вторник, 31 декември 2013 г.

Мандви (Mandvi)


Снимки: Elenikindia, 2013 ©

Молбите на вълните, ветрове, усукващи се около косите, руладите на птици и продавачи, хроматична симфония на тонове. Балсам за слуха. Мирисът на заспала улица – на море, сол и камък. На пясък, усамотение, на къкрещ на огъня чай, на кардамон, джинджър и канела, на споделени усмивки и неподправени прителства, на гниеща вражда с разположения на един хвърлей Пакистан. Незасенчени алеи и пазари. Избухващо в пламъци небе, проблясваща топлина в нечии пустинни очи.Кръвта на Дяус, стичаща се по набраздено с плуг Арабско море.













четвъртък, 26 декември 2013 г.

Ауровил 2013 (Auroville)

सं गछध्वं सं वदध्वं सं वो मनांसि जानताम |
देवा भागं यथा पूर्वे संजानाना उपासते ||

समानो मन्त्रः समितिः समानी समानं मनः सह चित्तमेषाम |
समानं मन्त्रमभि मण्त्रये वः समानेन वो हविषा जुहोमि ||

समानी व आकूतिः समाना हर्दयानि वः 
|
समानमस्तु वो मनो यथा वः सुसहासति ||

saṁ gachadhvaṁ saṁ vadadhvaṁ saṁ vo manāṁsi jānatāma
devā bhāgaṁ yathā pūrve saṁjānānā upāsate

samāno mantraḥ samitiḥ samānī samānaṁ manaḥ saha cittameṣāma
samānaṁ mantramabhi maṇtraye vaḥ samānena vo haviṣā juhomi ||

samānī va ākūtiḥ samānā hrdayāni vaḥ |
samānamastu vo mano yathā vaḥ susahāsati ||

Съберете се и заедно говорете, нека умовете ви бъдат в съгласие, както първо-боговете седят в единодушие на своето причастие.

Думите са единни, единно е събранието, едно цяло е умът, такива са и мислите.
Излагам пред вас единна мисъл и
отдавам почит с всеобщо възлияние.

Единна е волята, умовете също

нека бъдат единни мислите ви, както и щастливото ви съгласие

  © Превод от санскрит (Ригведа 10.191): Elenikindia
     Снимки: Elenikindia and Vanya Topalska


събота, 21 декември 2013 г.

Пудучери - франсета, Ганди и Азис (Puducherry)




 © Elenikindia 2013

Пудучери – град на индийски франсета, на Ауробиндо, на Пи и на най-възрастния йога-инструктор - 93-годишната Тао Порчон-Линч.
Дълъг крайбрежен булевард с бели, светлосини и светлозелени сгради с френски прозорци и балкони, грандхотели с портиери в изискани ливреи под пъстри тенти. Улични сергии, скрити под големи чадъри. Луксозни ресторанти с градини в дворовете. Слънчевите лъчи, проблясващи по излъсканите стъклено-месингови фасади на административните офиси и посолства. Море, вкаменяващо хората – десетки статуи, зареяли поглед към синия простор. А Ганди им е обърнал гръб, отправил взор към пристъпващата цивилизация.

На всяка крачка езиците и музиката се сменят и всеки ресторант изсипва различен аромат във въздуха. Дълго време се лутаме по уличките в търсене на точния ресторант – онзи с хубав вид и щадящи джоба цени. Подминаваме махагонови врати и рамки на прозорци, тежки драперии, маси от тиково дърво, огромни огледала и сводове. Накрая се принуждаваме да направим компромис с второто условие, тъй като в най-френската част от града съвсем обяснимо и тарифите са близо до парижанските. Сядаме в едно от най-известните заведения във френския квартал – Roundezvous. Градината е препълнена с чужденци, бели контета, хранещи се с непоклатима маска на сериозност, с изправени гърбове, все едно са глътнали дъска и чупващи с финес парченца от своя киш или пиле, облято в червено вино. Тичащи напред-назад келнери, потни облаци пара по коридорите, трескава работа в кухнята.

И тук идва най-култовият момент

Настаняват ни в най-безличната, но единствената незаета част от ресторанта.
Климатикът разлюлява промазания с аромати въздух. В този момент нещо свръх неестествено като призив за морал в бг парламент си проправя път до ухото ми през гъстака от звуци и неразбория, който неизбежно избуява на всяко място, което посещаваме – просто сме най-шумната група дори спрямо индийските шумомери. Укротявам шумотевицата едва едва, но все едно насреща си имам генетично проявление на Кубрат Пулев...”Тихо, тихо бе хора...и вие ли чувате това, което чувам аз?”

