вторник, 28 февруари 2012 г.

Роби на имиджа (Image slaves)




© Elenikindia


      "По-важен е blurb-ът на книгата, отколкото самата книга, по-важна е снимката на автора върху корицата на книгата, отколкото съдържанието й, по-важно е авторът да влезе в някой многотиражен вестник и TV шоу, отколкото това, което е написал."
( Дубравка Угрешич, “Четенето забранено”)



    „Шок и ужас” – това беше символът на американската военна кампания срещу Ирак. До голяма степен това е и девизът на свободния пазар днес – правилата на пазара са правилата на войната. Но жертвите са идеологически.
    Шок…Важното е да разтърсиш, да изтръгнеш публиката от иначе заспалото ѝ състояние, да привлечеш вниманието ѝ към нещо не непременно качествено ново, различно или проникновено, просто е важно да изглежда модерно, до известна степен изкривено или дори извратено. Моралните ценности, служещи до голяма степен като опорна система на обществото са в основата си скучни и недоразбрани и именно в една такава среда, която изглежда далеч от ежедневното и по-близко до скандала, до ренегатското поведение, публиката решава, че може да намери себе си.

      На свободния пазар на идеи и стоки всичко се продава заради марката, корицата, опаковката, рекламата, не заради идеята – която не познаваме преди да „отворим” продукта и да се запознаем с него, а дори и тогава, изглежда това не е важно. Именно поради тази причина хора, които всъщност не предлагат нищо ново, заслужаващо да бъде обмислено или запомнено, се промъкват в общественото съзнание и успяват да станат „модерни”. Изведнъж става „модерно” да четеш така наречените им феноменални идеи и открития, да ги колекционираш и да говориш с приятелите си за тях, за да не изглеждаш изостанал или старомоден.

     Как се продава книга или какъвто и да е друг продукт днес? Чрез имиджа, обвивката, корицата, които в повечето случаи са създадени така че да шокират и привлекат вниманието не към продукта, разбира се, а към изкуствено конструирания образ. В общество, съставено предимно от консуматори и в малка степен от ценители, е важна опаковката – колкото е по-лъскава и крещяща, толкова по-добре. За предпочитане е да създаваш и поддържаш достатъчно шум около себе си, за да не те забравят бързо, защото източниците на шум са всъщност много и рискът от заглушаване е голям. В този смисъл, няма нужда да говорим за ценителите, които рядко се влияят от модните тенденции и предпочитат съдържанието пред корицата.

    Консуматорството се характеризира от един вид кумулативност – ако вече си успял да „се продадеш” един-два пъти, т.е. автор си на няколко „бестселъра”, ще ти бъде неимоверно лесно да „се пласираш“ – името, образът са станали марка, подобно на „Джорджо Армани“ или „Ролекс“. Няма нужда публиката да се замисля за книжовната или духовната стойност на произведението ти – то вече е продадено, защото е марково. Както голяма част от хората гордо показват етикетите на дрехите си, така правят и с библиотеката си с „отбрани заглавия”. Дрехите отиват в гардероба, книгите – на рафта, за да поддържат реномето, а в доста случаи и ниското самочувствие на консуматора.
      Разбира се, не е за пренебрегване, че сред масата купувачи са и истинските почитатели, които гледат с благосклонно или критично око на всяка нова книга. Но мнозинство са тези, при които външният вид е определящ за личната самооценка, следователно и за читателския „вкус”.

       Това до известна степен е оправдано,

сряда, 22 февруари 2012 г.

История за утрешния ден ( A story for tomorrow)

Кучета (Dogs by Shrikant)



Един разказ за това как взаимоотношенията в Индия следват една "проста" йерархична вертикала :)

автор: Шрикант
превод от хинди: ЕлеНикИндия


    Господин Рай се беше върнал от патрулиране. Беше единайсет вечерта. Изми се и отиде да похапне. Жена му шеташе из кухнята.Тези дни беше издадена заповед да се намалят грабежите, убийствата и изнасилванията в града. Затова дори през тази мразовита нощ старши полицай Рай трябваше да патрулира.
       Съпругата сложи масата. Още със сядането той се загледа във вестника. Имаше навика да чете, докато се храни. Хванал вестника в лявата ръка и заровил поглед в него, той тъкмо поднасяше първата хапка към устата си, когато дотича Дукхна:
- Сър, един господине от Законодателното събрание е на телефона. Иска да говори с вас.
Като чу това, Рай изтръпна от главата до петите. Тези от Щатските Законодателства и Парламента не им даваха мира ни ден, ни нощ. Станеше ли нещо, веднага звъняха. И като стриктен полицай, Рай попита:
- Кой по-точно се обажда?
- Господин Бипат Рам…
Това бе достатъчно да го накара да скочи.
- Глупако, трябваше да ми кажеш по-рано, че е господин Бипат Рам. Не знаеш ли, че г-н Бипат Рам е член на Законодателното събрание, министър?
И с мърморене той се запъти към съседната стая. Вдигна телефона:
-Добър вечер, сър, Рай е на телефона. Какво има, сър? Да не би да се е случило нещо лошо тази нощ?
- Не, не, нищо подобно. Нали знаеш дъщеря ми... Лавли?
- Да, да, сър.
- Кучето й изчезна тази вечер. Оттогава тя не спира да плаче. Слушай, искам да го намериш по най-бързия начин. Врънка ме, откакто се върнах от Секретариата
- Добре, сър, бъдете спокоен. Ще е добре да ми кажете само как изглежда кучето.
- Кафяво на цвят, немска овчарка. Има бяло петно на главата. Едро, с широка черна каишка на врата.
- Добре сър, разбрах.
- Ааа да, и до утре сутрин да си го намерил. Ще изпратя някого или самият аз…- Бипат
Рам затръшна телефона.

