събота, 31 юли 2010 г.

Да оставиш любовта си



Из "Химикал,шоколад и две рупии"

Първа Глава

Да оставиш любовта си из дневника на Ники: “Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата”


Открих любовта на своя живот,
съкровището от тайнствения кивот.
Изправен пред него, неуверен се чудя,
дали да го отворя, ами ако всичко изгубя?

Стоя, размишлявам и малко ме е страх,
ураган е любовта, а пък човекът прах,
кой знае накъде и как ще ме завее,
кой знае колко кръв и пот ще се пролее?

А колко път изминах преди да те намеря,
и с колко смърт се сблъсках, живота да измеря,
години, дни, секунди във търсене и мъка, 
а днеска ме е страх да разтворя сандъка.

Какво ли има вътре, а какво ли няма?
Треперя като лист, щом очаква ме промяна,
а промяната е страшна, дори неумолима
помита всичко тя досущ като лавина.



– Глупости! - възкликнах аз, докато държах в ръце разпечатката на хороскопа си.


Вече цели двайсет години майка ми се занимава с астрология. Научил съм се да ѝ вярвам. Неведнъж ми е помагала със съвети. Поне така си мисля. Но колкото и да съм подготвен, колкото и да предусещам ходовете на съдбата, Фортуна винаги намира начин да ме изненада. Затова в един момент престанах да разсъждавам над хороскопа си и над евентуалните ситуации, които биха изскочили от гъсталаците на бъдещото. Заключвах думите на майка си в закътано чекмедже в съзнанието си и ги оставях необработени, неразтълкувани, в чистия им като бистра вода вид. В крайна сметка опитите ми да разгадая земните прояви на звездните влияния само размътваха водата. Последната дума винаги принадлежи на планетите. Бъдещето е сякаш огромна варовикова скала, в която се взирам в очакване на нещо да се случи. Уж гледам в правилната посока, ала все не успявам да видя скалния къс, докато се отчупва или търкулва към мен. Забелязвам го чак след като ми разбие носа. Тогава вдигам камъка от земята, оглеждам го и с вече окървавен нос си казвам: „Ами да, към тебе гледах, а пък не те видях!?“

Всеки път едно и също. Чак когато събитията изскачат пред мен, осъзнавам конкретния смисъл на думите и кроежите, които иначе си стоят заключени в чекмеджето. Не случайно в основата на хинди думата за „планета" стои „грахан” – прихващане, улавяне. Всички сме в плен на планетите.

– Пълни глупости, мамо! – повторих аз – Твоята приятелка греши! – ядосвах се на категоричността, с която нейната колежка тълкуваше звездната ми карта.
Не без основание майка ми казва, че е сляпа, когато изследва картата на някого от своите най-близки роднини. Понякога субективизмът, породен от роднинските взаимоотношения, замъглява окото на сърцето ѝ до такава степен, че тя не успява да разграничи реалните влияния на планетите от своите лични опасения и страхове. Затова когато става дума за най-близките, предпочита да се консултира със свои приятели астролози. Бе пратила хороскопа ми на своя добра приятелка и професионална астроложка. Тази година бе една от най-важните в живота ми – последната в университета. Предстоеше окончателно скъсване с пъпната връв. Само че резултатът от краткия анализ на приятелката ѝ бе, меко казано, незадоволителен. Беше неприемлив!

– Врели-некипели! Чуй само – “...обучение в чужбина и възможно влюбване. При всички положения ако предпочете да замине за чужбина, ще трябва да изостави любовта си!“ Откъде е толкова сигурна? Нали уж астрологията предполага, а човек разполага? Знаеш добре, че никога няма да замина без Елена. С нея вече сме говорили по този въпрос. Никой няма да остави другия. Двамата поехме по този път и заедно ще го завършим. Не може да бъде другояче! – отсякох аз – Плюс това приятелката ти пише, че вторият транзит на Уран-Венера ще бъде в началото или средата на октомври. Дори да получим стипендия за Индия, няма как полетът да е чак тогава. Казах ти, че всяка година студентите тръгват в края на август или началото на септември. Няма причина да се забавим толкова! – палех се аз.

Беше февруари. Пред шестимата завършващи индолози от випуск 2007/2008 стоеше важният въпрос за евентуално седеммесечно обучение в Индия. Трябваше да вземем решение до началото на лятната изпитна сесия, защото още през май започваха процедурите по кандидатстване. След дълго умуване решихме и шестимата да пробваме късмета си Досега на година бяха заминавали най-много четирима български студенти. Ние се надявахме да бъдем първият цял випуск, който ще се обучава в Индия.
Август дойде неусетно. Никой не подозираше, че той ще се превърне в месеца на голямото разочарование...

