събота, 31 декември 2016 г.

Думичка за деня - oodal (oodal word)



Tамилското oodal - преувеличеният, хиперболизиран гняв и драматизирано мусене, които се използва от съпрузите по време на караница с цел единият да накара другия да признае грешката или вината си.

Колко точно само :)

петък, 30 декември 2016 г.

Думичка за деня - Ya’aburnee (Ya’aburnee word)



Ya’aburnee  (يقبرني ) е много красива дума от арабски, която буквално означава "Ти ме погреби" и е израз на любовта между двама души. Това е желанието да умреш преди любимия човек, защото в противен случай не би понесъл живота без него.

четвъртък, 29 декември 2016 г.

Думичка за деня - dynke (dynke word)



Макар да си нямаме норвежкото съществително dynke, не е като да не знаем за какво става дума - "това е да натикаш нечиe лице в снега".

Ако имате работа с общински служители, тo често ще си мислите за сладки думички като dynke.

сряда, 28 декември 2016 г.

Инуитски думички на снежна тематика (Inuit words)


С оглед на времето навън считаме, че следните инутиски думи ще намерят добро приложения в бита и речта ни в следващите няколко дни:

tunuallak – да се подхлъзнеш и да паднеш по гръб, докато вървиш
pukajaw – твърд сняг, който лесно се реже и от него става добър подслон
iktsuarpok – да излизаш често навън, за да провериш дали някой се задава
laglerolarpok – скърцане със зъби
aimerpok – да гостуваш с надеждата, че ще те нагостят
sunasorpok – да изядеш остатъците от храната на някой друг
paarnguliaq – тюлен, който се е изгубил и не може да намери дупката, откъдето да си поеме дъх
katiksugnik – пресен сняг без заледяване
kanut - твърд сняг
sillik - мек сняг, идеален за пътуване 
mauyasiorpok - мек и дълбок, за който са необходими снегоходки 
taiga - сняг на прах
nutagak - солен сняг 
kiksrukak – мокър сняг
aniuk - снегa, който кучето яде
aniusarpok - сняг, който може да се пробива
mauya - носещ се върху водата сняг 
qanisqineq - сняг за строене
auverk - сняг по дрехите
tiluktorpok – много сняг по дрехите 
ayak – изтръскан от дрехите сняг 
pukak - надвиснала снежна маса, готова да падне
navcaq – сняг, посипал дърветата
qali – сняг, навят в дома

вторник, 27 декември 2016 г.

Думичка за деня - японски суеверия с числа (Japanese superstitions)



В Япония четири (ши) и девет (ку) се смятат за неблагоприятни числа, защото думите звучат досущ като тези за „смърт“ и „болка“/ „тревога“ съответно. В резултат на това някои болници не предлагат стаи с номерация 4, 9, 14, 19. Сред низвергнатите номера са също 42 (ши-ни), което се препокрива със значението на „умирам“, 420 (ши-ни-рей), което може да значи и „зловреден дух“ и 24 (ни-ши), което носи смисъла на „повторна смърт“. В някои болници, особено в родилните отделения, отсъства и стая с номер 43 (ши-зан), тъй като същата дума може да означава и „мъртво раждане“.

Въобще нямаше ли да е по-лесно ако бяха кръстили болничните стаи с имена на цветя по азбучен ред?

неделя, 25 декември 2016 г.

Думичка за деня - tsundoku (tsundoku word)


С остаряването човек натрупва все повече книги, а непрочетените от тях гледат все по-страшно и заплашително от рафтовете. Колкото повече човек расте и поумнява, толкова повече непрочетените книги се множат. Това е нормално. По-лошо би било да е обратното, растейки непрочетените книги да намаляват. Както казва Умберто Еко „прочетените книги имат далеч по-малка стойност от непрочетените“. 

В японския си имат и дума за това: tsundoku – това е да купиш книга и да я оставиш непрочетена при другите непрочетени на лавицата.

При нас поне две лавици с книги си стоят още непрочетени и си чакат реда.

Думичка за деня - Forelsket (Forelsket word)



Forelsket – от норвежки – поне веднъж всеки човек я е изпитвал на собствения си гръб.  Това е „вълнението и дори еуфорията, които съпътстват първите стъпки на влюбването“ тоест разните му там пеперудки в стомаха, омекване в коленете, витаене в облаците и т.н

събота, 24 декември 2016 г.

Думичка за деня - Jayus (Jayus word)



Eдна от любимите ни думи идва от индонезийския. Jayus се нарича "онази смешка, която е толкова зле разказана или толкова несмешна и направо тъпа, че просто не можеш да се сдържиш да не се засмееш. :)

А на вас колко често ви се е случвало?

петък, 23 декември 2016 г.

