четвъртък, 30 декември 2010 г.

Ти си това, което желаеш ( You are what you desire)

На санскрит има една много хубава мисъл, която гласи следното:

"Ти си това, което желаеш.
Каквото е желанието, такава е волята.
Каквато е волята, такова е деянието.
Каквото е деянието, такава е орисията."

Да си пожелаем да имаме по-чисти, смислени, красиви и свети желания през следващата година!

Шубхамасту!

Нека бъде добро!

  © превод от санскрит: Elenikindia
  ©  Снимки: Бай Стефо








понеделник, 20 декември 2010 г.

Битката при Андхери ( Battle of Andheri)



Скъпи Мумбай,

да знаеш само как ми липсва бойното поле и твоето сутрешно събуждане без кафе,
да знаеш, че от всички битки на света, тази при Андхери си я спомням най-добре....

Всичко започна като по вода. В местния влак имаше едва двама-трима пътници. Ех, че гот! Сигурно цялата тарапана беше към центъра, докато ние в този момент бягахме в посока Мумбайската периферия. Уви, както кротко се ширехме на празните седалки, за едно премигване с очи и влакът се оказа пълен...натъпкан като курник. От нашата перспектива се виждаха само долепени глави (на идеално разстояние за лесни и безпрепятсвени въшкови миграции) и плетеница от ръце, в която хората се объркваха коя ръка на кого е. В момента, в който влакът наближеше някоя спирка, пътниците вътре (не някакви ми ти там прошляци, а добре облечени инженери и програмисти с черни куфарчета в ръце) се подготвяха за ръкопашен бой с кандидат-пътниците, чакащи на спирката. Най-смелите атакуваха в движение, готови с цената на живота си да се докопат до драгоценните седалки. Насреща им обаче ги смазваше огромна костюмирана армия.

Първото стъпало към Бог (The first step towards God)



Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

сряда, 15 декември 2010 г.

Спяща Индия ( Sleeping India)



Eдно трябва да призная на индийците - умението им да спят навсякъде и по всяко време. Индиецът може да се унесе и да заспи между надуващите клаксони коли, на тротоара на най-шумната улица, сред навалицата, до жп-релсите, в рикшата, на велорикшата. Това е висша форма на себевглъбеност. Древна разработка на фини шумоизолиращи дограми, които индиецът създава и вгражда вътре в себе си с медитация. За разлика от европееца. Просто сетивата и главно ушите на европееца не са пригодени за подобна какофония от звуци.

Хаосът на улицата е неизразим. Той е постоянен и еднакво интензивен във всяка минута от деня. Няма миг спокойствие. Кънтеж от кирки и лопати, бумтеж на машини, клаксони, примесени с човешки викове и животински рев....

понеделник, 13 декември 2010 г.

Funny India




вторник, 7 декември 2010 г.

Един разтърсващ индийски разказ ( A staggering indian story)

ПРИМЕР ЗА ВЯРНОСТ

автор: Упендранатх Ашк
превод от хинди: Ива Янкова




Когато Салиг Рам се прибра вкъщи, не беше сам. С него беше една красива девойка - с бяла кожа, стройна, с изразителни черти, с игриви очи и - безсрамна! На устните й грееше усмивка, още по-ярка от черве­ния цвят на бетела. Беше облечена с черно сари, на чийто фон златен кант блестеше като красивото й лице.

Васанти, облечена в стари изпокъсани дрехи, палеше печката. Дър­вата бяха влажни и въпреки че ги раздухваше, не се разгаряха. Очите й постоянно се насълзяваха от лютивия пушек. Щом видя мъжа си да вли­за, се изправи. Салиг Рам, пиян и със залитане, мина покрай нея заедно с девойката и влезе във всекидневната. Като кукла, движена от невидима ръка, Васанти се въртеше на едно място, вперила немигащ поглед в тях.

Те седнаха на леглото във всекидневната. Васанти продължи да стои на място. С крайчеца на шала си взе да бърше насълзените си очи. Вместо да спре, влагата напираше още повече. От очите ли идваше, или от сърцето? Кой знае!....

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Маллакхамб - "стълбовидни подвизи" – (Mallakhamb - pillar-like feats)




снимки: интернет
текст: Еленикиндия

Маллакхамб представлява следното нещо: момче с добро телосложение и оранжеви гащета натърква ръцете си с дървесна смола, скача от тепиха с един замах и като пантера се улавя с нокти за стълба от тиково дърво, който за момент трепва, респектиран от поведението на натрапника, но повече не помръдва. Следва серия от невъобразими маневри, извивки на тялото, чупки и стойки по стълба, на които всеки примат в джунглата би завидял. Всъщност става дума за 90 секунди неспирни атлетически подвизи, каквито надали можем да видим другаде по света.


Маллакхамб е индийската представа за гимнастика. В миналото е била предназначена за подготовка на мъжете-воини, а понастоящем е национален спорт. Думата е комбинация от малла (силен мъж) и кхамб (стълб). Най-ранните сведения за този вид гимнастика се срещат в текст на Сомесвара Чалукя от 12 век, където се говори за малластамбха. Стамбха е друга дума за стълб, колона, което хвърля изследователите в диспут доколко става въпрос за същия спорт или за нещо друго. Истинското възраждане на спорта е дело на Баламбхатта Деодхар, който между 1800 и 1810 взима част от упражненията като подготовка за учениците си.

Днес редовно се провеждат състезания по маллакхамб, в които участват всички 29 индийски щати.

Срещат се три основни разновидности:

петък, 26 ноември 2010 г.

"Химикал, шоколад и две рупии" - външен поглед към Индия отвътре


от Мирослав Моравски

http://www.slovesa.net/?id=2748

Видях Индия. Буквално. Взирах се в тежките води на Ганг, здрависвах се със сикхи, бях преследван от рикшаджии, говорих на хинди с индийски кондуктори, открих в прелестите на Кашмир черти от родната си България.

Опитах хиляда различни вкуса едновременно. Бях запленен от красотите и ужасен от бедността на Агра, Делхи и множество други градове и места. Бях потресен от... правилата на движението по улиците, регулирани в тази страна на хиляди божества от силата на един-единствен върховен Бог - Клаксона.

И всичко това ми се случи в кратката отсечка между фотьойла и леглото вкъщи.

Просто имах удоволствието да чета, да преживея, да сложа ръка на пулса на Индия през страниците на една книга.

„Химикал, шоколад и две рупии”, издание на "Жанет 45", е дневникът на двама българи, живият пътепис на едно индийско пътешествие.....

сряда, 24 ноември 2010 г.

Връзката човек- животно в Будизма (Human-animal relation in Buddhism)



© текст: Еленикиндия
     снимки: Интернет

    Ранните текстове

    Ранните текстове разкриват задълбочено познаване на животните и техните навици. Предвид аграрния характер на индийското общество в раннобудисткия период и прехранването чрез просия на първите монашески ордени не е учудващ фактът, че животните се често споменавани в класическите текстове на будизма.

