четвъртък, 17 март 2011 г.

Никой не си тръгва от Индия завинаги....освен ромите! (Roma and the Indian connection)


© текст: Еленикиндия
снимки: интернет 

Сещам се за два етноса, чиято история е белязана почти изцяло от гонения, масови изселвания, изтребления и дискриминация. Два етноса, които почти не са виждали мирно съществувание и добро отношение, като за това „почти” не съм сигурен. Слагам го, за да се презастраховам от генерализация, но то е толкова крехко в действителност, че всеки момент може да падне в бездната на тоталността. Единият етнос, макар все още във война, днес е символ на охолството и зависимостта от материалните блага, а другият, също неспиращ да воюва, но на друго ниво, за хляба си, е на противоположната везна – недолюбвани от всички заради бедността и липсата на хигиена и материални блага. Едните са най-богатите в света, а другите – най-мизерстващите. Едните са се срасли с властта и са видни политици, а другите познават властта само на мирис... Ръката на властта, бъркала в кръв и мърша, вони особено силно, за тези, които са умирали от нейния камшик. Едните са евреи, а другите роми. И интересното е, че и едните и другите живеят под един покрив – българския и европейския. Интересно е също така, че единственото общо нещо между тези два етноса, което ми позволява да наредя имената им едно до друго е общата им история – история на пълното отсъствие на сигурен и мирен живот. История на вечно бягство и борба за оцеляване. История на странното и почти мистично всеобщо недоброжелателство към тях, което се изразява в това, че където и да стъпят, първи тях набеждават за разразилата се поквара, чумна епидемия или природно бедствие.

Тук обаче няма да говоря за евреите, а за ромите... Ромите...или циганите по някакъв начин са част от двора ми. Не, не ме разбирайте погрешно, нямам самонастанили се в двора роми. Те си живеят съвсем легално под наем в съседния двор. Друго е. Просто след като се занимавам с Индия от толкова време, няма как ромите да не са част от интереса ми, макар да са леко встрани, в периферията или инак казано в двора на съзнателния ми интерес към Индия.




Име и произход – Връзката Индия

Връзката с Индия е неоспорима.
Кръвните тестове и изследванията върху езика им ни водят точно към тези земи...към полуостров Хиндустан и още по-конкретно към Северозападна Индия. Тя се търси основно в кръвта на три племенни групи в Индия. Може би най-спряганите като техен родоначалник са племето банджара (banjara) от Раджастан, които проявяват жив интерес към произхода на циганите главно заради хора като Шямала Деви – тяхна съплеменничка , доктор на науките. Банджара активно участват в конференции и международни форуми и имат изявено политическо мислене и племенно самосъзнание. Следващите в списъка на предполагаемите предци на циганите са змиеукротителите от сапера (sapera), известни още като калбелия (kalbelia), които неведнъж са посещавали Европа заради танцовите си умения. Има и трети кандидати в лицето на вагхри (vaghri) или нари-куравар, за които се знае, че по времето когато циганите се изнасят от Индия, тази племенна група решава да слезе на юг. До ден днешен те говорят северноиндийски език и се занимават с лов на птици – особеност, дала настоящето им тамилско название –нари куравар.

Връзката с циганите е официално призната от Индира Ганди, а индийският институт по изследване на ромите в Чандигарх също е категоричен, че става дума за етнос, битувал на индийска земя. Но това не значи, че индийците гледат с добро око на ромите. Самите те имат предразсъдъци към тях, както и към всяка племенна група в страната, които на официално равнище се определят като „културно богатство”, а на неофициално им се „разказва играта”. Не съм забелязал и някакъв интерес или съпричастност на индийците, които са ни преподавали или които са гостували в България. Подминават ги, както биха подминали беден бял, черен или жълт. Не знам дали много, но със сигурност има известен брой роми в Европа, които осъзнават индийската си връзка. Чувал съм, че някои от тях проявяват любопитство към тази страна, като гледат индийско кино, слушат индийски песни, а други дори притежават статуетки на индийски божества.

Има и друга версия за появата на ромите. Някои съвременни учени отхвърлят индийския им произход и определят циганите като европейци, усвоили индийския език посредством търговските контакти. За тази хипотеза не знам нищо, а и на мен ми е някак трудно да видя циганите в неориенталска светлина.

Към тези хипотези можем да добавим само, че се носят и легенди за изключително древния им произход, като това че са потомци на легендарни библейски личности или че прародина им е древна Месопотамия....



