Ахимса – централна доктрина в индийската култура (Ahimsa - central principle in the Indian culture)

автор: ЕлиНики
източник: Йога за всички, брой 26

    Всички ние живеем в един свят на постоянно получаване. Слънцето ни дарява със своята топлина и светлина. Въздухът и вятърът ни довяват дъха на живота. Облаците ни обливат с водите си. Океаните, моретата и реките напояват земята и тя ражда всякакви видове растения, семена, плодове. Нашите тела са съставени от всички тези дарове. А с какво всъщност ние се отблагодаряваме на тази щедра природа? Когато нещо е в изобилие, ние не го споделяме с друг, а взимаме повече от полагаемото. Въпреки че получаваме предостатъчно, ние позволяваме на пренебрежението, страха, апатията и егоизма да ни заслепят и не оценяваме щедростта на Майката Земя. Докога ли природата ще търпи нашата неблагодарност? Макар и кратък, ние можем да направим престоя си на тази планета смислен и пълноценен, ако изберем и решим да живеем по природните и вселенски закони.

Връзката човек- животно в Будизма (Human-animal relation in Buddhism)

© текст: Еленикиндия
     снимки: Интернет

    Ранните текстове

    Ранните текстове разкриват задълбочено познаване на животните и техните навици. Предвид аграрния характер на индийското общество в раннобудисткия период и прехранването чрез просия на първите монашески ордени не е учудващ фактът, че животните се често споменавани в класическите текстове на будизма.

     Най-често срещаното животно в историите от предишните прераждания на Буда (джатака) е маймуната. Самият Буда се твърди, че е живял в тялото на маймуната Нандия. Е, маймуните в будисткия канон не се славят с голям интелект и всъщност често са метафора за злосторство и пакостливост. Слоновете са също силно застъпени в текстовете. Те са смятани за царски, аристократични животни с грациозна походка и почти рицарско благородство. Дресирането на слон дори е сравнено с медитация, а
текстовете показват също така и осъзнаване на болката на слоновете, живеещи в плен и нуждата им да бъдат на свобода.

    Като цяло животните в джатаките са представени най-вече в позитивна светлина – способни на обич и загриженост един към друг, на алтруизъм и хармоничен живот с хората.

     Но в ранния будистки канон се забелязва и антропоцентрична нишка.

Поява на вегетарианството в Индия ( Emergence of vegetarianism in India)

текст: Еленикиндия ©
снимки: Интернет

    Добре, кажете ми какво бихте направили, ако бяхте любител на животните, чувствителен към тяхното страдание и живеехте във времена, в които жертвоприношенията на животни и консумирането на обредно месо са ежедневие - нещо повече задължителен обичай, спуснат от божествените селения и запечатан върху страниците на свещените книги.

    Вариантите са два: не се съгласяваш с правилата и ставаш изгнаник, отшелник. Или ако си достатъчно начетен, опитваш се да промениш обществените възгледи, като ги поставиш под съмнение.

     Точно второто се случва в Древна Индия. Едва ли има друга жертвопринасяща култура, която от стари времена да демонстрира толкова ярък израз на неудобство, на неудовлетвореност спрямо традициите на жертвопринасяне. Отявлена проява на съмнение спрямо спуснатите отгоре божествени наставления. Как става това – именно чрез същите тези висши текстове-авторитети. От леки редакции, фини алюзии и херменевтични приоми до категорични позиции и твърдения против насилието над животни.

Връзката човек-животно в хиндуизма ( Human-animal relation in hinduism)

“Агресивните хора се превръщат в хищници; хората, които се хранят с нечисти храни – в червеи; крадците се превръщат в насекоми, които се самоизяждат.”



© текст: Еленикиндия
снимки: Интернет

    Единствените пъти, когато сме влизали в по-сериозни словесни пререкания и даже физически разпри с индийци са били свързани с насилие над животните. Затова реших да събера информация оттук-оттам ( слава богу изследвания по въпроса има бол) и да предложа един интересен поглед върху хиндуизма.

    Никога не съм можел да проумея с какво сърце някой ще посегне да удря онези “космати топки” любов, доверие и съпричастност, каквито са животните. Пратеници на земята да ни учат на онези велики и прости неща, които са най-трудни за човека – обич, преданост и състрадание. Разбирам, че зад агресията се крият куп фактори – тя може да е рефлексия от родителско възпитание, да е причинена от комплекси, от неразбиране и примитивно чувство за надмощие и власт и разбира се от обществени предразсъдъци и стереотипи. Нещата не винаги могат да бъдат поставени на една везна. Ако за бедняците, бедстващи по улиците на градовете, безразличието и дори агресията към животните е донякъде обяснима с враждебната среда, в която самите те живеят, с лишенията и недоимъкът, които са им отнели всякакво чувство на съпричастност и са огрубили сетивта им за страданието на другите извън членовете на семейството, то какво да кажем за жестокостта на онези момчета от средностатистически семейства, които изливат мас по "свещените" крави, само за да ги видят как ритат и пищят в безумна агония.