     Най-често срещаното животно в историите от предишните прераждания на Буда (джатака) е маймуната. Самият Буда се твърди, че е живял в тялото на маймуната Нандия. Е, маймуните в будисткия канон не се славят с голям интелект и всъщност често са метафора за злосторство и пакостливост. Слоновете са също силно застъпени в текстовете. Те са смятани за царски, аристократични животни с грациозна походка и почти рицарско благородство. Дресирането на слон дори е сравнено с медитация, а
текстовете показват също така и осъзнаване на болката на слоновете, живеещи в плен и нуждата им да бъдат на свобода.

    Като цяло животните в джатаките са представени най-вече в позитивна светлина – способни на обич и загриженост един към друг, на алтруизъм и хармоничен живот с хората.

     Но в ранния будистки канон се забелязва и антропоцентрична нишка.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Белур Матх и Калкута (Belur math and Kolkata)


   © снимки: Еленикиндия, 2010
  
    Белур матх и Калкута шепнат името на светеца от 19-и век Рамакришна.
    
    Ето какво казва той:

    "Хората могат да бъдат разделени на няколко категории - тези, които са оковани във веригите на света; търсещите освобождение, освободилите се души и вечно свободните.
     Представете си, че в морето е хвърлена мрежа. Някои риби са толкова умни, че нивга не позволяват да бъдат заловени. Такива са вечно свободните хора. Но повечето риби се улавят в мрежата. Някои от тях се опитват да се измъкнат - търсещите освобождение. Не всички, които се борят, успяват. Нужни са много качества, за да успееш. Малцина успяват да се спасят и да се гмурнат с радостен плясък във водата пред погледа на рибарите. Такива са освободилите се души. Повечето риби обаче не успяват да се измъкнат въпреки опитите си. Ровят в земята, захапали мрежата в уста и лежат там безропотно с утехата, че са в безопасност. Горките, дори не подозират какво ще им сторят рибарите, като ги извлекат на сушата.Това са окованите във веригите на света."




четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Агхора - неужасените от смъртта ( Aghora - the unterrified from death)



  © текст: Еленикиндия
     снимка: Интернет   

     В Индия съществуват безброй школи и разновидности на едно и също учение, както и безброй техники за медитация - от обикновено безмълвно стоене до медитаране, провесен с главата надолу от свещено дърво. Черепът, скелетът и гробището често са част от мистичната символика в индийските аскетични учения. А именно напомнят за преходността на човек, за илюзорния свят, в който смъртта властва над живота ни. Труповете, от своя страна, символизират различните видове сетивна и умствена дейност, които подхранват профанното битие. Йогинът трябва да „изгори” тези дейности, както труповете се изгарят на гробищата. Така например йогинът трябва да си представи своето тяло като труп, а ума си като разгневена богиня, държаща нож и череп. Друго упражнение изисква йогинът да се съзре като „ бял, светещ огромен скелет, от който излиза толкова висок пламък, че изпълва Празнотата на Вселената.” Накрая трета медитация поставя пред йогина задачата да се превъплъти в разгневена дакини (демонично същество), която дере кожата от собственото си тяло. Всичко това е на ментално ниво, на границата на съновидението или илюзията.....


петък, 5 ноември 2010 г.

Благодарствен химн за Индия (THANK YOU INDIA)

из "Химикал, шоколад и две рупии"



Чуй ме, Индия, ти, земя на воини и миролюбци! Tи, която си прастара и съвсем млада, мъдра и невежа, закостеняла като костенурка и приспособима като котка. В теб са вплетени алчност и скромност, разточителство и въздържание, богатство и нищета, щастие и мизерия, красота и ужас. Всичко в теб е екстремно, от минус до плюс безкрайност. Всичко в теб е отвъд пределите на човешките представи, отвъд всякакви обобщения, анализи, величини, мерки и пропорции.

Ти, която си баба на прабабите с поне четири хиляди бръчки по тялото, колкото са годините, в които помниш, че си живяла.

Ти, която си войник с поне четири хиляди белега по тялото, колкото са битките, в които помниш, че си участвала.

Ти, която криеш грубо и сурово лице зад шала от най-фина коприна и голямо сърце зад седемдипленото пъстроцветно сари.

Ти, която си закръглена и пухкава, защото си раждала не помниш колко милиони пъти.

Ти, която притежаваш събожествена творяща сила, лумтящ в искри сексуален огън, и затуй дарила си земята ни с толкова животи.

Ти, която носиш шалвари и маратонки, курта върху модерни дънки.

Ти, която си

събота, 30 октомври 2010 г.

Шантиникетан - обител на покоя (Shantiniketan - abode of peace)



© текст и снимки: Еленикиндия 

     "Пълни очите си с багрите, дето играят в потока на красотата — напразно се опитваш да ги сграбчиш. Това, което гониш със желанието си, е сянка. Това, което тръпне в опнатите струни на живота ти, е музика. Виното, дето пият на пира на боговете, няма ни тяло, нито мярка. То е в забързаните ручеи, в цъфтящите дървета, в усмивката, която танцува в крайчеца на тъмните очи. От него пий на воля." (Тагор)

     Някога тук било пустош...голи полета...забравени земи. Един човек ги купил за жълти стотинки. Казал си: “Тук трябва да има училище. Но не обикновено. Не..не! Класната стая е затвор. Аз не искам учениците да се учат в затвор. Искам да създам обител на покоя, красотата и природата, от която учениците да вдишват, да поемат с пълни гърди и да се вдъхновяват да творят." Така Рабиндранат Тагор създава училището Шантиникетан, което впоследствие прераства в университета Вишва Бхарати (“Университет на Света”) - първият в Индия с безплатно обучение за времето си.

    Тук не са нужни изпити. Те не дават реална оценка за способностите на ученика. Най-справедливата оценка е тази, която ученика сам си дава. Собствената удовлетвореност от онова, което върши. Няма изпити, защото няма съревнование. Тук всеки се учи на онова, което обича и може да прави най-добре. Усъвършенства се. Няма място за конкуренция, когато целта не е да си най-добрият. А да си удовлетворен и уверен в уменията си.

вторник, 26 октомври 2010 г.

Поява на вегетарианството в Индия ( Emergence of vegetarianism in India)




текст: Еленикиндия ©
снимки: Интернет

    Добре, кажете ми какво бихте направили, ако бяхте любител на животните, чувствителен към тяхното страдание и живеехте във времена, в които жертвоприношенията на животни и консумирането на обредно месо са ежедневие - нещо повече задължителен обичай, спуснат от божествените селения и запечатан върху страниците на свещените книги.