Над брега на Бенгалския залив и молбите на морските води, над заспалата уличка Rue Saffren с мирис на море и френски парфюм в бялата част на Пондичери, в славещия се с най-добрата френска кухня ресторант Рандеву се носи чалга воят на Азис и неговата кохорта – Камелия, Анелия, Маймунелия и Селия.

Какъв е шансът да се нахендрим на тоя голям, дебел, четвъртит ..... да го “напипаме” по азисовски на хиляди километри от родината? Едно на милион. Безценно. Единствената ни утеха е, че все пак "оная работа" на чалгата не е толкова дълга, че да стигне до Индия благодарение на собствения си талант. Оказа се, че Валери, индийката-управител на ресторанта, преди години работила с българи в Швейцария и те я открехнали на нашата “свята и полята” музика, а тя толкова я харесала, толкова й напомняла на боливуд, че започнала да лансира новия музикален жанр в ресторанта си. Гостите на заведението и бездруго едва ли долавяли нередността в това, че слушат първокласна българска чалга във френски ресторант на индийското крайбрежие.   

И за да не мислите, че голословя, малко видео кадри и снимков материал

понеделник, 16 декември 2013 г.

Пущунвали - пътят на пущуна (Pashtunwali)


Еленикиндия ©
Снимки: интернет 

Втора част

О, Изток е Изток и Запад е Запад — и вечно ще бъде така, дордето за Съд над Небе и Земя Бог не простре ръка. 
Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница, Род, Баща 
— Застане ли Мъж срещу истински Мъж — даже накрай света.

Балада за Изтока и Запада, 
Киплинг

Точно за устройството на пахтаните изследователят Джеймс Спейн казва, че навярно „това е най-близката форма на Атинската демокрация, която познаваме днес”. Индивидът и личните качества са изключително важни при едно племенно общество, тъй като те определят ранга и почитта към конкретния човек. В същото време племенната структура не се гради на индивидуализма, а е единственият функциониращ социализъм. „Акцентът пада върху оцеляването и благоденствието на колектива пред успеха и благополучието на индивида. Такива общества се състоят от хора, които участват доброволно в коопративен метод за препитание и които разпределят помежду си както бремето, така и плода от общия труд”, казва антропологът Хенри Морган. 
     
   Основната действаща институция при пущуните е Съветът на старейшините (джирга). Съветът не само решава диспути и взима генерални решения, касаещи цялото племе, но също така и обезщетява, утешава и облекчава потърпевшите при дадено събитие или престъпен казус. Това е изключително силна характеристика на пущунските племенни закони, които за жалост често влизат в конфликт с държавното законодателство, въведено във ФАТА. Там все още са в действие закони, непроменяни от колониално време, които целят по-скоро потискането и подчинението на племената, отколкото тяхното развитие. Основното противоречие идва именно от това, че при племенните обичаи се отдава по-голямо значение на обезщетяването на пострадалия, отколкото на прилагането на наказание върху виновника, докато официалният закон във ФАТА дава приоритет на наказанието пред компенсацията.
    Джирга

вторник, 10 декември 2013 г.

"Кърти мивки"

© Elenikindia 2013


Далхаузи - Новото строителство в Индия просто "кърти мивки" и други работи в името на екологията.


вторник, 3 декември 2013 г.

Дaлхаузи - снимки (Dalhousie)


© Elenikindia 2013

Хималаите – мирис на борова и кедрова смола, на снежен прашец и топъл чай, на млечни облаци и непресъхващи усмивки. Отметната назад глава, замаяна от обсипаните с цветни грилянди клони. Възвисен ум, стихнал като влажна нощ. Непокорна игра на светлини в разперените блестящи като станиол борови иглички, танц на лъжливи сенки. Звук на клококочеща пропаст, на ехтяща пътека, на тишина с лъх на вълна и село.



































































понеделник, 2 декември 2013 г.

Сватбена изненада ( Wedding surprise)



© Elenikindia 2013

петък, 29 ноември 2013 г.

Дехрадун (Dehradun)

Столицата на щата Уттарaкханд, उत्तराखंड - от उत्तर (северен) и खंड (страна). 

