вторник, 29 март 2011 г.

От Керпани до Хирапур - из Нармада - река на Безсмъртието



© Из "Нармада - река на Безсмъртието"
превод от хинди: Еленикиндия
автор: Амритлал Вегър


Нармада не обича равнината. Там, където няма борба, няма геройство, няма възможност да прояви смелост, тя тече неохотно, безмълвно. Равнината не подхожда на каменистия й нрав. В равнината обикновено тя тече, като се търка ту в единия, ту в другия бряг. Много рядко се движи между двата. Може би, когато се е сбогувал с нея, баща й е рекъл:

- Дъще, върви внимателно. Не по средата на пътя, а така покрая.

Както ние прехвърляме тежестта си от единия крак на другия, така и Нармада понякога се движи край левия бряг, друг път – край десния.
Нармада - майка на милиони, но едничка дъщеря на Мекал. Другото име на Амаракантак е Мекал. Затова едно от многобройните имена на Нармада е „Дъщерята на Мекал”.

Приятна е прохладата, довявана от бреговете на Нармада. Денем слънцето пече жарко, а нощем става студено. Студентите намериха решение на това, като започнаха да спят по трима – събират се вкупом под завивката. На сутринта спящите вкрая започват да се дърлят. Единият вика: „Издърпал си цялата завивка към себе си. Заради тебе мръзнах цяла нощ”, а на другия ден вторият обвинява първия за същото. Тази своеобразна „ Студена война” се водеше всяка сутрин.

петък, 25 март 2011 г.

Мохън - Човекът Ток (Mohan - The electricity man)


 

Понякога Боговете обичат да се шегуват. Едно индийче решава да се самоубие след загубата на майка си. Хваща се за жиците отвън, но вместо смърт получава невероятна дарба...да бъде проводник на огромно количество ток и да се прочуе като Мохън - Токът. Така започва историята на Мохън. Няма йога, няма трикове, няма воля...само смирение пред небесните дарби. Електричеството, което преминава през тялото му би блокирало сърцето на всеки обикновен човек, а единственият дискомфорт, който изпитва мъжът е замъгляване на погледа. Човек, който няма да се учуда, ако пребори и електрическия стол.

Това трябва да се види....

вторник, 22 март 2011 г.

MAdventures в Хиндустан



Наскоро изгледах третия сезон на ТВ сериите за луди пътешествия из луди места Madventures. Първият сезон няма нищо общо с настроението и атмосферата, с което е прочуто сега. Двамата финландци все едно снимат с любителска камера кадри, които ще споделят с близките си приятели. Няма ги шегите, номерата, които си погаждат и дръзките и безразсъдни срещи с хора. И двамата са някак сдържани, даже възпитани и най-лошото, говорят само на фински. Превод така и не се намери в нет пространството. Вторият сезон градира и там момчетата явно са по-нахъсани, ударили са им едно рамо от някоя по-голяма медия,казали са им, че трябва да са по-непринудени и безразсъдни, а в третата вече са изявени и професионални "идиоти", като на места са леко нахални, но въпреки всичко проявяват уважение към местната култура и кулинария, а някои кадри са наистина много редки и ценни.

Чудих се дали мястото на ТВ серията за Хиндустан е в този блог, но от друга страна защо пък не. Беше ми интересно, на моменти искрено се забавлявах и си припомнях безценни мигове от тези места, на други гледах с ококорени от потрес очи, защото кадрите с нощната церемония на тантристите от течението на Лявата ръка са наистина смущаващи. Дори и за обръгнали финландци, каквито са Рику и Тунна. Мисля, че не бяха брали толкова страх досега...

Имайте едно наум, като го гледате...Истината е в очите на гледащия...Всеки вижда Индия по-различен начин. Техният подход е лудешки, но пък от друга страна имат какво да кажат...

линк за сваляне
http://www.megaupload.com/?d=DOVHY364

четвъртък, 17 март 2011 г.

Никой не си тръгва от Индия завинаги....освен ромите! (Roma and the Indian connection)


© текст: Еленикиндия
снимки: интернет 

Сещам се за два етноса, чиято история е белязана почти изцяло от гонения, масови изселвания, изтребления и дискриминация. Два етноса, които почти не са виждали мирно съществувание и добро отношение, като за това „почти” не съм сигурен. Слагам го, за да се презастраховам от генерализация, но то е толкова крехко в действителност, че всеки момент може да падне в бездната на тоталността. Единият етнос, макар все още във война, днес е символ на охолството и зависимостта от материалните блага, а другият, също неспиращ да воюва, но на друго ниво, за хляба си, е на противоположната везна – недолюбвани от всички заради бедността и липсата на хигиена и материални блага. Едните са най-богатите в света, а другите – най-мизерстващите. Едните са се срасли с властта и са видни политици, а другите познават властта само на мирис... Ръката на властта, бъркала в кръв и мърша, вони особено силно, за тези, които са умирали от нейния камшик. Едните са евреи, а другите роми. И интересното е, че и едните и другите живеят под един покрив – българския и европейския. Интересно е също така, че единственото общо нещо между тези два етноса, което ми позволява да наредя имената им едно до друго е общата им история – история на пълното отсъствие на сигурен и мирен живот. История на вечно бягство и борба за оцеляване. История на странното и почти мистично всеобщо недоброжелателство към тях, което се изразява в това, че където и да стъпят, първи тях набеждават за разразилата се поквара, чумна епидемия или природно бедствие.