Рай не успя да каже дори “Довиждане, сър”. В този момент в стаята влезе съпругата му:

- Кой беше?
- Онзи, Бипат. Кучето му било изчезнало. Иска да отида да го диря в тази мразовита нощ. Ама какви са министрите - мислят си, че всички са им слуги.
- Защо не му каза, че тази нощ вече си патрулирал.
- Как да му кажа!
- Хайде тогава, отиди да хапнеш.
- Момент само, първо ще се обадя в управлението. Иначе утре сутрин лошо ни се пише.

И започна да набира телефонния номер.

- Ало…господин Рай се…

петък, 17 февруари 2012 г.

Гуру Пурнима (Guru Purnima)



    Гуру Пурнима е празник, отбелязван от хиндуисти и будисти, с който те отдават почит на своите духовни водачи и затвърждават така наречената гуру-шишя парампара - свещената връзка между ученик-учител. За хиндуистите символ на тази традиция е легендарният мъдрец Вяса, често представян като въплъщение на Вишну, а за будистите това е самият Буда, който по това време на годината изнесъл първата си проповед в Сарнатх, Уттар Прадеш. Празникът се чества по време на пълнолунието на месец АШАРХ (юни-юли) според традиционния хинду календар.

© Снимките са от архива ни от юли 2010 Барода, Гуджарат.

неделя, 12 февруари 2012 г.

Шест причини, поради които индийците не могат да бъдат терористи


Шест причини, поради които ние, индийците, не можем да бъдем терористи:

1) Винаги закъсняваме и несъмнено бихме изпуснали полета за самолета, който трябва отвлечем
2) С безплатната храна и напитки на борд ще забравим напълно за какво сме се качили
3) Ще се сбием помежду си за групова снимка със заложниците
4) Не можем да пазим тайна, така че няма начин да не се изпуснем за покушението поне седмица пред това
5) Експресивни сме, говорим на висок глас и няма начин да не привлечем нечие внимание
6) Ще отложим мисията заради крикет мач

(..............)

Първо си пренебрегван, после осмиван, сетне бит, и накрая победител....



сряда, 8 февруари 2012 г.

За мъжа и жената в индийското общество



Отново сме гости на предаването "Така го правят жените", където говорим за индийското семейство, брака, овдовяването и традициите.

неделя, 5 февруари 2012 г.

Третият пол ( The third gender)



Ето малко повече за хиджрите, както е известен третият пол в Индия - този на трансперсоналните индивиди. Хиджрите същестуват под една или друга форма в почти всички древни култури, където често заемат ролята на лечители, носители на късмет и плодородие и въобще на хора, докоснати от Бога. С промените в съвременна Индия отношението към тях, наред с това към "девдаси" (храмовите жрици на любовта, днес сведени до обикновени платени момичета), е силно деградирало, поставяйки ги в принудителната ситуация да просят или проституират.

Неведнъж сме имали "вземане-даване" с тях, най-вече из влаковете, където сме ги виждали в най-грозната им светлина, но всъщност зад паравана на пошлостта и разпуснатостта, срастнала се с настоящия им живот, стоят изстрадали човешки души с мечти, желания и страхове като на всеки друг.

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

हम अपने कार्यों के परिणाम

превод от хинди: Elenikindia ©

“हम अपने कार्यों के परिणाम का निर्णय करने वाले कौन हैं? यह तो भगवान का कार्यक्षेत्र है। हम तो एकमात्र कर्म करने के लिए उत्तरदायी हैं।” - गीता


Кои сме ние, че да решаваме какви ще бъдат последствията от действията ни? Това е в ръцете на Бог. Ние сме отговорни единствено за действията. - Бхагавадгита

сряда, 1 февруари 2012 г.

Да се сгрееш в пукащия студ


Благодарим от все сърце за топлотата, с която ни дари Габрово и Галерия Орловска. Прекрасно е, когато хората са настроени на една честота и резонират в обща мелодия, когато споделят усмивки и прегръдки и дистанцията между напълно непознати се скъсява до минимум. Това е и магията на Индия. Тръгнахме си от Габрово с най-красиви чувства и спомени... дай боже следващия път за по-дълго.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...