    Вариантите са два: не се съгласяваш с правилата и ставаш изгнаник, отшелник. Или ако си достатъчно начетен, опитваш се да промениш обществените възгледи, като ги поставиш под съмнение.

     Точно второто се случва в Древна Индия. Едва ли има друга жертвопринасяща култура, която от стари времена да демонстрира толкова ярък израз на неудобство, на неудовлетвореност спрямо традициите на жертвопринасяне. Отявлена проява на съмнение спрямо спуснатите отгоре божествени наставления. Как става това – именно чрез същите тези висши текстове-авторитети. От леки редакции, фини алюзии и херменевтични приоми до категорични позиции и твърдения против насилието над животни.

петък, 22 октомври 2010 г.

Град на храмове и фестивали (City of Temples and Festivals)

© ЕЛЕНИКИНДИЯ, 2010
БХУВАНЕШВАР, ИЗТОЧНА ОРИСА



петък, 15 октомври 2010 г.

Африканците в Индия - роби и господари (Africans in India - slaves and lords)


    Когато говорим за африканската диаспора, се сещаме най-вече за Америките и за ужасите на робската търговия, за експлоатацията, разрухата и разселването на цялостни многолюдни общности. За повечето хора е учудващ фактът, че Индия също е била вносител на черни роби. Разбира се, и дума не може да става за доближаване на трансатлантическите мащаби. Но средновековните индийски хроники изобилстват със сведения за етиопци /абисинци/, служели в царските дворове или в армиите на местни владетели.

      През XIII-XIVв. роби били набирани от страни като Египет, Етиопия, Сомалия, Судан. Много от тях се превърнали в платени /но несвободни/ воини в армиите на крале и султани от цял свят или бързо се доказали като умели и благонадеждни морски вълци. През XVIв. интересът към чернокожите бил за кратко изместен от интереса към коренните жители на Америка, които обаче заради опустошителните епидемии и ожесточената съпротива, която водели срещу пришълците, отказали европейците от намеренията им да „освежат“ с нова кръв търговията с хора. Жадният за роби свят отново погледнал към древна Африка. През XIXв. Занзибар се превърнал в новият най-голям доставчик на човешки ресурс - 3/4 от населението обслужвало богаташи и аристократи.

сряда, 6 октомври 2010 г.

Гонда - лицето на индийските племена (Gonda- the face of indian tribes)


© текст: Еленикиндия
снимки: интернет

Гондa са един от най-многобройните и важни представители на племена в цяла Южна Азия. Поради своята многобройна численост са се превърнали във "визитната картичка" на индийските племена. Населяват територии, известни като Гондвана, "земята на гонда", включващи по-голямата част от централния индийски щат Мадхя Прадеш, както и отцепилия се Чхатисгарх.

Названието “гонд” за пръв път им е дадено от моголските владетели и означава “хора от хълмовете”. Самоназванието им “кои” е с неизвестен произход и значение. Общият им брой е около 4 милиона, но преброяването им е изключително трудно, тъй като много гондски общности са напълно инкорпорирани в хиндуистката кастова система, сменили са имената си и не признават корените си.

ИСТОРИЯ

вторник, 28 септември 2010 г.

Чанданапур и селище на занаятите Рагхураджпур (Chandanapur and Craft-village Raghurajpur)

© Еленикиндия, 2010

След поредната сесия “левитиране в автобусни условия” и двукилометрова разходка из село Чанданапур по осеян с риба и зърно път, криволичещ покрай колиби от кал и детски гласове, молещи за химикал, шоколад или две рупии, стигаме известното селище на занаятите - Рагхураджпур.



Разполжено сред гори от кокосови палми и мангови дървета, това малко, закътано селце северно от Пури се състои едва от две улици, но за сметка на това те са едни от най-живите, красиви и богати улици, които можете да видите в цяла Индия. 120 изрисувани в традиционни мотиви глинени къщи подслоняват безчет произведения на изкуството и техните майстори-създатели, много от които деца-чираци. В Рагхураджпур всеки е творец, вече изявен или още утвърждаващ се като такъв.

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Рамнами - Бог по цялото тяло ( Ramnaami - God all over the body)

Със своята богата традиция и неизчерпаем божествен пантеон хиндуизмът е сред основните източници на вдъхновение за западната култура, когато става дума за татуировки. Разбира се, в Европа идеята за татуиране е меко казано профанизирана, тя е сведена до най-незначителната й функция, а именно декорация на тялото. Докато в повечето култури, включително сред хинду татусите имат изключително важна роля – те предпазват от магии и болести, изразяват социалното положение на човека или служат като своеобразен „паспорт“, без който не можеш да минеш в отвъдното.


© Снимки: Olivia Arthur

Сред най-богато татуираните общности в Индия са Рамнами,

неделя, 19 септември 2010 г.

Мраморните скали в Джабалпур (Marble rocks in Jabalpur)

© снимки: Еленикиндия, 2010




вторник, 14 септември 2010 г.

Санскритска поема в снимки ( संस्कृत कविता )




© Снимки: ЕЛЕНИКИНДИЯ и Бай Стефо

Създателю,

песен искам да ти посветя,
ала щом отворя устни да запея
като звук от счупено стъкло
гласът ми раздира тишината.
------------------------------------------

петък, 10 септември 2010 г.

Крокодилите в Индия (Crocodiles of India)




© С-ние “Лов и риболов”
Веселин СЕЙКОВ
снимки: Интернет

По време на журналистическите си странствания съм имал шанса да наблюдавам отблизо в естествена среда различни крокодили и алигатори в реки, езера и резервати в Америка, Африка и Азия. Имал съм и рядкото екзотично удоволствие да ям супи и пържоли от крокодилско месо по тези краища. Но това, с което се запознах преди години в прочутия в цял свят развъдник край гр. Мадрас в Южна Индия, надминава всичките ми впечатления от интересните срещи с тези водни страшилища.
Фактически това е една от най-големите ферми на нашата планета за свободно отглеждане на различни крокодили, които се въдят в Индия и Южна Азия.

вторник, 7 септември 2010 г.

Вишакхапатнам ( Vishakhapatnam)



 © Еленикиндия 
    текст: сп. Светилник

"Когато посетите този прославен с богатото си културно наследство щат на Индия, в миналото седалище на царе и низами, за чието славно време свидетелстват старинни крепости, разкошни дворци и паметници на вярата, вие разбирате какво са имали предвид рекламните брошури с това: „Колкото повече гледате, толкова повече ви се иска да видите!”


четвъртък, 26 август 2010 г.

Доброто в нас (The good in us )




Н.Янков

В ръката си държа броеница. Извита между пръстите като гъсеница. Докосвам с палец първото мънисто и го приплъзвам по нишката. „Доброто в нас“ - изричам веднъж. Чакам. Нищо. Към първото мънисто се приплъзва второ. Чакам и пак нищо. Към второто се присъединява трето, и четвърто, и пето. Шестото идва с въпрос: „А кое е доброто в теб?“ Мълчание. Нищо. Седмото мънисто започва да пулсира и оживява в спомен....

