неделя, 28 декември 2014 г.

Резерват за тигри Перияр (Periyar tiger reserve)


© Снимки: Elenikindia & Vanya Topalska 

Още едно любимо място, включително и заради това, че трябваше да изкарваме с бели листи хартия един скорпион от стаята си и да се вардим цяла нощ от постоянните набези на маймуни, опитващи се, а някой и успяващи да надхитрят охранителните съоръжения. 

Перияр е разположен в региона на хълмовете Кардамом в Западните Гхати и е един от най-известните паркове за диви животни в Индия, простиращ се върху площ от 777 кв. км. Той е дом на голямо разнообразие от животни, включително диви слонове, индийски елени, диви свине, мангусти и летящи катерици "малабар", а също и над 300 вида птици. В парка живеят още леопарди и малък брой тигри, но шансът да ги види човек е също толкова голям, колкото да видите индиец да се целува с индийка на публично място.

неделя, 21 декември 2014 г.

В Индия всичко е митология (All is mythology in India)


© Снимка и текст: Elenikindia

В Индия всичко е митология. При това жива, пулсираща, непресъхваща митология. И това е още една от причините да я обичаме толкова. Всяко кътче от индийския пейзаж е одухотворено от истории и митове, които препращат към някое от великите паниндийски божества Шива, Вишну или Деви в някои от множеството им проявления: на този бряг, до този храм Парвати предприела аскеза, за да привлече вниманието на Шива, на онзи връх изчакала края на огромния Вселенски потоп, а в онази горичка Кришна се задявал с пастирките. В това селце пък Шива танцувал триумфално след победата си над демоните, а в другото, обезумял от мъка, танцувал с тялото на мъртвата си съпруга своя най-разрушителен танц „тандава“. По тази скала оставил отпечатък принц Рама на път към Ланка. Ето тази пък скала била някога зъл слон, който се опитал да стъпче брахманите от градчето, но бог Шива го вкаменил; този храм отбелязва мястото, където станало ясно, че женски паун с красиви „очи“ на опашката всъщност е предрешената богиня Ума; онази река е създадена от бог Муруган, за да утоли жаждата на един от гостите на сватбата си, който адски ожаднял, след като прекалил със солен ориз. От тази алея ни гледат все лицата на сестри, превърнали се в различни видове дървета - манго, тамаринд, банан, смокиня и слива. Малко по-надолу

сряда, 17 декември 2014 г.

Внимавайте къде стъпвате или за рисковете да гостуваш на джайни


Снимка: Jaipedia.org

И така докато още сме на вълна джайнизъм, да ви разкажа една забавна от наша гледна точка и трагична в очите на джайните случка, разказана ни от наша преподавателка. 

неделя, 14 декември 2014 г.

Интересни факти за джайнистите (On jainism)

   Снимка: интернет

Подобно на будизма джайнизмът се заражда като реакция срещу установеното в брахманическата традиция - най-вече кастовото деление и насилието в ритуалните жертвоприношения, но вярата на джайните е малко по-древна и доста по-строга и взискателна от будистката практика.

 Будистките монаси носят роби, ала джайните от направлението Дигамбара (облечени в небе, най-уважаваните и отдадени практици) цял живот ходят голи, защото са дали обет за непритежание. Нямат право да притежават нищо друго освен канче за просене на храна и една паунова метличка, с която да чистят пред себе, за да не на настъпят неволно някоя жива твар.

Будистките монаси могат да просят храна, джайните са длъжни да я получат без да молят за нея. Позволено им е само да ходят на гокари - кравешка паша - и да показват, че са гладни, като извиват дясната си ръка през рамото. Ако не получат храна преди мръкнало, си лягат с празен стомах. Забранено им е да приемат пари и да си служат с тях.

сряда, 10 декември 2014 г.

Парите в Индия (Money in India)


Парите в Индия са по-захабени и от войнишко пране. Някои от тях трябва да вървят със здравна бележка от правителството и предупредителен надпис за вредите, които може да ти нанесе парцаливото и употребено от безброй немирисали сапун ръце хартиено тяло. Интересното е, че една банкнота може да е перфорирана на няколко места, с дупки големи колкото куршум, през които преспокойно можеш да гледаш кино и това е съвсем приемливо. Може също така да е намацана с мастило или да е изписана от горе до долу с числа, адрес и друга информация като адекватен заместител на визитната картичка и всичко това е напълно приемливо... Но ....Забележете, ако банкнотата е дори леко скъсана, даже не скъсана, а цепната в крайчето – не минава, ако ще и турско ( в случая английско) да става! Връщат ти я в най-неудобния момент, когато нямаш друга в наличност и си на път да изпуснеш влака. Ако се опиташ да пробуташ такава на рикшаджия, може да си навлечеш една камара главоболия. Нас един ни гони с рикшата си по индийските сокаци и ни заплашваше с бой, доде не му се изплъзнахме. 

Ако някой се опита да ви пробута цепната банкнота, използвайте правото си да му я върнете и поискате нова. Ако отказва, заплашете с полиция. Номерът винаги минава. 

Всяка индийска банка приема и заменя банкноти в недобро състояние, така че имайте го предвид.


петък, 5 декември 2014 г.

15 индийски парадокса (Indian paradoxes)

"Псуваш на английски и хората смятат, че си много готин. Псуваш на хинди и те мислят за простак."

петък, 28 ноември 2014 г.

"Взимам прах от нозете" или Падаспаршан (Padasparshan)


Всеки знае онзи момент във вечерта преди Пасха, началото на Тайната вечеря, когато Христос се навежда, за да умие нозете на учениците си, както е прието да правят прислужниците за някой високопоставен гост в дома. С един едничък жест той изпепелява гордостта, самомението и показва на своите ученици какво значат те за него. Изравнява ги до Бога. Това е един от най-изразителните начини да почетеш и възвисиш човек в християнския мироглед. 

Но ако този израз на почитание е отдавна забравен в съвременния християнски свят, то символиката около нозете, умиването и докосването им, е все още жива в индийската култура и традиция.
Нозете според хиндуистките представи са смятани за най-нечистата част от човека. Не случайно най-нисшата каста се възприема като произлязла от краката на Първочовека Пуруша. Според етическите правила стъпалата никога не бива да сочат към уважаван човек, към храм, олтар или изображения на божество. Когато настъпи някого, хиндуистът се извинява невербално, като го докосва с дясна ръка по крака, а после докосва челото или гърдите си. Ако настъпи книга или банкнота, прави отново извинителни поклони или жестове. Настъпването на книга или документи се смята за обида към Сарасвати, богинята на знанието, и е гаранция, че ще имаш проблеми на предстоящите, да речем, кандидат-студентски изпити. Настъпването на банкнота е не по-малко зло. Така накърняваш честта на Лакшми, богинята на богатството и благоденствието. Затова за да избегне резки спадове в бизнес печалбите, хиндуистът бързо ще се извини като на човек.

