събота, 31 декември 2011 г.

Борба - късометражен филм

сряда, 28 декември 2011 г.

Субхашчандра Бос – бич за Короната (Subhaschandra Bose)


© автор: Кришна Датта
    превод: Индиянков


Субхашчандра Бос (1897-1945), наричан от привържениците си Нетаджи (или просто „главатаря”) е водеща фигура в индийската борба срещу британското господство, влязъл в историята като един от най-настървените опоненти на Нейно Величество. За разлика от гуркхите и сикхите, които са всеизвестни с войнствения си нрав, бенгалците като цяло са считани от британската колония за „миролюбива раса”. Раса, отгледала повече философи и поети, нежели воини и революционери.

    И наистина началните години на Субхашчандра Бос не подсказват с нищо, че един ден ще се превърне в най-върлият подстрекател на индийския национализъм. Той произхожда от семейство от средната класа на щата Бенгал. Записва да учи в Кембридж, където е привлечен от свободния характер на английското общество и по-късно се оженва за жена с германски произход. Политическата му кариера е белязана с успешен старт, след като издейства събарянето на мемориала „Хоулел” ,издигнат от лорд Кърсън през 1901 г в центъра на Калкута, възпоменаващ смъртта на 123 британски войници, загинали във войната от 1756 г. с бенгалския наваб Сираз-Уд-Даулах.

   След авантюристично бягство от домашен арест и постоянно наблюдение, за чиято находчивост би завидял и самият Осама Бин Ладен, Бос се скрива в нацистка Германия. Внезапната му смърт при самолетна катастрофа в Тайпей окончателно го превръща в легендарен герой на националноосвободителното движение.

  Израснах в Калкута, закърмен от училище с историите за храбростта на патриота. Неговият украсен с гирлянди портрет висеше на видно място в семейния дом заедно с други именити бенгалци. По-късно прочетох за противоречията му с Ганди и Неру и

Сиким и визуалната антропология на Баликси



Проф. Баликси е български антрополог от световна величина, изключително популярен с направените от него антропологични филми. Името му е включено в множество енциклопедии и учебници по антропология. На професионалния му опит са посветени два антропологически филма, направени от немски и американски антрополози. Проф. Баликси е почетен член на Кралския антропологически институт. Носител е на множество международни награди, отличаващи негови филми или цялостния му принос за развитието на антропологията.
Той е един от създателите и от корифеите на цял нов раздел в антропологията - т.нар "визуална антропология"; това е заснимането на научни филми на даден обичай, ритуал, културно явление в пълни подробности и с анализ на детайлите, които са важни за антропологията.

Ето тук едно кратко филмче с негово участие за Сиким

събота, 24 декември 2011 г.

Животът е низ от подробности



© Анна Димова

Когато за пореден път се препъна в някой „вечен” въпрос – коя съм аз, какво правя на тая земя, какъв е смисълът на всичко – зная, че това е знак за криза: духовна, емоционална, всякаква. По тези въпроси разбирам, че нещо, което до вчера ме е изпълвало със смисъл, се е изчерпило. Нещо, което досега е било важно, вече не е. Някаква моя опора се пропуква – вероятно защото е остаряла. И трябва изградя нова, да си обновя понятията, да се разделя с представата за нещо и да си измисля друга.

Когато съм щастлива, никога не си задавам подобни въпроси. Тези въпроси са винаги тревожни, а когато човек е щастлив, не си задава тревожни въпроси. Когато съм щастлива, не искам нищо друго, освен да бъда такава максимално дълго, по възможност вечно. Щастието е като да караш по идеално прав и гладък път – пускаш кормилото и просто се наслаждаваш на усещането за движение и на гледката. Без да внимаваш за дупки и завои, без да се взираш за скрити в храстите полицаи или пияни шофьори в насрещното, без да се чудиш дали имаш достатъчно бензин, в ред ли са ти документите и какъв е този особен звук от мотора. Без дори да се питаш къде отиваш, нито какъв е смисълът да се движиш точно по този път. Този въпрос се появява винаги по време на дупка или рязък завой, при полицейска проверка или сблъсък с подпийнал тип. Когато почне да свършва бензинът или моторът просто спре. Общо взето, все гадни неща.

