понеделник, 31 януари 2011 г.

КАМЪК В СЪРЦЕТО (Stone In The Heart)



© автор: Чейтаня Триведи
превод: Елица Константинова


Веднъж си намерих два камъка. Камъни като камъни, но всеки със свои желания. Единият ми разказа колко много обича цветята. Би искал да живее в храм. Да бъде божество. Харесват му молитвите. И ридания­та. И свитите гърла.
И изпадащите в екстаз лицемери. Възторжени вико­ве, церемонии, звънчета, молби, дарове, какво ли няма там! Цялата земя стене.

-Така е - отвърнах. - Със сигурност ще те изваят с образа на някое
божество.

Другият камък рече:

-Аз искам да живея в сърцето ти. Пусни ме! Колко му е!

Стъписах се.

Що за камък си ти! Виж земята колко е голяма! Има толкова реки,
в които да потънеш и да опознаеш себе си. Ето тук, в планината, можеш
да се издигнеш като скала и да заявиш желанията си. Има и пътища, къ­дето само да застанеш и ще показваш пътя на хората. Пък добре, да ос­тавим това! Има стъклени къщи, които можеш да чупиш и ако няма дру­го, има невзрачни пътеки, по които да спъваш минувачи. Можеш да да­деш урок на човека. Какъв е смисълът да се скриеш от света в едно сър­це, вместо да си живееш самостоятелно?

- Не искам да виждам света - отговори ми камъкът, - а да го разбе­ра. А не можеш да разбереш света, ако не живееш в нечие сърце.

Аз замълчах.

из "В Танца на Времето" - съвременна индийска проза

ЧЕЙТАНЯ ТРИВЕДИ
Представител на младото поколение писатели в Индия, Чейтаня Триведи е автор на сборника разкази „Радост" (2001), определян от литературните критици като „съкровищница със скъпоценности". В сборника са включени сто и пет бе­летристични миниатюри, показателни за изключителното проникновение и художественост, които може да постигне творецът в този жанр.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

За царя и суетата



из "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай, издателство Хермес

Имало някога един цар, който бил толкова суетен че си изгубил ума. Суетата кара винаги хората да си губят ума.
Този цар заповядал да построят в градините на двореца един храм и в храма да сложат огромна статуя на самия него, седнал в поза лотос.

Всяка сутрин след закуска той отивал в храма, коленичил пред статуята си и започвал да боготвори самия себе си.

Един ден си помислил, че религия само с един следовник не е нищо особено. И така решил, че трябва да има повече поклонници.

Тогава заповядал всички войници от царската гвардия да коленичат пред статуята поне веднъж на ден. Това трябвало да правят и всички слуги и министри в царството му.
С времето лудостта му растяла и понеже сми­рението на тези, които го заобикаляли, не му сти­гало, един ден заповядал на царската гвардия да отиде на пазара и да доведе първите трима души, които срещне.

Dus Kahaaniyaan (Десет истории)





Линк за сваляне

http://thepiratebay.org/torrent/3962707/Dus.Kahaniyaan.PDVD-R.Team_UDR

Десет вълнуващи източни новели, обединени около идеята да бъдат събрани в един филм най-нашумелите имена в индийското кино, сред които носителят на наградата за най-добра мъжка роля от фестивала във Венеция Насерудин Шах, любимката на Боливуд Шабана Азми, носителят на 2 награди за най-добър актьор от фестивала в Мумбай Санджай Дат , режисьорът Санджай Гупта, топ моделът Тарина Пател, както и две носителки на титлата „Мис Индия” – Танушри Дат и Неха Дхупиа.

БЛАГОПРИЛИЧИЕ
режисьор: Санджай Гупта
Отегчената съпруга на вицепрезидента на фирмата, има извънбрачна връзка с военен. Под претекст, че отива на посещение при леля си, тя се среща с него всеки четвъртък

ВЕСЕЛАТА МАГИСТРАЛА
режисьор: Хензал Мехта
Двама влюбени колежани обичат да се напушват и да се разхождат по магистралата. Докато един ден не отвличат момичето......

понеделник, 24 януари 2011 г.

Розовата банда (Gulaabi gang)



автор Соутик Бисвас
превод: Elenikindia

статията е от новия брой на "Светилник"
 
Носят изскрящо розови сарита и преследват с тояги и брадви корумпирани служители и агресивни съпрузи.

Неколкоститинте поддръжнички на реда в област Банда на индийския щат Уттар Прадеш с гордост се зоват „Розовата банда“ – име, което вече всява смут в сърцата на престъпници и злосторници и буди почитание в редиците на правителствените служители. Розовата банда стои настрана от политически партии и неправителствени организации, защото по думите на техния борбен водач Сампат Пал Деви, „те гледат единствено как да се облажат от разните фондове“.

Две години, откакто избрали име и униформа за своята организация, „розовите жени“ не спират да наказват онези мъже, изоставили или малтрeтирали съпругите си и да разкриват случаи на корупция при осъществяването на държавни проекти и при разпределянето на зърното сред бедните. Стигнали дотам, че да щурмуват полицейски участък и да нападнат група полицаи, отказващи да изпълнят дълга си.
Банда е в самото сърце на разбития район Бунделкханд, един от 200-те най-бедни в цяла Индия.

сряда, 19 януари 2011 г.

