сряда, 23 ноември 2016 г.

Любимите думи на българите, изучаващи хинди


Във всеки един език съществуват думи, които можем да определим като „двойници“ - т.е. такива, които на фонетично ниво са абсолютно идентични с думи от други езици (звучат по един и същи начин), но носят коренно различно лексикално значение.  Такива двойници могат да се намерят във всеки един език без това да означава, че сравняваните езици споделят общ произход или че имат някаква историческа връзка помежду си. Простата причина за това е, че езиковите възможности на човешкия говорен апарат не са неограничени и е нормално думите в различните езици да се дублират в най-външната си форма, каквато е фонетичната.

Например: 

"Йога" в Уганда е поздравът „здравей“ или пък английското „кил“ (убивам) в арабския носи значението на „приятел“.

Ето някои любими хинди думи, които нямат обща лингвистична основа с българския, но се дублират на фонетично ниво и поради тази причина са станали любими на нашите ученици по хинди:

глаголи: „болна“ (говоря) ; "сочна" (мисля) ; "банана" (приготвям); "духна" (изстисквам, доя); "падна" (пърдя); "чукна" (изчерпвам се, свършвам се) ; "джанта" (знаещ)

съществителни: "курси" (стол); "гол" (кръгъл) ; "мутра" (урина), "стрий" (жена); "зъб" (мъжки полов орган) 

И накрая култовото словосъчетание, подшушнато ни от учителя по практически санскрит в СУ - доц.Русева

"ушна кал" (горещо време)

понеделник, 31 октомври 2016 г.

Из пътешествията на Рафаил Данибегашвили (Excerpts from the travels of Rafail Danibegashvili)


На 15 март 1795 г. грузинецът Рафаил Данибегашвали потегля за Индия по заръка на грузинския цар Иракли. Публикуваме откъси от дневниците му, като се спирам на няколко от по-любопитните обичаи, които той описва из странстванията си.

Първият откъс е от посещението му в град Патна, столицата на днешния щат Бихар. Градът е изключително древен и през вековете винаги е бил културно и духовно средище. Ето на какво се натъква Рафаил по време на престоя си там:

неделя, 30 октомври 2016 г.

ПРИТЧА ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО


В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.
Ранга Гуру му казал:

- Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“
И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват.

Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.
Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив ,защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост.

Ранга Гуру:
- Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!

За трудностите и пътя на стрелата


- Учителю - попитал веднъж ученикът – защо има трудности, които ни пречат да постигнем целта, отклоняват ни от избрания път, опитвайки се да ни накарат да признаем слабостта си?

- Това, което ти наричаш трудности – каза учителят – всъщност е част от твоята цел. Спри да се бориш с това. Просто помисли за това, и му обърни внимание, когато избираш пътя си. Представи си, че стреляш с лък. Целта е далеч, а не я виждаш, тъй като на земята е паднала гъста мъгла.

Нима ще се бориш с мъглата? Не, ще чакаш, когато задуха вятър и мъглата се разсее. Сега целта е видима, но вятърът отклонява полета на стрелата ти. Нима ще се бориш с вятъра? Не, просто ще определиш посоката му и ща направиш корекция, като стреляш под малко по-различен ъгъл. Твоят лък е тежък и твърд, нямаш сили да опънеш тетивата. Ще се бориш ли с този лък? Не, ще тренираш мускулите си, и всеки път все по-силно ще опъваш тетивата.

- Но има и хора, които стрелят с лек и гъвкав лък в ясно, тихо време – казал обиден ученикът. – Защо само моят изстрел среща толкова много препятствия по пътя си? Дали Вселената се съпротивлява на движението ми напред?
- Не гледай другите – усмихнал се учителят. - Всеки избира свой лък, своя мишена и свое собствено време за изстрел. За някои целта е да улучи мишената, а за други – възможност да се научи да стреля.

Учителят снишил глас и се навел към ученика:

- И още, аз искам да разкрия една ужасна тайна. Вселената няма нищо общо с това. Тя не се противопоставя и не помага на никого. Мъглата не пада на земята за да попречи на твоя изстрел, вятърът започва да духа не за да отклони стрелата ти, твърдият лък е създаден от майстора не за да покаже твоята слабост. Всичко това съществува само по себе си, независимо от твоето желание. Ти си решил, че в тези условия трябва да поразиш целта. Ето защо или спри да се оплакваш от трудностите и започни да стреляш, или усмири гордостта си и избери своя лесна цел. Цел, по която можеш да стреляш от упор…..