    Възможно най-оскърбителният жест в Индия е

неделя, 23 ноември 2014 г.

Химн възхвала към Вишну (Shri Vshnu stuti)

   © Elenikindia


शांताकारं भुजगशयनं पद्मनाभं सुरेशं ।
 विश्वाधारं गगनसदृशं मेघवर्णं शुभाङ्गम् ।
लक्ष्मीकान्तं कमलनयनं योगिभिर्ध्यानगम्यम् ।
 वन्दे विष्णुं भवभयहरं सर्वलोकैकनाथम् ।।

сряда, 19 ноември 2014 г.

Излезе преводът ни на Нисаргадатта (Nisargadatta Maharaj)


Излезе преводът ни на беседите на известния философ от школата на Адвайта Веданта - Нисаргадатта Махарадж.

Ето кратка анотация за книгата:


„Любовта ми казва, че съм всичко, 
мъдростта ми казва, че съм нищо, 
и между двете моят живот тече.“

 „Когато не искаш нищо от света, нито от Бог; 
когато не искаш нищо, не търсиш нищо и не очакваш нищо, 
тогава Върховното състояние ще те намери неочаквано и неканено.“ 

За първи път представяме на български език словата на мумбайския мъдрец Нисаргадатта Махарадж, записани от неговия преводач С. К. Мулларпаттан през последните две години от живота му. Махарадж посрещал своите слушатели на ежeдневни беседи в скромната си стаичка в Мумбай в периода между 1951-1981 г. Постепенно стаичката се превръща, както сам Махарадж се изразява, в гара. Слушателите, идващи от цял свят, можели да останат до десетина дни (достатъчно време, че да получиш всичко, което ти е нужно) и след това трябвало да отстъпят място на новодошлите. Въпреки че формално принадлежи към традицията на адвайта веданта и джнана йога, в своите беседи Махардж разкрива спонтанно недвойствената истина, идваща от непосредственото преживяване на автентичния Аз, а не изразява толкова рефлексии върху свещените текстове. Стилът на Нисаргадатта напомня на старите дзен майстори – рязък и безмилостен – сякаш с едно движение на меча разсича обвивката и достига есенцията.

 „Отвъд свободата“ е книга за всички, които търсят истината отвъд религиозни доктрини, философски спекулации, културно обусловени системи от вярвания, социални догми, готови да скочат в безкрайната бездна на необятното... Аз. 

Книгата може да се купи от "Чайната" на ул.Бенковски 11 ; от център Ананда на ул. Йоан Екзарх 10 или да се поръча
 на следния сайт:


http://www.stenobooks.com/product/1866/otvad-svobodata.html

Храмът сам идва при теб (The temple that finds his way to you)

© Elenikindia

"Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед"... Така и в хиндуизма - ако не ти остава време да отидеш в храма, храмът сам идва при теб. 

 Всеки който е чел хиндуистка митология знае, че боговете в Индия подобно на хората си своенравни и ревниви. Вместо да седят в своите храмо­ви дворци, те предпочитат да надзирават владенията си, да бранят територията си. По тази причина на големи празници ги изнасят извън храмо­вете, обличат ги, украсяват ги с накити и с гирлянди, поста­вят ги върху паланкин или храмова колесница, поднасят им листа от бетел и ядки от арекова палма, а после ги разнасят наоколо - като раджа, който инспектира владенията си - за да затвърдят властта си и да обиколят царството си. 

понеделник, 17 ноември 2014 г.

Сакралното знание - лекция II

 
Нашият много любим преподавател по Древноиндийска  литература проф.Братоева ще изнесе своята първа лекция от поредицата "Сакралното знание" в център Ананда. Всички са добре дошли.


Тема на лекцията: 

Ведическият публичен ритуал като система от магически идентификации (бандху) 

кога: 22.11, от 16:00ч
къде: център Ананда, Йоан Екзарх 10, кв. Лозенец
цена: 15 лв 

(местата са ограничени, затова желаещите нека се обадят на 
  тел. 0896 820 769 или да пишат на мейл (info@ananda-bg.com


Анотация:

Ведическият публичен ритуал, наречен шраута яджна, се утвърждава постепенно като средоточие и фундамент на ведическата цивилизация. Шраутаяджна е структуриран като триединство от правилна ритуална реч, правилно ритуално действие и правилно ритуално знание. Ключова роля в това триединство играе правилното ритуално знание, в чиято основа стоят т. нар. бандхуили нидана – идентификации или хомологии между обекти, предмети и феномени от различен порядък, реализирани в рамките на ритуала, който функционира като своеобразен мезокосмос, между макро- и микрокосмоса. Именно тези хомологии познават, контролират и манипулират жреците, така че да направляват процеса на вътрешна трансформация на патрона на ритуала (яджамана), който трябва да преживее себе си като идентичен на жертвата, която от своя страна е идентична на бога демиург Праджапати (= Пуруша). По този начин във и чрез ритуала яджамана не само се отъждествява със своя първосъздател, но и ментално пренарежда и преформатира своя Аз (атман), реинтегрира и хармонизира собствената си личност. В същото време ритуалът, съгласно ведическата метафизика, гарантира и поддържа порядъка и хармонията (рита) и на макрокосмическо равнище.


За проф.Братоева

Проф. Милена Братоева е от малкото специалисти по древна индийска литература в България. В СУ „Св.Климент Охридски“ води курсове по Ведическа литература, Епическа и класическа санскритска литература, будистка санскритска литература, както и съвременна хинди литература. Заместник-председател е на Индологическа фондация „Изток-Запад“. Автор е на множество научни издания, сред които „Ехо от мълчанието на Пробудения“ (2002); „Вкусът на изкуството: произход и развитие на индийската естетика“ (2011); „Светлина-видение-просветление- митология, ритуали и религиозно-философски идеи във Ведите“ (2012)

събота, 15 ноември 2014 г.

Магията, наречена бакшиш (The magic of baksheesh)

"Бакшиш" е дума, която отваря и най-здраво залостените врати в Индия, така както стотици хиляди други думи, изговорени с най-милия и неустоим тон не биха могли да го сторят. Бакшиш е дума, която върши чудеса...истински чудеса. За по-малко от трепване на окото намира липсващи вещи, топла вода или добра стая, осигурява алкохол, трева, животоспасяващо лекарство, документи и разрешителни, даже просветление и избавление от земните окови и привързаности и каквото още поискаш независимо от това колко труднопостижимо или забранено е то, дава достъп до непристъпни за чужденци места, намира транспорт в последния момент, за която посока ти скимне, издава ти болничен дори когато си напълно здрав, осигурява ти свидетели дори когато е нямало такива, гарантира ти тишина и спокойствие, когато изпитваш болезнения им дефицит. 

