ПРАХ ОТ НОЗЕТЕ from Nikolay Yankov on Vimeo.
------------
ЗА "ПРАХ ОТ НОЗЕТЕ", 2014
ей, ти нощ, откраднала ми дните, докосвам
твоите нозе.
Ей, ти пътеко, събираща светове, докосвам
твоите нозе,
ей, ти човеко с много грехове, докосвам твоите
нозе
Ей, ти цвят от онова, което няма
цвят,
в очите си аз впръсвам праха от
твоите нозе...
Девет истории от Индия. Девет цвята с девет различни емоции. Страх, смелост, любов, състрадание, възмущение, гняв, изумление, радост, покой. Не е никак странно, че в хинди и санскрит думите за „цвят” и „емоция” имат общ корен. Емоциите са цветове, които красят душата. И досущ като цветни боички те са нетрайни и лепкави, прикриващи истинската ни същност. Какво е лицето по време на празника Холи – то е неразпознаваемо. Толкова оцапано в багри, че е невъзможно да откроиш истинските му черти. Така и опознаването на Индия и щастието, което произтича от това, са свързани със способността ни да възприемем всичките ѝ цветове едновременно, да я видим оцапана в багри, а накрая и в цвета, който няма цвят.
------------
------------
------------
"Разказът е висш пилотаж в прозата, защото в него щрихът е особено важен. Ели и Ники са намерили този щрих във всяка от историите, което прави внушенията им живи и убедителни.
"Прах от нозете" осветява знакови пунктове от психологията на днешния индиец."
Христо Карастоянов, писател
След „Химикал, шоколад
и две рупии“, в която Елена Щерева и
Николай Янков бяха заложили повече на документалистиката и по-малко на
фикционалното, в новата им книга се наблюдава обратното. Тя обединява техните
художествени разкази, в които Индия присъства не само като територия, с която персонажите
по един или друг начин са свързани, но и като култура, философия, аромати,
вкусове и цветове, като онова място, което си струва да се погледне и с очите
на своите, и с тези на чужденците. Радостно е, че в едно десетилетие, в което е
много популярна прозата от индийски автори, които пишат за Индия през
перспективата на чуждото, в българската литература се появяват разкази, които
преобръщат призмата и дават своя прочит на това „как се случват нещата в
Индия“.
проф. Амелия Личева, литературен критик
Ако обичате полуизмислени – полуистински истории, простички и увлекателни, то „Прах от нозете” е и за вас."
Иванка Могилска, писател
Повече за ревюто на Христо Блажев:
http://knigolandia.info/book-review/prah-ot-nozete/
---------------------------------------
---------------------------------------
---------------------------------------
ЗА "ХИМИКАЛ, ШОКОЛАД И ДВЕ РУПИИ", 2010
Защо „Химикал, шоколад и две рупии“?
Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдодуховността. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, разнокултурна. Там всичко е обагрено в множество тоналности и това можем да установим, ако хвърлим дори бегъл поглед на обикновена индийска улица. Съвсем закономерно впечатленията и реакциите, които тази култура предизвиква, въобще не са едностранчиви и едноцветни. Често ние самите сме се замисляли дали пък не реагираме прибързано или грубо, дали не обиждаме някого с думите си, дали не трябва да бъдем по-сдържани. Но впоследствие осъзнахме, че в Индия не можеш да бъдеш едноцветен, не можеш да реагираш по един и същ, установен начин. Това би означавало да затвориш очите си и да не си в състояние да възприемеш цялата пъстрота около себе си.
Индия те кара да носиш цветни дрехи, да съчетаваш несъчетаемото, да се смееш и плачеш, да се радваш и гневиш, да говориш благи думи и да отправяш остри критики. Кара те да бъдеш спонтанен, неузнаваем и непредсказуем дори за самия себе си, да осъзнаеш, че ти също олицетворяваш многообразието в единството и че не си единствен в многообразието, че противоречивостта в теб не е недостатък, а начин умело да отвръщаш на непрекъснато изменящата се действителност.
Поставен в ситуации, които дори не би могъл да си представи, човек проявява най-неочакваните си качества, реагира по несвойствен начин, докосва се до непознати емоции. Така и ние в Индия бяхме „принудени” да опознаем себе си. Може би донякъде в това се крие и магията на тази далечна страна. Там не е нужно да полагаш кой знае какви усилия, за да достигнеш до собствената си същност. Със своята неподправеност „страната на подправките” успява да извика всички твои Аз. Тя е като майка, която учи децата си на отговорност чрез ситуациите, в които ги поставя. А същевременно е и като невинно дете с любознателен поглед и понякога наивно желание да поеме всичко от света навън.
Химикал, шоколад и две рупии... Три неща, от които това дете се нуждае. Три неща, които желае и детето от раджастанската пустиня, и детето от кашмирските Хималаи, и детето от южноиндийското рибарско селце, и детето от прашните улици на Агра. Три неща, които могат да променят живота му, било то и само за миг. Химикал, с който да пише в училище; шоколад, който ще осмисли деня му; две рупии, с които да купи едно от двете неща или да помогне на родителите си.
