понеделник, 22 август 2011 г.

Белият тигър - Аравинд Адига (The white tiger by Adiga)



   от Йордан Ефтимов

   Аравинд Адига започва кариерата си като репортер за капиталовите пазари на Financial Times и Money, а сред първите герои на интервютата му е Доналд Тръмп. След това от списание TIME го изпращат за три години в Южна Азия и тъкмо по време на престоя си там написва дебютния си роман "Белият тигър". Адига беше на 33, когато през октомври 2008 спечели наградата "Букър". Година по-късно романът вече е в списъка на най-добре продаваните сериозни книги на всички времена – с половин милион екземпляра, достигнали до читателите. Рискувам с това начало да създам погрешната представа, че Адига е написал пълп фикшън, но истината е, че най-силните четивни романи, спечелили "Букър", застават редом до Дан Браун, Джоан Роулинг и Лий Чайлд в класациите по продажби.

    Нормално е да подозираме носителите на награди в претенциозно писане и експериментаторство. И Адига също знае доста хватки, разбира се. Но измежду носителите на "Букър" романът му е сравним само с "Животът на Пи" на Ян Мартел – също толкова трогателна, човешка история. Казано на езика на литературознанието, "Белият тигър" е билдунгсроман – а това значи историята на порастването и влизането на един човек в менгемето на живота. Героят му Балрам Халваи се представя като предприемач, а цялата книга е изградена като сбор от писмата му до китайския министър-председател, писани в течение на една седмица от един смахнал се беглец от закона. Писма, в които Балрам разказва как се е родил в гладните поля и калните паланки, в мъртвата утроба на едно село край малък приток на Ганг, където четирима дерибеи владеят хора, стока и животи. Разказва как се е родил на място, където изборите винаги са тотално купени, а събирането на рекет е най-нормалната практика. Разказва за опита да се измъкне оттам, като се научава да чете (прякорът му Белия тигър идва от това, че е единственото грамотно дете в селото, интелектуален албинос) и да шофира, как си намира работа в големия град Бангалор като (втори!) шофьор на един чорбаджия и как полека-лека започва да краде от него.

    Разказът на Адига обаче е толкова бърз, историите връхлитат толкова динамично, че картината на една Индия от деветдесетте години се уплътнява пред очите ви като образ с висока резолюция. Този свят не е особено симпатичен, но ни е толкова близък: къщите на баровците с полилеите в тоалетните; учителите, които обират помощите за бедните, под предлог че не получават заплати; седмичникът с убийства, който утешава всички слуги; далаверите с безмитните стоки и какво ли още не. И навсякъде с едно горчиво чувство за хумор, което издава не само майстор на словото от класа, но и интелектуалец с реален поглед към живота, който разбира цялата невъзможност светът да бъде справедлив и въпреки това не изпада в цинизъм.

петък, 19 август 2011 г.

Сънят (The dream)


снимка: Интернет
откъс от "Химикал, шоколад и две рупии"

Сънят
из дневника на Ники: „Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“



     Върнахме се от Южна Индия посред нощ. Денят тъкмо се излюпваше. Спеше ни се, но щом се озовахме пред гарата, ни шамароса студеният декемврийски вятър, коeто в Агра минаваше за същинска зима. Градусите бяха малко над нулата, а ние още не бяхме сменили леките ризки и панталони с по-плътни и дебели. Макар рикшата да не беше най-доброто превозно средство в студа, тъй като беше открита, нямахме друг избор. Щяхме да позъзнем половин час, докато се приберем в студените стаи на общежитията. Качихме се. Вятърът беше ужасно резлив, но изведнъж видяхме нещо, което мигом ни сгря, досмеша ни, макар и да не беше за смях. Покрай канализацията бяха наклякали мъже и жени, явно от бедните прослойки, които превръщаха всяко място от улицата в открита тоалетна. Оголили задници, някои от тях си хортуваха без капка свян и щом минахме покрай тях, ни подариха от своите най-невъзмутими усмивки.
Ето че най-сетне се прибрахме. Събудихме загърнатите с по пет одеяла пазачи, приличащи на чували пълни с картофи, и се вписахме в книгата за влизащи и излизащи.

четвъртък, 11 август 2011 г.

Урок от природата (Prakriti ki siikh)


          превод от хинди: Elenikindia ©


पर्वत कहता है शीश उठाकर
तुम भी ऊँचे बन जाओ ।
सागर कहता है लहराकर
मन मेँ गहराई लाओ ।
समझ रहे हो क्या कहती है
उठ-उठ, गिर-गिर,तरल तरँग
भर लो,भर लो अपने मन मेँ
मीठी-मीठी मृदुल उमँग ।
धरती कहती है धैर्य न छोडो
कितना भी हो सिर पर भार ।
नभ कहता है फैलो इतना
ढक लो तुम सारा सँसार ।


Parvat kahta hai shiish uthaakar 

tum bhi uunche ban jaao. 