Телефонът иззвъня и от отсреща се чу познатият глас на един от служителите в посолството.

– Получихме отговор от института в Агра. От групата заминават само двама. За жалост, вие с Елена не сте сред избраниците.

Не вярвах на ушите си. Думите застъргаха в ума ми като зъби на трион. Ако не бях толкова убеден в заминаването ни, сигурно студеният душ нямаше да е толкова смразяващ. Е, уж не е болка за умиране, просто едно обучение в чужбина, обаче вестта ми зашлеви такъв шамар, че едва не се строполих. Сякаш изведнъж животът ми стана нереален. Почувствах се като герой от измислен филм, на когото са дали погрешен сценарий.

Бях убеден, че ще заминем за Индия по няколко причини. Първо, защото горяхме от желание да тръгнем, а когато желаеш нещо силно и искрено, то все намира начин да стигне до теб. Второ, имахме най-добрите резултати . Трето - може би най-силният аргумент - цялата ми същност повтаряше, че пред нас стои само и единствено тази възможност. Рядко съм бил толкова сигурен в бъдещето си. Така недвусмислено убеден в това, което ме очаква, защото така ми е писано и предназначено...от Някого, от Нещо, от Шай, Тюхе или Доля. Тялото, умът и душата искаха едно и ми го крещяха в лицето. И когато чух тъжната вест, отказах да я приема. Не само съдбата ми се подиграваше. По-лошото бе, че най-близкият ми приятел, собствената ми същност, ме бе подвела. Разбрах, че Елена се чувства по същия начин – нереална, предадена, чужда на самата себе си. За бога, та това беше най-естественото продължение на пътя, по който вървяхме вече цели четири години! Най-естественият завършек на четиригодишното ни обучение в университета! Бяхме излъгани!

Поразмишлявахме ден-два и решихме, че така няма да я бъде. Трябваше да действаме. Нямаше току-така да се примирим.

Започна същинска одисея, която се проточи цели два месеца. Два месеца, през които всичко се объркваше. След много пропилени дни, потрошени нерви, похабени усилия, една камара изписана хартия и две кофи мастило, след безброй проведени телефонни разговори с индийското посолство в София и с института в Индия, нещо сякаш започна да проблясва. Монолитният блок на бюрокрацията взе да се пропуква и ние предвкусвахме победата.

Бяхме пропилели лятото в търчане, разправии и бумащина. Наближаваше септември – месецът, в който човек събира реколтата си. Дали пък той нямаше да се окаже по-щедър и благодатен? Ето че към средата на месеца получихме окончателно зелена светлина. Увериха ни, че и шестимата заминаваме. Всичко това се случи с помощта на специалност Индология, в лицето на преподавателите и гост-лекторите, както и служителите на индийското посолство, които неуморно ни съдействаха. Едва ли беше възможно да се появят повече усложнения! Още едно объркване и край с търпението ни!

От Индия ни делеше съвсем малко. В началото на октомври ни се обадиха от посолството, че билетите са пристигнали. Приятелката на майка ми щеше да се окаже права поне в едно - че ще заминем по-късно от очакваното. Прекрачихме прага на посолството, нетърпеливи да се докоснем до ценните хартийки. Господинът ни посрещна видимо смутен, което леко разклати нашата увереност. На бюрото му стояха пет билета. Изтръпнахме. В следващия момент се потвърдиха най-големите ни опасения. Билетът на Елена не бе пристигнал! И де да беше само това! Не. Той изобщо не бил купен, тъй като липсвало разрешително от индийското правителство, необходимо за пълното уреждане на документите. Сърцето ми се сви като просено зърно. Думите на астроложката се въртяха болезнено в главата ми като натрапчива омразна песен, която не можех да прогоня: „...трябва да изоставиш любовта си..., да изоставиш любовта си..., любовта си.” Няма! Няма! За нищо на света! Щях да върна билета и да се откажа от мястото си. Нямаше да позволя да ни разделят!

