понеделник, 23 ноември 2015 г.

"В къщи вечно свети" - посвещавам на Алек (To my son Aleksy)

понеделник, 16 ноември 2015 г.

Благословия (A blessing)



तिलवत् स्निग्धं मनोऽस्तु वाण्यां गुडवन्माधुर्यम्
तिलगुडलड्डुकवत् सम्बन्धेऽस्तु सुवृत्तत्त्वम् ।

tilavat snigdhaṃ mano'stu vāṇyāṃ guḍavanmādhuryam 
tilaguḍalaḍḍukavat sambandhe'stu suvṛttattvam 

Нека умът бъде деликатен като сусамовото семе, нека думите бъдат сладки като гур (кафява захар), нека има доброта във взаимоотношенията тъй както сусамовото семе и кафявата захар (си взаимодействат ) в едно ладду (известен индийски сладкиш)

понеделник, 9 ноември 2015 г.

Средновековното царство Виджаянагар (Vijayanagar's history)

© Снимка: Elenikindia
© Из "Поглед към историята на Индия" на Джавахарлал Неру

Измежду държавите, за които говорихме в предходното писмо, Виджаянагар има най-дълга история. Много чужденци дошли да я посетят и оставили описания за нея и едноименната й столица. Сред тях били: италианецът Николо Конти, който пристигнал във Виджаянагар през 1420 г; Абдур Разак от Херат - пратеник от двора на Великия хан в Централна Азия - през 1443 г.; португалецът Паес - през 1522 г., и мн. др. Съществува и история на държавите в Южна Индия, в която централно място е отредено на Биджапур. Тя е написана на персийски от Ферища по времето на Акбар, не много дълго след периода, който разглеждаме. Съвременните исторически описания обикновено са твърде пристрастни и преувеличени, но от тях получаваме полезна информация. Не са ни известни много такива анали за предмюсюлманските времена в Индия, с изключение на Раджатарангини от Кашмир. Затова историята на Ферища била истинско събитие. След нея се появили и други. От разказите на чуждестранните посетители във Виджаянагар получаваме една пьлна и безпристрастна обрисовка на града. Те не са просто описания на ужасните войни, които често избухвали. Затова ще ти представя части от тях.

Небесният свят е огън - откъс от Чхандогия Упанишад 5.4.1 -5.6.2 (Chandogiya Upanisad)

Оригинален текст:

 
    © Elenikindia

Транслитерация на текста:

asau vāva loko gautamāgniḥ  tasyāditya eva samit raśmayo dhūmaḥ  
ahar arciḥ  candramā aṅgārāḥ  nakṣatrāṇi visphuliṅgāḥ || ChUp_5,4.1 ||

tasminn etasminn agnau devāḥ śraddhāṃ juhvati |
 tasyā āhuteḥ somo rājā saṃbhavati || ChUp_5,4.2 ||

parjanyo vāva gautamāgniḥ  tasya vāyur eva samit  abhraṃ dhūmaḥ | vidyud arciḥ  aśanir aṅgārāḥ  hrādunayo visphuliṅgāḥ || ChUp_5,5.1 ||

tasminn etasminn agnau devāḥ somaṃ rājānaṃ juhvati  
tasyā āhuter varṣaṃ saṃbhavati || ChUp_5,5.2 ||

pṛthivī vāva gautamāgniḥ  tasyāḥ samvatsara eva samit  
ākāśo dhūmaḥ rātrir arciḥ diśo 'ṅgārāḥ avāntaradiśo visphuliṅgāḥ || ChUp_5,6.1 

tasminn etasminn agnau devā varṣaṃ juhvati | 
tasyā āhuter annaṃ saṃbhavati || ChUp_5,6.2 ||

Превод на текста:

Небесният свят ей там, Гаутама, е огън. Слънцето е неговото гориво, лъчите му са димът, денят е неговият пламък, луната - неговите въглени, звездите - неговите искри.

В този огън боговете принасят своята вяра и от това възлияние се ражда цар Сома.

Дъждовният облак, Гаутама, е огън. Вятърът е неговото гориво, мъглата - неговият дим, светкавицата - неговите пламъци, мълнията - неговите въглени, гръмотевицата - неговите искри.

В този огън боговете принасят цар Сома и от това възлияние се ражда дъждът.

Земята, Гаутама, е огън. Годината е нейното гориво, пространството - нейният дим, нощта - нейният пламък, четирите посоки - нейните въглени, четирите полупосоки - нейните искри.

В този огън боговете принасят дъжда и от това възлияние се ражда храната.


понеделник, 2 ноември 2015 г.

Да прекрачиш леглото на гуру и последствията от това (gurutalpa)



В стадия на ученичеството (брахмачаря), задължителен за всеки от кастата на брахманите, най-важно било спазването на строго сексуално въздържание. Младият ученик отивал в дома на своя учител, където трябвало да се фокусира върху изучаването на свещените текстове и други дисциплини като философия и граматика. Въздаржанието имало съвсем прагматична страна. Тъй като по време на този период ученикът възмъжавал и съзрявал полово, опасността от интимност била особено голяма. Като имаме предвид канона, според който възрастта на жената трябало да бъде една трета от тази на мъжа, то в миналото като нищо между ученика и младата съпруга на учителя можело да прехвърчат искри, та даже и пожар да пламне. Затова за да се презастрохават от подобни прегрешения, създателите на свещения канон решили да поотрежат краката на тоя вид опасности със строги забрани и още по-строги наказания.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...