Бакшиш е намек за почерпка. Но това не е като бакшишa, който даваш за добре свършена работа, а стимулът тя да бъде свършена въобще. Бакшиш е единственият сигурен начин да мотивираш полицая, хотелиера, рикшаджията, лекаря, продавача, чистача или който и да е друг да си свърши работата бързо и прецизно. Бакшиш е магическа дума, мантра, която гарантира по-високо качество на услугите. Осигурява на мига близък до европейския стандарт. 

Това не е рушвет, или както хинди-говорящите казват „ришват“. Повтарям БАКШИШЪТ не е РУШВЕТ. Рушветът е нещо обидно за човешкото достойнство, нещо престъпно и сенчесто, а повечето, които ще вземат бакшиш са все почтени и услужливи хора. 

Единствената причина нещата в Индия да се случват въпреки смразяващата, унищожаваща цели човешки животи бюрокрация е ефикасността на „феномена бакшиш.“

 Затова когато се озовете в Индия, бъдете готови по-често да казвате: „бакшиш чахие, бхай сахаб?“

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Черните хълмове Кало Дунгар (Kalo Dungar)

  © Elenikindia

Едно от любимите ни места в Индия - царство на номадите-камилари - на което никога не ни омръзва да се връщаме. Кало Дунгра или Черните хълмове е най-високата точка в Къчх, Гуджарат, от която наблюдаваме това лъснало под слънцето огромно парче солна пустиня - естествена граница с Пакистан.

понеделник, 10 ноември 2014 г.

Танджавур и храмът Брихадешвар (Thanjavur and Brihadeshwar temple)


   © текст и снимки: Elenikindia

Ей ни нà в Танджавур (или още Танджор) - някогашната столица на древната династия Чола, а днес 250-хиляден град, обливан от водите на свещената река Кавери. Именно тук, на това страхотно местенце, веднъж месечно се поднасяла човешка жертва на богинята Кали до 1835 г., когато практиката била официално забранена от британците. Но затова след малко. Първо да ви запознаем с особеностите на храма.


събота, 8 ноември 2014 г.

Там, където почитат жените (Where women are worshipped)



 
यत्र नार्यस्तु पूज्यन्ते रमन्तेतत्र देवता: 
यत्रैतास्तु न पूज्यन्तेसर्वास्तत्राफला­: क्रिया: 
शोचन्ति जामयो यत्रविनश्यत्याशु तत्कुलम् । 
न शोचन्ति तु यत्रैता वर्धतेतद्धि सर्वदा 

Там, където почитат жените, обитават боговете.
Там, където не почитат жените, всяко дело е напразно. 
В чийто род жената страда, бързо той се разпада.
Там, където е щастлива, родът вовеки процъфтява

четвъртък, 6 ноември 2014 г.

Истинското богатство струва точно 1 рупия

©Photo: Rajagopalan Sarangapani
  Text: Elenikindia 


   Вчера си припомних една популярна индийска притча. Историята за Чайтра и Майтра. Знаете ли я? Един ден техният гуру им дал по една рупия и ги завел в две празни стаи. Накарал ги да използват рупията така, че да успеят да напълнят стаята. Майтра се втурнал към пазара и се опитал да намери нещо за една рупия, с което да успее да напълни стаята. Разбира се, нямало нищо на тази цена. „Ще отида при продавача на смет”, решил той и купил цяла камара вмирисани отпадъци, с които гордо напълнил стаята. Чайтра обаче медитирал в стаята си, после спокойно излязъл и купил кибрит, пръчка тамян и един светилник. Запалил светилника и напълнил стаята не само със светлина, но и с прекрасен аромат. 
Когато гуру дошъл да провери стаите, отвратено се извърнал от пълната с отпадъци стая, но радостно влязъл в осветеното помещение, където ухаело на сандалово дърво и жасмин. 

    Тази история ми напомня, че и ние всеки ден с излюпващото се слънце получаваме по една такава монета от един голям и животворен Гуру. Подхвърля ни тази монетка и тя се разкрива пред нас под формата на новия ден, новите възможности и свежи сили, които идват с него. От нас зависи как ще я похарчим, в какво ще въплътим усилията си – дали ще я вложим във вмирисани отпадъци, с които ще изпълним стаичката на сърцето си или ще я изпълним с благоухание и светлина. Всеки божи ден Гуру ни подхвърля 1-та рупия и всеки ден ние правим своя избор. Всеки ден имаме шанса да избираме между Чайтра и Майтра. И в тази едничка паричка се състои цялото богатство на света.


понеделник, 3 ноември 2014 г.

За упътването в Индия

   Снимка: Vanya Topalska
 

   Ако пътуваш към непознато място в Индия и се налага да питаш за пътя и посоката, питай поне няколко пъти от няколко различни места, а в най-добрия случай различни по възраст, тегло и вероизповедание хора. Защо точно тези три характеристики, още не е научно доказано. Но със сигурност е най-добрият (тестван) начин да съберете възможно най-обективна информация, тъй като тези три критерия предполагат принадлежност към различни социални среди. После анализираш получената информация, съпоставяш казаното от всички и където отговорите се дублират, има шанс това да е вярното. Но не е задължително. Индийците са болезнено, дори опасно любезни. Винаги искат да бъдат полезни на "гостите на страната", чувстват го като висш граждански дълг. Готови са да те упътят дори когато нямат ни най-малка представа за мястото, за което питаш. Защото за индиеца няма нищо по-срамно от това да каже твърде принизяващите за него думи - "не знам". 



събота, 1 ноември 2014 г.

За правилното произнасяне и изписване на наименования и понятия от хинди и санскрит


   © Снимка; Oochappan  
   © Текст:Elenikindia, публикуван в сп. Йога за всички, април 2014
  

     Деванагари, както се нарича азбуката на санскрит и хинди, е буквена система, която се състои от 51 знака. Поради фонетичните й особености, често понятия и наименования, свързани с индийската философия, литература, история, религии и пр. биват произнасяни или изписвани погрешно на български език. Някои от тези особености са: наличието на дълги и кратки гласни, придихателни (бха, дха, гха и др.) и ретрофлексни (с извит назад език) съгласни, струпвания на повече съгласни и назализираност (носов резонанс). Част от грешките при предаване на понятия са следствие от разликите във фонетичната стойност на някои графеми в санскрит и хинди или от опита наименованията да бъдат предадени чрез език-посредник (руски, английски и др.). 

