петък, 7 юли 2017 г.

Село Дхарнай – първото индийско село, изцяло на слънчева енергия (Dharnai village)



© списание Светилник, бр. 17
© Автор: Шрея Парийк

Както повечето индийски села, Дхарнай доскоро се бореше със зъби и нокти за своите елементарни електрически нужди, но днес вече не среща този проблем, тъй като се превърна в първото село в Индия, захранвано изцяло от слънчева енергия. Проектът на Гринпийс  обхваща не саможилищните постройки, а също и уличното осветление, болниците, училищата и търговските павильони. Ето и повече за историята и успеха на Дхарнай.
Децата временно прекратяват играта, за да се приберат у дома и да довършат домашните си, докато жените приготвят вечеря. Слънцето клони към заник, затова важната работа трябва да се свърши до 18:00, след което тъмните селски улички се изпразват. Навън по тъмно не е безопасно. Това е обичайният сценарий в голяма част от индийските села. Ако големите градове разполагат с достъп до 3G или 4G мобилна интернет връзка, по селата в Индия все още се борят за елементарно осветление.

Гхотул - една необичайна институция сред племето мурия (The unique ghotul among the muria triba)


Гхотул  може да се опише като независима, автономна детска република, в която неомъжените момичета и момчета живеят заедно и сами осигуряват прехраната си. Звучи невероятно, но това все още може да се види в родните земи на племето мурия в щата Чхатисгарх. Всички деца и младежи живеят отделени от селището на възрастните в голямо помещение с обща спалня. Редът се поддържа от специално назначени от тях отговорници. Животът в детския лагер е изпълнен с множество трудности и отговорности. Децата сами трябва да се справят с опасностите, да намират храна, да донасят припаси с вода и дърва. Освен това те са натоварени с отговорни обществени задължения по време на женитба или погребение, като от тях се очаква да изпълняват ритуалните танци и песни за празненствата. Но пък се радват и на голяма свобода.

четвъртък, 8 юни 2017 г.

Обгрижвай сина си пет години (Chanakya sloka)

photo:Veneet Vohra

लालयेत् पञ्च वर्षिणि दश वर्षिणि ताडयेत् ।
प्राप्ते तु षोडशे वर्षे पुत्रं मित्रवदाचरेत् ।।

lālayet pañca varṣiṇi daśa varṣiṇi tāḍayet |
 prāpte tu ṣoḍaśe varṣe putraṁ mitravadācaret ||

Обгрижвай сина си пет години, десет години го наказвай,
но стане ли на шестанйсет, се отнасяй с него като с приятел.

Чанакя (371-283 г.пр.Хр)


Граматически анализ:

लालयेत् (lālayet) – लल् (1 глаголен клас; потенциал) - обгрижвам, лигавя, глезя
पञ्च (pañca)– пет
वर्षिणि (varṣiṇi) (локатив) – години
दश (daśa)– десет
ताडयेत् (tāḍayet) – (потенциал от तड ; 10 глаголен клас) – удрям
तु (tu)– но
प्राप्ते (prāpte) – стане ли, като стане (локатив)
षोडशे वर्षे (ṣoḍaśe varṣe)– на шестнайсет (локатив)
पुत्रं (putraṁ) – син (акузатив)
मित्रवत (mitravat) – като приятел (неизмен.)
आचरेत (ācaret)–  обръщам се към, отнасям се към, третирам  (потенциал от आचर)


понеделник, 22 май 2017 г.

Кое прави лъва господар на животните (what makes the lion)



न अभिषेको न सम्स्कारः सिंहस्य कियते वने ।
विक्रमार्जितसत्वस्य स्वयमेव मृगेंद्रता ॥

na abhiṣeko na samskāraḥ siṁhasya kiyate vane |
vikramārjitasatvasya svayameva mṛgeṁdratā ||

Нито миропомазването, нито инициацията правят лъва господар на животните в гората. Той става такъв благодарение на собствения си кураж 


Граматически анализ:

अभिषेको (abhiṣeko) – церемония по встъпване в длъжност, миропомазване (м.р.)
सम्स्कारः (सम्स्कारः) – инициация, освещаване (м.р.)
न (na)– отрицателна частица, „нито”
सिंहस्य (siṁhasya) – на лъв (ген.) – м.р.
कियते (kiyate) –  въпросителното местоимения kiyat - колко, до колко, а също и "малко"
वने (vane)– в гората (лок.) – ср.р.
विक्रम (vikrama) – смелост (м.р.)
अर्जित (arjita)– придобит (мин.пас.причастие) от अर्ज (1 клас)
सत्वस्य (satvasya)– воин; силен, могъщ (от सत्वन् ) м.р (генетив и се отнася към лъва)
स्वयमेव (svayameva)– самостоятелно, сам
मृगेंद्रता (mṛgeṁdratā) – власт над животните” ( номинатив от  मृगेन्द्र,  "властелин на животните" )