© Elenikindia 2013




четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Камасутра за женени (The Married Kama sutra)

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

БНТ 2 България днес - Приключение и пилигримство с Ели и Ники

неделя, 17 ноември 2013 г.

За срещата с Фарук, пущуните и бунтовните земи (Pashtun people)

 © Elenikindia

 Вдъхновен от великолепната книга „Ловецът на хвърчила“, реших да споделя с вас малко повече за пущуните. 

 Моите контакти с пущуни се свеждат до един реферат, готвен като част от магистърската програма „Индийско-иранско обществознание и културознание“ и едно случайно запознанство с млад мъж на име Фарук, с когото съдбата ме срещна в самолет на път за Индия. Не мога да кажа, че успях да изкопча нещо ново за традиционния живот на афганите, живеещи в Пакистан, но пък разбрах, че стеблата на „модерното“ са се увили като бръшлян дори сред консервативни люде като тях...поне сред живеещите в градовете. Самият Фарук бе жив пример за това – облечен елегантно в тъмни тонове, владеещ перфектно английски, деен участник в културните събития на столицата, но най-вече видимо горд, че заедно с колеги и състуденти отстояват желанието на младото поколение да влее реална промяна в политическото статукво на Пакистан, който чувстват като своя родина. Това навярно нямаше да е съвсем така, ако самият Фарук не беше син на богат земевладелец от Исламабад. „Баща ми е като брашнен чувал. Винаги можеш да изкрънкаш пари от него, затова и всички го търсят“, сподели той. 

    След първите десет-петнайсет минути, белязани от обичайната размяна на тривиални въпроси, каквито обикновено двама души си задават при първа среща в самолет – за къде летиш, какво ще правиш там и т.н, продължихме с малко по-разчупен разговор около обстановката в света, вечно тлеещия конфликт между Индия и Пакистан, новата вълна пакистанска музика, която изумява със своя фюжън и съвременно рок и джаз звучене. На около 20-та минута обаче разговорът много рязко...като ударен в крилото самолет смени своята траектория. И съвсем неочаквано за мен катастрофира право в лицето ми. Изведнъж такъв мокър парцал ми отпра с въпроса си, че сигурно съм имал вид на измъкващ се през задния вход Орешарски. „Как точно изглежда клиторът на жената?“ Опа, явно бяхме дотук с етикета и общоприетите маниери. Рамката взе да се пропуква. Усетих вълна от студена пот да облива гърба ми. Не, не защото не знаех отговора, ала все още търсех деликатен начин да му обясня женската анатомия, без да предизвиквам любопитството на съседите отпред и отзад.  Аз ли му бях бръкнал в душицата, той ли намери в мен, белия представител на модерна Европа, добра възможност да научи повече за жените и сексуалния живот на хората въобще, но Фарук, когото познавах от едва 20 минути, продължи да изстрелва нови снаряди, докато аз се чудех в кой окоп на съзнанието си да се свра и да потъна вдън земя – „Гадно ли е да целуваш жена там долу?... Бум...пушилка...шрапнели...„Какво да правя, ако приятелката ми не иска да ми прави орална любов? Бум...прах...хвърчат камъни и пръст... "Колко често е нормално за мъжа да „клати моркова“ саморъчно?“ 
       Мощен взрив, след който зейва огромна яма...

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

# OccupySU - Решението

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Каракачанско хоро от сватбата / Sarakatsani dance

понеделник, 4 ноември 2013 г.

Визуална разходка из племенните територии на Индия - 06.11. от 18:30

   

Заповядайте на разходка из племенните територии на Индия:
Пилигримство и приключение с Ели и Ники: от пания на юг до сикхите на север 
сряда от 18:30,  зала 13, Факултет по журналистика, ул.Московска 49


   Индия е като континент, под чието небе се подслоняват безброй народи, религии и учения и това е една от причините, поради която тя не спира да ни удивлява. За нас пилигримството не означава да правиш обиколка на свети места, а да възприемаш всяко място като свято. Да вървиш и да почиташ във всеки миг и на всяка крачка.

    Присъединете се към Ели и Ники на пътешествие из по-малко познатите пътеки на Индия, сред тъмнкожите „черноработници“ пания, номадстващите рабари, „облачните деца“ мервар и войнската общност на сикхите от Пенджаб. 

     Не се притеснявайте за обратния билет. Това е последното нещо, за което човек би си помислил, докато е в обятията на Индия – страната, която умее да пленява и за-племе-нява."
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...