сряда, 15 юни 2016 г.

За правилното изписване и произнасяне на понятия от хинди и санскрит - част II (Correct spelling of Hindi and Sanskrit terms)

Брой 36, 2014

В продължение на материала от миналия брой ще разгледаме още няколко типа често допускани грешки при предаване на понятия от хинди и санскрит на български език.

Придихателни съгласни

Една от основните особености на деванагари, характерна за древните езици, е наличието на придихателни съгласни, което често създава трудности и поражда неточности при предаване на понятия и имена. Придиханието представлява х-образен призвук, леко освобождаване на дъха при произнасянето на съгласен. Всеки съгласен в деванагари ( звучен или беззвучен) им свой придихателен вариант, който се произнася с по-силна струя дихание и се изписва със самостоятелен писмен знак. Така съгласните образуват свои двойки от непридихателни и придихателни : ка и кха, га и гха, ба и бха, па и пха, ча и чха , та и тха са все отделни букви. Прибавянето на „х” в предаването на думите на български език (макар че то не звучи като твърдото българско „х”) е задължително, колкото и да ни се иска да улесним произношението, като го изпуснем от състава на звука. Пренебрегването на тази особеност може да промени семантиката на цялата дума. Например пал на хинди е „миг”, но същата дума изговорена с придихание „пхал” означава „плод”.

вторник, 14 юни 2016 г.

Два живота (Two lives)


Две години. Връщаме се с умиление към 2014 г. 

Година, в която износихме два живота. Година, в която родихме, а след няколко месеца родихме още веднъж. Има нещо наистина магично в това да пишеш, докато бременееш. Пълнее коремът, пълни се сърцето, изпълва се с думи и листът пред теб. Скачени съдове, в които една драгост прелива в друга. Пълни се, прелива, излива, попива. Ако мога да избирам, бих избрала винаги да пиша, когато съм бременна и когато бременея, все така да пиша. И да пълнее с драгост и тялото, и листът. 

Има нещо наистина велико в това да родиш два живота в една година. Единият остава при теб, доде го откърмиш, доде закрепне боязливата му душица, другият се ражда готов да поеме своя път, сам прерязва пъпната връв, нетърпелив, без страх, впуска се да прегръща света, защото той принадлежи на него.

2014 беше много пълна година и винаги ще се връщаме с умиление към нея. Двама връстници - Алекси и „Прах от нозете“. Навярно ще дойде и денят, когато единият ще прочете другия.



понеделник, 6 юни 2016 г.

Индийско гадаене по...(Indian divination)


Ей на такива неща попада човек, докато си рови из текстовете.

Може да го кръстим "Индийско гадаене по кучешка урина". Авторът е Варахамихира, 6-ти век

„Ако куче уринира върху човек, кон, слон, гърне, седло, млечен храст (индийска млечка), купчина тухли, слънчобран, сламеник,пейка, хаван, стълб, каур или върху място с цветя или храстчета, след което мине пред някой пътник (ятри), неговото начинание ще се увенчае с успех. Ако кучето уринира или подритне отровен или трънлив храст, дърва за огрев, камък, изсъхнал дънер или кости от погребалните клади, след което премине пред пътник, това предвещава нежелани последствия. Ако уринира върху ред счупени или здрави керамични съдове, това означава, че злощастие ще споходи дъщерите на пътника; ако е върху използвани сандали, ще пострада съпругата, а ако уринира върху крава, това предвещава кръвосмешение с парий (извънкастов човек)“

Откъс от енциклопедичния текст Брихат Самхита 89.1 , раздел Швачакра (Цикълът на кучетата)

петък, 27 май 2016 г.