Сексуалността и еротиката в Южна Индия (Eroticism in South India)


Хиндуистките религиозни текстове нерядко са открито и смущаващо еротични - в цяла Индия човек може да открие средновековни хиндуистки храмове, по чиито стени са изобразени живописни сцени на орален и групов секс. Най-прочутите такива храмови комплекси са в Кхаджурахо и в Конарк съответно в средния щат Мадхя прадеш и най-източния Ориса. В изкуството на Юга сексуалността е много въздействаща, но загатната, а не директно изобразена. Кръшните торсове, пищните бюстове. Фигурите никога не са съвсем голи и за разлика от тези в Кхаджурахо не са представени по време на койтус. В плен са на сексуалното жeлaние, но сякаш застинало във вечността, в мига преди то да бъде изконсумирано.

В известен смисъл нищо от това не е изненадващо. Сексуалността винаги е била възприемана в Индия като допустима и дори изискана тема за изучаване. По традиция на нея се гледа като на съществена част от естетиката, а шрингара раса, тоест еротичната естетическа емоция, е една от деветте раси, съставляващи класическата естетическа система на хиндуизма. Чувственост и еротика се долавя не само в архитектурата и изобразителното изкуство, но и в смайващо красивата поезия от този период: "Ръцете й са прелестни като бамбукови вейки, очите й преливат от покой. Далеч е тя, почти недостижима. Сърцето ми тупти лудешки, орач с вол един на влажна нива, която е готова да поеме семена" или "любимата ми подрънква с гривни, докато рачета лови, но изведнъж се спира тя с наведена глава, косата скрива й лицето... Ще почака да премине вечерната тъга и през нощта ще ме дари изцяло с насладата на своята гръд." 


Юдео-християнската религиозна традиция, която набляга най-вече върху греховността на плътта, върху опасностите от сексуалността и върху идеализирането на половото въздържание и девствеността, започва своя мит за сътворението със създаването на светлината. За разлика от нея, най-древният хиндуистки текст „Ригведа“ започва своя мит за сътворението с кама - любовното желание: в началото имаше желание, бог изпита желание и желанието беше бог (* това все пак е само един от космогоничните митове)
    
В хиндуистката концепция кама е една от трите основни цели на човешкото съществуване заедно с дхарма - дълга или нравствения закон, и артха - материалните придобивки. Може би още по-учудващо е, че същите еротични тревоги, които откриваме в светската литература на класическа Индия, се долавят също толкова отчетливо и в религиозната на бога, бог, приел вида на човек. 
Божественото трябва да носи в себе си чувственото и красивото.

Ако статуята беше непривлекателна и грозна, щеше ли някой да се моли пред нея? 

В текстовете на „Шилпа Сутра“, които са древноиндийските ръководства като скулптори, са определени нормите за правилното изобразяване на всяко божество. Индийските скулптори са убедени, че ако тези пропорции не са идеални, божеството не може да се всели в статуята. "Ние, скулпторите, се стремим да овладеем занаята си до съвършенство, за да съумеем да предаваме красотата на божествата. Само тогава божеството ще привлича поклонници. Само тогава ние, скулпторите, ще бъдем достойни за традицията, която сме наследили от предците си", казва един от тях.


Уилям Далримпъл

понеделник, 10 април 2017 г.

Геният на тирето - Джагадиш Бос (Jagadish Bose)

Джагадиш Бос е сред най-значителните учени на Бенгалския ренесанс. Той е първият ин­диец, пробил си път до затворения дотогава клуб на западна­та наука. Бос изобретил един от първите полупроводници, за което получил с неохота първия в Индия патент. (Години на­ред Бос се съпротивлявал с мотива, че научните постижения принадлежат на целия свят.) Освен това провеждал експери­менти с радиовълни, и според някои свидетелства, дори изо­бретил радиото години преди Маркони.

