петък, 1 юни 2018 г.

За индската цивилизация и индийците (On Indus civilization)

picture: Embleton
За индийците Индската цивилизация е извор на национална гордост по простата причина, че е нещо самобитно индийско, което не е плод на някакви си там нашественици (арийци, моголи или други). Когато предците на колониалните господари от Великобритания използвали още примитивни каменни оръдия, жителите на Инд водели високо развит градски живот. Как да не поражда този факт чувство на национална гордост!

Цивилизацията от долината на Инд е откритие, което преобразява разбирането за индийската история. Колониалните викторианци описвали историята на Инд като изостанала, непоучителна, а за единствено светло петно в нея смятали странстванията на Александър Велики. В средата на второто хилядолетие пр.Хр. от алувия на река Инд обаче била възникнала огромна империя. Улиците били широки, къщите - солидни. Имало обществени контейнери за смет, вътрешни тоалетни и покрити канавки. Къщите на жителите били двуетажни.На запад била крепостта, в която се намирали житниците, залите за събрания и обществената къпалня. Жилищната част побирала впечатляващите 75 000 души. Това е Мохенджо-даро (могилата на мъртвите).

Това е един от първите планирани градове в света. Стотици големи и малки градове покрай реката били еднакви, правени като по калъп. Линейна империя, използваща силата на реката. За разлика от Египет и Месопотамия тук най-големите постройки не били тези, свързани с царската или жреческата власт, а били граждански сгради като обществената къпалня и житниците. Твърди се, че малко са примерите в света, където водата била овладявана по този технично напреднал начин. Жителите на индските градове се радвали на "воден разкош". Почти всеки дом имал вътрешна баня с теракотени улеи или канали през стената, които отвеждали мръсната вода навън. Улиците били умело отводнени, а ямите с отходни води чистени редовно.

Куриозът е, че почти всичко свързано с тази цивилизация, с която се отъждествяват индийците, остава в рамките на Пакистан след злощастното Разделение през 1947г.

Индийският герб (Indian state emblem)

Националният герб на Република Индия е символ на индийското послание за мир и добронамереност към целия свят. Лъвският капител с чакра (колело), разположена между кон и бик от двете страни, е владетелската инсигния на маурския император от III в. пр. Хр. Ашока. Оригиналът се съхранява в Археологическия музей в Сарнатх, край Варанаси в Утар Прадеш. Шедьовърът на Маурите, който е изваян от пясъчник чунар, някога величествено е красял колона на Ашока в Сарнатх - място, дълбоко тачено от будистите по цял свят. Сарнатх, който в момента лежи в развалини, се намира на 10 км североизточно от Варанаси - свещен индийски град, разпо- ложен там, където се сливат три реки: Ганг, Ямуна и митическата Сарасвати. Археологическите останки в Сарнатх дори и днес привличат хиляди будистки поклонници, историци, студенти и туристи от Индия и цял свят. 

Сарнатх е едно от четирите най-свещени места в будистките легенди. Това е мястото, където Буда е завъртял Колелото на Закона, след като е постигнал Просветление. Всичко това намира израз в образа на лъвския капител - символът на Буда като Шакя-симха (Лъвът на шаките, родът, към който принадлежи Буда). Колоната в Сарнатх първоначално е имала предназначението да символизира великото колело с двадесет и четири спици. Има четири животни - слон, кон, бик и лъв, изваяни релефно на мястото, където е изобразено колелото, символизиращо четирите посоки на света. Това може да се интерпретира в традицията на ведическата митология, като се вземе предвид факта, че в Ригведа лъвът се разглежда като цар на гората, бързо галопиращият кон - като возило на бога Слънце, а бика - като возило на бог Индра. 

Със смелия замисъл, прецизните пропорции и хармоничност това творение предизвиква възхищението на зрителя и припомня за първата проповед на Буда в Сарнатх. Четири лъва се издигат на върха на Сарнатхския капител и всеки от тях е разположен с лице към една от четирите посоки на света. Позата и напрегнатите им крайници свидетелстват за въображението на един талантлив майстор-художник. Лицата им, както и свободно веещите се гриви, подчертаните контури на изваяните им тела и изкусното релефно моделиране разкриват точната и уверена ръка на майсторите-художници в двора на Маурите. Характерното за времето на Маурите ослепително шлифоване придава на колоната и лъвския капител една пълна завършеност, мекотата на камъка и една жива и до днес сияйност, макар хиляди години колоната да е била изложена на слънце, дъжд и прах. Умението за постигане на гладкост и блясък вероятно се корени в местно майсторство в изкуството за обработка на камък, наследство на епохата на династията Мауря от цивилизацията на Долината на Инд от третото хилядолетие преди Хр. Скулптурите и колоните от Маурския период са свидетелство за най- възвишен талант и финес по отношение на устойчивия блясък, постигнат чрез техника, вероятно наследена от потомствени каменоделци. Според някои специалисти изключителният блясък, който придава кристално лъскава полировка на каменната повърхност, е постигнат навярно чрез мъчителното изглаждане с пила от полускъпо-ценния камък ахат.