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Надежда за милиони ( A hope for millions)


       Ерата на цивилизацията до голяма степен съвпада с геологическата епоха Холоцен, започнала преди почти 11 000 години. Предишната епоха Плейстоцен е продължила 2.5 млн. години. Учените сега считат, че преди 250 години е започнала нова епоха, Антропоцен – периодът, в който човешката активност е оказала драстичен ефект върху материалния свят.         Бързината, с която геологическите епохи се сменят, трудно може да се пренебрегне. Един от показателите за човешко въздействие е измирането на видовете, счита се, че сега то протича със същия темп като преди 65 млн. години, когато голям астероид е ударил Земята. Предполага се, че това е сложило край на ерата на динозаврите, което от своя страна отваря пътя за разпространението на малките бозайници, в крайна сметка на съвременните хора. Днес хората са астероидът, обричащ голяма част от живия свят на изчезване. Една от най-опасните последици от антропогенно предизвиканото глобално затопляне е разтапянето на пермафроста – замръзналата от полярния студ почва.

сряда, 22 октомври 2014 г.

Знанието дава смирение (विद्या ददति विनयम्)

     Снимка: интернет
 © Текст: Elenikindia

     
   विद्या ददति विनयम्  (Vidya dadati vinayam ) "Знанието дава смирение" гласи прочут стих от санскритския нравоучителен текст Хитопадеша. Мисля си, че смирението би трябвало да е най-съществената характеристика на човека, вървящ по пътя към самоусъвършенстване. По това би трябвало да разбираме дали един човек действително работи върху себе си или просто си прави духовна прическа и педикюр. Работата ни в холистичен център предпоставя това да се срещаме с най-различни "търсещи" и "алтернативни" хора. Но за жалост почти не минава и ден, в който да не се сблъскаме с толкоз духовни и ефирни особи, че вече едва стъпват по земята; "хелиеви балони", които до вчера са били ученици, а днес надуват перки, че са учители и инструктори, които явно няма какво повече да учат от другите. Хора, които изпълняват безупречно своите асани, но в общуването си с отсрещния човек, в овладяването на своето его и гордост не са постигнали ни най-малка трансформация независимо от дългите години практика.

    Мисля си все пак, че

неделя, 19 октомври 2014 г.

Как звучат Ведите (What do the Vedas sound like)


© снимка: http://theuncarvedblog.com 
    текст: Elenikindia

  Ето как звучи свадхяя, всекидневното устно изпълнение на Ведите. 

  Според разбирането на индиеца Ведите съдържат божествените истини, разкрили се на избран кръг от мъдреци (риши) чрез звуците от пукота на съчки на свещения огън, затова и знанието се определя като откровение, „нещо доловено, чуто“ (шрути) и като откровение то трябва да продължи да се предава от уста на уста, от учител на ученик.

събота, 18 октомври 2014 г.

Снизхождането на Ганга на Земята (Descent of the Ganges)

   © Elenikindia

    В южния град Махабалипурам стоим пред прочутия шедьовър на древноиндийското изкуство от времето на династията Паллава – масивна скала с размери 30 на 12 м, за която се твърди, че е най-големият барелеф в света. И наистина прилича на приказка, изписана върху тялото на кит. Барелефът с тези десетки сцени на животни и божества, на нимфи, джуджета, небесни музиканти, хора-змии, хора-птици, хора-лъвове и т.н ни говори и раказва като някой надъхан придворен поет. Изнася своя каменен прочит на легендата за раждането на Ганга. Естествената пукнатина в скалата, образувана от някогашно поточе, е умело включена в композицията, за да се пресъздаде напълно митът за изливащата се от небето река. Според някои в композицията е изваян образът на героя Арджуна, който се покайва пред Шива, за да си осигури оръжие и мистична сила малко преди да влезе в битка с Кауравите, но според повечето историци изваяният камък все пак разказва популярната легенда за раждането на Ганга. Затова и паното е позната с две имена: „Покаянието на Арджуна“ и „Снизхождането на Ганга на Земята“.


     Легендата разказва

четвъртък, 16 октомври 2014 г.

Книгата на Лила (Leela's book)

Излезе романът "Книгата на Лила" от британската писателка Алис Албиния, от издателство "Жанет 45" в превод на Надежда Розова.

За "Книгата на Лила" изданието "Файненшъл Таймс" пише: "Дързък и възхитителен роман, написан с енергия и усет… Албиния е постигнала нещо изключително, съчетавайки семейна история от нашето съвремие 
с разказ за древни богове и аватари… Роман с невероятно заплетен сюжет и пищни подробности 
от индийския живот, който се чете с лекота. Резултатът е превъзходен." 

С голямо удоволствие и видима лекота започвам тъкмо сега своята част от тези страници. Нито миг по-рано. (Нито мъничко по-късно? Ще трябва да променя реда.) Защото думите идват сами. Позволете да се представя. Аз съм Ганеша, богът със слонска глава, уродливият син на бог Шива и Парвати; обезглавен от своя баща, защото защитих честта на майка си; обидно дарен с този пренебрежителен слонски заместител; прекалено много време прекарах в Кайласа, студената и неприветлива планина, където семейството ми избра да живее; сприятелих се единствено със своя верен плъх (свещения ми вахана, божественото ми средство за придвижване). Признавам, че смъртният ми враг е Вяса – скучният съчинител на свръхдългия индийски епос, на стихотворната "Махабхарата", която съм написал дума по дума.

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Децата на Танджор (Children of Thanjore)


   Снимки:  © Elenikindia & Vanya Topalska

петък, 10 октомври 2014 г.

Подвигът на Йогендра Сингх Ядав (Yogendra Yadav's feat)

Йогендра Ядав е родом от село Аурангабад (област Буландашар, Уттар Прадеш, Северна Индия) през 1980г. Постъпва на служба в 18-ти гренадирски полк на индийската армия. През 1999г. е включен във командоски взвод „Гатак“ (Смъртоносен), чиято цел е превземането на три укрепени позиции на Тигровия хълм в Хималаите. Операцията е предвидена за ранното утро на 4ти юни, 1999г. Целта са три бункера на пакистанската армия, разположени на 16 500 фута (4950м) надморска височина върху отвесна скална стена, покрита със сняг. Едва деветнадесет годишен, гренадир Ядав е доброволец да води атаката и пръв поема по скалната стена за да подсигури с клинове и въжета трасето за идващите след него. 
     По средата на изкачването, единият от бункерите открива огън с картечници и снаряди. В следствие на обстрела командирът на взвода и още двама войници загиват. Въпреки че е прострелян с три куршума в рамото и стомаха, Ядав изкачва оставащите 20 метра, щурмува тежко ренен пакистанския бункер и успява да хвърли вътре граната, която елиминира четирима пакистански войници. Действията му дават шанс на останалите от взвода да довършат изкачването. След като заемат позиция, Ядав и още двама щурмуват следващия бункер, превземат го, а Ядав убива още четирима противници в ръкопашен бой. В последствие взвода елиминира и последния бункер и превзема Тигровия хълм. За проявената доблест гренадир Йогендра Ядав е удостоен с най-високото отличие за храброст в индийската армия – ордена Парам Вир Чакра. Тъй като Ядав е прострелян общо над десет пъти, ордена е връчен посмъртно, но в последствие се оказва, че героят се възстановил от раните си в болница и получил лично наградата. В историята на индийската армия, орденът Парам Вир Чакра е даван само двадесет пъти, като едва една трета от носителите го получават лично, а останалите са наградени посмъртно. 