Прибирам се на път за вкъщи. Броя стотинките и си купувам пакет пуканки. Устата ми копнее за соления им вкус. Тъкмо бъркам за първа шепа удоволствие, когато с дясното ухо дочувам глас:

– Може ли и аз?

Поглеждам. Опърпан, стар бездомник ми се усмихва беззъбо през гъста брада. Машинално, без мисъл, протягам ръка с пакета мимолетна наслада в нея. Старецът пъха ръка – груба, черна, мръсна – и гребва като мечок в кошера с мед. Усмихва се.

– Не, вземи го. Вземи целия пакет – казвам и го тупвам в дланта му.

Старецът все още се усмихва. Тръгвам напред. Но не спирам да мисля за глада си и за овъглената, с черно под ноктите, ожулена ръка, която бръкна в белите, пухкави като снежинки пуканки.

„Не, това не е доброто в мен“, чувам се да казвам, докато прибутвам поредното мънисто....поредния спомен...

Вдигам от земята падналия човек. Пиян е. Докато се изправя, сумти и фъфли. Пускам го, но той залита и е на път отново да се стовари на паважа. Хващам го.

– Къде живееш? - питам го
– Малко по-нагоуе – отвръща той.
– Къде точно?
– Абе, давай нагоуе, шти кажа.

Тръгваме бавно по баира. Мирише на бъчва. Заглеждам го. Протрит, вехт, неугледен. Сигурно е самотник. Дано да не е и бездомник. Говори ми нещо. Но не го слушам. Тръгнал съм към магазина за бърза покупка. А ще закъснея. С всяка крачка все повече съжалявам, че се хванах на въдицата му. Сигурно разхождам като бавачка някакъв бродяга, който въобще си няма покрив над главата. Яд ме е, че един пияндурник ще ми изгуби цялото време. А може би тайно ми харесва, че някой, макар и непрокопсаник, се подпира на мен, по-малкия непрокопсаник.

– Ей там, в оня блок – посочва ми той.

Помагам му да отключи, след като два пъти изпуска халката с ключове. Качвам го по стълбите до апартамента му. Отвътре се чува кучешки лай.

– И повече да не пиеш толкоз – викам му. “Само губи времето на хората”, мисля си аз.
Вратата пред мен се тръшва.

Не, и това не съм аз. Трябва да има нещо друго. Придърпвам следващото мънисто и следващото...

Единайсто....Ето виждам се как давам кръв в благородна кауза. Но всъщност го правя, за да пречистя застоялата си, почти съсирена, кръв. Казват, че е полезно.

Двайсто...Виждам се как подавам ръка от трамвая и вдигам чантата на грохнала старица, а после взимам и сбръчканата й като кора на дърво длан. Но го правя заради етикета, заради одобрителния поглед на другите пътници в трамвая....

Препускам по броеницата на живота, по кръга от спомени.....Петдесето..... Виждам се как давам дрехи и обувки на скитащи цигани, спрели пред контейнера до нас. Но всъщност не ги давам, а ги изхвърлям в пълната с боклуци циганска каруца.

Осемдесет и осмо...Приятел ми се обажда посред нощ. Закъсал е. Иска да го прибера. Мога да му откажа. Ще намери друг. Имам важна среща утре сутрин. Защо да го правя? Мятам якето си и излизам. Не за друго, а защото имам да му връщам услуга.

Деведесет и девето...Сто и първо...сто и пето...

Нима наистина съм такова чудовище? Чудовище в красиви дрехите? Нима никога не съм правил истинско добро? Добро заради самото добро, заради усмивката и радостта на другия. Без да виждам себе си в него, без да чувам гласа на собствения си интерес в появилата се възможност.

Сто и седмо...предпоследното мънисто. Иде ми да хукна из улиците, да се разтворя в тълпата, да правя неискано добро, но само да не бъда такова чудовище в собствените си очи. Наляга ме тъга.

Сто и осмо...В мен изплува спомен. Седя на пейката пред Столична библиотека. От нищото се появява момиче. Не повече от тринайсетгодишно. Тя коленичи и слага ръка на коляното ми.

– Аз те познавам – казва тя, взирайки се в мен. Устните й са напукани, очите влажни.

Сигурно се е припознала. За пръв път я виждам. Някаква жена стои на две крачки от нея и плаче. Навярно майка й.

– Ще ме водят в Александрийска болница, в психиатрията. Ще ме отведат там... в онзи затвор... при лудите.

Очите й гледат ту в мен, ту в земята. Почти не мига. Сякаш не е на себе си.

– Как мога да ти помогна? - питам, за да й вдигна духа.

– Може ли да пренощувам у вас?

Изпадам в потрес. Как така? Какво се казва на някого, който се появява от нищото, слага ръка на коляното ти, казва, че отива в лудница и те моли да се подслони при теб? Мълча. Опитвам се да измисля нещо. Безуспешно.

– Ще чакам Господ да слезе – продумва тя, след като дълго време стои, загледана в плочките на земята. Майка й я подканва да тръгват. Тя не помръдва. Аз мълча, неспособен да намеря точните думи.

– Надявам се, че ще се видим отново - казва тя и се изправя. Виждам как двете фигури, на майка и дъщеря, се отдалечават към спряло такси.

Все още съм объркан. Внезапно се сещам. Докосвам гърдите си с длан. През блузата напипвам това, което ми трябва. Талисманът ми! Не й дадох талисмана си. За късмет! Бягам с всичка сила. Виждам ги как влизат в таксито. Почти стигам. Само още няколко метра...

Отварям очи. Пръстите ми стискат сто и осмото мънисто. Целите са влажни от пот. Веднъж да бъда истински, веднъж да сторя искрено добро...и да закъснея. Това съм аз. Човек от двайсет и първи век.


неделя, 8 август 2010 г.

Връзката човек-животно в хиндуизма ( Human-animal relation in hinduism)




“Агресивните хора се превръщат в хищници; хората, които се хранят с нечисти храни – в червеи; крадците се превръщат в насекоми, които се самоизяждат.”



© текст: Еленикиндия
снимки: Интернет

    Единствените пъти, когато сме влизали в по-сериозни словесни пререкания и даже физически разпри с индийци са били свързани с насилие над животните. Затова реших да събера информация оттук-оттам ( слава богу изследвания по въпроса има бол) и да предложа един интересен поглед върху хиндуизма.