Бос имал много общи неща с приятеля си Рабиндранат Та­гор. Също като него, и той взаимствал много от Запада, но в никакъв случай не е бил просто продукт на Запада. Научният му подход, също като поезията на Тагор, бил силно повлиян от индийския му светоглед. За Бос, поетът и ученият имат обща цел: „да открият единството в объркващото разнообразие и пъстрота“ Двамата с Тагор били монисти. Те вярвали, че Все­лената, макар да изглежда невероятно разнообразна, е едно цяло, и нищо не може да съществува извън него.

Кариерата на Бос променяла няколко пъти траекторията си под ударите на лични трагедии, или, на езика на Теорията на хаоса, бифуркационни точки. Разклонения на пътя. Запи­сал се в медицинско училище в Лондон, след което най-веро­ятно го чакала успешна, но незабележима лекарска кариера, но се заразил от мистериозна болест. Състоянието му се вло­шавало от миризмите в залата за дисекции. Било непоносимо. Неохотно, Бос напуснал медицинското училище и се качил на влака за Кеймбридж. Там изучавал физика, химия и биология. За своя най-голяма радост той открил, че се е натъкнал на ис­тинското си призвание - чисто научното изследване.

неделя, 9 април 2017 г.

Моулинонг - най-чистото селце в Азия (Mawylynong - Asia's cleanest village)



автори: Еленикиндия
публикувано в сп.Светилник, 18 брой, 2016

На фона на националната кампания за почистване на страната „Свачх Бхарат Абхиян“, инициирана от премиера Нарендра Моди, малкото селце Моулинонг в източния щат Мегхалая добива все по-голяма популярност заради славата си на най-чистото село не само в Индия, но и в цяла Азия. Поне като такова го обявява списанието „Открий Индия“ още през 2003 г.

Кое прави селцето толкова по-различно от останалите? Навярно това, че за всеки от общо 600-те жители в него – от малчуганите до старците – чистенето е превърнато в ежедневен ритуал. Хвърлените по земята боклуци и опаковки заедно с кравешката тор са част от топографията на голяма част от азиатските населени места. Именно това подтиква  премиера Моди през октомври 2014 г. да стартира кампания, с която да бъдат приведени във вид не само селските региони, но и големите градове в страната. Кампанията ще завърши през 2019 г., когато се отбелязват 150 години от рождението на Ганди. Селцето Моулинонг вече е отличено от премиера като абсолютен образец в това отношение за цялата страна. Действително жителите му се гордеят с факта, че във всички домове вече са създадени самостоятелни тоалетни и че на тяхна територия никой външен човек не би могъл да открие дори следа от боклук, шума или животински изпражнения.

четвъртък, 16 март 2017 г.

Дейвид Хеър и Индия (David Hare and India)


Днес се случва това, а същото се е случило и в началото на юни 1842 година. Улиците плувнали във вода, каретите хвърляли кал по минувачите. Неприятните условия обаче не попречи­ли на няколкостотин души, повечето индийци, да присъстват на едно погребение. С наведени глави и натежали сърца, те вървели редом с ковчега на Дейвид Хеър, шотландски часов­никар, който се превърнал в просветител и филантроп. Чув­ствата били силни. „Хората ридаеха, като че ли са осиротели след смъртта му“, разказва един свидетел на събитието. Един от ораторите възхвалявал Хеър като „защитник на каузата на модерното образование, вестител на ерата на разума в държа­ва, потънала във вонящото блато на суеверията, безстрашен борец за свобода, истина и справедливост... приятел на хора­та без приятели“.

сряда, 15 март 2017 г.

думичка за деня: Frotteur


Френското Frotteur [frawt-ER] се отнася за онзи странен индивид сред навалицата в автобуса или площада, който се забавлява като допира чатала си плътно в задните части на дамите, стоящи пред него.

Сещаме се за няколко такива ситуации, които са се случвали както на нас, така и на наши приятелки и трябва да признаем, че нито един от тях няма връзка с Франция, но пък франсетата си имат думичка за "тая работа". В Индия не сме чували за конкретно наименование на тази толкова почитана"професия" (работещите я просто се знаят като "личар-лафанга" сиреч "отрепки", но пък престъплението си има име и то се нарича breast stroke (отъркването става най-фино, докато маневрираш между хората в тълпата и държиш ръцете си на нивото на гърдите или като симулираш падане)

А иначе явно френското Frotteu е голяма работа щом се е домогнало до международно признание, защото като влезете в уикипедия може да прочетете за понятието фротеризъм - вид сексуална девиация, при която сексуалното удовлетворение се постига чрез търкане на полови органи в непознати.

Честито на печелившите, които се возят в автобус номер 9 и 72 в час пик.