Последния път, когато ме нападнаха подобни въпроси, беше преди няколко месеца. Тогава един от най-близките ми приятели умря. Внезапно. Пръснало му се сърцето – от раз, дори не е разбрал какво му се случва. И макар да си въобразявам, че съм „приела смъртта” (дали?), тази новина ме свари напълно неподготвена и до такава степен ме извади от равновесие, че буквално се разпаднах.

Прекарах трите дни до погребението, редувайки плач, вцепенение, гледане в една точка,

петък, 23 декември 2011 г.

Филм за тибетските монахини с българка в екипа



Източник: http://www.dnevnik.bg/


"Открих нови проявления на това да си жена – да се грижиш за всяко чувстващо създание, като отдадеш себе си на молитви и грижа, да не си майка, но проявление на обич и състрадание, докато развиваш собствената си духовност." Така казва Надежда Бухова, студент по международни отношения в университета "Сейнт Андрюс". Тя е българката в екип от студенти, който засне документалния филм Daughters of Dolma: The Spiritual Journey of Tibetan Buddhist Nuns in Nepal ("Дъщерите на Долма: Духовното пътуване на тибетските будистки монахини в Непал"). Долма е тибетското име на Тара – богиня и майка на всички буди. Според легендата тя иска да промени отношението към жените в будизма и да бъде буда, без да се стреми към прераждане като мъж.

Филмът "Дъщерите на Долма" ще бъде представен през пролетта. Той ще обиколи филмови фестивали в Европа и ще бъде представен и в

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Jingle bells - Indian style

сряда, 21 декември 2011 г.

Жената ( Woman)



"Една персийска пословица казва: „Не наранявай жената дори с розов лист”.

Млада или стара, красива или грозна, сериозна или лекомислена, добра или лоша, жената винаги знае тайната на Бога!

Ако вселената има крайна цел, ясна, очевидна, неоспорима, която е над всички философии, тази цел е животът.

Животът - единственият лекар, който ще обясни мистерията!

И увековечаването на живота бе поверено на жената от Съществото на Съществата!

Жената е единствената действителна сътрудничка на Бога!

Сам Бог е запил звездите на нейните всепокоряващи очи!

Съдбата се въплъщава в нейната воля и ако Божията любов може да се уподобява на нещо в този свят, то без съмнение тя ще прилича на любовта на майката!"

Парамаханса Йогананда

петък, 16 декември 2011 г.

Историята и българският комплекс



Нали знаете, проститутките не позволяват да им пускат ръка, преди да са им пуснали нещичко в ръката. А кажете сега, има ли по-голяма проститутка от историята? Всички политици от коя да е епоха и от коя да е страна на играта си я поръчват за по час-два, усамотяват се с нея зад завеските, правят там, каквото правят, а после я пускат да си върви. И тя с размазан грим и червило си развява байрака и новите бикини пред обществото.

След Освобождението русите налагат тезата за нашата славянска принадлежност. През Втората световна война, когато взимаме страната на немците славяните стават “непълноценна раса”, а ние се самоопределяме като “арийци”. След 9-ти септември отново ставаме чисти славяни, а прабългарите са “нищожен примес в голямото славянско море”. Днес пък като реакция на политическите издевателства над нашата история в миналото, както и в стремежа да си възвърнем погазеното (не от друг, а от нас самите) самочувствие се наслушахме на какви ли не нелепици, дошли от устата на учени, които в лицето на национализма намериха възможност да нахранят своето гладно и недооценено его. От малодушен и самосъжаляващ се народ се превърнахме в родоначалници на древната индийска култура, в строители на пирамиди, в по-древни от египетската цивилизация, страшилище за китайската империя, която, видиш ли, от страх си построила Великата стена. Поставихме ореол на богоизбраност над всичко българско, за да се почувстваме поне малко важни пред света и стигнахме до налудничавата идея, че

вторник, 13 декември 2011 г.