    Никога не съм можел да проумея с какво сърце някой ще посегне да удря онези “космати топки” любов, доверие и съпричастност, каквито са животните. Пратеници на земята да ни учат на онези велики и прости неща, които са най-трудни за човека – обич, преданост и състрадание. Разбирам, че зад агресията се крият куп фактори – тя може да е рефлексия от родителско възпитание, да е причинена от комплекси, от неразбиране и примитивно чувство за надмощие и власт и разбира се от обществени предразсъдъци и стереотипи. Нещата не винаги могат да бъдат поставени на една везна. Ако за бедняците, бедстващи по улиците на градовете, безразличието и дори агресията към животните е донякъде обяснима с враждебната среда, в която самите те живеят, с лишенията и недоимъкът, които са им отнели всякакво чувство на съпричастност и са огрубили сетивта им за страданието на другите извън членовете на семейството, то какво да кажем за жестокостта на онези момчета от средностатистически семейства, които изливат мас по "свещените" крави, само за да ги видят как ритат и пищят в безумна агония.

събота, 31 юли 2010 г.

Да оставиш любовта си



Из "Химикал,шоколад и две рупии"

Първа Глава

Да оставиш любовта си из дневника на Ники: “Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата”


Открих любовта на своя живот,
съкровището от тайнствения кивот.
Изправен пред него, неуверен се чудя,
дали да го отворя, ами ако всичко изгубя?

Стоя, размишлявам и малко ме е страх,
ураган е любовта, а пък човекът прах,
кой знае накъде и как ще ме завее,
кой знае колко кръв и пот ще се пролее?

А колко път изминах преди да те намеря,
и с колко смърт се сблъсках, живота да измеря,
години, дни, секунди във търсене и мъка, 
а днеска ме е страх да разтворя сандъка.

Какво ли има вътре, а какво ли няма?
Треперя като лист, щом очаква ме промяна,
а промяната е страшна, дори неумолима
помита всичко тя досущ като лавина.



– Глупости! - възкликнах аз, докато държах в ръце разпечатката на хороскопа си.


Вече цели двайсет години майка ми се занимава с астрология. Научил съм се да ѝ вярвам. Неведнъж ми е помагала със съвети. Поне така си мисля. Но колкото и да съм подготвен, колкото и да предусещам ходовете на съдбата, Фортуна винаги намира начин да ме изненада. Затова в един момент престанах да разсъждавам над хороскопа си и над евентуалните ситуации, които биха изскочили от гъсталаците на бъдещото. Заключвах думите на майка си в закътано чекмедже в съзнанието си и ги оставях необработени, неразтълкувани, в чистия им като бистра вода вид. В крайна сметка опитите ми да разгадая земните прояви на звездните влияния само размътваха водата. Последната дума винаги принадлежи на планетите. Бъдещето е сякаш огромна варовикова скала, в която се взирам в очакване на нещо да се случи. Уж гледам в правилната посока, ала все не успявам да видя скалния къс, докато се отчупва или търкулва към мен. Забелязвам го чак след като ми разбие носа. Тогава вдигам камъка от земята, оглеждам го и с вече окървавен нос си казвам: „Ами да, към тебе гледах, а пък не те видях!?“

Всеки път едно и също. Чак когато събитията изскачат пред мен, осъзнавам конкретния смисъл на думите и кроежите, които иначе си стоят заключени в чекмеджето. Не случайно в основата на хинди думата за „планета" стои „грахан” – прихващане, улавяне. Всички сме в плен на планетите.

– Пълни глупости, мамо! – повторих аз – Твоята приятелка греши! – ядосвах се на категоричността, с която нейната колежка тълкуваше звездната ми карта.
Не без основание майка ми казва, че е сляпа, когато изследва картата на някого от своите най-близки роднини. Понякога субективизмът, породен от роднинските взаимоотношения, замъглява окото на сърцето ѝ до такава степен, че тя не успява да разграничи реалните влияния на планетите от своите лични опасения и страхове. Затова когато става дума за най-близките, предпочита да се консултира със свои приятели астролози. Бе пратила хороскопа ми на своя добра приятелка и професионална астроложка. Тази година бе една от най-важните в живота ми – последната в университета. Предстоеше окончателно скъсване с пъпната връв. Само че резултатът от краткия анализ на приятелката ѝ бе, меко казано, незадоволителен. Беше неприемлив!

– Врели-некипели! Чуй само – “...обучение в чужбина и възможно влюбване. При всички положения ако предпочете да замине за чужбина, ще трябва да изостави любовта си!“ Откъде е толкова сигурна? Нали уж астрологията предполага, а човек разполага? Знаеш добре, че никога няма да замина без Елена. С нея вече сме говорили по този въпрос. Никой няма да остави другия. Двамата поехме по този път и заедно ще го завършим. Не може да бъде другояче! – отсякох аз – Плюс това приятелката ти пише, че вторият транзит на Уран-Венера ще бъде в началото или средата на октомври. Дори да получим стипендия за Индия, няма как полетът да е чак тогава. Казах ти, че всяка година студентите тръгват в края на август или началото на септември. Няма причина да се забавим толкова! – палех се аз.

Беше февруари. Пред шестимата завършващи индолози от випуск 2007/2008 стоеше важният въпрос за евентуално седеммесечно обучение в Индия. Трябваше да вземем решение до началото на лятната изпитна сесия, защото още през май започваха процедурите по кандидатстване. След дълго умуване решихме и шестимата да пробваме късмета си Досега на година бяха заминавали най-много четирима български студенти. Ние се надявахме да бъдем първият цял випуск, който ще се обучава в Индия.
Август дойде неусетно. Никой не подозираше, че той ще се превърне в месеца на голямото разочарование...

Телефонът иззвъня и от отсреща се чу познатият глас на един от служителите в посолството.

– Получихме отговор от института в Агра. От групата заминават само двама. За жалост, вие с Елена не сте сред избраниците.

Не вярвах на ушите си. Думите застъргаха в ума ми като зъби на трион. Ако не бях толкова убеден в заминаването ни, сигурно студеният душ нямаше да е толкова смразяващ. Е, уж не е болка за умиране, просто едно обучение в чужбина, обаче вестта ми зашлеви такъв шамар, че едва не се строполих. Сякаш изведнъж животът ми стана нереален. Почувствах се като герой от измислен филм, на когото са дали погрешен сценарий.

Бях убеден, че ще заминем за Индия по няколко причини. Първо, защото горяхме от желание да тръгнем, а когато желаеш нещо силно и искрено, то все намира начин да стигне до теб. Второ, имахме най-добрите резултати . Трето - може би най-силният аргумент - цялата ми същност повтаряше, че пред нас стои само и единствено тази възможност. Рядко съм бил толкова сигурен в бъдещето си. Така недвусмислено убеден в това, което ме очаква, защото така ми е писано и предназначено...от Някого, от Нещо, от Шай, Тюхе или Доля. Тялото, умът и душата искаха едно и ми го крещяха в лицето. И когато чух тъжната вест, отказах да я приема. Не само съдбата ми се подиграваше. По-лошото бе, че най-близкият ми приятел, собствената ми същност, ме бе подвела. Разбрах, че Елена се чувства по същия начин – нереална, предадена, чужда на самата себе си. За бога, та това беше най-естественото продължение на пътя, по който вървяхме вече цели четири години! Най-естественият завършек на четиригодишното ни обучение в университета! Бяхме излъгани!