Saagar kahtaa hai lahraakar 

man men gahraaii laao. 

Samajh rahe ho kyaa kahtii hai 
uth-uth, gir-gir, taral tarang 
bhar lo, bhar lo apne man men 
miithii-miithii mridul umang. 
Dhartii kahtii hai dhairya na choRo 
kitnaa bhi ho sir par bhaar. 
Nabh kahtaa hai phailo itnaa 
dhak lo tum saara sansaar.



И планината рече: "Глава вдигни 

човеко, като мен висок бъди", 

а морето рече, докато къдреше вълни: 

"В сърцето побери моите глъбини". 

Разбираш ли какво ти дума, 
диплещата се морска вълна, 
да напълниш, напълниш своята душа, 
със сладостна и нежна наслада. 
И земята рече: "Търпение не губи, 
колкото и тежък да е товарът на плещи" 
И небето рече: "Умът си разпростри, 
и с него светът обгърни."



вторник, 9 август 2011 г.

ДЖАНАГАНАМАНА - химнът на Индия

Песента, станала основа на индийския национален химн, е написана на бенгалски език от Рабиндранатх Тагор. Състои се от пет куплета. За първи път е била изпълнена през 1911 г. на сесията на Индийския национален конгрес в Калкута. Обявена е за национален химн на Република Индия на 24 януари 1950 г. от парламента на страната и е адаптирана на хинди. Версията на английски език е от самия Рабиндранатх Тагор.



Автор: Рабиндранат Тагор 

Превод: Александър Шурбанов


Ти си владетел на умовете на всички човеци,
стопанино на съдбините на Индия.
Твоето име повдига сърцата
на Пенджаб, Синд, Гуджарат и Маращра,
на Ориса, земята на дравидите и Бенгал.
То кънти по билата на Виндхя и Хималаите,
прелива се в музиката на Джамна и Ганг
и ечи във вълните на Индийския океан.
На теб пеят те благослов и възхвала,
стопанино на съдбините на Индия.
Победа, победа, победа за теб!

Ден и нощ гласът ти прелита от земя на земя,

понеделник, 8 август 2011 г.

Балоните (The balloons)


Разказ от Джасвант Сингх Виради
Превод от хинди: Надежда Розова

снимка: Рагху Рай

Из сборника "Новото лице на Изтока", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2006 г.


Никога не изпитвам тревога, обаче онази гледка ме разтревожи...
Пред погледа ми необяснимо как изникна един човек.
И той като мен беше самотен... Дали не бе заради това?
Вече не съм сигурен.
Самотата ми причинява болка.
Затова спрях и свърнах от главната улица... в пресечката...
Загложди ме гласът на този човек, самотата му...
Нима е възможно подобно нещо? Един самотник и неговата самота... Посред бял ден, насред многолюдната тълпа... Каква ирония!
Улиците бяха оживени и пълни с хора.
Лицата им прибягваха пред очите ми.
Беше сутрин... По това време отивах на работа...
Странно беше и това, че си бях забравил обяда у дома. Не знам как се случи...
Жена ми извика след мен: “Чакай!”
Обаче аз дори не се обърнах...
Другото странно нещо беше, че вместо да се запътя направо към автобусната спирка, свърнах по пресечката, по която някога бях минавал...
Там имаше училище и докато гледах бедните деца, ме обзе тревога...
Стори ми се, че това е тъмната уличка от моето детство...

Гаджар халва - десерт от моркови (gajar halwa)


Продукти:

½ кг моркови (за предпочитане червени),

½ литър прясно мляко,

1 кутийка (400 мг) подсладено кондензирано прясно мляко,

1 лъжица захар,

2-3 лъжици краве масло,

2 лъжици стафиди,

4 лъжици ядки (кашу, бланширани и обелени бадеми, шам фъстък),

няколко шушулчици кардамон.



Приготвяне:

Морковите се изчистват и настъргват. Смесват се със захарта
и се слагат заедно с кардамона да се сварят в ½ литър прясно
мляко в тенджера с голямо дъно (за да се изпарява по-лесно).
След като сместа заври, се прибавя и кондензираното мляко
и се оставя да ври на тих огън, докато водата се изпари, като
често се разбърква.
Когато морковите са готови, в дълбок тиган се стопява
маслото, в него се изсипват сварените моркови, ядките и
стафидите и са задушават, докато останат „на масло”,
като непрекъснато се бърка.

Добре е десертът да се поднесе топъл.

Да ви е сладко!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...