Явно борбата трябваше да продължи. Роднините ни вече се бяха отегчили да ни слушат как все заминаваме, а после все оставаме. Багажите ни стояха наполовина опаковани. Индийското посолство вече се бе превърнало в наш втори дом. Разрешителното било само формалност, но без него не можело. Все още имаше време да го издадат и Елена да си купи билет оттук. Тъй като получените билети не бяха с фиксирана дата, трябваше сами да направим резервация. Най-близката дата за полет бе четиринайсти октомври, но имаше само четири места – колкото за другите колеги. Пред мен стояха две алтернативи - 18-ти и 29-ти октомври. Оказа се обаче, че нашата авиокомпания, не можеше да издаде билет на Елена, което направи задачата ни още по-трудна. Последната възможност бе да намерим едно свободно място с друга авиокомпания за някоя от въпросните дати, така че поне да пътуваме в един и същи ден. Юрнахме се по офиси и агенции, ала навсякъде удряхме на камък. До края на месеца всичко бе резервирано. Не може да бъде! Звездите сигурно се смееха отвисоко на нашата злочестина. С какво бяхме заслужили това? Защо им бе да ни разделят? Дали въобще имаше смисъл да плуваме срещу течението!? Безброй пречки и никакви изгледи за благополучен край.
Може би човек е обречен по рождение. Може би личният избор е човешка измислица, която хвърля прах в очите, за да не видим грозната действителност - че хората са кукли на конци, танцуващи под тираничния съпровод на звездния орекстър.

На 10-ти октомври късметът реши да напомни за съществуването си и да се усмихне. Плаха, срамежлива усмивка, която ни помогна да намерим единствения подходящ полет. С Елена щяхме да се приземим в Делхи с един час разлика. Какво облекчение! Резервирахме мястото и се обадихме в посолството да съобщим радостната вест. Ала оттам – ново двайсет. Те вече били резервирали място за същия полет на същата компания! Та нали служителката в агенцията начаса би анулирала резервацята ни, ако види, че името се дублира! Боже, колко ли още щеше да продължи тази бъркотия? Стана ясно, че индийският служител бе резервирал място с бащиното име на Елена, а ние, както си му е реда, с фамилното! Е, не! Това вече минаваше всякакви граници. Погледнах нагоре и ми идеше да извикам на звездите като разсърдено дете: “Вие сте нечестни и аз повече няма да играя с вас!” Бях се уморил от продължителния цикъл на редуващи се надежди и разочарования. А Елена бе на прага на силите си – физически отслабнала и психически изцедена.

Времето заби осемнайстата стрела в тялото на октомври. Дойде денят на заминаването. До последно имах съмнение и очакване на поредната неприятна новина. Никога няма да забравя как двамата си приготвихме багажа. Прегърнахме се, преглътнахме всички несгоди и си казахме едно последно, изпълнено с много надежда „До скоро!“. Махнах ѝ и се запътих към колата.

В самолета бях сам-самичък. След миг колесникът се прибра и вече бях над облаците...Да, оставих любовта си в България и поех за чужбина. Дотогава не бях допускал, че това е възможно. Звездите пак победиха.. Намериха начин да ме изненадат. А астроложката се оказа права: успяха да ни разделят. Дори за ден, но успяха. И за какво бе цялото това бъхтане? Напомня ми за историята за момчето, което отишло да чиракува при един мъдрец, а мъдрецът го грабнал за врата и потопил главата му в извора, като същевременно крещял: “За какво мислиш сега? Какво искаш - мъдрост или глътка въздух?” Така беше изпитана и нашата воля. Съдбата потопи главите ни, глътнахме и малко вода, но в крайна сметка нашият отговор беше категоричен: “Искаме да заминем! Искаме го, колкото въздуха!”
А ако днес някой ме попита дали вярвам в личния избор, бих отговорил:

– Да, вярвам. Но личният избор се изчерпва с това дали искаме да сме в съзвучие с онези, които движат света. Може би истинската свобода не се крие в избора, а в това да се оставиш в ръцете на Художника!

събота, 24 юли 2010 г.

