събота, 30 октомври 2010 г.

Шантиникетан - обител на покоя (Shantiniketan - abode of peace)



© текст и снимки: Еленикиндия 

     "Пълни очите си с багрите, дето играят в потока на красотата — напразно се опитваш да ги сграбчиш. Това, което гониш със желанието си, е сянка. Това, което тръпне в опнатите струни на живота ти, е музика. Виното, дето пият на пира на боговете, няма ни тяло, нито мярка. То е в забързаните ручеи, в цъфтящите дървета, в усмивката, която танцува в крайчеца на тъмните очи. От него пий на воля." (Тагор)

     Някога тук било пустош...голи полета...забравени земи. Един човек ги купил за жълти стотинки. Казал си: “Тук трябва да има училище. Но не обикновено. Не..не! Класната стая е затвор. Аз не искам учениците да се учат в затвор. Искам да създам обител на покоя, красотата и природата, от която учениците да вдишват, да поемат с пълни гърди и да се вдъхновяват да творят." Така Рабиндранат Тагор създава училището Шантиникетан, което впоследствие прераства в университета Вишва Бхарати (“Университет на Света”) - първият в Индия с безплатно обучение за времето си.

    Тук не са нужни изпити. Те не дават реална оценка за способностите на ученика. Най-справедливата оценка е тази, която ученика сам си дава. Собствената удовлетвореност от онова, което върши. Няма изпити, защото няма съревнование. Тук всеки се учи на онова, което обича и може да прави най-добре. Усъвършенства се. Няма място за конкуренция, когато целта не е да си най-добрият. А да си удовлетворен и уверен в уменията си.

вторник, 26 октомври 2010 г.

Поява на вегетарианството в Индия ( Emergence of vegetarianism in India)




текст: Еленикиндия ©
снимки: Интернет

    Добре, кажете ми какво бихте направили, ако бяхте любител на животните, чувствителен към тяхното страдание и живеехте във времена, в които жертвоприношенията на животни и консумирането на обредно месо са ежедневие - нещо повече задължителен обичай, спуснат от божествените селения и запечатан върху страниците на свещените книги.

    Вариантите са два: не се съгласяваш с правилата и ставаш изгнаник, отшелник. Или ако си достатъчно начетен, опитваш се да промениш обществените възгледи, като ги поставиш под съмнение.

     Точно второто се случва в Древна Индия. Едва ли има друга жертвопринасяща култура, която от стари времена да демонстрира толкова ярък израз на неудобство, на неудовлетвореност спрямо традициите на жертвопринасяне. Отявлена проява на съмнение спрямо спуснатите отгоре божествени наставления. Как става това – именно чрез същите тези висши текстове-авторитети. От леки редакции, фини алюзии и херменевтични приоми до категорични позиции и твърдения против насилието над животни.

петък, 22 октомври 2010 г.

Град на храмове и фестивали (City of Temples and Festivals)

© ЕЛЕНИКИНДИЯ, 2010
БХУВАНЕШВАР, ИЗТОЧНА ОРИСА



петък, 15 октомври 2010 г.

Африканците в Индия - роби и господари (Africans in India - slaves and lords)


    Когато говорим за африканската диаспора, се сещаме най-вече за Америките и за ужасите на робската търговия, за експлоатацията, разрухата и разселването на цялостни многолюдни общности. За повечето хора е учудващ фактът, че Индия също е била вносител на черни роби. Разбира се, и дума не може да става за доближаване на трансатлантическите мащаби. Но средновековните индийски хроники изобилстват със сведения за етиопци /абисинци/, служели в царските дворове или в армиите на местни владетели.

      През XIII-XIVв. роби били набирани от страни като Египет, Етиопия, Сомалия, Судан. Много от тях се превърнали в платени /но несвободни/ воини в армиите на крале и султани от цял свят или бързо се доказали като умели и благонадеждни морски вълци. През XVIв. интересът към чернокожите бил за кратко изместен от интереса към коренните жители на Америка, които обаче заради опустошителните епидемии и ожесточената съпротива, която водели срещу пришълците, отказали европейците от намеренията им да „освежат“ с нова кръв търговията с хора. Жадният за роби свят отново погледнал към древна Африка. През XIXв. Занзибар се превърнал в новият най-голям доставчик на човешки ресурс - 3/4 от населението обслужвало богаташи и аристократи.

сряда, 6 октомври 2010 г.

Гонда - лицето на индийските племена (Gonda- the face of indian tribes)


© текст: Еленикиндия
снимки: интернет

Гондa са един от най-многобройните и важни представители на племена в цяла Южна Азия. Поради своята многобройна численост са се превърнали във "визитната картичка" на индийските племена. Населяват територии, известни като Гондвана, "земята на гонда", включващи по-голямата част от централния индийски щат Мадхя Прадеш, както и отцепилия се Чхатисгарх.

Названието “гонд” за пръв път им е дадено от моголските владетели и означава “хора от хълмовете”. Самоназванието им “кои” е с неизвестен произход и значение. Общият им брой е около 4 милиона, но преброяването им е изключително трудно, тъй като много гондски общности са напълно инкорпорирани в хиндуистката кастова система, сменили са имената си и не признават корените си.

ИСТОРИЯ
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...