Думичка за деня - Koyaanisqatsi (Koyaanisqatsi word)



Koyaanisqatsi [koy-on-iss-KOT-see] Много красива и смислонатоварена дума от езика на племето хопи (юто-ацтекската езикова група), която в личен план се използва за обозначаване на човек, който води „луд, завихрен живот“ , а в по-общия си смисъл означава „живот извън баланс” и касае настоящата епоха. Според космологията на племето хопи, населяващо югозападните земи на САЩ, настоящият свят се възприема за Четвъртия по ред. Предишните три били разрушени заради действията на човешките същества, които се отклонили от свещените пътеки, завещани им от Твореца. Настоящият свят, както и предишните, те описват именно с думата Koyaanisqatsi (Коянискатси).

четвъртък, 22 декември 2016 г.

Думичка за деня - Sehirlilestiremediklerimizdensiniz (Turkish word for)



В турския език има една хубава и дългичка дума Sehirlilestiremediklerimizdensiniz (да, това всичкото е една думичка според лингвиста Guy Deutscher), която означава „човек, когото с никакви средства не можеш да превърнеш в гражданин“ . 

Да ви се струва познато?

Санскритско пожелание от нас (ॐ सर्वे भवन्तु सुखिनः)


Хайде, едно коледно и новогодишно пожелание на санскрит от нашата индоложка групичка. За жалост мантрата е непроследима във времето откъм източници, но пък дори и късно създадена (при всички положения тежат й на гърба поне няколко века) е изцяло в духа на Упанишадите, будистките джатаки и джайнистките агами.

ॐ सर्वे भवन्तु सुखिनः
सर्वे सन्तु निरामयाः ।
सर्वे भद्राणि पश्यन्तु
मा कश्चिद्दुःख भाग्भवेत् ।
ॐ शान्तिः शान्तिः शान्तिः ॥

Ом сарве бхаванту сукхина(ха)
сарве санту нирамая(ха)
сарве бхадрани пашянту
ма кашчиддукха бхагбхавет
ом шанти(х) шанти(х) шанти(хи)

нека всички бъдат щастливи
всички да бъдат здрави
всички да виждат много благодат,
нека никой не бъде нещастен


четвъртък, 8 декември 2016 г.

Думичка за деня - dii-koyna ( dii-koyna word)



На езика на племето ндебеле от Южна Африка има дума dii-koyna, която означава „да разрушавам собствените си вещи от ярост“ - импулс, който повечето от нас са изпитвали поне веднъж в живота си. Забележете за импулс иде реч, не за самата реализация. Импулсът да треснеш, да скършиш, да бацнеш, да слобутиш, да поломиш я вратата, я стената, я молива, папката, компютъра или кафе машината - мисля, че у всеки се появява от време на време. 

Пък и май и студентите бая го спрягат този глагол dii-koyna. Или при тях може би по-релевантен би бил глагол със значението на "разрушавам черния си дроб от ярост заради невзет изпит" Хайде да им е честит празникът и да внимават кои глаголи ще спрягат тая вечер.

сряда, 7 декември 2016 г.

Думичка за деня - wo-mba (wo-mba word)



В езика на племето баквери от Камерун (част от езиците банту) съществува една очарователна думичка, която повечето езици си нямат. Това е wo-mba, или "усмивката на дете по време на сън“.

понеделник, 5 декември 2016 г.

Думичка за деня - nakhur (nakhur word)



В персийския има различни думи за камила според вида и особеностите им. Но може би най-интересната е nakhur – „камила, която не дава мляко, докато не бъде погъделичкана по носа“

неделя, 4 декември 2016 г.

Думичка за деня - tsuji-giri, (tsuji-giri word)


В японския има глагол tsuji-giri, който означава „да изпробвам новия си меч над случаен човек“. Дам, Япония, приятели. Всичко е възможно.

Успешен, безавариен и най-вече безсамураен ден на всички ви!

петък, 2 декември 2016 г.

Любопитни думички (Curious words)



Обичаме да се ровим в речници, енциклопедии и езиковедски книги за интересни, любопитни или непреведими думи от най-различни езици. Така че с голям кеф ще започнем да ви представяме своите нови открития.

Всеки един от нас например се е срещал поне веднъж в живота си с немското Zechpreller, „човек, който си тръгва, без да си плати сметката“, работил е с neko-neko, индонезийската дума за „някой, който има креативна идея, която само прави нещата по-зле“; прекарвал е време с човек от типа ataoso, дума от централноамериканския испански, с която се обозначава „човек, който вижда проблеми във всичко“. Случвало ни се е да общуваме и с nedovtipa, „човек, който не отбира от намеци“ (от чешки) или да заговаряме bakku-shan „жена,която изглежда хубаво, погледната отзад“ (японски).

Така ли е?
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...