Съдържание на книгата (Content of the book)



Съдържание на "Химикал,шоколад и две рупии"


01.Да оставиш любовта си
из дневника на Ники: “Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата”

02. Полетът
Пътуване на меко
из дневника на Ники

Пътуване на тръни
из дневника на Елена: „Ученици на Бхарата“

03. Агра

Бележки върху особеностите на живота в Агра през първия месец
из дневника на Елена:

Един слънчев ден в Агра...
из дневника на Ники:



04 Джайпур


Едно добро начало
из дневника на Ники:

Индийските воини
из дневника на Ники:

На автобус и слон към крепостта Амер
из дневника на Елена:


05 Делхи


„Свръх“ Делхи и джунглата Пахар Гандж
из дневника на Ники:

Да победиш вътрешните врагове
из дневника на Елена:

Респектът към полицията и бамбуковата пръчка
из дневника на Ники:

Музеят на изкуствата и делхийският зоопарк
из дневника на Елена:

Виновни по рождение
из дневника на Ники:



06 Харидвар


„Да бъдеш в миксер“
из дневника на Елена:

Животът е вода
из дневника на Ники:

„На реката не са й притрябвали пари, за да тече!“
из дневника на Елена:

Портрет на аскета
из дневника на Елена:



07 Ришикеш


Колелото на живота
из дневника на Ники:

Светци-самозвани
из дневника на Елена:

Прегръдката на Ганг с Хималая
из дневника на Ники:

Магия, духове, обети
из дневника на Ники:

Две несполучили атаки
из дневника на Елена:




08 Орчха


Среща от третия вид
из дневника на Елена:

Да развържеш възела
из дневника на Ники:

Верният ни придружител
из дневника на Елена:

Неочакван обрат
из дневника на Ники:



09 Бхаратпур

Неделен поход
из дневника на Ники:

Маймунски щуротлъци
из дневника на Елена:

„Демони“, родени от нас
из дневника на Ники:

Подвигът на един селянин
из дневника на Ники:

Щастието и нещастието вървят ръка за ръка
из дневника на Елена:



10 Джейсалмер


Сенки от миналото
из дневника на Ники:

„Извън релси“
из дневника на Елена:

Камилите
из дневника на Ники

Камиларите
из дневника на Елена:

Три вълшебни думи
из дневника на Ники:

Най-старата екологична организация
из дневника на Ники:

Вечерта
из дневника на Елена:

На сутринта
из дневника на Ники:



11 Ченай- Махабалипурам


Първи впечатления
из дневника на Ники:

Южни деца
из дневника на Елена:

В града на камъните
из дневника на Елена:

Свещените води на любовта
из дневника на Ники:

Небесни вестоносци
из дневника на Ники:

„Случайни“ срещи
из дневника на Елена:

12 Пудучери

Френската ривиерва на Изтока
из дневника на Ники:

Градът на зората
из дневника на Ники:

13 Удхагамандалам

Ядове в автобуса - втора серия
из дневника на Елена:

„Топло“ посрещане
из дневника на Ники:

Езда на кон - падане без звук, без стон
из дневника на Елена:

„Ездачът за коня е като конят за змията“
из дневника на Ники:

Слънчева плесница по моята главица
из дневника на Елена:

Среща с племенната култура на Индия
из дневника на Ники:

Шоколад, екология и Коледа
из дневника на Елена:


14 Колам

Кералският хумор – да осмееш себе си
из дневника на Ники:

С кану по канала
из дневника на Елена:

Слонски парад
из дневника на Ники:

15 Кочи

Кралицата на Арабско море
из дневника на Елена:

Смях на ферибота и размисли в автобуса
из дневника на Елена:

Светът е малък
из дневника на Ники:

Гримове, метални камшици и бира в чайник
из дневника на Ники:

16 Гоа

Новогодишни мекотели
из дневника на Елена:

Индийската Португалия
из дневника на Ники:

По пенсионерски
из дневника на Елена:

Религията като пазар и... внимание: Беди на плажа!
из дневника на Ники:

„Дивакология“
из дневника на Ники:

Последни мигове с палмите
из дневника на Елена:


17 Индийският влак

Eдна безспирна река от хора
из дневника на Ники:

„Влакът - моят втори дом“
из дневника на Елена:

Мистерии във влака
из дневника на Ники:



18 Отново в Агра


Сънят
из дневника на Ники:

Непознатият елит
из дневника на Ники:

Борба със скуката
из дневника на Елена:

О, братко град, остави ме да си ида...
из дневника на Ники:

19 Бхопал

За пореден път при мишките
из дневника на Елена:

Бхимбетка
из дневника на Елена:

Бходжпур и култът към змиите
из дневника на Ники:

Тъпани, звънци и гузна съвест
из дневника на Ники:

„Затваряй си човката!“
из дневника на Ники:

Славата на Бхопал
из дневника на Елена:

За-племе-нен
из дневника на Ники:

20 Гвалиор

Битки и крепости
из дневника на Елена:

Пътят на воина-светец
из дневника на Ники:

Новият бял гуру
из дневника на Елена:

