понеделник, 15 юни 2015 г.

Както човек изоставя старите си дрехи, така... (vāsāṁsi jīrṇāni yathā )

снимка: Telegrpaph
превод: Elenikindia

वासांसि जीर्णानि यथा विहाय नवानि गृह्णाति नरोऽपराणि । 
तथा शरीराणि विहाय जीर्णा- न्यन्यानि संयाति नवानि देही ।।२२।। 

-Bhagavadgita 2.22 


Транслитерация:

vāsāṁsi jīrṇāni yathā vihāya navāni gṛhṇāti naro'parāṇi |
 tathā śarīrāṇi vihāya jīrṇā nyanyāni saṁyāti navāni dehī 


Превод:

Както човек изоставя старите си дрехи и приема нови, така душата изоставяйки старите (използваните) тела, приема нови, други.


- Бхагавадгита 2.22



Граматически анализ:

неделя, 14 юни 2015 г.

Бхудж - столицата на Къчх (Bhuj - the capital of Kutch)

© Elenikindia


събота, 13 юни 2015 г.

За честта и цареубийството в Индия (Excerpt from "The Golden Bough" by James Frazer)

 
 Из "Златната клонка, Джеймс Фрейзър


В описаните дотук случаи народът оставя божествения цар или жрец да запази длъжността си, докато външен дефект, видим симптом на слабо здраве или напреднала възраст не ги предупреди, че той не може повече да изпълнява божествените си задължения, но не го умъртвява, докато не се проявят такива признаци. По всяка вероятност обаче е имало народи, които са смятали, че не е сигурно да чакат да се проявят дори и най-малките доказателства за повяхване и предпочитали да умъртвят царя, докато е все още в разцвета на силите си. Затова определяли срок, след който не може повече да управлява, и когато му свърши времето, той трябва да умре, като определеният срок е достатъчно къс да изключи вероятността от физическо сриване. В някои части на Южна Индия например периодът бил дванадесет години. Според древен пътешественик в провинция Килакар „има езически молитвен дом и в него стои идол, който те много почитат, а всеки дванадесет години му правят голямо празненство и там се събират всички езичници да пируват. Храмът притежава много земя и получава големи доходи. Тази провинция си има цар, който управлява не повече от дванадесет години — от празник до празник. Толкова време и живее, т.е. когато изминат дванадесетте години, в деня на гощавката се събират безброй хора и се похарчват много пари за храна за брахманите. За царя правят дървена платформа и я покриват с коприна и този ден с голяма церемония и под звуците на музика той най-напред отива да се къпе в една вана, после при идола, да му се моли, а накрая се качва на платформата и там, пред всички, взема много остри ножове и започва да си реже носа, после ушите и устните и всичките си крайници, стреми се да махне колкото се може повече месо от себе си и бърза да го разхвърли, докато загуби толкова кръв, че започне да губи свяст и тогава сам прерязва гърлото си. И той прави тази жертва за идола, а който желае да управлява други дванадесет години и да приеме това мъченичество от любов към идола, трябва да присъствува и да гледа какво става и на същото място го издигат за цар.“

петък, 5 юни 2015 г.

Отново в Майсур (Mysore again)


    © Elenikindia


вторник, 2 юни 2015 г.

Лакнауската ика и тонга (Ikka-tonga race)


Снимка: Arunangsu Roy Chowdhury 

Превод от френски език: Жана Русева
източник: сп. Свтилник

Вече всичко е готово за празника. В мига, когато първият слънчев лъч пронизва воала на мъглата, която се стеле край брега на реката, тълпата се раздвижва и най-ентусиазираните зрители с лакти се мъчат да се доберат до най-доброто място за наблюдаване на спектакъла. Организатори и полицаи са на крак за спазване на реда край многобройните павилиони разположени от двете страни на шосето. Изведнъж мощен рев се надига откъм стадиона и се понася над сводовете и колонадите, последван от невъобразим шум на тракащи по асфалта копита, както и на крясъците на жокеи-те и плясъка на камшиците - шум, от който настръхва кожата. Сигурно ще си помислите, че става дума за сцена от онзи прочут филм от края на петдесетте, и ще сбъркате. Това е надпревара на впрягове ика и тонга, която се провежда всяка година като част от традиционния празник на града - ежегоден фестивал, по време на който по улиците на гр. Лакнау се възпроизвеждат отколешни традиции като наследените от навабите (князете) на Авадх изискан дворцов етикет и стил на живот и поведение. В дните на фестивала културното наследство на града оживява, възкресяват се традиции в най-различни области - изкуство, гастрономия, образци на поведение.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...