четвъртък, 29 март 2012 г.

Заключени в малка стая (Locked in a little room)



    Човек трябва да гледа на живота като на пътуване, за което е дал всичките си спестявания. Все едно е работил с години и е вложил всичко, което има в това едничко пътуване на планетата Земя. Само че вместо да се наслаждаваме на всяка крачка, която правим по тази непозната земя, ние сме се затворили в малка стая и дори не помирисваме свежия въздух отвън. Коя е тази стая, ако не страхът... Страхът да живеем, да рискуваме, да дръзнем, да прескачаме граници и да растем. Всеки може да стане по-възрастен. Това не изисква усилие, талант или способности. Но да растеш зависи единствено и само от теб самия. А за да растеш трябва да си готов за промяна. Всеки един ден, всеки един миг...Единствените, които се страхуват от възрастта и смъртта са онези, изпълнени със съжаления. Онези, останали цял живот в своята малка стаичка на страха....без да подозират, че никой никога не ги е заключвал там.

Древноиндийският поет и драматург Калидаса и неговите произведения


© текст: ЕлеНикиИндия

„Учител на всички поети” и „Баща на Театъра” са част от многото уважителни титли, приписвани на славния Калидаса. Той е от големите образци на литературата и древноиндийската драма, разгръщащи в пълнота нейния смисъл и естетика . По този начин той заема незаменимо място в историята и приноса на индийската литература и както Гхош изтъква това, което го прави още по-специален и представлява истинско щастие за индологията е пълната липса на конкретни исторически свидетелства за автора, което позволява цялостно съсредоточаване върху блестящото му творчество.
Единствените конкретни сведения относно живота на Калидаса ни дават легендите, в които той получил ум и талант пряко от богинята Кали и станал най-яркият от „деветте скъпоценни камъка” в двора на знаменития крал Викрадитя. Буквално името му означава „роб или поклонник на Кали“ Изказаните хипотези по повод датировката на Калидаса варират с разлика от 19 века – от 8в. пр. Хр. до 11в. Подобен спор съществува и относно рожденото му място – от Цейлон до Кашмир. Допреди 30 години за най-достоверна е била смятана теорията, според която творчеството на Калидаса се отнася към 2-6 в. Тази теория стъпва върху възможно най-надеждния източник – творчеството му. В крайна сметка най-поддържана е теорията, че той е живял и творил около 4в.
Неведение цари и относно родното място на Калидаса. Общоприета е хипотезата, че е бил бенгалец ( заради бенгалския шиваизъм и обвързаността му с култа към Кали). От друга страна някои автори виждат в постулатите на Калидаса повече влияние от Кашмирския шиваизъм и не чак толкова от бенгалския. Проф. Петерсън извежда хипотезата, че Калидаса е родом от Видарбха, като за подкрепящ аргумент посочва използването на поетическия стил вайдарбхи в драмите.
Това, което днес е прието с категоричност е, че драматургът е прекарал съществена част от живота си в Уджаян, столица на Гуптската империя ,където са функционирали едни от най-мощните храмове на Кали.

Когато говорим за Калидаса, задължително трябва да направим опит да навлезем в дълбочина в същността на класическата санскритска драма, иначе казано в итиврита.

четвъртък, 22 март 2012 г.

Доброволстване в Гуджарат, лято 2010 (Volunteering in Gujarat)

понеделник, 19 март 2012 г.

Аюрведа -лекция на д-р Антоанета Заркова (Lecture on Ayurveda)




    Холистичният подход на Аюрведа към всички пластове на човешката природа. Лечение на тялото, ума и съзнанието. Представяне на древната наука за живота, нейния произход и разпространение от д-р Заркова. Тя е специалист по аюрведа, привърженик е на профилактиката на заболяванията и на природните методи на лечение. Поддържа мнението, че болестта е предупреждение за един живот извън равновесие, сигнал, който ни подсказва да преосмислим ценностите си.

понеделник, 12 март 2012 г.

Фестивал на Индия в София (Festival of India in Sofia)



14 март – 4 април
ФотоСинтезис Арт Център, София, бул.Васил Левски 57
кафе-галерия и галерия-сутерен


14 март (сряда): 19:00 часа във Фотосинтезис: Откриване на изложбата на Николай Генов и Румяна Николова – Едно пътуване на стоп кадър

На откриването на изложбата авторите ще разкажат за необичайния начин, по който тя е създадена. Ще опишат своя маршрут от близо 120 000 километра из Индия и любопитните събития, срещи, открития, които са направили по него. Ще споделят защо са убедени, че никой не си тръгва от Индия завинаги.

15 март ( четвъртък) от 19.00 часа
ЛЕЧЕБНИТЕ МЕТОДИ В АЮРВЕДА
разговор с д-р Антоанета Заркова
Холистичният подход на Аюрведа към всички пластове на човешката природа. Лечение на тялото, ума и съзнанието. Представяне на древната наука за живота, нейния произход и разпространение от д-р Заркова. Тя е специалист по аюрведа, привърженик е на профилактиката на заболяванията и на природните методи на лечение. Поддържа мнението, че болестта е предупреждение за един живот извън равновесие, сигнал, който ни подсказва да преосмислим ценностите си.

16 март ( петък) от 19.00 часа

петък, 9 март 2012 г.

Брейкденс йога

Ето че може да се намери пресечна точка между йогините и брейкърите :)

сряда, 7 март 2012 г.

Скейтбординг из Индия (Skateboarding in india)

India : Oxelo Skateboards from GuilhemMACHENAUD.com on Vimeo.

вторник, 6 март 2012 г.

Химн за Праджапати (Prajapati hymn)


превод от санскрит: Elenikindia ©

121-ри химн от десета мандала на Ригведа. Размер: триштуп.

Посветен е на Праджапати. Нарича се още „Ка“ химн, защото е от химните, задаващи множество риторични въпроси. Праджапати е повелител на потомството, на живите същества. Първоначално се появява като епитет на Савитри (стимулиращия аспект на Слънцето и по-специално на неговата енергия в моментите, предхождащи същинското изгряване). За древните арии началните фази на изгрева са дори по-важни от пълната поява на Слънцето.
Някой учени смятат, че Праджапати е епитет, свързан със Слънцето и че този химн е в негова чест. През Слънцето преминава пътят на душите за отвъдния свят. Тоест според древния ариец душата пребивава известно време на Слънцето, преди да продължи своя път.

हिरण्यगर्भः समवर्तताग्रे भूतस्य जातः पतिरेकासीत | 
स दाधार पर्थिवीं दयामुतेमां कस्मै देवायहविषा विधेम ||
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...