Показват се публикациите с етикет Гуджарат ( Gujarat ). Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Гуджарат ( Gujarat ). Показване на всички публикации
неделя, 14 юни 2015 г.
четвъртък, 13 ноември 2014 г.
Черните хълмове Кало Дунгар (Kalo Dungar)
Едно от любимите ни места в Индия - царство на номадите-камилари - на което никога не ни омръзва да се връщаме. Кало Дунгра или Черните хълмове е най-високата точка в Къчх, Гуджарат, от която наблюдаваме това лъснало под слънцето огромно парче солна пустиня - естествена граница с Пакистан.
петък, 19 септември 2014 г.
Как да се храним евтино в Индия
Още един добър начин да се храните евтино в Индия са ресторантите марка Ошо – засега сме попадали на такива в Мандви, Гуджарат, и Пуне, щата Махаращра. Ресторантите от веригата Ошо предлагат ей такива сериозни тхали-та (като на снимката по-горе), а принципът е плащаш 90 рупии (2.80 лв) и ядеш колкото ти побира стомахът (ще си мечтаете да имате поне още няколко, гаранция) Служителите на ресторанта, разхождащи се с легени и кофи с храна, се мусят доста, ако си тръгнеш само с едно опоскано тхали и още повече, ако дръзнеш да оставиш нещо недоизядено в чинията (която както се вижда е с размера на улична шахта). Също така единственият начин да преустановите процеса на угояване е да кръстосате ръце над чинията, с което давате знак за пълна абдикация от временно заемания от вас пост на индийски махараджа.
вторник, 10 юни 2014 г.
При "облачните хора" ( Among meghwal)
© Снимки: ElenikindiaСлед пренасянето ни назад към ведическата епоха благодарение на селцата Маттур и Хосахали се отправихме на северозапад към границата на Идния с Пакистан, където при добър късмет се надявахме да срещнем представители на местните номадски общности. Първо, по-скоро по случайност, се озовахме в няколко села на племето мегхвал. Мегхвал означава „този, който носи облаците“ и името е закодирало в себе си легендата за един техен далечен предтеча, на когото отказали да се изкъпе в близкия водоем (защото бил от нисше потекло) и който чрез аскеза предизвикал небивали дъждове.
Мегхвал са експерти
събота, 17 май 2014 г.
При племето рабари (Among the Rabaris of Gujarat)
© Elenikindia
Рабари, които бяха нашата следваща
спирка в двумесечната обиколка, оставиха ярък спомен в нас заради емоционалния
елемент, който диктуваше визитата ни. А именно близостта на номадския им бит с
този на каракачаните, чийто представител е Елена. И животът на рабари, както
този на каракачаните преди да бъдат насилствено заселени в градовете, е белязан
от
четвъртък, 17 април 2014 г.
Празник в Бхудж (Festival in Bhuj)
© Elenikindia 2013
सदयं हृदयं यस्य भाषितं सत्यभूषितम् ।
कायं परहितं यस्य कलिस्तस्य करोति किम् ॥
sadayaṁ hṛdayaṁ yasya bhāṣitaṁ satyabhūṣitam
kāyaṁ parahitaṁ yasya kalistasya karoti kim ||
Този, който има изпълнено със съчувствие сърце,
чиято реч е украсена с истинност, чиято същност е посветена на чуждото добруване,
какво може Кали (юга) да стори на такъв човек ?
неделя, 30 март 2014 г.
Храмът Сваминараян в Бхудж (Swaminarayan, Bhuj)
© Снимки: Elenikindia 2013
चित्ते प्रसन्ने भुवनं प्रसन्नं चित्ते विषण्णे भुवनं विषण्णम् ।
अतोऽभिलाषो यदि ते सुखे स्यात् चित्तप्रसादे प्रथमं यतस्व ॥
citte prasanne bhuvanaṁ prasannaṁ citte viṣaṇṇe bhuvanaṁ viṣaṇṇam |
ato'bhilāṣo yadi te sukhe syāt cittaprasāde prathamaṁ yatasva ||
Ако умът (citta) е щастлив, светът (bhuvanam) е (изглежда) щастлив, ако умът е унил, светът също е унил. Затова ако имаш желание за щастие, стреми се първо към щастие на ума. (cittaprasade)
вторник, 31 декември 2013 г.
Мандви (Mandvi)
Снимки: Elenikindia, 2013 ©
Молбите
на вълните, ветрове, усукващи се около
косите, руладите на птици и продавачи,
хроматична симфония на тонове. Балсам
за слуха. Мирисът на заспала улица – на
море, сол и камък. На
пясък, усамотение, на къкрещ на
огъня чай, на кардамон, джинджър и канела,
на споделени усмивки и неподправени
прителства, на гниеща вражда
с разположения на един хвърлей Пакистан.