 Из Списание "Военна История", брой 6

вторник, 7 октомври 2014 г.

Откъс от "Зелено", Прах от нозете


    "Аз сефте срещнах мечка, когато бях малък. Тя бе тая, дето поръча срещата, щото ако знаех, онзи ден нямаше хич да мръдна от къщи. Тогава я имах я нямах десет години, не помня. По онова време нас дечурлигата много ни плашеха със зверове и духове. Само да чуехме шер или бхалу*, и гащите ни се разтреперваха. Като тръгвахме на път, си повтаряхме: „Само мечки и тигри да не срещнем, всичко друго ще посрещнем!” А няма да забравя татко Санджи, човек-планина беше, дваж по-едър от мен и хич не знаеше страх, та помня го как казваше: „Планината от сняг се не бои. Нали сте планинци, страхът е за пилците, не за соколите.“ После потегляхме. 

     Някъде около Ганга Дашера** ще да е било. Юни месец. Бях излязъл от селото да ударя едно алайче до любимите си поляни. Имаше едно местенце, една поляна, пъстра като празнично сари, а дърветата, превили врат от плодове. Череши, големи колкото биволски очи и праскови сочни, ама сочни ти казвам и крехки - като ги разпориш, все едно ядеш бенгалско рибено филе.Чак лигите ми потичат, като се сетя. А навред едни бръмбари, щурци и свирачи, дето се надварват по цветове и музикални умения.

      Така обичах да се въргалям едно хубаво по треволяка, че ако речеше човек, можеше билков чай да свари от дрехите ми. Истински хималайски чай, не тия днешни залъгалки в цветни целофанчета от магазина на Раджу на Донгра базар. Казвам ти, хубав, силен чай. Само с едно изстискване на вълнения чорап лекувах туберкулоза. И чумин цяр можех да ти открия в някоя закътана гънка или заплетено възелче от дрехата си. Често ходех там, като ми пристържеше отвътре, нали знаеш как свири песента на глада. Като оркестър по време на Суи Мата Мела. Е, при нас често свиреше. Само децата бяхме осем ненаситни гърла. Баща ми и майка ми не смогваха да нахранаят ни себе си, ни родителите си, какво оставаше за децата. Ама недоимъкът ни отрака. Научи ни на много неща. Че храната няма крака, за да дойде при теб, ти сам ходиш при нея. Че ако искаш да си като тигър в яденето, трябва да си тигър и в работата. И най-важното, че трудът никога не отива нахалос. За способните и упоритите Лакшми е не богиня, а слугиня. Така ме учеше бащата.

неделя, 5 октомври 2014 г.

Из "Песента на Кали" (The song of Kali)

Из "Песента на Кали" - Дан Симънс

"Наведох се напред и пуснах ръката си, така че да усещам камъка. Взрях се изпитателно в човешкото същество в обвивка на прокажен от другата страна на масата. Гласът ми беше сериозен, припрян.
— Защо, Дас? За Бога, защо? Защо точно капаликите? Защо този непристоен епос за Кали, завърнала се да управлява света, или каквато там друга тъпотия сте написали? Навремето бяхте велик поет. Пеехте песни в прослава на истината и невинността.
    Думите ми прозвучаха блудкаво, но не знаех как другояче да го кажа.
    Дас се облегна тромаво назад. Дъхът му изхриптя в отворената уста и ноздрите. „Колко може да живее човек в такова състояние?“ Там, където плътта не беше разядена от болестта, кожата изглеждаше почти прозрачна и чуплива като пергамент. Откога ли този човек не беше виждал слънчева светлина?
— В Богинята има невероятна красота — пророни той.
— Красота в смъртта и тлението? Красота в насилието? Откога, Дас, един ученик на Тагор пее в прослава на насилието?
— Тагор беше сляп! — В съскащия му шепот се долавяше нова сила. — Тагор не виждаше. Може би в миговете преди да издъхне. Може би. Ако тогава беше прогледнал, господин Лучак, щеше да се обърне към нея. Всички би трябвало да се обърнем към нея, когато Смъртта влиза в спалнята ни и ни хваща за ръката.
— Бягството в някаква вяра не оправдава насилието възразих аз. — Няма да оправдае злото, което възпявате…

петък, 3 октомври 2014 г.

За Индия, плурализма и журналистиката


   "Индия е географско понятие. Да бъде наричана народност е все едно да наречем Екватора нация!" , казва Уинстън Чърчил. 

   И наистина, един от най-големите плюсове и минуси на Индия е плурализмът. В разнообразието ѝ се крие основната притегателна сила. Всеки западняк обожава факта, че прескачайки от щат на щат сякаш преминава в отделни държави с различна култура, език, кухня и празници. Но плурализмът е и причината за многото дремещи под повърхността конфликти. 

    Спомням си колко забавно и неадекватно беше поведението на една известна българска журналистка, докато взимаше интервю от дошлия на турне в България индийски писател Рана Дасгупта. В интервюто Рана Дасгупта ѝ обясни, че Индия е империя, под чиято шапка съжителстват премного етноси и култури, скрепени от съвсем крехки митове, че е страна защитена от хаос, насилие и безумие само с тънка стена от електрически ток ( при това опитите за създаване на единна нация и унификация са инициирани още от британците). След това изказване тя не просто го гледаше с потрес, директно прекрати интервюто, казвайки троснато, че това не е Индия-та, за която ще прави репортаж и не е Индия-та, която светът познава или иска да види. 
     Разбираемо. Заради такава журналистика Индия-та, която си представяме в повечето случаи е "страната на Ганди", страната на ненасилието, на Буда, на духовно просветените гуру и свами, на атлантите, медитиращи в Шангри-ла и т.н. Или пък обратната страна на монетата - Индия е тъмнина, боклуци, бедност и кастово разслоение. Индия, слава Богу, не е нито едното, нито другото. 

     Може би едно от най-добрите определения идват от друг индийски писател: "Индия е като амазонска джунгла. Тук важи правилото "всеки срещу всеки", а същевременно напук на всяка логика цари съвършен баланс."

понеделник, 29 септември 2014 г.