Поразмишлявахме ден-два и решихме, че така няма да я бъде. Трябваше да действаме. Нямаше току-така да се примирим.

Започна същинска одисея, която се проточи цели два месеца. Два месеца, през които всичко се объркваше. След много пропилени дни, потрошени нерви, похабени усилия, една камара изписана хартия и две кофи мастило, след безброй проведени телефонни разговори с индийското посолство в София и с института в Индия, нещо сякаш започна да проблясва. Монолитният блок на бюрокрацията взе да се пропуква и ние предвкусвахме победата.

Бяхме пропилели лятото в търчане, разправии и бумащина. Наближаваше септември – месецът, в който човек събира реколтата си. Дали пък той нямаше да се окаже по-щедър и благодатен? Ето че към средата на месеца получихме окончателно зелена светлина. Увериха ни, че и шестимата заминаваме. Всичко това се случи с помощта на специалност Индология, в лицето на преподавателите и гост-лекторите, както и служителите на индийското посолство, които неуморно ни съдействаха. Едва ли беше възможно да се появят повече усложнения! Още едно объркване и край с търпението ни!

От Индия ни делеше съвсем малко. В началото на октомври ни се обадиха от посолството, че билетите са пристигнали. Приятелката на майка ми щеше да се окаже права поне в едно - че ще заминем по-късно от очакваното. Прекрачихме прага на посолството, нетърпеливи да се докоснем до ценните хартийки. Господинът ни посрещна видимо смутен, което леко разклати нашата увереност. На бюрото му стояха пет билета. Изтръпнахме. В следващия момент се потвърдиха най-големите ни опасения. Билетът на Елена не бе пристигнал! И де да беше само това! Не. Той изобщо не бил купен, тъй като липсвало разрешително от индийското правителство, необходимо за пълното уреждане на документите. Сърцето ми се сви като просено зърно. Думите на астроложката се въртяха болезнено в главата ми като натрапчива омразна песен, която не можех да прогоня: „...трябва да изоставиш любовта си..., да изоставиш любовта си..., любовта си.” Няма! Няма! За нищо на света! Щях да върна билета и да се откажа от мястото си. Нямаше да позволя да ни разделят!

Явно борбата трябваше да продължи. Роднините ни вече се бяха отегчили да ни слушат как все заминаваме, а после все оставаме. Багажите ни стояха наполовина опаковани. Индийското посолство вече се бе превърнало в наш втори дом. Разрешителното било само формалност, но без него не можело. Все още имаше време да го издадат и Елена да си купи билет оттук. Тъй като получените билети не бяха с фиксирана дата, трябваше сами да направим резервация. Най-близката дата за полет бе четиринайсти октомври, но имаше само четири места – колкото за другите колеги. Пред мен стояха две алтернативи - 18-ти и 29-ти октомври. Оказа се обаче, че нашата авиокомпания, не можеше да издаде билет на Елена, което направи задачата ни още по-трудна. Последната възможност бе да намерим едно свободно място с друга авиокомпания за някоя от въпросните дати, така че поне да пътуваме в един и същи ден. Юрнахме се по офиси и агенции, ала навсякъде удряхме на камък. До края на месеца всичко бе резервирано. Не може да бъде! Звездите сигурно се смееха отвисоко на нашата злочестина. С какво бяхме заслужили това? Защо им бе да ни разделят? Дали въобще имаше смисъл да плуваме срещу течението!? Безброй пречки и никакви изгледи за благополучен край.
Може би човек е обречен по рождение. Може би личният избор е човешка измислица, която хвърля прах в очите, за да не видим грозната действителност - че хората са кукли на конци, танцуващи под тираничния съпровод на звездния орекстър.

На 10-ти октомври късметът реши да напомни за съществуването си и да се усмихне. Плаха, срамежлива усмивка, която ни помогна да намерим единствения подходящ полет. С Елена щяхме да се приземим в Делхи с един час разлика. Какво облекчение! Резервирахме мястото и се обадихме в посолството да съобщим радостната вест. Ала оттам – ново двайсет. Те вече били резервирали място за същия полет на същата компания! Та нали служителката в агенцията начаса би анулирала резервацята ни, ако види, че името се дублира! Боже, колко ли още щеше да продължи тази бъркотия? Стана ясно, че индийският служител бе резервирал място с бащиното име на Елена, а ние, както си му е реда, с фамилното! Е, не! Това вече минаваше всякакви граници. Погледнах нагоре и ми идеше да извикам на звездите като разсърдено дете: “Вие сте нечестни и аз повече няма да играя с вас!” Бях се уморил от продължителния цикъл на редуващи се надежди и разочарования. А Елена бе на прага на силите си – физически отслабнала и психически изцедена.

Времето заби осемнайстата стрела в тялото на октомври. Дойде денят на заминаването. До последно имах съмнение и очакване на поредната неприятна новина. Никога няма да забравя как двамата си приготвихме багажа. Прегърнахме се, преглътнахме всички несгоди и си казахме едно последно, изпълнено с много надежда „До скоро!“. Махнах ѝ и се запътих към колата.

В самолета бях сам-самичък. След миг колесникът се прибра и вече бях над облаците...Да, оставих любовта си в България и поех за чужбина. Дотогава не бях допускал, че това е възможно. Звездите пак победиха.. Намериха начин да ме изненадат. А астроложката се оказа права: успяха да ни разделят. Дори за ден, но успяха. И за какво бе цялото това бъхтане? Напомня ми за историята за момчето, което отишло да чиракува при един мъдрец, а мъдрецът го грабнал за врата и потопил главата му в извора, като същевременно крещял: “За какво мислиш сега? Какво искаш - мъдрост или глътка въздух?” Така беше изпитана и нашата воля. Съдбата потопи главите ни, глътнахме и малко вода, но в крайна сметка нашият отговор беше категоричен: “Искаме да заминем! Искаме го, колкото въздуха!”
А ако днес някой ме попита дали вярвам в личния избор, бих отговорил:

– Да, вярвам. Но личният избор се изчерпва с това дали искаме да сме в съзвучие с онези, които движат света. Може би истинската свобода не се крие в избора, а в това да се оставиш в ръцете на Художника!

събота, 24 юли 2010 г.