Произход на названията:

Повечето западни страни бая пооплескали нещата около произхода и името на ромите, вземайки ги за пришълци от Египет. Англичаните били твърдо убедени, че тези смугли занаятчии, отдадени на врачуване и магии не са нищо друго освен пришълци от Египет, затова ги нарекли с по-краткото gypsy (от Egyptian). Днес в английския език съществува глагол “to jip”, който се извежда от gypsy и които, както можем да се досетим, не носи положителен смисъл – означава “крада”. Испанците също се повлияли от англичаните и ги назовали Gitanos, което пак се извежда от египтянин. Французите имат gitan в езика си, но те пък сметнали, че другоземците идват от Бохемия и им лепнали прякора „бохемци” - дума, която до днес има значение на човек, водещ неконвенционален начин на живот. Германското zigeuner и славянското cigan и българското „циганин“ имат друга етимология. Те идват от гръцката дума за „езичник” и „неверник” – атинганос. Терминът първоначално се използвал за еретичните секти във Византия и тъй като ромите не били християни, когато стъпили в Европа, им лепнали името „атинганос”. Днес думата се смята за политически некоректна, но аз лично смятам, че човек трябва да бъде горд да се нарече „атингано“...По отношение на Църквата....аз съм отвсякъде „атингано“.

Думата рома е с индийски произход. Означава „омъжен човек” или просто „мъж”. Смята се, че има връзка със санскритската дума „dom”, с която се обозначава етническа група от музиканти и артисти от низшата каста, обслужващи в миналото раджпутските владетели. Хиндуистите определят „дом” просто като човек от низшите прослойки, а за самите дом тя означава „човек”.

Ранната история на рома – хронология



Тя започва официално някъде през 224-241 г. по време на управлението на цар Ардашир, когато редица роми пристигат в Персия да търсят работа.

420-438г. Бахрам Гур, персийски шах докарва с кервани музиканти от Индия, най-вероятно роми.

661г. Индийци са докарани в Месопотамия в рамките на арабската империя.

669/670г. Халиф Муавия депортира роми в Антиохия, Средиземно море. Изселванията на роми в Антиохия продължават и през 8-и век.

820г. Ромите(zott) създават в Месопотамия свое царство. То просъществува едва 14 години, когато е стъпкано от арабите и ромите отново биват депортирани.

855г. Битката при Айнзарба, в която гърците побеждават арабите и наемни войници сред ромите и техните семейства са взети като заложници във Византия.

1050г. Константинопол познава ромите като акробати и специалисти по животните.

През 10-и и 11-и век мюсюлманските нашественици от Афганистан стават търде дръзки и правят множество набези към богатата Индия. Махмуд Гхазни редовно плячкосва района и взима роби оттам. Ромите явно са принудени да напуснат земите си и да се преселят към горната долина на р.Инд, където се повлияват от народите, говорещи дардически езици. Не след дълго пак поемат на път, като този път напускат Индия и преминават в Китай. Оттам тръгват по пътя на коприната, който ги завежда през Афганистан в Персия, а оттам през Сирия в Армения. За пътя, по който са поели учените съдят именно от остатъците, наблюдавани в езика им и от историческите сведения за тях. Последната голяма ромска вълна бяга на запад някъде около 1192 г., след поредната тежка битка с мюсюлманите.

Малко след тези събития роми обущари се появяват в Гърция и Турция, тогава Византия. Когато Византия е нападната от чума, ромите продължават на запад. През 14-и век се заселват трайно на Балканите, в България това става през 1378 г., а през 15-ти век навлизат и във вътрешността на Европа.



По темата за ромите в България. Първите сведения за циганско присъствие по нашите земи датират от началото на 9-ти век, когато византийският император Никифор Геник заселва „атцинганите“ в Тракия. Повечето историци локализират това заселване около град Филипополис или днешен Пловдив. Във фолклора битува преданието, че цигани били ковачите, на които българският хан Крум наредил да обковат със сребро черепа на убития през 811 г. в битката при Върбишкия проход византийски император и да му направят от него чаша, с която да вдига наздравица. Има и други сведения за преселвания на атцингани от земите на Антиохия преди 14 век. Но може да се твърди със сигурност, че ромите идват по-масово в българските земи към периода 13-14-ти век. Най-ранни сведения за тях в българската държава се срещат в грамотата, дадена от цар Иван Шишман на Рилския манастир през 1378 г.