Тук обаче няма да говоря за евреите, а за ромите... Ромите...или циганите по някакъв начин са част от двора ми. Не, не ме разбирайте погрешно, нямам самонастанили се в двора роми. Те си живеят съвсем легално под наем в съседния двор. Друго е. Просто след като се занимавам с Индия от толкова време, няма как ромите да не са част от интереса ми, макар да са леко встрани, в периферията или инак казано в двора на съзнателния ми интерес към Индия.




Име и произход – Връзката Индия

Връзката с Индия е неоспорима.

петък, 11 март 2011 г.

Градината на Али (The Garden of Ali)



      На около стотина км от Мумбай се намира „Градината на Али”, кръстена на името на природолюбителя-орнитолог Салим Али. Казват, че местността, богата на чисти плажове, украсени с кокосови палми и бетелови дървета, е предпочитано място за отдих от боливудските звезди, които твърди се, изкупували тук вили напоразия. Е, вероятно къщите им бяха твърде малки и скромни, или скрити нейде в горите, защото не видяхме друго освен селски къщя и малки тихи улички, които извеждаха до превъзходната брегова ивица. Пък всички знаем, че боливудските звезди не са от най-скромните и пестеливи, ама как да е...
      В 10 часа се запътихме към плажа. Морето се бе отдръпнало, сякаш някой бе издърпал одеялото, с което то покриваше бялата си снага и бе разголил бедрата му. Преспокойно цепехме през дълбокото до коляно море, в което се движеха дори туристически каручки. Идеята беше да стигнем крепостта, разположена на около километър навътре в морето преди 13:00 часа, когато нивото на водата започваше да се покачва и щяхме да поизмокрим не само коленете си.
     Разбира се, както пред Gateway of India,

четвъртък, 10 март 2011 г.

В търсене на Буда (Searching for Buddha)



© разказано от Хорхе Букай в "Нека ти разкажа"

Буда бродил по света и се срещал с онези, които сами се наричали негови ученици, за да им говори за истината.

Хората, които му вярвали, се стичали по пътя му със стотици да го чуят, да го пипнат, да го зърнат може би само веднъж в живота си.
Четирима монаси, които научили, че Буда ще отиде в град Ваали, натоварили багажа си на мулета и тръгнали на път, който щели да извървят за няколко седмици, ако всичко бъде наред.
Единият от тях не познавал добре пътя за Ваали и следвал другите.
След три дни път ги застигнала страшна буря. Монасите побързали да влязат в едно село, където се подслонили, докато бурята отмине.
Но последният не стигнал до селото и трябвало да подири подслон в дома на един овчар. Овчарят му дал постеля, храна и подслон да прекара нощта.
На сутринта, когато монахът се приготвил да тръгне, отишъл да се сбогува с овчаря. Като наближил кошарата, видял, че овцете са се разпръснали от бурята и стопанинът се мъчел да ги събере.
Монахът си помислил, че братята му сигурно са напуснали вече селото и ако не тръгне веднага, ще се отдалечи много от тях. Но не можел да продължи по пътя си и да зареже овчаря в беда. Затова решил да остане с него, докато не съберат животните.
Така минали три дни, след което поел на път бързайки да настигне братята.
Следвал стъпките на другите и спрял в някаква ферма да се запаси с вода.

събота, 5 март 2011 г.

"Камшичен екзорсизъм"




© текст: Еленикиндия

Наскоро попаднах на интересен материал за някои по-странни ритуали в Индия. Един от тях е бичуването. Ритуалът по бичуване цели да прогони зловредните сили и влияния от човешкото тяло. Среща се главно сред племето курумба, чието име в превод означава „воини“, а някои го тълкуват като „хора, на които можеш да имаш доверие“ . Племето, предимно от скотовъди, населява южните щати на Карнатака и Тамил Наду и представлява една от най-старите съществуващи и до днес общности в Индия.Някои дори ги определят като потомци на знатния род Паллава, за когото се повествува в Махабхарата.

Ритуалът обикновено е част от по-големи празненства и едно от мащабните му проявления може да се види в храма Шри Ачаппан, област Тричи, Тамил Наду, където се събират над 10 000 души. Повече от 2000 мъже, жени и подрастващи, насядали в редица, чакат с часове под жаркото слънце, за да получат своята порция „камшична благословия“.

Жертвите скланят глави и
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...