Дори не съзнавахме колко важни за нас бяха тези три думи...
Химикал, шоколад и две рупии.. .Не подозирахме, че тези думи далеч надхвърлят тривиалното си значение, защото крият в себе си същината на преживяното от нас. Не вярвахме колко много охарактеризираха те тази дивна страна. Всъщност с тях се изчерпва всичко необходимо, с което трябва да се запасиш, за да се опиташ да разбереш Индия.
Химикал, с който да изписваш страниците на живота си и да запечатваш на хартия гигантската кула от впечатления и размишления, която неизбежно хвърля сянка върху теб. Паметта е като кутия без капак. Вятърът на времето е способен да раздуха листчетата със спомени, които пазим вътре. Без химикал кутията никога няма да бъде запечатана. Той е капакът и ключът към кутията на спомените. С химикала човек гравира и най-дребните детайли върху твърдата скала на времето. А за писане има много. Просто защото Индия е добър учител. Още щом пристъпиш през нейните двери, тя инстинктивно влиза в тази роля. От мига, в който трябва да ползваш обществената тоалетна или да си купиш билет за влака, до срещата с бродещ аскет или храмов служител, ти постоянно си в процес на обучение. Защото там и най-баналните ситуации могат да те развълнуват, учудят, озарят или отвратят, но във всички случаи ще докоснат някоя от струните на душата ти. Някой път Индия ще засвири в теб музика на тъга и болка, друг път на смирение и преклонение, понякога на гняв и озлобление, сетне на любов и красота. Но е невъзможно да останеш безразличен и равнодушен. Ако нямаш химикал, с който да записваш всички тези уроци, ще бъдеш ужасно лош ученик.
Защо шоколад? Защото шоколадът е най-сладкото нещо на света. Защото той е щастие за езика и еуфория за ума. Нищо не може да се сравни с неговия вкус. Той трябва да бъде опитан с тотална отдаденост, трябва да се потопиш в неговата сладост и мекота. Подобно на шоколада Индия не може да бъде обяснена, а изисква да бъде преживяна и опитана. Понякога тя е сладка на вкус, друг път нагарча като съвсем натурален какаов шоколад. Защото и шоколадът, и Индия могат да ти вдигнат кръвното. Защото и двете могат да те заредят и въздигнат до полуда. Защото и двете могат да предизвикат болежки или стомашно разстройство.
Без парче шоколад във влака, без капка мед в оката с оцет, се чувстваш непълен, неефективен. В теб се отцежда горчилка. Шоколадът е задължителна утеха.
И пак шоколад - шоколад, защото Индия е и майстор сладкар, вълшебен кулинар, който винаги поднася ястията си в сладко-кисел сос.
И накрая две рупии. За къде си с две рупии? Навярно за никъде. Но истината е, че с малко повече от две рупии можеш да се справиш чудесно. Не е нужно парите да извират от джоба ти, за да се чувстваш добре в Индия. Напротив, за да разбираш езика ѝ, да не пропускаш уроците ѝ, трябва да караш скромно и пестеливо. Двете рупии не са достатъчни, за да живееш, но с малко повече можеш да спечелиш свобода. Те са символ на свободата, с която Индия дарява всеки пътешественик, символ на непривързаността към материалното богатство. Дори напълно безпаричен, там винаги ще намериш подслон и храна. Дори беден, пак можеш да се движиш и да откриваш радостта в дребните неща. Свободата е безгранична, понякога опасна, но все пак заразителна и опияняваща.
За нас простотата се превърна във възможност да бъдем огряни от уроците на Индия, осветени от срещите с нейните истински деца, погалени от нейната майчина длан.
Защото приятелството и вниманието не могат да бъдат купени с пари.
Защото Индия може да бъде спечелена само с чисто и искрено сърце.
-----------------
Отзиви
„Ако вашата мечта да видите Индия
се е родила от филма „Слонът, моят приятел” – то това не е вашата книга.
Ако искате да идете в Индия,
защото сте гледали „Беднякът милионер” – тази книга не е книгата, която
търсите...
Тази Индия, за която ще ти
разкажат двамата автори, е просто тяхната Индия.
Там те са видяли не лъжовната
екзотика на скъпоплатените гуру, не и света на Боливуд, а един жив свят, в
който автобусите са мръсни, влаковете – претъпкани. Това си е едно истинско проникване
в днешна Индия. Авторите си го казват: „От среща на среща обикновените индийци
като с магия успяваха да развържат възела, с който подобно на туристи от Европа
бяхме пристегнали сърцата си.”
... А, да, да не забравя: това е
книга за една истинска любов. Имайте го предвид!...“
Христо
Карастоянов, писател
"Ти, прелюбезни читателю, си на път да разгърнеш вълшебното „словесно
риалити“ на Ели и Ники. Извинявай, ако това словосъчетание те дразни, поради
преекспонираната напоследък вулгарност на втория му компонент. Но аз не се
сещам за по-уместно назоваване на събраното между кориците на тази книга слово.