Ясно е, че миграциите от Индия стават на етапи. Но ясно е също така, че ромите повече не се завръщат в родината си. Можем само да гадаем кое ги е накарало да си тръгнат, при това толкова категорично, че да не искат никога повече да се върнат. Някои предполагат, че ромите са хиндуисти от низша каста, взимани като наемни войници в битките с мюсюлмани. Други ги определят като сбор от племена. Учените предполагат също така, че попадат в робство на афганите и иранците, но никоя теория не може да обясни причината за тяхната мотивация да обърнат гръб на Индия, устремени на запад, където ги чака не по-малко гнет и мъка, само че на чужда земя. Но най-вероятно причина затова е, че те просто нямат къде да отидат. Някои мигрират доброволно в търсене на по-добър живот, други стават заложници, а онези, които все още водят номадски начин на живот осъзнават при поредното си завръщане, че доскорошните им земи, стария им дом, е окупиран от други. Така малко по малко започват да се придвижват на запад, тласкани и гонени от всеки, докато не стигат Стария континент.

Посрещане по европейски

С появата си на европейската сцена ромите събуждат сериозно любопитство. Първоначално са приемани скептично, но и с интерес. Една екзотика в сивото ежедневие. Скоро обаче ромите си навличат гнева на трите най-страшни сили за времето си: държавата, църквата и гилдиите.

Държавата още в ония дни изисква от всеки поданик да плаща данък. За целта хората на нейна територия трябва да водят уседнал живот. Ромите с номадския си начин на живот, сам по себе си символ на свободата, не желаят да плащат някому данък. Така си спечелват първия враг. Църквата пък е обезпокоена от еретичните практики на гадателство и врачуване сред тях, а гилдиите роптаят срещу това, че ромите подбиват цените им. Перфектната комбинация за насилствена депортация.

Друга основна причина за недоверието към тях е тъмния цвят на кожата. Европа винаги (не винаги) от безпаметни времена носи расистка жилка в себе си. Някой наричат това европоцнтризъм, но то си е чиста проба расизъм. Тъмен ли си, пиши се бегал.

Като добавим и това, че мнозина ги смятат за наемни доносници на османците, от които Европа видимо трепери по това време. Проблеми пораждат и отделни групи от роми, които твърдят,че са християни и се препитават от подаяние, откакто върху тях се е стоварил кинжала на мюсюлманските нашественици в Турция.

Не след дълго тези чувства на враждебност се засилват и една по една европейските страни започват да издават наредби за прогонването (експулсирането, както обичат да се изразяват съвременните политици) на циганите от територията им. Който остане, си подписва смъртната присъда. Луис XII ги гони от Франция, Хенри VIII от Англия. Испанците и швейцарците си ги подават като футболна топка. Португалците ги пращат в колониите си като Бразилия и дори в индийския щат Гоа, където ромите откриват отново своите корени. Датчаните издават декрет за избиването им. Част от ромите се придвижват към Полша по пример на евреите. Като цяло експулсациите не се оказват успешен ход. Както сега, така и преди ромите тихомълком се връщат в забранените земи и заемат нови места, докато не ги открият и там. Единствено скандинавските страни и Холандия успяват да „се оттърват” от тях за цели два века.

Една от малкото добри новини за ромите в този период се случва през 1595 г., когато Стефан Разван, син на роб от ромски произход, се издига до владетелския престол и управлява Молдова за четири месеца. Подкрепа им оказват и отделни благородници и едри земевладелци, които ги взимат под свое крило. Позволяват им да се настанят на земите им, а в замяна ползват услугите им като работници и ромските жени често прислужват в имението и забавляват с танци гостите.

Властта в Европа решава да предприеме по-драконовски мерки – насилствена интеграция. Нови разпоредби повеляват ромите да уседнат трайно и да се учат на селско стопанство. Навсякъде законите им забраняват да носят традиционните си дрехи, да говорят езика си, дори да се женят за други роми или да упражняват традиционните си занаяти.

Заради постоянните гонения в Западна Европа ромите се принуждават да станат изключително мобилни, създавайки имиджа за волните, вечно странстващи цигански кервани. Репресиите в Европа дават резултат. Не е чудно тогава, че ромите на запад са много по-интегрирани, отколкото в България и Румъния. На Балканите на циганите до ден днешен се гледа като олицетворение на всичко антикултурно и нечисто. Може би като реакция на това ромите са изградили свои защитен механизъм, с които да се дистанцират от другите етноси, като на свой ред ги определят за мръсни, неистински хора или „гаджо“.