Няма нищо по страшно от бедността
из дневника на Ники:

Индийската крава – и Бог, и роб
из дневника на Елена:

21 Черни облаци

Тайното общество Тхаги
из дневника на Ники:

Човешката природа
из дневника на Ники:



22 Удайпур


Втори по красота в Азия
из дневника на Елена:

Хигиена на тялото и душата
из дненвника на Елена:

Щедри като природата
из дневника на Ники:

Една искрена магия или магична искра
из дневника на Ники:

23 Ахмедабад

Големите от Гуджарат
из дневника на Елена:

Стои самотен паметникът на Ганди
из дневника на Ники:

Уникалният гхотул
из дневника на Ники:

24 Джунагадх

Изненада
из дневника на Елена:

„Извисяване“
из дневника на Елена:

Забравени послания и изгубени сетива
из дневника на Ники:

25 Остров Диу

Лабиринтите на тишината
из дневника на Елена:

Земни ангели
из дневника на Елена:

Будители на човешката съвест
из дневника на Елена:

Кое промени света?
из дневника на Ники:

Който плюе върху земята, плюе на лицето си!
из дневника на Ники:

„Да прегърнем дърветата!” и началото на зелената революция
из дневника на Ники:

26 Нейнитал

Танцът на граничарите и първи досег с Нейнитал
из дневника на Елена:

Орлов поглед
из дневника на Ники:

„Белият светец“
из дневника на Ники:

Върху „кутия за обед“
из дневника на Елена:

В Окото на Нараяни
из дневника на Ники:

Ще дойде ден
из дневника на Елена:


27 Бунди

Звездната крепост Тарагарх
из дневника на Ники:

Да излъжеш смъртта
из дневника на Елена:

Рай в недрата на пустинята
из дневника на Ники:

Най-дългият, жаден ден в живота ми
из дневника на Елена:

28 Сиким

Седем прелестни, недостъпни сестри
из дневника на Ники:

По терлици
из дневника на Ники:

Гангток и побратимяване с леопарда
из дневника на Ники:

Говорещият път
из дневника на Ники:

Кой е там?
из дневника на Елена

Духът на планината
из дневника на Ники:

Юксам - Еверест на покоя и щастието
из дневника на Ники:

Много хубаво, не е на хубав
из дневника на Елена:

29 Джаму-Шринагар

Залезът на нашето слънце
из дневника на Ники:

Плач за справедливост
из дневника на Ники:

Черният конник на войната
из дневника на Елена:

Падане по очи
из дневника на Ники:

Воден свят
из дневника на Елена:

В градината на душата
из дневника на Ники:

30 Пахалгам

Градината на Пророка
из дневника на Ники:

С всяка стъпка приближавах България
из дневника на Ники:

31 Благодарствен химн за Индия

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

01 Leaving your love – from Niki's diary

02 The flight

Traveling on a cushion – Niki's diary

Traveling on the edge – Elena's diary

03 Agra

Notes on the peculiarities of life in Agra in the first month – Elena's diary

A sunny day in Agra... - Niki's diary

04 Jaipur

A good start – Niki's diary

The indian warriors – Niki's diary

On bus and elephant towards the Amber fort – Elena's diary

05 Delhi

“Hyper” Delhi and the jungle “Pahar Ganj” - Niki's diary

To defeat the inner enemies – Elena's diary

Respect of the police and the bamboo stick – Niki's diary

The Museum of arts and the zoopark – Elena's diary

Guilty by birth – Niki's diary

06 Haridvar

To be in a mixer – Elena's diary

Life is water – Niki's diary

“The river doesn't need money to flow” - Elena's diary

Portrait of the acetic – Elena's diary

07 Rishikesh

Wheel of life – Niki's diary

False saints – Elena's diary

The embrace of Ganges with Himalaya – Niki's diary

Magic, ghosts, vows – Niki's diary

Two failed attacks – Elena's diary

08 Orccha

Third species encounter – Elena's diary

Untying the knot of heart – Niki's diary

The true companion – Elena's diary

Unexpected turn – Niki's diary

09 Bharatpur

A sunday walk – Niki's diary

Monkey fooleries – Elena's diary

Demons we brought – Niki's diary

The feat of a villager – Niki's diary

Happiness and sorrow walk hand-in-hand – Elena's diary



10 Jaisalmer


Shadows from the past – Niki's diary

“Off the rails” - Elena's diary

The camels – Niki's diary

The cameleers – Elena's diary

Three magic words – Niki's diary
The world's oldest eco-organization – Niki's diary