Незасенчени алеи и пазари. Избухващо в
пламъци небе, проблясваща топлина в нечии пустинни очи.Кръвта на Дяус, стичаща
се по набраздено с плуг Арабско море.
понеделник, 15 юли 2013 г.
вторник, 4 септември 2012 г.
Из Къчх, Гуджарат (Travels in Kutch,Gujarat)
© снимки: Еленикиндия, 2010
 |
| Храмът Свами Нараян |
Photos: Elenikindia ©
вторник, 31 юли 2012 г.
Барода - университетският град (Baroda)
© снимки: Еленикиндия
Барода е познат с две имена. От една страна носи името Вадодара, което произлиза от старото название на града - Ватападрака, означаващо "къща край банянови дървета". То препраща към множеството банянови дървета по поречието на р. Вишвамитра. Има и друго тълкование – от думите „ват“ (баняново дърво) и „одх“ (покритие, навес), тъй като преди време това място е изобилствало от банянови дървета и отдалеч мястото изгелждало като покрито, захлупено от дървесни корони.
Барода е наричан още Санскари Нагари – културният или университетският град на Гуджарат. Градът е с 80 процента грамотност и притежава най-големият университет в щата, както и множество музеи и арт галерии. В края на XIX-ти век Барода, който по това време е маратхско княжество, се превръща в център на изобразителното изкуство благодарение на щедрото покровителство на местния владетел. Прогресивното и благоразумно управление на махараджа Саяджирао Гаеквад между 1881 и 1939 г. е двигателната сила в израстването на града. Владетелят се възкачил на престола още преди пълнолетие. От ранна възраст хранел уважение към традицията и се опитал да създаде модел на управление, базиран на връзката на владетеля с поданиците си, стъпващ въз основа на културата. Изпитвал известно недоверие и подозрителност към методите на британците в Индия, но
четвъртък, 12 юли 2012 г.
четвъртък, 22 март 2012 г.
понеделник, 10 октомври 2011 г.
Революцията нa мравките (The revolution of ants)
От френски: ©
Жана Русева
Един уникален експеримент в банковото дело, осъществен преди повече от три десетилетия, дава своите изключително впечатляващи плодове. Успешният, безпрецедентен пример в банката Сева в Ахмедабад, щата Гуджарат, бе последван и в други индийски щати, с което се осигури възможност на хиляди бедни, неграмотни, жестоко експлоатирани жени да вземат съдбата си в свои ръце, да отхвърлят унижението и да възвърнат човешкото си достойнство. 35-годишният юбилей на банката, рожба на женското движение SEVA (Self-Employed Women's Association) бе повод известният френски седмичник „Нувел Обсеватьор“ да изпрати свой кореспондент, за да разкаже по-подробно за тази изключителна инициатива. Ето с малки съкращения репортажа му, озаглавен „Революцията на мравките“.
Най-модерният небостъргач в Ахмедабад е седалище на редица крупни финансови учреждения. Сева банк, която се помещава в един от тези просторни етажи, не е обаче като другите. В обширния банков салон кипи оживление, всред което се забелязват единствено жени, облечени в пъстроцветно сари, в местна традиционна носия или покрити от глава до пети в черно, както повелява мюсюлманският обичай в Гуджарат. Освен това тук няма да видите блиндирани касови гишета, а служителките – само жени – са достъпни и винаги на разположение на посетителките -вложителки. Те търпеливо отговарят на въпросите им и регистрират дребните вложения – по десетина рупии (0.15 евро), което им дава възможност да изтеглят заем от 150 рупии (2.35 евро). Администраторките на рецепцията любезно помагат на неграмотните да попълват формулярите.
Банката се управлява и обслужва от висококвалифицирани специалистки, но тя всъщност принадлежи на 100 000 бедни жени, които й поверяват дребните си спестявания. Всяка най-незначителна вноска ги приближава до правото на максимален заем от 50 000 рупии (800 евро). И това е глътка въздух, защото
вторник, 1 декември 2009 г.
Спящият остров ( The sleeping island )
Снимки: Еленикиндия, 2008
"Светът е достатъчно голям, за да удовлетвори нуждата на всеки човек, но твърде малък, за да удовлетвори човешката алчност."
На остров Диу, за втори път след Гоа имахме чувството, че все едно вървим из улиците на Лисабон.
Местните жени поне носеха сарита, а не латиноамерикански фусти и рокли на цветя, както в Гоа.
Подобно на Гоа и тук имаше хасиенди, църкви на католически светци, дори сиеста!
Първата ни цел бе „Найда кейвз“, комплекс от скални ниши, където португалците са складирали строителни материали и хранителни запаси.