Храмът Ранганатхасвами в Тиручирапали (Ranganathaswamy, Trichy)

© Elenikindia & Vanya Topalska


    Храмът в Тиручирапали (Тричи), разположен живописно край бреговете на река Кавери, е един от най-пищните вайшнавски храмове в Южна Индия. Ако Ангкор Ват в Камбоджа е най-големият храмов комплекс, съществуващ в лоното на хиндуизма, то Ранганатхасвами в Тричи е най-големият функциониращ храм в света. Комплексът заема площ от 156 акра с периметър от 4 116 метра. Централният храм е опасан от седем концентрични кръга, всеки от който е като малък квартал, помещаващ цветни сергии, заведения, квартири за поклонници и малки светилища.

петък, 26 септември 2014 г.

Индийски полъх на българска земя

 © текст: Галя Краликова
  в-к Литературен вестник, брой 29, 2014

   Не искам и няма да прикривам емоционалното си отношение към творчеството на Елена и Николай. Защото това би означавало да залича въздействието, което успяват да предизвикат техните слова върху мен като читател. А не е ли в това смисълът? Пишещият човек да успява да влияе, да докосва – понякога нежно, друг път по-грубо – дълбините на нашата чувствителност, да ни накара да мислим, да губим спокойствие от всички нови размисли, породени от образите, които са изрисували в съзнанието ни майсторски подредените думи на авторите. Ето защо аз съм щастлива, че мога да подходя емоционално към написаното от двамата автори, понеже времето, отдадено на страниците от двете им книги, е дар за сетивата.
      
     В днешната реалност все по-ясно се долавя поривът за излизане извън „рамките“, желанието за надникване в „другостта“, която не е задължително враждебна и непостижима. А основното всъщност е да има кой да ни говори за нея, да успее да ни я покаже – друг начин на живот, друго мислене, друго световъзприятие. И най-важното – да ни помогне да видим, че „другият“ начин не е погрешен само защото не е „нашият“.

четвъртък, 25 септември 2014 г.

Дурга-дватришан-нама-мала (Garland of 32 names of Durga)


    © Elenikindia

Ето как изглеждат и се произнасят тридесет и двете имена на Дурга. Това е една от най-погрешно превежданите и изписвани мантри в нета. Може да я намерите във всевъзможни варианти, кой от кой по-грешен и "дообогатяван" от лични интерпретации. Всяка мантра по традиция има три основни тела. Първото от тях се нарича физическо и предполага спазването на качеството на отделните звуци - дали е дълъг или кратък гласен, съгласен с придихание или без, мек или твърд, звучен или безвучен, със назал или без. Ако допускаме грешки още на това ниво, можем да мантруваме с дни и седмици, но това не ще доведе до сериозни успехи, защото в основата е нарушена соничната конструкция на мантрата. Със същия успех можем да вземем коя да е българска дума или комбинация от думи (примерно "ала-бала портокала") и да очакваме постигане на вътрешна трансформация с многократното ѝ повторение.

दुर्गा दुर्गार्तिशमनी दुर्गापद्विनिवारिणी 
दुर्गमच्छेदिनी  दुर्गसाधिनि दुर्गनाशिनी 
दुर्गतोद्धारिणी  दुर्गनिहन्त्रि दुर्गमापहा 
दुर्गमज्ञानदा  दुर्गदैत्यलोकदवानला 
दुर्गमा  दुर्गमालोका दुर्गमात्मस्वरुपिणी 
दुर्गमार्गप्रदा  दुर्गमविद्या दुर्गमाश्रिता
 दुर्गमज्ञानसंस्थाना दुर्गमध्यानभासिनी  
दुर्गमोहा  दुर्गमगा दुर्गमार्थस्वरुपिणी 
दुर्गमासुरसंहन्त्री  दुर्गमायुधधारिणी 
दुर्गमाड्गी दुर्गमता दुर्गम्या दुर्गमेश्‍वरी 
दुर्गभीमा दुर्गभामा दुर्गभा दुर्गदारिणी 

Дурга Дургатир-шамани Дургапад-виниварини 
Дургам-аччхедини  Дурга-садхини Дурга-нашини 
Дургатод-дхарини Дурга-нихантри Дургам-апаха 
Дургама-джнанада  Дурга-дайтяа-лока-даванала
Дургама Дургам-алока Дургаматма-сварупини 
Дурга-марга-прада  Дургама-видя Дургам-ашрита 
Дургама-джнана-санстхана Дургама-дхяна-бхасина 
Дурга-моха Дургама-га Дургам-артха-сварупини 
Дургам-асура-санхантри Дургама-юдха-дхарини 
Дургам-анги Дургамата  Дургамя Дургамешвари 
Дурга-бхима Дурга-бхамa Дурга-бха Дурга-дарини


Анализ:

Обърнете внимание, че има разлика между думите दुर्ग (дурга) и दुर्गा (дургаа). В първия случай, с кратко "а" в краесловие, думата означава "демон", а във втория, с дълго "а", името на богинята. Дурга като съществително означава още "трудност", "изпитание", затова и повечето нейни епитети носят тази семантика.

понеделник, 22 септември 2014 г.

Убедете се в красотата на санскрит (The beauty of sanskrit)



© Elenikindia
 

     Езикът отразява културата на един народ, неговия мироглед. А начинът, по който са мислили древните индийци е наистина забележителен. За него можем да съдим благодарение на удивителните черти на санскрит и способността му да компресира максимално много смисъл в съвсем малък текст или дума. Ако в английския или българския имаме просто думи като „дърво”, „океан или „земя”, при които не се откроява нищо особено като семантика, то в санскрит дървото или земята никога не са просто „дърво” и „земя”. Погледнете каква красота и прозорливост са заложени в думите, които при превод губят толкова много от своята семантична наситеност:

 Дървото е पादप (падапа) – „пиещ с краката”
 Океанът е पयोनिधि (пайонидхи) „вместилище на водата”
 Лотосът е पंकज (панкаджa) „роден от кал” лотоса

   А думите, които носят значението на „земя” са много и коя от коя по-интересни като съдържание:

петък, 19 септември 2014 г.

Как да се храним евтино в Индия



     Още един добър начин да се храните евтино в Индия са ресторантите марка Ошо – засега сме попадали на такива в Мандви, Гуджарат, и Пуне, щата Махаращра. Ресторантите от веригата Ошо предлагат ей такива сериозни тхали-та (като на снимката по-горе), а принципът е плащаш 90 рупии (2.80 лв) и ядеш колкото ти побира стомахът (ще си мечтаете да имате поне още няколко, гаранция) Служителите на ресторанта, разхождащи се с легени и кофи с храна, се мусят доста, ако си тръгнеш само с едно опоскано тхали и още повече, ако дръзнеш да оставиш нещо недоизядено в чинията (която както се вижда е с размера на улична шахта). Също така единственият начин да преустановите процеса на угояване е да кръстосате ръце над чинията, с което давате знак за пълна абдикация от временно заемания от вас пост на индийски махараджа.

сряда, 17 септември 2014 г.

