вторник, 26 февруари 2013 г.

Аз съм от племето "двайсет и девет" (Bishnoi tribe)

 
   снимки: Интернет
© текст: Еленикиндия

       Племето "двайсет и девет" не е клуб на навършилите двайсет и девет години или нещо подобно, а една общност от страстни природопоклонници, за която малцина на запад са чували. Общността им е основана преди четиристотин и петдесет години от средновековния светец и философ Гуру Джамбхешвар или Джамбоджи след продължителна суша в марварския район. Той съградил устоите на организацията върху 29 принципа, оттам е и името им, бишнои означава „двайсет и девет”. За бишнои всяко посегателство към дърво или животно е недопустимо, тъй като природните дадености са неразривна част от свещения извор на тяхната духовност. В мирогледа на бишнои всички живи създания имат еднакво право на живот и използване на природните блага, затова общността прави всичко възможно да поддържа благоприятни условия за всички. Съхраняват дъждовна вода в подземни резервоари и я споделят с животните наоколо. Орат умерено и не нараняват дълбоките слоеве на земята. Не носят дрехи със син цвят, защото за изработката на багрилото се хабят много растения. Когато събират дърва, първо ги почистват от населяващите ги насекоми. Въпреки че са хиндуисти

събота, 16 февруари 2013 г.

Кратко видео от беседата "Индия на светло"

сряда, 6 февруари 2013 г.

Тхайпусам - да пронижеш злото (Thaipusam)

     

     На 26-ти януари 2013 в Индия, Малайзия, Сингапур, Тайланд, Мянмар и още няколко страни с с по-голямо тамилско присъствие се проведе големият празник Тхайпусам. Думата произлиза от съчетанието на две названия - 'Тхай', името на месеца по тамилския календар и 'Пусам', названието на благодатна звезда, която  в този период е в своята върхова точка. Празникът пресъздава момента, когато богинята Парвати дарява своя син Муруган със свещено копие 'вел', с което той побеждава демона Сурападма.

       Празникът е особено характерен с даването на обет или  кавади, чрез който се измолва милостта на бога. Най-често обетът се изразява в даването на лична жертва. Някои поклонници носят тежки товари на главите и плещите си по време на процесията до свещения храм на Муруган като например това може да е гьом, пълен с мляко или дървено скеле-олтар, отрупано с множество дарове, посветени на божеството.
      По-тежките форми на кавади изискват пронизване на плътта - вярващите пробиват бузите и езика си с метални шишове, символизиращи копието на Муруган, а на гърбовете си окачат 108 куки, всяка от която има по един плод (зелен лимон). По думите на участниците силата и милостта на Муруган притъпява болката и ги дарява с особена лекота. Носещите кавади, мъже, жени и дори юноши, се превръщат в проводници на божията мощ и целебна сила, затова всеки присъстващ иска да се докосне до тях и да получи благословия. От далите обет участници се очаква да спазват редица правила. Подготовката трае месеци наред, а в този период носещите кавади трябва да спазват целибат, да ядат чиста (сатвична) храна по само веднъж на ден и да посвещават мислите си на Бога.

    Муруган е сред най-обичаните божества за Южна Индия. Съдбата му на полуострова е изключително интересна. От божество, съчетаващо много фолклорни и племенни елементи с тясно локално значение се превръща в универсален за Индия култ, процъфтяващ в редица династии в периода 2 в.пр.Хр. - 5.-ти сл.Хр. само за да залезе напълно в северна Индия до края на 7-ми век и да пренесе своя пламък на юг, където е почитан до ден днешен като Червения Бог - Муруган.
      
    Сигурно е, че повече от две хилядолетия, от ведически времена до съвремеността, от Кайласа на север до Катарагама на юг, жителите на индийския субконтинент почитат Муруган под различни форми и този култ е успял да се адаптира и да удържи на всички социални вълнения и перипетии. За неговото значение може да съдим дори само по това, че никое друго божество в многомилионния хиндуистки пантеон не е заобиколено от толкова много версии за родителско попечителство. От друга страна никой не може да даде еднозначен отговор за произхода на божеството.
      
    Още по-интересна линия се оказва неговата многопластовост. За брахманите Муруган е олицетворение на жертвопринасянето, за воините вдъхновение и победоносец и бог на войната, за мъдреците – той самият е махайоги и неизчерпаем източник на духовна мощ и мъдрост. Бездетните майки се молят на него да ги дари с мъжко отроче, а крадците и престъпниците се обръщат към него за подкрепа преди да извършват своите удари. В същото време на юг е смятан за благодеятел за настоящата Епоха на Раздора, раздаващ на своите поклонници успехи и богатство.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...