Какво свързва България и Индия?


      Питали ли сте се някога каква е връзката между България, Лондон и Индия? Отговорът е... 2820 тона варовик. Точно толкова висококачествен камък, добит старателно от недрата на България, е бил използван за изграждането на най-големия хиндуиски храм извън Индия, който се намира в Лондон.

     Мандирът BAPS Shri Swaminarayan е притегателна точка за индийците и всички изповядващи хинду религията от цял свят. Храмът, който напомня видение от приказките, се издига величествено в северозапандия квартал "Neasden" в британската столица.

    Храмът е първият в Европа и най-големият хинду мандир извън пределите на родината на хиндуизма - Индия.

     Това е регистрирано официално и в рекордите на Гинес през 2000 г., а през 2007 г. е обявен за едно от седемте чудеса на Лондон.

     Изграден е само от естествени, природни материали, обработвани и сглабяни цели три години от 1500 майстори и доброволци. За направата специално са поръчани 2820 тона висококачествен български варовик и 2000 тона италиански мрамор. Скалите са пренесени с кораб до Индия, там стотици сръчни ръце са дялали камъка в божествени изображения и след тежки месеци на молитва и упорит труд 26 300 парчета са пренесени до Лондон, за да се слеят в едно- свещен мандир.

   От официалното откриване през август 1995 г. през масивните порти на храма са преминали повече от 6 милиона посетители. За да отдадат почитта си към една от най-древните религии в света, в мандира са дошли принц Чарлз, принцеса Даяна, Тони Блеър и кралят на Непал.

Училището Георги Раковски в Индия (Georgi Rakovski school in India)


Записките на Георги Раковски за индийските обичаи и древните връзки на България и Индия, са част от изложбата, която беше подарена от Народното събрание на училището в Делхи, което от 98-ма година носи името на българския възрожденец.

Председателят на парламента Цецка Цачева, министърът на образованието Сергей Игнатов и депутати бяха посрещнати в училището с традиционна церемония. Парламентът подари на учениците и учителите също и копирна машина.

България и Индия са далече една от друга, но имат древна връзка, разказват в училището в Делхи. От историята и богатото културно наследство на Индия се е интересувал и Георги Раковски, който е изразявал съчувствието и подкрепата си на борещия се за независимост индийски народ.

Сунита Сетхи - заместник-директор на училище "Георги Раковски" в Делхи:

петък, 9 декември 2011 г.

Ние, градът и Индия



На гости на Кирил Христов в предаването Ние и градът по БНТ.

Why this Kolaveri Di

вторник, 6 декември 2011 г.

По пътя на светлината (Inheritance of loss)



ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА

За повечето хора име като "Тупурдия в градината с гуава" звучи като пиянски брътвеж. Само брилянтен писател обаче може да скрие зад подобно заглавие великолепен роман. Такъв е случаят с Киран Десаи - най-младата носителка на "Букър". Индийката получи престижната награда, когато бе на 35, през 2006 г., за романа си "По пътя на светлината" (ИК "Прозорец"). А "Тупурдията...." е нейният дебютен роман, който публикува на 27 и предизвиква светкавичен интерес в САЩ.

Всъщност фамилията на Киран не е непозната в литературния елит. Майка й Анита Десаи е известна писателка, номинирана три пъти за "Букър", но нито веднъж не е печелила отличието. Това обаче не я направило майка тип "квачка", която прехвърля болните амбиции към детето си. По свое желание Киран учи в Индия, Англия и САЩ, за да натрупа възможно най-богат жизнен и творчески опит. Упоритостта й явно не е била напразна - става най-младата носителка на "Букър" (единственият мъж, който я изпреварва, е Бен Окри, който е отличен на 32 г. през 1991 г.).