"Няма такова нещо като безплатен обяд" не важи за Индия


Безплатна кухня във вайшнавския храм Свами Нараян по време на празник на Кришна

   © Elenikindia  

     Много хора ни питат как може да се пътува из Индия с малко пари. Ето един от начините:

неделя, 14 септември 2014 г.

Да бъдеш пеперуда или човек на мига


 © Текст и снимка: Elenikindia
©  статията е публикувана в брой 4 на сп. Алтернатива


       • Богът Амбиция

      „Насочи се към нещо по-перспективно” – бяха думите, които най-често чувахме от роднини и приятели, когато бяхме кандидат-студенти. Десет години по-късно песента звучи по сходен начин, но с нов рефрен. „Няма ли най-накрая да си намерите сериозна работа?” Да правиш нещата, които обичаш явно никога не е минавало за сериозна работа. Нито пък отговорът, че това те прави щастлив. От момента, в който записахме специалност Индология в СУ приехме бремето, което неминуемо идва с това да изучаваш нещо нестандартно и неконвенционално – бремето да вървиш по неотъпкан път и да ти внушават, че си вечно недорасъл, витаещ в облаците Малечко-Палечко. Обществото иска от теб да бъдеш Гъливер. То щади великаните, но презира лилипутите. Колкото повече са твоите желания и амбиции, толкова повече се увеличава и ръстът ти… поне в хорските очи.   
       Винаги ни е било странно що за система ще измерва човек единствено и само по амбициите, които храни, по професията и капиталите, които има и същевременно ще оставя понятия като щастие и здраве ( да не говорим за обикновените човешки достойнства) да бъдат последната дупка на кавала. Безспорно общество с нездрав ум. Но с времето установихме, че по-добре да си здрав и щастлив лилипут, отколкото богат и нещастен великан.

понеделник, 8 септември 2014 г.

Махамритюнджая мантра - правилно произношение и превод (Mahamrityunjaya mantra)


   © Elenikindia
 
    Махамритюнджая мантра буквално означава "побеждаваща смъртта". Мантрата се среща за пръв път в строфа от Ригведийски химн (RV 7.59.12), посветен на буреносните ветрове Марути, чийто баща е Рудра. Траямбака или "Триокият" е характерен за Рудра епитет, преди да се обвърже с Шива.

     Не без основание учените смятат, че в сравнение с Вишну Шива е далеч по-древно божество, култ към когото, макар и не напълно идентифициран и назован, е регистриран още сред предарийското население на Индия. Основания за подобни твърдения учените религиоведи откриват в сходствата, както на атрибутите, така и на функциите с фиксирания върху множество харапските печати образ на божество, наречено от Джон Маршал Прото-Шива. Името на Шива не се среща в Ригведа. Разрушителните и страховити качества в най-древния сборник принадлежат на Рудра, с когото Шива е обединен впоследствие.

събота, 6 септември 2014 г.

Рецензии за "Прах от нозете"



    Ето и рецензиите за "Прах от нозете", които открихме в литературните блогове.

Левитация: блогът на Станислава

http://whisperofahyacinth.blogspot.com/2014/07/blog-post.html

Книголандия и Христо Блажев:

http://knigolandia.info/book-review/prah-ot-nozete/

Славена Маринова от Azcheta.com

http://azcheta.com/prah-ot-nozete-nikolay-yankov-elena-shtereva/

Книгозавър: "В Индия чудесата са ежедневие"

http://knigozavar.com/prah-ot-nozete/

На по книга две: Темз Арабаджиева

http://knijno.blogspot.com/2014/10/blog-post_5.html

Топ 5 книги за 2014 от Христо Карастоянов

http://lira.bg/?p=88886

Две тихи книги: Виолета Станичич

http://ploshtadslaveikov.com/?p=14481




сряда, 3 септември 2014 г.

Еволюция на кастите - III част (Evolution of castes III)



© Elenikindia


Предната част може да прочетете тук: II част

Е) сблъсъкът между аря и дасю


     
     Най-ясното и категорично разделение във Ведите е това между аря и дасю. За да разберем има ли кастовата система в Индия расов белег, нека анализираме думите. Аря, ариец (ārya, आर्य) е с първо значение „благороден”, „уважаван”, „достоен”, а впоследствие става синоним на „господар”. Аря е човек, който изповядва високи морални ценности (аряварта). Пътят на благородника (арямарга) е път на праведност, чест и морал. Аря контрастира с този, който е ан-аря (अनार्य) – нисш, недостоен, груб. Това е човек, който не следва арийския мироглед и затова е неблагочестив и безбожен. Другата дума, с която назовават не-ариеца е дасю (दस्यु) – „враг”, „демон”. В митологията има цял клас от демонични същества под това име (такива са Самбара, Сушна) - все врагове на първенеца бог Индра. Дасю надхвърля значението си на „враг на боговете” и се пренася въобще върху всеки враг на арийския владетел, който в индоарийските представи е разглеждан като наместник на Индра на земята. Споменаването на дасю в свещените текстове винаги е придружено с изреждането на любопитни епитети, с които се описва врага – грознолик (анаса), нисш (адхара), нечовек (аманушя). 

събота, 30 август 2014 г.

Значимостта на идеите в историята на Индия (The importance of ideas in Indian history)




© автор: Боряна Камова
 
      "Ако цялата структура на обществата - духовна, политическа и социална - зависеше от тяхната икономика, тогава между историята и живота на намиращите се при еднакви социални условия народи би съществувало поразително еднообразие и сходство" - отбелязва в "Лекции по история на културата" проф. Мутафчиев.
      Британският изследовател В. А. Смит пише в своята "Early History of India", че смята за "най-значимо направление в индийската история историята на индийската мисъл". Феноменът Индия е ярка илюстрация на тези твърдения, защото в предпоставките за специфичния път на развитие на Индия през вековете, както и за неповторимия й образ в света, съществено място заемат именно идеите.
         Територията на днешна Индия е била под единна политическа власт твърде рядко на фона на дългата й история. Представата за страната като за едно цяло може да бъде проследена в индийската традиция от дълбока древност, защото единството й се основава на по-трайни и дълбоки устои - на цивилизационната й опора.

вторник, 26 август 2014 г.

Мантра за благоденствие (ॐ श्रीं गं सौभ्याग्य)


 

ॐ श्रीं गं सौभ्याग्य गणपतये वर वरद सर्वजनं में वशमानय नमः।

śrīṁ gaṁ saubhyāgya gaṇapataye vara varada sarvajanaṁ meṁ vaśamānaya namaḥ|

Ом шрим гам саубхагя ганапатайе вара варада
сарваджанам ме вашама-аная намаха

Анализ:

-  auṁ - биджа мантра за добро начало. Звукът на Пуруша (космическия човек) и на Атман (висшия аз). Много мантри започват с Ом, тъй като този звук унищожава преградата (М) между Небето (А) и Земята (У). Има силата да прочиства ума. Ако не бъде изпята в началото, мантрата губи ефект.

