Характерният стил на рисуване, познат като мадхубани или митхила по името на района, откъдето произлиза, е запазена марка за индийския щат Бихар и за Непал. Според преданията изкуството датира от времето на цар Джанака, който поръчал на местни художници да изрисуват стените на двореца по възможно най-изящния начин за сватбата на легендарните герои Рама и Сита. Само жени имали право да изрисуват брачното ложе на младоженците.
автори: Еленикиндия публикувано в сп.Светилник, 18 брой, 2016
На фона на националната кампания за почистване на страната „Свачх Бхарат Абхиян“, инициирана от премиера Нарендра Моди, малкото селце Моулинонг в източния щат Мегхалая добива все по-голяма популярност заради славата си на най-чистото село не само в Индия, но и в цяла Азия. Поне като такова го обявява списанието „Открий Индия“ още през 2003 г. Кое прави селцето толкова по-различно от останалите? Навярно това, че за всеки от общо 600-те жители в него – от малчуганите до старците – чистенето е превърнато в ежедневен ритуал. Хвърлените по земята боклуци и опаковки заедно с кравешката тор са част от топографията на голяма част от азиатските населени места. Именно това подтиква премиера Моди през октомври 2014 г. да стартира кампания, с която да бъдат приведени във вид не само селските региони, но и големите градове в страната. Кампанията ще завърши през 2019 г., когато се отбелязват 150 години от рождението на Ганди. Селцето Моулинонг вече е отличено от премиера като абсолютен образец в това отношение за цялата страна. Действително жителите му се гордеят с факта, че във всички домове вече са създадени самостоятелни тоалетни и че на тяхна територия никой външен човек не би могъл да открие дори следа от боклук, шума или животински изпражнения.
Ерата на цивилизацията до голяма степен съвпада с геологическата епоха Холоцен, започнала преди почти 11 000 години. Предишната епоха Плейстоцен е продължила 2.5 млн. години. Учените сега считат, че преди 250 години е започнала нова епоха, Антропоцен – периодът, в който човешката активност е оказала драстичен ефект върху материалния свят. Бързината, с която геологическите епохи се сменят, трудно може да се пренебрегне. Един от показателите за човешко въздействие е измирането на видовете, счита се, че сега то протича със същия темп като преди 65 млн. години, когато голям астероид е ударил Земята. Предполага се, че това е сложило край на ерата на динозаврите, което от своя страна отваря пътя за разпространението на малките бозайници, в крайна сметка на съвременните хора. Днес хората са астероидът, обричащ голяма част от живия свят на изчезване. Една от най-опасните последици от антропогенно предизвиканото глобално затопляне е разтапянето на пермафроста – замръзналата от полярния студ почва.
Някои плачат, докато пресъхнат, други не могат да плачат, защото отдавна са пресъхнали. Вижте това изключително видео от една много смислена и запомняща се кампания в Индия. За какво е - ще разберете накрая!
Твърде често увеличаването на човешката популация води след себе си проблеми за околната среда като изчерпване на ресурси и посегателство върху диви местообитания. В едно тихо селце в Индия обаче съществува поразителна еко-традиция, която помага да се подсигури по-зелено бъдеще с всяко ново поколение. В някои части на Индия много родители предпочитат мъжки наследници, но жителите на селото Пиплантри нарушават тази традиция като отбелязват раждането на всяко бебе момиченце по начин, добър за всички. За всяко родено момиченце общността се събира, за да засади заедно 111 плодни дръвчета в нейна чест.
Тази традиция е била предложена за първи път от бившия лидер на село Пиплантри - Шиян Сундар Паливал, в чест на неговата дъщеря, която починала на млада възраст. Но засаждането на дърво е само един начин, по който общността подсигурява по-светло бъдеще за техните дъщери. Според доклад на The Hindu, хората от селото събирали около $380 за всяко ново бебе момиче и ги депозирали в сметка за нея. Родителите на момичето допринасят със $180 и трябва да направят обещание да са добри настойници. Караме родителите да подпишат декларация, в която обещават, че няма да оженят дъщеря си преди достигане на пълнолетие, ще я водят редовно на училище и ще се грижат за дърветата, посадени в нейна чест.