Късният 19-ти век се характеризира с нови миграционни вълни на запад, този път към Америка, Австралия и Южна Африка, главно благодарение на Румъния, която разхлабва границите си. Днес ромите са най-многобройната малцинствена група в Европа – над 10 милиона. Най-много се среащат в Турция, следвана от Румъния и България, Унгария, Словакия и Чехия. От западна Европа най-многочислени са във Франция и Испания.

През 19-и и 20-и век основният проблем пред ромите са липсата на места за усядане. Лагеруването покрай пътища е строго забранено. Ромите от няма накъде започват да се заселват край сметища. Някои прегръщат отново чергарския начин на живот.

Някак ромите са успели да оцелеят и продължават до носят много от характерните си черти. Оцеляват заради усвоеното къде по воля, къд по неволя умение да маневрират между закон и беззаконие, да живеят на границата между две страни, два района, като се прехвърлят ту в едната, ту в другата земя в зависимост от това, къде цари повече спокойствие... за момента. Добре е да си спомняме това, когато се чудим защо им куца идеята за държавността, защо нямат градска ценностна система, не знаят да пазят и ценят материалните блага, които получават на готово, когато не се вълнуват от нещата, от които се вълнува съвременния човек. Не, не ги изкарвам жертви на враждебни богове. Не оправдавам поведението им. Но е добре да се замислим над причините за това. Вярвам, че причините за поведението на било то човек или народ в голяма степен са залегнали в миналото, в изживяното, в натрупания опит. Всичко,което правят ромите днес е отглас от това, което са научили през дългия си път от Индия. А всичко,което са научили е да оцеляват. И понякога цената на оцеляването е тежка. Резултатите могат да дадат отклонения като нечовешки практики, духовно падение, морални и културни загуби, паразитиране. Когато ромите получат шанса да живеят нормален живот, а не да оцеляват, те ще дадат най-доброто от своя културен background. Ще се включат активно в съзидателния процес на всяка една култура. Дотогава уседналостта като мироглед и модел ще им бъде чуждо понятие.

Но разбрах и още нещо...

защо в крайна сметка ромите са недолюбвани. Имам едно обяснение. И това е, че уседналите народи имат природно заложен страх от номадите. Страхуват се дори когато последните упражняват полезни за тях занаяти. На първично ниво това е страхът от свободния живот, от живота без граници. Номадите напомнят на уседналите цивилизация за полъха на свободния вятър, който не духа в задушливите градове.








6 коментара:

  1. Кои`т играи печели,кои`т не играи нипечели :)
    http://www.anno1777.com/index.php?i=91797

    ОтговорИзтриване
  2. Абе Ники, защо се мъчиш да намериш зорлем някаква "романтика" в проблема с мангалите и дори нещо приемливо в тяхното съседство (за което най-искрено ти съчувствам)?
    Циганите ги недолюбват защото вършат престъпления. Не защото са номади или свободолюбиви...

    ОтговорИзтриване
  3. Всеки един от тези проблеми би се решил, ако се върнат в собствената си родина, Индия. От няколко века мъчат и себе си, и другите държави и народи с присъствието си, похабени хора от скъсването с корените им. Това трябва да престане. Както навремето са върнали виетнамците във Виетнам, и те създадоха добре функционираща държава, така и опитът на циганите с Европа ще обогати Индия много. Колко добри практики биха могли да пренесат оттук в собствената си страна, виждали ли сте снимки ( филми) от Индия? Вижте! Те биха могли да помогнат това да се промени!

    ОтговорИзтриване
  4. Освен етническа, има и етнокултурна идентичност. Когато съм пораснал в българска среда, знам български език, християнин съм и почитам българските обичаи наравно с всички останали, и ако съм ром по кръв, какъв съм по образование и възпитение ? А по етнокултурна идентичност много от ромите в България са като всички останали български граждани, стига последните да имам смелостта да ги припознаят. Ако ги припознаем - проблем няма, ако не ги - май...също няма проблем... той идва по-късно... Но : Вече има и случаи, в които българи крадат от цигани/роми. А още няколко години и това може и да няма никакво значение...

    ОтговорИзтриване
  5. упс... "възпитение" - да се чете "възпитание" !

    ОтговорИзтриване
  6. Еврейте не са етнос.Еврейте са общност по религиозен признак.И ешкеназите и сефарадите.И се различават повече по теологични,догматични,ритуални и други такива признаци.Евреи има от всички раси..нубийци.етиопци,араби,поляци,руснаци...Това обесмисля всичко останало.
    Чукч-не е читател,чукчът е писател.

    ОтговорИзтриване