The evening – Elena's diary

The morning – Niki's diary



11 Chennai-Mahabalipuram


First impressions – Niki's diary

Southern kids – Elena's diary

The stone city – Elena's diary

The sacred waters of love – Niki's diary

Sky messangers – Niki's diary

“Accidental” - Elena's diary

12 Puduchery

The french riviera of the East – Niki's diary

The city of dawn – Niki's diary

13 Udhagamandalam

Bus troubles – second episode – Elena's diary

“Warm” welcoming – Niki's diary

Riding a horse without remorse – Elena's diary

“The rider for the horse is lik the horse for the snake” - Niki's diary

“The sun stroke” - Elena's diary

Encounter with the tribal culture of India – Niki's diary

Chocolate, ecology and Christmas – Elena's diary

14 Kollam

The Keralan humour - to ridicule yourself – Niki's diary

Canoe in the lagoon – Elena's diary

Elephant parade – Niki's diary

15 Kochi

The queen of Arabian sea – Elena's diary

Laugh in the ferry and thoughts in the bus – Elena's diary

The world is small – Niki's diary

Make-up, metal whips and beer in a tea-pot – Niki's diary

16 Goa

New Year's molluscans – Elena's diary

The indian Portugal – Niki's diary

Like pensioners – Elena's diary

Religon as a market and...watch out: Beach troubles! - Niki's diary

“Wildology” - Niki's diary

Last moments with the palms – Elena's diary



17 The indian train


A never-ending river of people – Niki's diary

The train – my second home – Elena's diary

Train mysteries – Niki's diary

18 Again in Agra

The dream – Niki's diary

The unknown elite – Niki's diary

Fight with the boredom – Elena's diary

Oh, brother town, let me go – Niki 's diary

19 Bhopal

Again with the mice – Elena's diary

Bhimbetka – Elena's diary

Bhojpur and the snake cult – Niki's diary

Drums, bells and guilty conscience – Niki's diary

“Shut up!' - Niki's diary

Bhopal's fame – Elena's diary

Captivated – Niki's diary

20 Gwalior

Battles and castles – Elena's diary

The way of the saint-warrior – Niki's diary

The new white guru – Elena's diary

“There is nothing worse than poverty” - Niki's diary

The indian cow – God and slave – Elena 's diary

21 Black clouds

The secret society -Thagi – Niki's diary

The human nature – Niki's diary

22 Udaipur

Second in beauty in Asia – Elena's diary

Hygiene of body and soul – Elena's diary

Generous like nature – Niki's diary

A amgic sparkle – Niki's diary

23 Ahmedabad

The big from Gujarat – Elena's diary

Alone stands the monument of Gandhi – Niki's diary

The unique ghotul – Niki's diary

24 Junagadh

Surprise – Elena's diary

“Getting high” - Elena's diary

Forgotten messages and lost senses – Niki's diary

25 Diu island

the labyrinth of silence – Elena's diary

Earth angels – Elena's diary

Awakening the human conscience – Elena's diary

What changed the world – Niki's diary

One who spits on the Earth, spits on his own face – Nikiá diary

“Let's hug the trees” and the beginning of the green revolution – Niki's diary

26 Nainital

The dance of the border guards and first touch with Nainital – Elena's diary

Through Eagle's eyes – Niki's diary

The white saint – Niki's diary

On Tiffin's top – Elena's diary

In the eye of Narayani – Niki's diary

A day will come...- Elena's diary

27 Bundi

The star palace – Taragarh – Niki's diary

To cheat death – Elena's diary

Paradise in deserts' womb – Niki's diary

The longest and dryest day of my life – Elena's diary

28 Sikkim

Seven charming, inaccessible young sisters – Niki's diary

Tiptoe – Niki's diary

Gangtok and fraternization with the leopard – Niki's diary

The talking road – Niki's diary

Who's there? - Elena's diary

The spirit of the mountain – Niki's diary

Yuksam – Everast of peace – Niki's diary

Too much good is not so good – Elena's diary

29 Jammu-Srinagar

The setting of our sun – Niki's diary

A cry for justice – Niki's diary

The black rider of war – Elena's diary

The Fall – Niki's diary

Water world – Elena's diary

In the garden of soul – Niki's diary

30 Pahalgam

The garden of the prophet – Niki's diary

With every step I was approaching Bulgaria – Niki's dairy

31 Thanksgiving hymn for India
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...