията

   Интересно е, че в редица текстове като Весантара Джатака се отдава предпочитание на опитомената околна среда пред нейното диво състояние. Умерена и култивирана околна среда е по-добре от “почервенялата в кръв, наострила зъби и нокти” дива природа, твърдят будистките текстове. Разбира се, не отсъстват и примери за съжителство в хармония на човек и дива природа, но примерите са по-редки. Например текстът Сама Джатака разказва за монах, който дружал с диви животни и нито той се боял от тях, нито те от него.

     В социално отношение будистките общности показват далеч по-сериозна загриженост към проблемите с изчезването на водните ресурси и обезлесяването. Това са проблеми, които касаят настоящето и бъдещето на всеки един будист. Тайландските будисти са особено активни в екологичните кампании.
Организации като Life Conservationist Asociation в Тайван пък оказват особено силна съпротива на определени заложени в китайската култура практики като избиване на мечките заради жлъчката, жестоките конни надбягвания, яденето на кучета и притежанието на тигри от частни лица.
        Тибетското правителство също показва дълбока ангажираност към екологичените проблеми на Земята. Няма как да е другояче, след като то разчита главно на проекти и на помощта на неправителствени организации като възможност за получаване на субсидии и помощи. Далай лама насърчава тибетския народ да се интересува от екологичните проблеми, тъй като това би отворило добри възможности за работа пред населението и в същото време се стреми да изгради образа на Тибет като на доскорошната зелена Шангри ла, която загубила своя блясък сред китайския вражески огън.

     Заключение

    Като цяло будизмът насърчава доброто отношение към животните. Изконните будистки възгледи подбуждат чувство на съпричастнот и роднинство с всички живи същества, уловени заедно в колелото на живота. Именно това чувство на роднинство и взаимосвързаност стоят в основата на метта. Но по-детайлното проучване на практиката ни подсказва и нещо друго. Състоянието метта, към което се стремят монасите всъщност е важно не толкова заради избавяне на животното от неговото страдание, а като стъпка към издигането на духовните качества на самия монах. Това е един позитивен антропоцентристки подход към околния свят, базиран на доктрината за просветления Аз, на интереса към себе-то, което е по-добре от липсата на въобще някакво отношение по въпроса.