То шокира, разплаква, разсмива, озлобява, вдъхновява, подстрекава,
разколебава, анализира, отрича, предрича, вещае, гадае, чертае, нарежда,
рисува, зачерква, ласкае, ругае, оскърбява, осведомява, напътства, забранява,
хвали, заклеймява, учудва, заслепява, стряска, възбужда, омилостивява,
окарикатурява, превъзнася, тормози и какво ли още не.
И няма как да бъде инак, защото Индия е едно динамично и абсолютно непредсказуемо
„риалити“, което е така добре уловено и запечатано с думи от Ели и Ники, че ти
иде да изхвърчиш от къщи и по най-бързия начин да се опиташ да стигнеш до някоя
от точките, изграждащи това неповторимо и живописно везмо от хилядолетни шарени
нишки..."
Татяна Евтимова, индолог,
специалист по урду, дфн
"Контрастите са потресаващи. Изуми ме как погледът на двамата българи
не осъжда гледките, които понякога отиват далеч отвъд обхвата на здравия разум
– примерно безпричинната жестокост към животните. Пътешествениците съумяват да
направят най-трудното – да приемат и уважават това, което не могат да си
обяснят.Разказът тече ту бавно, ту стремглаво. Дневниците на Ники и Елена не се отличават ясно по стила си, а са вплетени един в друг по неразривен начин. Индия през техните очи обсебва и дори яростен атеист като мен смутено затъваше сред властващата там духовност. Индия не може да бъде обяснена или категоризирана. Тя е себе си и всичко едновременно.
Препоръчвам книгата без капка съмнение. Рядко чета пътеписи, но този си заслужава препрочитането."
Христо Блажев, издател в Deja books
"Видях Индия. Буквално. Взирах се в тежките води на
Ганг, здрависвах се със сикхи, бях преследван от рикшаджии, говорих на хинди с
индийски кондуктори, открих в прелестите на Кашмир черти от родната си България.
Опитах хиляда различни вкуса едновременно. Бях запленен от красотите и ужасен от бедността на Агра, Делхи и множество други градове и места. Бях потресен от... правилата на движението по улиците, регулирани в тази страна на хиляди божества от силата на един-единствен върховен Бог - Клаксона.
И всичко това ми се случи в кратката отсечка между фотьойла и леглото вкъщи.
Просто имах удоволствието да чета, да преживея, да сложа ръка на пулса на Индия през страниците на една книга."
Опитах хиляда различни вкуса едновременно. Бях запленен от красотите и ужасен от бедността на Агра, Делхи и множество други градове и места. Бях потресен от... правилата на движението по улиците, регулирани в тази страна на хиляди божества от силата на един-единствен върховен Бог - Клаксона.
И всичко това ми се случи в кратката отсечка между фотьойла и леглото вкъщи.
Просто имах удоволствието да чета, да преживея, да сложа ръка на пулса на Индия през страниците на една книга."
Мирослав Моравски,музикант
От читатели
Boocmaniac70
Прочетох книгата с
удоволствие. Хареса ми непосредствения и откровен начин, по който авторите
разказват за впечатленията си. Няма мъдруване, няма приповдигнати опити за
тълкуване на видяното. Ясно е, че не можем да разберем Индия, но можем да се
потопим в атмосферата й, пъстротата, многообразието, възвишеното и гнусното,
възхитителното и отвратителното. Най-приятно от всичко ми беше да усетя зад
писания текст колко хубави хора са Елена и Николай. Надявам се в бъдеще да
продължат да пътуват и да напишат още нещо заедно.
-----------
Kmandova
Когато се върнах от
Индия, търсех начин да утоля жаждата си по тази страна, тогава посегнах към
тази книга, а тя за мен е невъобразимо жива, истинска и много лична. Не можех
да спра да чета с часове. Определено научих и много неща от нея. Представя
Индия толкова пъстра и невъобразима, колкото е всъщност. А забавните или
понякога вбесяващи ситуации са описани много увлекателно.
-----------
Antonia
Ivanova
Everything you want or
don't want to know about India in one book.
---------------
Агамонеца
Не може да се разкаже! Прочетете я!
------------
Sweetkinds_mama
Прочетох книгата с удоволствие. Хареса ми
непосредствения и откровен начин, по който авторите разказват за впечатленията
си. Няма мъдруване, няма приповдигнати опити за тълкуване на видяното. Ясно е,
че не можем да разберем Индия, но можем да се потопим в атмосферата й,
пъстротата, многообразието, възвишеното и гнусното, възхитителното и
отвратителното. Най-приятно от всичко ми беше да усетя зад писания текст колко
хубави хора са Елена и Николай. Надявам се в бъдеще да продължат да пътуват и
да напишат още нещо заедно.
--------------------------------------------------------------------------