Сведения за Индия в България (Indian testimonies in Bulgaria)



© АКАДЕМИК ИВАН ДУИЧЕВ ЗА
НАЙ-РАННИТЕ СВЕДЕНИЯ ЗА ИНДИЯ
В БЪЛГАРИЯ

автор: Йосиф Мороз


Старите наши предци, пише Иван Дуйчев, - ако и да обитавали - оби­тават и днес - отделени чрез планини, равнини и морета от далечната Ин­дия, все пак са знаели още преди векове за нея. Южните славяни, жители на Балканския полуостров, черпели своите знания и представи за Индия единствено чрез Византия, както ние и до неотдавна бивахме осведомява­ни за тази страна и нейния народ само благодарение на вести, черпени от списания на западни учени и писатели. Излишно е да се припомня, че ру­сите - свързани по-непосредствено с Азия - установяват много по-рано пре­ки връзки с Индия, руски пътешественици и търговци проникват там още към края на Средновековието. Нека спомена само едно име. Такатърговецът Афанасий Никитин около шест години, в периода между 1466 до 1472 година, странствувал по Индия. През Каспийско море, през Дербента и Баку той стигнал в Персия, а оттам в Индия, където преживял доста продължително време. Неговото живо и увлекателно написано описание за това пътуване, озаглавено „Странствуване пряко три морета" - съста­вя първото голямо повествование за Индия, за народа и страните въз осно­ва на личен опит на дръзновен пътешественик. Колко голям е бил интере­сът, който събудило това написано на живия народен език описание, се виж­да от факта, че то било вмъкнато, три години след завръщането и смъртта на Афанасий Никитин, още в 1474 г., в една от големите руски летописи в това го направило широко достъпно четиво.

По-нататък Дуйчев отбелязва, че южните славяни са се запознавали с културата на Далечния Изток през Византия и посочва нейната роля в разпространението на културните, търговските и дипломатически връзки и влияния на страните на изток и юг от империята.

петък, 14 януари 2011 г.

"Баба Комерс" ( Baba Commerce")



В един хотел в Индия....

...реших да преборя студа с малко телевизия. Вкарах щепсела в контакта и натиснах копчето за включване. Изведнъж гръмовен глас разцепи тишината и ми зашлеви такава плесница, че аз едва не се тръшнах възнак на леглото. Опитах се да напипам копчето за намаляване на звука, но за моя изненада точно на неговото място имаше процеп. Някой умник тактично беше извадил копчето. Загледах се в образа. Някакво подобие на шиваистки поклонник в оскъдни дрехи и със сплъстени коси от канал „Вяра” рекламираше магически амулети с интонацията на някой водещ от WS Teleshop:

"Ако искате децата ви да се учат добре, ако искате да си купите любимата кола, да сте здрави и защитени от злочестия, купете си шившанкар кавач – медальон, който ще ви накара да повярвате в чудесата на Шива. Ако купите сега, получавате бонус – лепенка, пазеща дома ви от зли сили. А за най-бързите има и втори бонус – лепенка, която създава щит около колата ви. Всичко това само за 3400 рупии! Ако сметнете, че няма ефект от него и сте недоволни, можете по всяко време да върнете медальона и да вземете парите си!”

Изключих телевизора. Стори ми се, че сега от стаята струеше дваж повече хладина и неуют, така че макар да бе дъждовно навън, решихме да направим опит да излезем.

неделя, 9 януари 2011 г.

Мумбай "Абсолют" - Mumbai "Absolut"



Казват, че един ден разходка из Мумбай се равнява на 20 изпушени цигари. Аз не пуша цигари, но ако някога пропуша, то ще е по този начин – като вдишвам дълбоко Бомбай през лявата ноздра и издишвам Мумбай през дясната. Това e моята марка цигари и моята марка алкохол – Мумбай Абсолют.

Мумбай си е Мумбай, друг стандарт, други порядки. "Хей това е Мумбай!", натъртено ми рече хотелиерът, когато се опитах да спазаря стая на по-ниска цена.

А момчето просяк, на което дадох монета от една рупия, ме изгледа сърдито, измънка си под нос (може би псувня) и ми я върна.

Да, Мумбай си е Мумбай.

Град на палати и палатки. На лъскави небостъргачи и ошмулени обувко-чистачи. На най-величайшите арии и на най-низшите парии. На онези живеещи там в Боливудското небе звезди и на онези продънили земята, които гледат света през погледа на насекомо, лазейки в нечии крака и автомобилни гуми.

Ако се намираш в бедно селце....

сряда, 5 януари 2011 г.

ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО - ОСОБЕНОСТ НА ИНДИЯ



из "В танца на времето" Аванард Прима, 2008

автор: Виджай Кумар
превод от хинди: Алеко Карловски

То сега всеки трети или четвърти ден от седмицата е почивен, неделята носи специално удовлетворение. Събуждаш се спокойно сутрин, прочиташ си вестника докато изпиеш два-три чая, стане ли ти студено, седнеш на слънце за масаж с масла и сетне - душ без да бързаш, това е друго удоволствие.

Но вчера сутринта по чаено време, изненадващо дойде господин Варма. Ни добър ден, ни здрасти, щом дойде, започна да ми мели на главата. „Не съм очаквал това от теб, Кумар! По цял ден вестници четеш, та затова си бях помислил, че поне ти разбираш нещичко от литература, А какво си казал на сина ми, та на конкурса за есе е получил най-слабата оценка."

Най-сетне разбрах. Синът на господин Варма, Чинту, учи в осми клас. Наскоро в неговото училище имаше конкурс за есе. Темата му бе­ше „Единство в многообразието, особеност на Индия". На търговец с по­ложение като господин Варма от броене по цял ден на пари не му оста­ва време. Така че той изпрати Чинту при мен.

В детството си бях писал едно есе на тази тема, но си помислих, че времената са се променили. Ако вместо принципни неща се напишат някои по-практични, вероятно те ще се харесат на учителя, но от оцен­ката на есето е ясно вече, че образованието като цяло и да е отишло напред, учителите са си все същите.
Малка част от това, което казах на Чинту, представям тук. Като го прочетете, вие ще кажете - аз, горкият, в какво сгреших?
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...