казва Паливал. В последните шест години с увеличаването на популация, хората от Пиплантри са засадили приблизително четвърт милион дървета – впечатляваща гора в чест на най-младите членове на обществото, предлагайки на всеки късче отмора в тяхното ежедневие. http://www.earths-book.com/
Не помня някога, независимо дали сме били в претъпкани автобуси, влакове, метро или фестивали, да съм подушвал миризмата на пот, на спарено, застояло или мръсно, лъхащо от нечистоплътни тела. Първото нещо, което ще направи и най-опърпаният, ошмулен от живота велорикшаджия, след като се събуди сутрин в своя "дом" на тротоара, е да отиде до близката улична помпа и да се изтърка. При това такова търкане пада, че всеки би казал, че и най-греховният човек да бе, толкова усилено не би се шкурил и стържел....като че от това зависи по-доброто му бъдещо прераждане.
Още когато преди няколко столетия европеецът е помирисвал баня едва веднъж в годината, индиецът се е къпел, тоест стържел всеки ден, а сетне се обливал, както прави и днес, с благовонни масла.
Нека припомня само, че думата шампоан идва от хинди думата "чамп" (натискам), защото употребяването на шампоан в Индия винаги се е съпровождало с масажиране на тялото и главата. Думата "чампи" означава както шампоан, така и масаж. За пръв път думата "шампоан" се появява официално в печата в Англия през 1762 в статия, разказваща за особеностите на колониалния живот на британците в Индия.
Istri-walla са хората, които работят на индийските улици. Професии, които в нашите очи са недостойни и жалки. Но не и за istri-walla. Въпреки трудностите и несгодите, пред които са изправени катадневно, тези скромни хора са доволни и от малкото, което имат. Повечето са необразовани и нямат голям избор. Благодарни са, че имат и толкоз, тъй като професиите им досега са спасили от гладна смърт не едно и две поколения. Но се молят децата им да не ги наследят, а да уредят живота си по по-добър начин. Ушочистач - една стара професия, практикувана от векове, която днес е на път да изчезне. Почти всеки съвременен ушо-чистач твърди, че предшествениците му с гордост са се грижили за ушната хигиена в царските дворове на моголските владетели. Казват, че бръснарите и ушочистачите били тогавашното местно радио. В миналото ако някой искал да научи повече относно последните клюки и вести, отивал или да се избръсне, или да си почисти ушите.
Животът на металочистача
Животът на обущаря
Животът на паан-джията - продавача на паан - (смес от бетелово листо и подправки като кориандър,канела, кардамон, към които понякога се добавят парченца плодове и тютюн за повече свежест)
автор Соутик Бисвас превод: Elenikindia статията е от новия брой на "Светилник" Носят изскрящо розови сарита и преследват с тояги и брадви корумпирани служители и агресивни съпрузи. Неколкоститинте поддръжнички на реда в област Банда на индийския щат Уттар Прадеш с гордост се зоват „Розовата банда“ – име, което вече всява смут в сърцата на престъпници и злосторници и буди почитание в редиците на правителствените служители. Розовата банда стои настрана от политически партии и неправителствени организации, защото по думите на техния борбен водач Сампат Пал Деви, „те гледат единствено как да се облажат от разните фондове“. Две години, откакто избрали име и униформа за своята организация, „розовите жени“ не спират да наказват онези мъже, изоставили или малтрeтирали съпругите си и да разкриват случаи на корупция при осъществяването на държавни проекти и при разпределянето на зърното сред бедните. Стигнали дотам, че да щурмуват полицейски участък и да нападнат група полицаи, отказващи да изпълнят дълга си. Банда е в самото сърце на разбития район Бунделкханд, един от 200-те най-бедни в цяла Индия.