източник: сп. Светилник

Индийската дипломация през вековете (Indian diplomacy through the years)

   източник: сп.Светилник

"Разбира се се, че вярвам в единен свят. Как би могло иначе?”, казвал Махатма Ганди. Тази негова вяра изразява в най-висока степен философското виждане за живота, следвано от Индия от незапомнени времена. Тази гледна точка е дълбоко вкоренена в древноиндийската мисъл и знание, история и традиция и се развива с течение на времето. Нали именно санскритската сентенция Васудхейва кутумбакам (“Светът е едно семейство”) е схващането, вдъхновявало отношенията на Индия с другите страни още от освободителната борба и Независимостта насам. Историята е свидетел, че Индия никога не е хранила териториални амбиции. Тя нито се е впускала във военни завоевания на по- малките си съседи, нито е влизала във война с по-големите. Водена от принципа на ненасилието (ахимса), нейното кредо винаги е било: “Живей и остави другите да живеят”. 

Каквито делата, такъв и човекът (Sutra from Brihadaranyaka Upanisad)

photo: Sergey Ivanov


यथाकारी  यथाचारी तथा भवति
साधुकारी साधुर्भवति
पापकारी पापो भवति
पुण्यः पुण्येन कर्मणा भवति
पापः पापेन

yathākārī yathācārī tathā bhavati
sādhukārī sādhurbhavati
pāpakārī pāpo bhavati
puṇyaḥ puṇyena karmaṇā bhavati
pāpaḥ pāpena

(Bhridaranyaka Upanishad 4.4.5) 

Каквото е действието и поведението, такъв е и човекът,
който върши добрини, става добър
който върши грехове, става грешен.
Добродетелен се става с добри дела
грешник - с греховни.

Брихадараняка упанишад 4.4.5

петък, 25 май 2018 г.

Любопитно за Тадж махал (Some peculiarities about Taj mahal)



За украсяването на Тадж махал пристигнали от Багдад 540 къса халцедон, от Тибет – 670 къса тюркоаз, от Русия – 614 къса малахит, от Декан – 559 къса оникс, от централна Индия – 625 диаманта. Само за надгробната плоча на Мумтаз-и-Михал, съпругата на Шах Джахан, са използвани 10 000 перли, а за орнаментите – 111 304 камъка от 36 различни вида, които Шах Джахан е получил от навабите, раджите и другите велможи на Индия.

Създателят на Тадж махал е останал анонимен, кандидатите обаче са няколко – французинът Августин Бордо, италианецът Джеронимо Веронео, мистериозният майстор Устад Иса и главният архитект на моголите Устад Лахори.

Толкова векове са минали, а орнамените продължават да красят мраморните стени на паметника. Вярно е, че по времето на английското владичество на няколко пъти се е обсъждала идеята за демонтиране на гробницата и разпродаване на строителния материал с оглед използването му за нещо по-полезно, но за щастие проектите си останали неосъществени.

Днес мавзолеят е застрашен не от друго, а от безхаберието на управниците в Индия, сред които се прокрадват напълно естествени за болестотворния мозък на националиста идеи (такава именно са мозъците на управляващата партия от БДжП), че той не заслужава да получава държавни субсидии за поддръжката му, тъй като е символ на мюсюлманското владичество.

През 2017г. официалната туристическа брошура на щата Уттар прадеш, където се намира Тадж махал, не вписа архитектурния шедьовър сред известните забележителности на района, с което предизвика вълни от недоволство.

четвъртък, 24 май 2018 г.

Защо в българския и в санскрит един от пръстите се казва "безименен" (Ring finger)


Много интересно е защо в толкова много езици, сред които санскрит и българският, безименният пръст си няма име. Нарича се именно "безименен", на санскрит "анамика" (अनामिका). В древността много са се впечатлявали от този пръст. Наричан бил "пръстът на сърцето", тъй като се считало, че някакъв нерв свързва директно този пръст със сърцето. Римляните наричали въпросния нерв или вена vena amoris и това е причината да носим златни халки именно на него.