Съдържание на книгата (Content of the book)



Съдържание на "Химикал,шоколад и две рупии"


01.Да оставиш любовта си
из дневника на Ники: “Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата”

02. Полетът
Пътуване на меко
из дневника на Ники

Пътуване на тръни
из дневника на Елена: „Ученици на Бхарата“

03. Агра

Бележки върху особеностите на живота в Агра през първия месец
из дневника на Елена:

Един слънчев ден в Агра...
из дневника на Ники:



04 Джайпур


Едно добро начало
из дневника на Ники:

Индийските воини
из дневника на Ники:

На автобус и слон към крепостта Амер
из дневника на Елена:


05 Делхи


„Свръх“ Делхи и джунглата Пахар Гандж
из дневника на Ники:

Да победиш вътрешните врагове
из дневника на Елена:

Респектът към полицията и бамбуковата пръчка
из дневника на Ники:

Музеят на изкуствата и делхийският зоопарк
из дневника на Елена:

Виновни по рождение
из дневника на Ники:



06 Харидвар


„Да бъдеш в миксер“
из дневника на Елена:

Животът е вода
из дневника на Ники:

„На реката не са й притрябвали пари, за да тече!“
из дневника на Елена:

Портрет на аскета
из дневника на Елена:



07 Ришикеш


Колелото на живота
из дневника на Ники:

Светци-самозвани
из дневника на Елена:

Прегръдката на Ганг с Хималая
из дневника на Ники:

Магия, духове, обети
из дневника на Ники:

Две несполучили атаки
из дневника на Елена:




08 Орчха


Среща от третия вид
из дневника на Елена:

Да развържеш възела
из дневника на Ники:

Верният ни придружител
из дневника на Елена:

Неочакван обрат
из дневника на Ники:



09 Бхаратпур

Неделен поход
из дневника на Ники:

Маймунски щуротлъци
из дневника на Елена:

„Демони“, родени от нас
из дневника на Ники:

Подвигът на един селянин
из дневника на Ники:

Щастието и нещастието вървят ръка за ръка
из дневника на Елена:



10 Джейсалмер


Сенки от миналото
из дневника на Ники:

„Извън релси“
из дневника на Елена:

Камилите
из дневника на Ники

Камиларите
из дневника на Елена:

Три вълшебни думи
из дневника на Ники:

Най-старата екологична организация
из дневника на Ники:

Вечерта
из дневника на Елена:

На сутринта
из дневника на Ники:



11 Ченай- Махабалипурам


Първи впечатления
из дневника на Ники:

Южни деца
из дневника на Елена:

В града на камъните
из дневника на Елена:

Свещените води на любовта
из дневника на Ники:

Небесни вестоносци
из дневника на Ники:

„Случайни“ срещи
из дневника на Елена:

12 Пудучери

Френската ривиерва на Изтока
из дневника на Ники:

Градът на зората
из дневника на Ники:

13 Удхагамандалам

Ядове в автобуса - втора серия
из дневника на Елена:

„Топло“ посрещане
из дневника на Ники:

Езда на кон - падане без звук, без стон
из дневника на Елена:

„Ездачът за коня е като конят за змията“
из дневника на Ники:

Слънчева плесница по моята главица
из дневника на Елена:

Среща с племенната култура на Индия
из дневника на Ники:

Шоколад, екология и Коледа
из дневника на Елена:


14 Колам

Кералският хумор – да осмееш себе си
из дневника на Ники:

С кану по канала
из дневника на Елена:

Слонски парад
из дневника на Ники:

15 Кочи

Кралицата на Арабско море
из дневника на Елена:

Смях на ферибота и размисли в автобуса
из дневника на Елена:

Светът е малък
из дневника на Ники:

Гримове, метални камшици и бира в чайник
из дневника на Ники:

16 Гоа

Новогодишни мекотели
из дневника на Елена:

Индийската Португалия
из дневника на Ники:

По пенсионерски
из дневника на Елена:

Религията като пазар и... внимание: Беди на плажа!
из дневника на Ники:

„Дивакология“
из дневника на Ники:

Последни мигове с палмите
из дневника на Елена:


17 Индийският влак

Eдна безспирна река от хора
из дневника на Ники:

„Влакът - моят втори дом“
из дневника на Елена:

Мистерии във влака
из дневника на Ники:



18 Отново в Агра


Сънят
из дневника на Ники:

Непознатият елит
из дневника на Ники:

Борба със скуката
из дневника на Елена:

О, братко град, остави ме да си ида...
из дневника на Ники:

19 Бхопал

За пореден път при мишките
из дневника на Елена:

Бхимбетка
из дневника на Елена:

Бходжпур и култът към змиите
из дневника на Ники:

Тъпани, звънци и гузна съвест
из дневника на Ники:

„Затваряй си човката!“
из дневника на Ники:

Славата на Бхопал
из дневника на Елена:

За-племе-нен
из дневника на Ники:

20 Гвалиор

Битки и крепости
из дневника на Елена:

Пътят на воина-светец
из дневника на Ники:

Новият бял гуру
из дневника на Елена:

Няма нищо по страшно от бедността
из дневника на Ники:

Индийската крава – и Бог, и роб
из дневника на Елена:

21 Черни облаци

Тайното общество Тхаги
из дневника на Ники:

Човешката природа
из дневника на Ники:



22 Удайпур


Втори по красота в Азия
из дневника на Елена:

Хигиена на тялото и душата
из дненвника на Елена:

Щедри като природата
из дневника на Ники:

Една искрена магия или магична искра
из дневника на Ники:

23 Ахмедабад

Големите от Гуджарат
из дневника на Елена:

Стои самотен паметникът на Ганди
из дневника на Ники:

Уникалният гхотул
из дневника на Ники:

24 Джунагадх

Изненада
из дневника на Елена:

„Извисяване“
из дневника на Елена:

Забравени послания и изгубени сетива
из дневника на Ники:

25 Остров Диу

Лабиринтите на тишината
из дневника на Елена:

Земни ангели
из дневника на Елена:

Будители на човешката съвест
из дневника на Елена:

Кое промени света?
из дневника на Ники:

Който плюе върху земята, плюе на лицето си!
из дневника на Ники:

„Да прегърнем дърветата!” и началото на зелената революция
из дневника на Ники:

26 Нейнитал

Танцът на граничарите и първи досег с Нейнитал
из дневника на Елена:

Орлов поглед
из дневника на Ники:

„Белият светец“
из дневника на Ники:

Върху „кутия за обед“
из дневника на Елена:

В Окото на Нараяни
из дневника на Ники:

Ще дойде ден
из дневника на Елена:


27 Бунди

Звездната крепост Тарагарх
из дневника на Ники:

Да излъжеш смъртта
из дневника на Елена:

Рай в недрата на пустинята
из дневника на Ники:

Най-дългият, жаден ден в живота ми
из дневника на Елена:

28 Сиким

Седем прелестни, недостъпни сестри
из дневника на Ники:

По терлици
из дневника на Ники:

Гангток и побратимяване с леопарда
из дневника на Ники:

