вторник, 26 май 2015 г.

Приятелят се тества по време на беда (vyasane mitraparīkṣā)


Снимка: Sahil Lodha 
Превод: Elenikindia
व्यसने मित्रपरीक्षा
 शूरपरीक्षा रणाङ्गणे भवति । 
विनये भृत्यपरीक्षा 
दानपरीक्षा च दुर्भिक्षे ॥

vyasane mitraparīkṣā 
śūraparīkṣā raṇāṅgaṇe bhavati | 
 vinaye bhṛtyaparīkṣā 
 dānaparīkṣā ca durbhikṣe ||

Приятелят се тества по време на беда
смелият воин се тества на бойното поле
слугата се тества чрез своето подчинение
щедростта се тества по време на глад


Граматически анализ:

дословният словоред е: 

тестването на приятеля е по време на беда
тестването на воина е на бойното поле
тестването на слугата е чрез неговото подчинение
тестването на щедростта е по време на глад


व्यसने - (ср.род, локатив) - беда, нещастие 
मित्र - परीक्षा - (композит; номинатив)  тестване на приятел
शूरपरीक्षा - (композит;номинатив) тестване/изпит на смелия воин 
रणाङ्गणे (ср.род, локатив) - на бойното поле
भवति - (от гл. корен "бху", тр.лице) - е
विनये (м.р. локатив) - в подчинение, смирение
भृत्यपरीक्षा (композит, номинатив) - тест/изпитът на слугата. (интересна е етимологията на бхритя - "човек, който трябва да бъде издържан", от глагола "бхрит" - нося, издържам

दानपरीक्षा (композит; номинатив) тест за щедрост
च - съюзът "и"
दुर्भिक्षे (ср.род локатив) - глад, букв. "недостиг на провизии"

неделя, 17 май 2015 г.

Самовъзхвалата на Вак - Ригведа Х.125 (The self-praise of Vak- Rigveda 10.125)

Химн 125 от десетата мандала на Ригведа се счита за един от най-емблематичните текстове на ведическата култура, закодирал в себе си дълбокото познание на ведическите поети жреци за същността и функцията на звука и на езика като творяща енергия. Химнът е образец на жанра атмастути, тоест „себевъзхвала“. Тази жанрова разновидност поражда разгорещена полемика сред специалистите, защото по своя структурен модел се различава съществено от формата на стандартния химн в Ригведа от типа „стути“, „възхвала“. Ключова характеристика на тези, малко на брой химни в паметника, засвидетелствани най-вече в последната, десета мандала, е т.нар. „аз- форма“. Божеството, в чиято чест се изпълнява химнът, „говори“ в първо лице единствено число или по-точно поетът жрец се превъплъщава в конкретното божество адресат на посланието на адептите. Божеството сякаш „се вселява“ в поета жрец и по този начин се приближава максимално до своите адепти, които могат да го преживеят и усвоят, а не само да го почитат като нещо външно и безкрайно далечно. Би могло да се каже, че химните от типа атмастути функционират на феноменологично равнище като сложен психологически инструмент за преобразуване на съзнанието на реципиента.


Самовъзхвалата на Вак - Ригведа Х.125

Превод от санскрит: проф. Милена Братоева

Бангалор (Bangalore)


 © Elenikindia & Stefo Manchev

петък, 8 май 2015 г.

За Кали юга най-добро е щедростта (In Kali Yuga generosity is the best)

   © Santu Mondal
   © Elenikindia

तपः परं कृतयुगे त्रेतायां ज्ञानमुच्यते
 द्वापरे यज्ञमित्यूचुः दानमेकं कलौ युगे
- पराशरस्मृति

tapaḥ paraṁ kṛtayuge tretāyāṁ jñānamucyate
dvāpare yajñamityūcuḥ dānamekaṁ kalau yuge
- Parāśarasmṛti

В златната епоха Крита аскезата (била) най-доброто, за сребърната епоха Трета се казва, че това било знанието.
Казват, че в бронзовата епоха Двапара на първо място били жертвоприношенията,
а в епохата на раздора Кали юга на първо място е щедростта.


- Парашарасмрити


Хазартът е заемал много важна роля в древността. Не случайно четирите еона (вселенските епохи) носят имената на термини от хазарта – крита (четворка); трета (тройка); двапара (двойка); кали (ек, единица). За зарове се използвали подобни на орехи плодове на дърво, известно като вибхитака. Играело се е с голям брой зарове, като целта била играчът да хвърли число кратно на четири (крита) – символ на златната епоха. 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...