Безименният пръст бил специален пръст, а специалното означава мистично, магическо. Това, което е магическо и специално т.е. свещените обекти според разбиранията на древния човек не бивало да се назовават пряко. Ето защо и пръстът си остава неназован.

Кое друго може да е магическото в безименния пръст освен връзката със сърцето? Една интересна анатомична особеност. Има пряка връзка между безименния пръст и тестостерона в организма. В смисъл при мъжете обикновено безименният пръст е по-висок от показалеца, а при жените равен с него или една идея по-къс. Поне това твърдят съвременните проучвания, според които имало пряка връзка между дължината на пръста, нивата на тестостерон в организма и оформянето на мозъка.

Ето тук едно от изследванията:

Male-female ring finger

събота, 21 април 2018 г.

Наста - дупчица на носа (Nasta word)



Знаете ли, че в санскрит си има название за дупчицата, пробивана през септума на носа, за която се захваща обецата при жените. Казва се नस्ता (nastā) "наста" и разбира се идва от думичката за нос - "нас" на санскрит. Това е индоевропейска дума, която срещаме в различни варианти в познатите ни езици - nose (на английски); nase (на немски); naso (на италиански); nariz (на испански); nez (на френски).

Самата обеца на носа в хинди се нарича नथ (natha), "натха", а глаголът "натхна". Пробиването на носа в Индия е израз на красота и женственост, но също и на социален статус. Такива са носели придворните дами в индийските царства, като често обеците били правени от перли, сапфир, злато, сребро. По-късно практиката се пренася и сред обикновените дами.
Сред божествата, които са изобразявани с обеца на носа, са Парвати, а също и пастирският любовчия Кришна.

петък, 20 април 2018 г.

Маджун - за една странна рецепта от древността (Majun cake)



В Пакистан може да опитате едно нещо, което на езика пущу се нарича "маджун". Това е нещо като сладкиш с канабис, но всъщност така звучи доста семпло на фона на това, което е включвало преди. Традиционната рецепта от времето на Бабур се състояла от тестиси от водно прасе, пъп от елен, вътрешности на новородено камилче, мозък от врабче, лапис лазули, сребърен варак, тигров саламандар, масло от нар, мед, канабис и щипка златен прах.

понеделник, 16 април 2018 г.

За привързаността към обичаите от Херодот (Herodotus on attachment to customs)



Пример за това как народите са привързани към обичаите си. Разбира се, трябва да гледаме на "историята на Херодот" на една приказна новела с много фантасмагории. И все пак ендоканибализмът е съществувал на много места включително в средновековна Европа. Знаете ли например, че е исторически документиран факт, че френските йезуити са предписвали прах от костите на покойник като лечение на различни болести, считайки я за особено свещена. Вярване, което ги е доближавала до разбиранията на коренните жители на Америка, които също възприемали костите за целебни и особено сакрални.

---

„Дарий, подир възцаряването си, повикал неколцина елини, които били под ръка, и ги попитал какво да им заплати, та да се решат да изяждат телата на умрелите си бащи. Отвърнали му, че нямало да го сторят за нищо на света. Подир тях Дарий повикал едни индийци от племето калати, които изяждат бащите си, и в присъствието на елините, които можели да следят разговора с помощта на преводач, ги попитал колко да им заплати, та да приемат, когато умрат техните бащи да изгорят телата им. Индийците надали високо вик и го замолили да не споменава подобно нещо. [...]Обичаят над всичко е цар.“

Херодот 484– 425 пр.н.е.

неделя, 15 април 2018 г.

Херодот за индийското злато (Herodotus on Indian gold)



Долината на река Инд и злато – две неща, които вървят ръка за ръка горе-долу през цялата история на човечеството.

Да си припомним култовия откъс от „Историята“ на Херодот, в която става въпрос за злато, мравки с големина на лисици, които преследват хора на камили....

----

„Народът на Индия е далеч по-многобройният от всички, които познаваме, и индийците докарват данък съответно спрямо всички останали народи – триста и шестдесет таланта златен пясък, това била двайсетата област (от тези, които плащат данък на Дарий)...

събота, 14 април 2018 г.