Говорещият път
из дневника на Ники:

Кой е там?
из дневника на Елена

Духът на планината
из дневника на Ники:

Юксам - Еверест на покоя и щастието
из дневника на Ники:

Много хубаво, не е на хубав
из дневника на Елена:

29 Джаму-Шринагар

Залезът на нашето слънце
из дневника на Ники:

Плач за справедливост
из дневника на Ники:

Черният конник на войната
из дневника на Елена:

Падане по очи
из дневника на Ники:

Воден свят
из дневника на Елена:

В градината на душата
из дневника на Ники:

30 Пахалгам

Градината на Пророка
из дневника на Ники:

С всяка стъпка приближавах България
из дневника на Ники:

31 Благодарствен химн за Индия

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

01 Leaving your love – from Niki's diary

02 The flight

Traveling on a cushion – Niki's diary

Traveling on the edge – Elena's diary

03 Agra

Notes on the peculiarities of life in Agra in the first month – Elena's diary

A sunny day in Agra... - Niki's diary

04 Jaipur

A good start – Niki's diary

The indian warriors – Niki's diary

On bus and elephant towards the Amber fort – Elena's diary

05 Delhi

“Hyper” Delhi and the jungle “Pahar Ganj” - Niki's diary

To defeat the inner enemies – Elena's diary

Respect of the police and the bamboo stick – Niki's diary

The Museum of arts and the zoopark – Elena's diary

Guilty by birth – Niki's diary

06 Haridvar

To be in a mixer – Elena's diary

Life is water – Niki's diary

“The river doesn't need money to flow” - Elena's diary

Portrait of the acetic – Elena's diary

07 Rishikesh

Wheel of life – Niki's diary

False saints – Elena's diary

The embrace of Ganges with Himalaya – Niki's diary

Magic, ghosts, vows – Niki's diary

Two failed attacks – Elena's diary

08 Orccha

Third species encounter – Elena's diary

Untying the knot of heart – Niki's diary

The true companion – Elena's diary

Unexpected turn – Niki's diary

09 Bharatpur

A sunday walk – Niki's diary

Monkey fooleries – Elena's diary

Demons we brought – Niki's diary

The feat of a villager – Niki's diary

Happiness and sorrow walk hand-in-hand – Elena's diary



10 Jaisalmer


Shadows from the past – Niki's diary

“Off the rails” - Elena's diary

The camels – Niki's diary

The cameleers – Elena's diary

Three magic words – Niki's diary
The world's oldest eco-organization – Niki's diary

The evening – Elena's diary

The morning – Niki's diary



11 Chennai-Mahabalipuram


First impressions – Niki's diary

Southern kids – Elena's diary

The stone city – Elena's diary

The sacred waters of love – Niki's diary

Sky messangers – Niki's diary

“Accidental” - Elena's diary

12 Puduchery

The french riviera of the East – Niki's diary

The city of dawn – Niki's diary

13 Udhagamandalam

Bus troubles – second episode – Elena's diary

“Warm” welcoming – Niki's diary

Riding a horse without remorse – Elena's diary

“The rider for the horse is lik the horse for the snake” - Niki's diary

“The sun stroke” - Elena's diary

Encounter with the tribal culture of India – Niki's diary

Chocolate, ecology and Christmas – Elena's diary

14 Kollam

The Keralan humour - to ridicule yourself – Niki's diary

Canoe in the lagoon – Elena's diary

Elephant parade – Niki's diary

15 Kochi

The queen of Arabian sea – Elena's diary

Laugh in the ferry and thoughts in the bus – Elena's diary

The world is small – Niki's diary

Make-up, metal whips and beer in a tea-pot – Niki's diary

16 Goa

New Year's molluscans – Elena's diary

The indian Portugal – Niki's diary

Like pensioners – Elena's diary

Religon as a market and...watch out: Beach troubles! - Niki's diary

“Wildology” - Niki's diary

Last moments with the palms – Elena's diary



17 The indian train


A never-ending river of people – Niki's diary

The train – my second home – Elena's diary

Train mysteries – Niki's diary

18 Again in Agra

The dream – Niki's diary

The unknown elite – Niki's diary

Fight with the boredom – Elena's diary

Oh, brother town, let me go – Niki 's diary

19 Bhopal

Again with the mice – Elena's diary

Bhimbetka – Elena's diary

Bhojpur and the snake cult – Niki's diary

Drums, bells and guilty conscience – Niki's diary

“Shut up!' - Niki's diary

Bhopal's fame – Elena's diary

Captivated – Niki's diary

20 Gwalior

Battles and castles – Elena's diary

The way of the saint-warrior – Niki's diary

The new white guru – Elena's diary

“There is nothing worse than poverty” - Niki's diary

The indian cow – God and slave – Elena 's diary

21 Black clouds

The secret society -Thagi – Niki's diary

The human nature – Niki's diary

22 Udaipur

Second in beauty in Asia – Elena's diary

Hygiene of body and soul – Elena's diary

Generous like nature – Niki's diary

A amgic sparkle – Niki's diary

23 Ahmedabad

The big from Gujarat – Elena's diary

Alone stands the monument of Gandhi – Niki's diary

The unique ghotul – Niki's diary

24 Junagadh

Surprise – Elena's diary

“Getting high” - Elena's diary

Forgotten messages and lost senses – Niki's diary

25 Diu island

the labyrinth of silence – Elena's diary

Earth angels – Elena's diary

Awakening the human conscience – Elena's diary

What changed the world – Niki's diary

One who spits on the Earth, spits on his own face – Nikiá diary

“Let's hug the trees” and the beginning of the green revolution – Niki's diary

26 Nainital

The dance of the border guards and first touch with Nainital – Elena's diary

Through Eagle's eyes – Niki's diary

The white saint – Niki's diary

On Tiffin's top – Elena's diary

In the eye of Narayani – Niki's diary

A day will come...- Elena's diary

27 Bundi

The star palace – Taragarh – Niki's diary

To cheat death – Elena's diary

Paradise in deserts' womb – Niki's diary

The longest and dryest day of my life – Elena's diary

28 Sikkim

Seven charming, inaccessible young sisters – Niki's diary

Tiptoe – Niki's diary

Gangtok and fraternization with the leopard – Niki's diary

The talking road – Niki's diary

Who's there? - Elena's diary

The spirit of the mountain – Niki's diary

Yuksam – Everast of peace – Niki's diary

Too much good is not so good – Elena's diary

29 Jammu-Srinagar

The setting of our sun – Niki's diary

A cry for justice – Niki's diary

The black rider of war – Elena's diary

The Fall – Niki's diary

Water world – Elena's diary

In the garden of soul – Niki's diary

30 Pahalgam

The garden of the prophet – Niki's diary

With every step I was approaching Bulgaria – Niki's dairy

31 Thanksgiving hymn for India
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...