Тези трима са най-трудни за намиране (These three are hardest to find)



श्रीमानजननिन्द्यश्च शूरश्चाप्यविकत्थनः ।
समदृष्टिः प्रभुश्चैव दुर्लभाः पुरुषास्त्रयः ॥

- योगावासिष्ठ, वैराग्य


śrīmānajananindyaśca śūraścāpyavikatthanaḥ |
 samadṛṣṭiḥ prabhuścaiva durlabhāḥ puruṣāstrayaḥ

- Yogavasistha


Богаташ без вина, смелчага, който не се хвали и цар, който мери с един аршин (гледа на всички като равни) – тези трима души са най-трудни за намиране.

- Йогавасиштха


Граматически анализ:

श्रीमान् – богат човек (номинатив) от श्रीमत्
अ-जन-निन्द्यः - без вина, безгрешен, който не може да бъде обвинен (съгласувано с богат човек)
च – съюз „и”
शूरः – смелчага, воин (номинатив.) м.р.
अपि - дори (наречие)
अ-विकत्थनः – активно сегашно причастие, който не се хвали; нехвалещ се
सम-दृष्टिः - умението да виждаш всички по един/равен начин, ж.р.
प्रभुः – господар, цар, м.р. (номинатив)
एव – наистина
दुर्लभाः труднопостижим, труден за намиране, ( номинатив), мн.ч.
पुरुषाः – мъже, хора  (номинатив), мн.ч.
त्रयः - трима

четвъртък, 21 април 2016 г.

За особеностите на санскрит (Some peculiarities of the Sanskrit language)




Санскритската литература не е лишена от неприлични думи и описания. Понякога те са задължителен елемент от ритуала, както е при размяната на еротични реплики между царицата и жреца в жертвоприношението на кон (ашвамедха). Понякога неприличният и груб език са част от фолклора, както е при хиндуисткия празник Холи, по време на които в възприето да се пеят песни с отявлена сексуална тематика.

Неприличен език се среща дори в класическата поезия на санскрит. Употребата на всяка дума, колкото и неприлична да е тя, е оправдана стига да е използвана в подходящ контекст и да е съобразена с правилата за играждане на поетични образи и сюжети. Например неприлично е да се илюстрира любовния акт между бог и богиня или между двама родители. За сметка на това прелюдията, водеща до любовния акт, е обект на множество творчески интерпретации, обикновено детайлно описани и богато украсени с художествени тропи.

Според поетолозите от древността майсторството на поета се изразява именно в това да поднесе тайните послания на еротиката като подтекст, тя да се имплицира, като се използват думи, които съдържат еротично-неприличното на вторично ниво.

Според поетолозите съществува цял клас от неприлични думи или т.нар. шрутидушта - думи, обидни за слуха. Такива думи са тези, при които в първото си значение имат приемлив за слуха, т.е. "добър" смисъл, докато във второто си значение съдържат някакъв вид вулгаризъм или нещо будещо неприятна асоциация. Например vit ("търговец" в първото си значение и "екскремент" във второто) ; varcas (1."мъжество"; 2. "сперма"); vānta (1."излъчен";2."повърнат"); visarga (1."освобождение; 2."еякулация") yantrita (1."застопорен" ; 2."проникнал" в сексуален смисъл).

По същия начин се избягват думи, които са фонетично близки с други думи, имплициращи нещо неприлично и неблаговидно, тъй като имат склонноста да събуждат подсъзнателно нежелани в поетиката образи:

palava (нежен) и pala (скротум) ; upasthita (присъстващ) upastha (мъжки полов орган) ; andaja (птица) и anda (тестис).

Ето един пример, с който Бхамаха илюстрира как може да се замаскира неприличното в едно изречение, като същевременно събуди подсъзнателно усещането за еротика в читателя/слушателя, но за целта той трябва да е достатъчно образован т.е да спада към категорията на идеалния рецепиент на санскритската драма или литература. Думите в този случай се отнасят за едно, но както ще видим, могат да имплицират съвсем друго.

"Падението на порочния (същата дума е и мъжки полов орган), винаги готов да убива (също и да атакува сексуално), арогантен (също и твърд), копнеещ за пропастта (женски полов орган), е толкова голямо, че той не може да се въздигне отново."

Думите в първите си значения не носят сексуален оттенък, но специфичната им подредба в изречението и, разбира се, контекста могат да насочат читателя или слушателя към образи, натоварени със сексуално съдържание.