Неру за санскрит (Nehru on Sanskrit)



"Езикът е нещо неизмеримо по-широко от граматиката и филологията. Това е поетично завещание на духа на народа, на неговата култура и живо въплъщение на онези мисли и образи, под чието влияние те са се формирали. Значението на думите се мени от век на век и старите идеи се превръщат в нови, като често пъти запазват своята форма. Трудно е да се долови смисълът, а още повече духът на древните думи или на древната фраза. Необходим е известен романтичен и поетичен подход, ако искаме да проникнем в този стар смисъл и да разберем мислите на хората, говорили някога този език. Колкото по-богат и многообразен е езикът, толкова по-голяма става тази трудност. В санскрит, както и в другите класически езици, има множество думи, които притежават не само поетична красота, но и дълбоко значение и пораждат множество асоциации, които не могат да се предадат на език, чужд по своя дух и форма. Дори неговата граматика, неговата философия са наситени с дълбоко поетично съдържание. Може би именно затова един от старите санскритски речници е съставен в поетична форма...За нещастие, учените и специалистите рядко са поети, а за тълкуване на езика е нужен учен-поет." 

(Джавахарлал Неру, "Пробуждането на Индия")

сряда, 28 март 2018 г.

За индийците от римския риторик Апулей (Apuleius)



"Индийците, многоброен трудолюбив народ, заселен по обширни земи, живеят на изток, далече от нас и близо до мястото,където океанът прави чупка, а слънцето изгрява – там, където звездите започват, а земята се свършва, отвъд земите на учените египтяни, на суеверните юдеи, на търговците набатеи, на облечените в развяващи се дрехи арзациди, на бедните откъм плодове итиреи и богатите с благовония араби. И така, аз се възхищавам на индийците не толкова заради купищата слонова кост, обилието на подправки или търговията с канела, нито пък за това, че топят умело желязото и имат сребърни рудници и златоносни реки, нито пък за това, че тъкмо при тях Ганг, най-великата от всички реки, мощната източна речна царица, на сто се разцепва, острови сто образува и сто пълноводни ръкави и в океана се впива с гигантска стоуста целувка.
Още по-малко се учудвам на това, че същите тези индийци, макар и да живеят там, където изгрява белият ден, имат тела черни като нощта; нито пък на това, че чудовищните им змейове завързват гибелни схватки с огромните слонове и са техни равностойни противници[...]

При тях има и различни видове занаяти. Там има едни хора, които не умеят нищо друго освен да пасат волове и затова са получили прозвището „воловари“. Има и хитри търговци, и сръчни стрелци, пускащи отдалеч своите стрели, и храбри бойци в ръкопашните схватки. Освен това при тях има още един забележителен вид хора, които се наричат „гимнософисти“. Аз се възхищавам най-много на тях. Те не са майстори нито в присаждането на лози, нито в прекопаването на земята; и не умеят нито да орат нивите, нито да промиват злато, нито да обяздват коне, нито да усмиряват бикове или пък да стрижат овце и да пасат кози.

Тогава какво? Вместо всичко това умеят едно-единствено нещо – да лелеят мъдростта и като наставници на стари години, и като юноши-ученици. Но най-много харесвам в тях това, че мразят духовната леност и бездействието. И така, когато масата е приготвена и всички юноши се прибират за ядене от различните места и след различните занимания, техните наставници, преди храната да е поставена, ги разпитват кой какво добро дело е извършил от изгрев-слънце до този миг на деня. Тогава един разказва как двама спорещи са го избрали за помирител и как от врагове ги е направил първи приятели, успявайки да заглади свадата, да възстанови дружбата и разпръсне подозренията; друг пък разказва как е изпълнил някаква заповед на родителите си; трети – как е узнал нещо, като или го е открил сам, или пък някой му го е обяснил; с една дума, всеки разказва по нещо. А който не е заслужил храната си с нищо, изхвърлят го навън да поработи гладен."

Апулей (124 – 170 сл.н.е.) , из "Апология"

Думичката "баини" (baini)


В Индия си имат думичка за тръстиковия или бамбуков кош, в който се пренасят змиите за танцовите им спектакли. Казва се बाईनी - баини. В Ebay е популярен артикул и се продава като кош за декорация. Навярно без дремещи вътре кобри!

Думичката "джунун" (junoon)



Думата जुनून (джунун) е една от най-често срещаните в хинди песните. Означава "лудост"; "безумие", но особен тип лудост - това е състоянието на обсебеност, което изпитваш поради любов. Най-интересното е, че думата произлиза от जिन्न или това, което знаем като "джин" или "дух". Тоест при любовта ти си като обесебен от дух.
Ислямската традиция представя джиновете като разумни същества с огнена или водна природа, можещи да приемат всякаква форма. Създадени са от Аллах от бездимен огън. Те могат да изпълняват всякакви желания.