श्रीं - śrīṁ - една от най-благодатните биджа мантри, привличаща към нас всичко що е добро,полезно и красиво. Това е мантрата на Лакшми и носи благословиите ѝ. 

गं - gaṁ - биджа мантра на Ганешa
सौभ्याग्य - saubhyāgya - благоденствие (ср.р.)
गणपतये  - gaṇapataye - пред Ганапати (епитет на Ганешa ) ; датив
वर वरद  - vara- varada  - даващ много благодат
सर्वजनं - sarvajanaṁ - всички хора (акузатив)
में - meṁ - на мен/ мой (датив или генетив)
वशमानय - vaśamānaya - нека дойдат (आनय) под моята власт (वश)
वश - vaśa- авторитет, сила, контрол (м.р.)
 नमः - namaḥ - поклон


Тълкуване


Поклон пред Ганапати, който дава благодат и благоденствие. 
Нека всички хора бъдат под моята опека (сила).



Повече за нашите курсове по санскрит и мантрашастра може да научите тук:



събота, 23 август 2014 г.

Мирча Елиаде и Индия (Mircea Eliade and India)

© автор: Огнян Стамболиев


"Освен към Запада непременно трябва да се обърнем и към Изтока и най-вече към древна Индия, за да открием корените на нашия дух. Да асимилираме древните култури, за да можем да обясним нашето духовно наследство..."


Мирча Елиаде, 1982 г. 

    Без съмнение Мирча Елиаде (1907-1986) е сред характерните, значими за културата на нашето време писатели, определили до известна степен нейния облик, при все че редица критици и литературоведи все още не споделят това мнение. Твърде голяма е неговата популярност като индолог, културолог и историк на религиите. Многобройните му научни изследвания - уникални като тематика, динамично изградени и блестящи като стил - му донесоха заслужено световна слава. Повечето от тези книги, които той пише на френски и английски след Втората световна война, бяха преведени и публикувани в цял свят - от Чили до Токио, а след 1989 г. стигнаха и до нас. В тях откриваме невероятно широк диапазон от образи и сюжети от митологията, космогонията и религиозните вярвания - идеи и магии от различни култури и епохи. Зачетем ли ги, ще се убедим, че

четвъртък, 21 август 2014 г.

Живот без страдание (विना दैन्येन जीवनम् )



अनायासेन मरणं विना दैन्येन जीवनम् । 
देहान्ते तव सायुज्यं देहि मे पार्वतीपते ॥

anāyāsena maraṇaṁ vinā dainyena jīvanam | dehānte tava sāyujyaṁ dehi me pārvatīpate ||

Спокойна смърт, живот без страдание и единение с теб в края на моя път, дари ме ти, който си съпруг на Парвати!


Граматически анализ: 

петък, 8 август 2014 г.

Train glimpses, India 2013


 
 © Elenikindia


четвъртък, 7 август 2014 г.

Песента на Чанакя (Chanakya's chant)

„Политиката е война без кръвопролития, войната е политика с кръвопролития” 

Ако попитате случайно срещнат на улицата индиец кой е Чанакя, той веднага ще издекламира заученото от учебниците в училище – че Чанакя е най-забележителният древноиндийски стратег, вещ в политическите интриги, нещо като индийският Макиавели или пък римския Публилий Сир, известен с остроумните си сентенции и афоризми. Човекът, написал най-авторитетния трактат по държавност, икономика и политика – Артхашастра – и благодарение на който се възкачва на трона един от най-могъщите и успешни владетели на Индия, без който индийската географска карта щеше да изглежда съвсем другояче – император Чандрагупта Мауря.
   
    Прочетох книгата за броени дни. В този много динамичен политико-исторически роман, изненадите и обратите просто не спират да валят и те засипват от напрежение, Ашвин Сангхи поставя въпроса как щеше да изглежда Индия, ако човек с несравнимия талант и гений на Чанакя се появи ей сега на съвременната политическа сцена в страната. Не, дали, а как неговата брилянтност щеше да се прояви в

вторник, 5 август 2014 г.

Книгокрушение във Варна


Книгокрушението във Варна мина блестящо. Много удавници в океана на литературата на тази Алея на книгата, много спасителни лодки, много нещо. Заслужаваше си. Въпреки каталясването от онези седем часа на отиване и осем на връщане, придружени от задух, пот, спарени гащи, жега и влага, от която мозъкът ти става на сирене, че и настинката, дето хептен очука костите ми…всичко си заслужаваше. Благодарим на Жанет 45 за поканата и перфектната организация, на кафе-книжарница Сиела за домакинството, на всички варненци, с които се гмурнахме надълбоко сред кораловите рифове на индийската култура.

сряда, 30 юли 2014 г.

Трите въпроса (The three questions)


Из "Толкова далеч, толкова близо" - източна поезия и проза 
Абу Мухаммад Муслехадцин бен Абдуллах Саади Ширази (ХII-ХIII в.) 
Превод от турски език: Константин Поборников

          Едно време на някакъв владетел му хрумнала следната мисъл: „Ако знаех кога да започна дадена работа, кого да слушам и коe е най-важното нещо, което трябва да направя, щях да успявам във всяко свое начинание".

        И решил в цялото кралство да бъде огласено, че ще даде голяма награда на онзи, който го научи кой е най-подходящият момент, кой е най-важният човек и кое е най-важното нещо.

     Събрали се учени и се явили пред владетеля, но отговорите, които давали на тези въпроси, били най-различни. На първия въпрос някои от учените отговорили, че за да се знае подходящият за всяко конкретно нещо момент, предварително трябва да се подготви календар с дните, месеците и годините, като се посочат всички необходими действия. Те казали: „Само тогава всяко нещо ще се върши в точно определеното му време". Други твърдели, че щом човек предварително не може да вземе решение по въпроса кога е точният момент за извършването на дадена дейност, вместо да си губи напразно времето, той трябва да анализира внимателно всичко, случило се дотогава, и да направи онова, което е най-важно. Трети пък изтъкнали, че колкото и да иска владетелят, не е възможно да му бъде посочен най-подходящият момент за извършването на всяка работа и че е необходимо да се сформира съвет от учени, който да му помага мри определянето на правилния за съответната работа момент. Но тогава пък учени от четвърта група заявили, че „е невъзможно да се разчита на такъв съвет, защото има твърде много и различни неща; неща, които само един човек трябва да каже дали да бъдат направени или не в определен момент. А пък за да се теме решение, трябва предварително да се знае какво ще последва. Но само магьосниците знаят предварително какво ще последва. Следователно, за да знаеш кога е правилният момент за вършене на дадена работа, трябва да се допиташ до магьосниците.” 

      Много отговори били предложени и на втория въпрос. Според някои
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...