Романът, който донесе на Десаи чек от 50 000 лири, разказва историята на огорчен пенсионер, който жадува да намери покой в Хималаите. Компания му правят осиротялата му внучка Саи и неговият готвач. На пръв поглед нищо не пропуква идилията, в която тримата търсят - всеки по своя си начин - пътя към хармонията. Докато не назрява апогеят на непалското движение за независимост. Времето е средата на 80-те - годините, в които индийците се хвалят с новото си чудо - газови печки с кравешки тор. И продължават да се отнасят към непалците от някои райони като към малцинство. В разгара на политическите сблъсъци разцъфтява любовта между 16-годишната Саи и учителя й по математика. Заедно с тази сюжетна нишка Десаи проследява и друга - живота на нелегален емигрант в Ню Йорк, който е син на готвача. Така успява да опише Западния и Третия свят, като разкрива болката от самотата и изгнаничеството.

събота, 3 декември 2011 г.

Образи от Девдас (Devdas ki kuch kalpnaen)



Devdas ki kuch kalpnaen / Образи от Девдас (2011) from Indology, Sofia University on Vimeo.


Първият студентски филм на специалност Индология

Вдъхновени от "Девдас" на Бимал Рой (1955) студенти от специалност Индология решават да направят своя версия на индийската класика. В търсене на собствен "превод" на образите от филма, те се лутат между художествената реалност и личната си интерпретация на историята за Девдас, потъвайки все повече и повече в емоционалните състояния на героите от филма.

Филмът е на хинди със субтитри на български език.

В главните роли: Магдалена Минкова (Паро), Николай Янков (Девдас), Лилия Драгоева (Чандрамукхи), Кирил Тодоров, Ирина Димитрова.

oператор: АЛЕКСАНДЪР БОГДАНОВ
mузика: КИРИЛ ТОДОРОВ
mонтаж: КИРИЛ ТОДОРОВ и СИМЕОН ЦОНЧЕВ
Сценарий: МАГДАЛЕНА МИНКОВА, ИРИНА ДИМИТРОВА, ЕЛИЦА КОНСТАНТИНОВА
Режисура: МАГДАЛЕНА МИНКОВА и КИРИЛ ТОДОРОВ

петък, 2 декември 2011 г.

Индийци пуснаха 40 змии в данъчното в знак на протест



     40 змии бяха пуснати в данъчно управление в Северна Индия. Така двама фермери от град Басти протестираха срещу искан от тях подкуп.
Двамата индийци изсипали 3 торби с влечуги, които плъзнали из офиса и накарали служители и посетители да се покатерят по бюрата. Други панически избягали навън, предаде АФП.

   Сред плетеницата от змии със сигурност били забелязани и 4 смъртоносни кобри.
Двамата фермери от селцето Нархапур в щата Утар Прадеш отдавна настоявали чиновниците от съседния град да направят данъчна оценка на нивите им. Но служителите се ослушвали, защото искали да получат подкуп, за да свършат работата си. Тогава селяните решили да им отмъстят.

      "Областният управител ни каза, че е уважил молбата ни, но служителите на по-ниско ниво не я придвижват. Те постоянно ми искат подкуп, който аз не мога да им дам. Къде тогава да държа тези змии? Просто нямам място", обяснява единият от фермерите Хакул, който бил и змиеукротител, предаде БНТ.

     Няма пострадали вследствие на инцидента. Властите успели да заловят пуснатите на свобода влечуги.

     Поуката за корумпираните данъчни в индийския град Басти вече е ясна. Следващия път те няма да искат подкуп от змиеукротител. Защото едва ли желаят подобна сцена да се повтори в управлението им.

      http://dnes.dir.bg/news/koruptzia-zmii-indiytzi-10041246
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...