вторник, 29 септември 2015 г.

Слонът - едно специално животно (The Elephant - a special creature)

   
  Текст и снимки: Elenikindia 

* Географските форми на Индия приличат на ухото на индийски слон. 

* Брахма скрил във всяко животно по една трудна за откриване тайна. Тайнaта на мистичните срички скрил в коня. Тайната на душевността в кравата. Тайната на пророкуването скрил в хамелеона. Тайната на дълголетието във враната. А в слона - това лунно създание с бивни с формата на полумесец, появило се от разбиването на океана - скрил тайната на младостта. 

петък, 18 септември 2015 г.

Махабалипурам (Mahabalipuram)

   © Elenikindia and Vanya Topalska 

    Индия блести. Сияе от цветове и динамика. Това е така, защото всеки път, когато пътуваме, я преоткриваме. Защото когато си на път, животът кипи. Няма място за скука и рутина. В уседналия живот понеделникът се сблъсква с неделята и единствената разлика в дните е с какви дрехи отиваме на работа. Когато пътуваш, отброяваш дните другояче. Имаш чувството, че всеки един удар на сърцето ти е скъпоценен дар. Рабиндранат Тагор, индийският поет и философ, е казал, че пеперудата не брои в месеци, а в мигове, защото животът й е съвсем кратък на фона на човешкия. Но въреки това нейният живот е красив и пълноценен. Когато си на път, и ти ставаш като пеперудата. Започваш да цениш всеки миг. Потъваш в тоталността на мига. Когато си на път не мислиш за нищо друго освен "тук и сега". Няма бъдеще, няма минало. Плуваш във водите на безвремието. Като скок с бънджи. 
    Когато си на път в една и съща минута сърцето ти може да проклиня и да благодари, да ликува и да страда. Индия може да е хаотична, несигурна и направо безумна, но не може да бъде скучна. Ако тук, в Европа, цари комфорт, който ни успива, ред, в който се губим, то Индия е изначалният хаос, от който се поражда животът, безумието и "тъмнината", в която се откриваме.

неделя, 13 септември 2015 г.

Хинди и индийската действителност (Hindi and Indian culture)

© статията е публикувана в сп. "Йога за всички" брой 2/2015 г.

Какво е култура?

Културата е инструментът за стабилизиране на човешкото същество, за интегрирането му в определена социална среда, средство за консолидиране на дадена общност и регламентиране на взаимотношенията между индивида и света. Културата съдържа моделите за поведение, представите за време, пространство, порядък, добро и зло, ценностната система на човек. Културата е и механизъм за съхраняване на колективна памет, а тя се изразява именно в конкретни ценности, норми и модели. Най-ярък израз на една култура е езикът. Езикът е огледало на обществото, на промените, които настъпват в него. Както пише Емил Бенвенист "езикът тълкува обществото, но езикът и съдържа обществото." Езикът е културен декодер, чрез които дешифрираме не само природата на културата, но и природата на човека. Езикът оказва огромно въздействие върху това как гледаме на света. Да владееш втори език е като да имаш втора душа. Хората говорят различни езици, но дали това предполага и да мислят по различен начин. Обикновено се налага.

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Истинският познавач (sarvaśāstrajñaḥ)

   Снимка: Matthias Troeger
   Текст: Elenikindia


शमार्थं सर्वशास्त्राणि विहितानि मनीषिभिः ।
स एव सर्वशास्त्रज्ञः यस्य शान्तं मनः सदा ॥

śamārthaṃ sarvaśāstrāṇi vihitāni manīṣibhiḥ । 
sa eva sarvaśāstrajñaḥ yasya śāntaṃ manaḥ sadā ॥  

Ученият повтаря всички свещени предписания, за да успокои ума си. Но истинският познавач на свещените предписания е този, чийто ум е в покой през цялото време.



Анализ:

Свещените текстове прокалмират, че целта на човек е да постигне покой на съзнанието. Тя е сравнена с реките, които текат бурно, докато не се слеят с покоя на океана. Но ако си достигнал вече океана, защо ти е да знаеш откъде и как се движи реката. Този, който притежава спокоен у умиротворен ум притежава пълно познание и власт над предписанията. Няма нужда да чете текстове, за да постигне целта в живота, след като вече я е постигнал.

शम - покой, мир, умиротворение (м.р)
अर्थं - цел, обект, намерение - (м.р).
सर्व - всички
शास्त्राणि - свещени текстове, трактати - (мн.ч. акузатив)
विहितानि - усвоени,извършени, предписани, получени (пасивно.причастие)
मनीषिभिः - умен, интелигентен, изучен, мъдър "манишин" (инструментал. мн.число)
स - този
एव - емфатична частица "само", "единствено"
सर्व - всичко
शास्त्रज्ञः - познавач на свещените текстове (м.р., номинатив)
यस्य - чийто
शान्तं - умиротоврен, тих, спокоен (съгласувано с "ум")
मनः - ум (ср.р., номинатив)
सदा - винаги, вечно