четвъртък, 24 декември 2015 г.

Дядо Коледа – аватар на Вишну? Защо не? (Santa Claus - avatar of Vishnu)



© Elenikindia

Чували ли сте хиндуисти, които казват: "Aко не ми помогнеш, ще почитам друг бог." Е сред индийците такова сплашване не е никак странно, с което само доказват политеистичното си мислене. Дори да си върл вишнуит, пак палиш клечка на Ганеш. То е като да взимаш хомеопатия наред с другите хапчета, предписани от държавния лекар. 

Хиндуизмът може да осинови всяка нова идея, да я облече в индийска курта-пайджама или сари и да я приеме като своя. Лесно е да натъкмиш и най-противоречивата идея в пространството, което предоставя хиндуистката концепция за множеството имена и лица на Бога. Буда става аватар на Вишну (макар историята никак да не е израз на хиндуистката толерантност, а по-скоро на религиозна пропаганда - Вишну се превъплъщава в Буда, за да отклони демоните от ведическите практики, които ги правели твърде всемогъщи). 

За много индийци Христос също е един от многото образи на Вишну. Мюсюлманската секта Имам шах вярва пък, че имамът им е десетият аватар на Вишну и че Коранът е всъщност продължение на Ведите. Дори кралица Виктория намира донякъде място в хинду пантеона. Когато чума пламва в цял Мумбай точно след като нейната паметна статуя в центъра на града бива поругана от хинду националисти, мнозина индийци са убедени, че върлуващата чума е наказание за оскверняването на изображението на британската кралица.

Та какво пречи тогава и дядо Коледа да бъде хиндуист? Нищо. Хиндуизмът не е просто религия, а сплав от идеи, учения, ритуали и култове. Един огромен кит, поглъщащ като малки планктони всичко, което му се изпречи на пътя.


WE VISHNU A MERRY CHRISTMAS AND HAPPY NEW YEAR!


вторник, 15 декември 2015 г.

Митът за отхвърлената Йеламма (The myth of Yellama)

Джамадагни кара сина си да отреже глаата на собствената си майка
      
Йелламма била съпругата на могъщия риши Джамадагни който пък бил превъплъщение на самия бог Шива - излязъл от ритуалния огън, докато баща му, царят на Кашмир извършвал махаяджна, тоест велико жертвоприношение. Двойката и четиримата им синове живеели в скромна дървена обител на брега на езерото. След раждането на четвъртото си дете те положили обет за пълно целомъдрие. Йелламма всеки ден служела на съпруга си и носела вода от реката, за да може той да извършва ритуалите си. За тази цел използвала направено от пясък гърне, което пренасяла в спиралата на жива змия. Един ден, когато отишла за вода, Йелламма видяла на брега на реката една небесна гандхарва (нимфа) да се люби със съпруга си. Много години били минали, откакто Йелламма за последен път била изпитала плътска наслада, затова гледката я привлякла. Докато наблюдавала, скрита зад една скала, и слушала влюбените да стенат от на-слада, тя закопняла да бъде на мястото на любимата.

понеделник, 7 декември 2015 г.

Боговете са като хвърлени зарове (Gods, dice and astrology)


Боговете като хвърлени зарове е често срещана метафора във ведическите текстове. 

Боговете играят зарове с хората, защото ту раздават богатство, ту си го прибират, ту носят сполука, ту хвърлят злочестина. Всъщност те играят на зарове не само с хората, но и с целия свят, с цялата вселена. Не случайно вселенското колело на живота се отброява с термини от хазарта - крита юга (четворка), трета юга (тройка), двапара юга (двойка) и настоящата епоха, кали юга (единица). 

И наистина връзката между боговете, късмета и хазарта е доста силно изразена в езика. Съдържа се в самите санскритски думи. 

Дайва – божествена сила, съдба, шанс, късмет - произлиза от думата за бог дева. Думата "бог" (дева) на свой ред е форма на глаголния корен “див” – “светя”, “сияя”. Същият корен се среща и в думата Дивали – празника на светлината, който и тук отпразнувахме през току що отминалия ноември. Само че в най-стария пласт от текстове, Ригведа, същият този глагол в първото си значение носи доста различен смисъл от "светя", а именно “хвърлям зарове”. Тоест думата за бог (дева) съдържа в себе си идеята както за нещо "светещо", "сияйно", така и за нещо, което се обвързва с шанса, късмета, непознатото и неизвестното.

Думата за "игра на зарове" - дюта - произлиза от корена дют (отново "светя", "сияя"), който има общ етимологичен произход с див. Още по-интересно, че глаголът дют е инвариант на глагола "джьот" – "светя". А от този корен проилиза джьотис – "светлина" и "небесно тяло". Джьотис пък е в основата на думата джьотиша – "астрология" и "астрономия". 

Тоест виждаме добре как думите за "бог", "светлина", "небесно тяло", "игра на зарове" и "астрономия" са тъй тясно преплетени в своята семантична натовареност, че няма как да не допуснем, че небесните светила са боговете, които си играят на зарове с хората.

Затова не трябва да ни учудва факта, че само преди няколко години астрологията беше призната за официална наука от Върховния съд на Индия, което обаче разбуни духовете сред мнозина.

Държавата прави сериозни опити да се установи като световна научна супер-сила. Според много западни и индийски анализатори обаче обявяването на астрологията за наука подронила серизоните намерения на страната да се изяви като научна супер-сила.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...