Джиновете се раждат, растат, женят се помежду си, размножават се и умират подобно на хората. Измежду тях има лоши и добри, вярващи и невярващи, затова на Съдния ден ще бъдат питани – награждавани в Джанна (рая) или наказвани в Джаханнам (ада) също като хората.

В Делхи може да откриете и т.нар. 'Къща на джиновете", в която мюсюлмани от всички краища на града оставят дарове и молитви към духовете.

Хинди думичка, която си нямаме (karvat)


Една от любимите ни хинди думички, които си нямат еквивалнет в българския.

करवट (карват) – онази страна от тялото (лява или дясна), на която лежиш, спиш или почиваш. "Карват" също така се нарича и позицията на странично лежане. Индийците препоръчват лявата страна за здраве.

Тук на някой обожател на стъкмистиките, би му хрумнало да доказва културно-историческите връзки между българи и индийци, като направи паралел с думичката "креват". Все пак "страна, на която лежиш" и "нещо, на което лежиш" - има доста голяма близост, не мислите ли.

Да, ама думичката "креват" е гръцка.

Думата "пари" - откъде идва


Знаете ли, че думата "пари" идва у нас през посредничеството на турския, а думата по произход е персийска и освен това се съдържа в хинди.
Пара̀ идва от турското "para". Para е сребърна монета, пусната в обращение през 1623 г. при управлението на османския султан Мурад IV и става номинал на основна османска монетна единица. Първоначално е с тегло 1.10 gr, като постепенно намалява до 0,22 gr в началото на ХХ век. Оттогава стойността ѝ непрекъснато пада, докато не остава 1/40 от гроша. Сеченето на монетата от сребро се преустановява през 1857 г., когато се заменя с меден еквивалент.

В турския език днес "пара" (para) е нарицателно за пари.
Също като в турския и албанския името на тази парична единици в българския език и впоследствие в македонския литературен език се превръща в нарицателно наименование на парите.

В турския обаче думата навлиза от персийската лексема pārah, което означава "парче; късче". Същата фарси дума е оказала влияние и на хинди, където отново срещаме думата पारा (пара) с оригналното си значение на "парче, къс, фрагмент".

Ето ви типичен пример за двупосочно лексикално странстване - и на запад, и на изток.

сряда, 28 февруари 2018 г.

Светът е едно семейство (World is one Family)


 अयं निजः परो वेति गणना लघुचेतसाम् ।
उदारचरितानां तु वसुधैव कुटुम्बकम् ॥

ayaṁ nijaḥ paro veti gaṇanā laghucetasām |
 udāracaritānāṁ tu vasudhaiva kuṭumbakam ||

“Това е мое, онова е негово” - така мисли само късоумният. Но за тези, които мислят с благороден ум, всички в света са едно семейство.


Хитопадеша

Санскритска шлока: граматически анализ

अयं – това
निजः – мое собствено
परो  –  от съществителното पर (пара) – друг
वेति – वा (или) + इति ( като кавички за цитат)
गणना – мислене, считане, мнение (среден род)
लघुचेतसाम् -  на плиткоумните (генетив; родителен падеж)
उदारचरितानां – на благородните (генетив; родителен падеж)
तु - но
वसुधैव –  земята действително (номинатив; женски род)
कुटुम्बकम् – семейство, род (среден род; номинатив)

понеделник, 26 февруари 2018 г.

Змията хапе само с повод (Snake bites only when provoked)



दुर्जनस्य च सर्पस्य वरं सर्पो न दुर्जन: ।
सर्पो दंशति  कालेन दुर्जनस्तु पदे पदे ।।

durjanasya ca sarpasya varaṁ sarpo na durjana: |
sarpo daṁśati kālena durjanastu pade pade ||

Ако трябва да избираш между лош човек и змия,
за предпочитане е змията пред човека;
змията хапе само с повод, човекът по всяко време.


Санскритска шлока: граматически анализ

दुर्जनस्य – лош човек (генeтив), दुर्जन м.р.
सर्पस्य – змия (генетив) सर्प , м.р
वरं – избиране, по-добре, за предпочитане
दंशति   - хапя (1 гл.клас), दश – неправилен глагол
कालेन – според обстоятелствата; с повод (инструментал)
तु – но (наречие)
पदे पदे – по всяко време, на всяка крачка (наречие)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...