Нямаше жива душа. Само следи на животни.
и на божествено присъствие..
Стигнахме форта, представляващ грамада от каменни блокове, омивана от водите на Арабско море.
Тук предлагат разходка и спане в гората на "глуполуние" , вместо на "пълнолуние".
Наехме колела за деня и завъртяхме педалите, накъдето ни видят очите.
Първо на север покрай малки заливи, тресавища и солници, после на юг покрай варовикови скали и палми с буйни корони.
Красива гравюра, на която пише Шри Рам.
"Светът е достатъчно голям, за да удовлетвори нуждата на всеки човек, но твърде малък, за да удовлетвори човешката алчност."
Градът на 9 999-те стъпала ( The town of 9999 stairs )
© Снимки: Еленикиндия, 2007-2008
Изненада ©
из дневника на Елена: „Ученици на Бхарата“
Хванахме рикша да ни закара до един от набелязаните от нас хотели. Собственикът се появи в сънен вид и ни каза, че всичко е заето. Отидохме до втори, трети, четвърти хотел, но уви, все удряхме на камък. Честно казано съвсем бяхме забравили за визитната картичка в джоба си. След като изчерпахме запасите си от имена на хотели, се оставихме в ръцете на рикшаджията, който се оказа услужлив човек. Каза, че ще ни заведе до хотел, който се намирал далеч от центъра, към планината. Нямахме друг избор освен да му се доверим. След известно време рикшата спря и за наша голяма изненада в дрезгавината доловихме силуета на познатата ни от влака фигура. Мъжът с белите дрехи стоеше насреща ни заедно с бяло рошаво кученце и ни поздрави така, сякаш ни бе очаквал: „А, дойдохте ли вече?“ Навярно е знаел, че другите хотели са препълнени и е решил, че сме му в кърпа вързани или притежаваше специална дарба.
Договорихме стаите. Те блестяха от чистота като дрехите на домакина. Беше пет сутринта. В мрачевината, надзъртаща през прозореца на стаята се открояваше странна гледка. Там в далечината между небето и земята като свещици, подредени върху невидими лавици, блестяха светлини. Не бяха звезди. Виеха се спираловидно като въже от хиляди пламъчета. Що за чудо бе това? Ако напрегнехме зрението си, можехме да доловим едва забележимия силует на планина.
Това беше Гирнар. Едно от най-свещените места в Гуджарат. Най-високият връх е висок едва 945 метра, но пък пред нас стоеше друго предизвикателство. На близкия хълм се намираха дузина храмове, до които, както се твърдеше, водеха 9 999 каменни стъпала. Пламъчетата сигурно идваха от светлините по пътя, а нощното оживление по улиците се дължеше на тълпите от поклонници, които вече се връщаха отгоре. Напълнихме си кофи с топла вода, измихме се и по съвет на домакинята на хотела малко преди изгрев слънце поехме за първото си изтощително поклонение. Трябваше да се действа на мига.
понеделник, 30 ноември 2009 г.
Градът на миротвореца Ганди ( The town of the peacemaker )
©
текст и снимки: Еленикиндия, 2007
Щатът Гуджарат е най-вече свързван с едно име - Мохандас Карамчанд Ганди, Махатма, „Великата душа” на Национално-освободителното движение. Но приносът на Гуджарат далеч не се изчерпва с неговото величие. Този край като че ли има нелеката мисия да изгради съвременния облик на Индия, като изнесе на плещите си бремето на индустриалния напредък. Така както жителите на Керала са познати като меценати на хумора и сатирата, жителите на Пенджаб като елитни войници, така и гуджаратци се славят като най-големите предприемачи и бизнесмени на страната. Тук е роден човекът, който успял да допринесе най-много за обединяването на индийските щати и за създаването на целокупна Индия – Сардар Валабхай Пател. Гуджаратци са и „бащата на индийската индустрия”, основателят на компанията „Тата”, Джамшетджи Тата, и създателят на индийската космическа програма, физикът Викрам Сарабхай, както и едни от най-големите богаташи в света като Азим Премджи и Тулси Танти. Находчивостта на тези хора и още мнозина като тях превръщат Гуджарат в е един от най-проспериращите щати на Индия. Днес той захранва цялата страна с мляко, след като поставя началото на т.н. “бяла революция” и създава най-голямата федерация за млека в Азия – марката „Амул”. Щатът е също така главен производител на конвеционална и алтернативна енергия за страната, основен износител на газ, метали, сол и на текстилни изделия.
В Ахмедабад се намираше ашрамът Сабармати, служил дълго време като основно обиталище на Ганди. Беше разположен на 5 километра от центъра, край западния бряг на река Сабармати.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
