събота, 28 октомври 2017 г.

"451° по Фаренхайт" - Рей Бредбъри



"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях."

Из "Алексис Зорбас" - Никос Казандзакис

"Съществуват планини — продължих аз, — огромни, обиталища на богове и пълни с манастири. И вътре в тези манастири живеят монаси с жълти раса, седят с кръстосани крака месец, два, три, половин година и мислят все за едно и също нещо. Все за едно и също нещо, чуваш ли? Не за две неща — за едно! Не мислят като нас за жени и въглища, за книги и въглища; съсредоточават, Зорбас, ума си само върху едно нещо; и вършат чудеса. Така стават чудесата. Виждал си, когато поставиш някоя лупа срещу слънцето и събереш лъчите му само върху една точка, нали, Зорбас? Тази точка скоро почва да гори. Защо? Защото силата на слънцето не се разпилява, а се събира цялата върху тази точка."

***
Ние сме съвсем мънички червейчета, Зорбас — отвърнах аз, — върху едно листенце на гигантско дърво. Това листенце е нашата Земя; другите листа са звездите, които виждаш как се движат в нощта. Пълзим по листенцето си и го опипваме с трепет; подушваме го — мирише на хубаво или смърди; вкусваме го — яде се; удряме го — кънти и вика като живо същество. 

Някои хора, най-безстрашните, стигат до края на листенцето; надвесваме се през ръба, разтворили очи, наострили уши, надолу над хаоса. Настръхваме. Предугаждаме страшната бездна под нас, чуваме изрядко отдалече шумоленето на другите листа на гигантското дърво, чувствуваме как сокът се изкачва от корените на дървото и издува сърцето ни. И така надвесени над пастта, усещаме с цялото си тяло и цялата си душа как ни завладява ужас. От този миг започва… 

Спрях се. Исках да кажа: „От този миг започва Поезията“, но Зорбас нямаше да ме разбере и млъкнах. 

— Какво започва? — запита той с трепет. — Защо спря? 
— … започва голямата опасност, Зорбас — казах аз. — На едни им се завива свят и захващат да бълнуват, други ги обзема страх и се мъчат да намерят някакъв отговор, който да укрепи сърцето им, и казват: „Бог“; трети гледат от края на листенцето бездната, спокойно, смело, и казват: „Харесва ми.“ 
Зорбас мисли дълго време; мъчеше се да разбере. 

„Алексис — рече ми той, — ще ти доверя едно нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!“

Най-удивителният факт (The most astounding fact)


Един ден журналист от „Тайм“ решава да поговори с известния астрофизик и телевизионен водещ Нийл Деграс Тайсън и да му зададе следния въпрос – кой според него е най-удивителният факт, свързан с Вселената. Отговорът на Тайсън, който сам по себе си навява спомени за думите на Карл Сейгън, е толкова добър и проницателен, че за отрицателно време завладява интернет пространството…

„Най-поразителният факт е знанието, че атомите, изграждащи живота на Земята, атомите, съставящи човешкото тяло, могат да бъдат проследени до гигантските пещи, синтезиращи леките елементи в тежки елементи в ядрата си при екстремни температури и налягания. Тези звезди, по-тежките от тях, са ставали нестабилни в последните си години. Те са се свили и след това избухнали, разпръсквайки своите обогатени вътрешности сред галактиката. Вътрешности, съставени от въглерод, азот, кислород и всички основни съставки на живота. Тези съставки станали част от облака газ, който се кондензирал, свил, формирал следващото поколение слънчеви системи, звезди и заобикалящи ги планети. А планетите сега имали съставните части, нужни за живота.

Тъй че като погледна към нощното небе и знам, че да, ние сме част от Вселената, ние сме във Вселената, но може би по-важното от тези два факта е, че тя е вътре в нас. Когато разсъждавам върху това, поглеждам нагоре – много хора се чувстват малки, защото са малки, а Вселената е голяма. Аз обаче се чувствам голям, защото моите атоми са дошли от онези звезди. Усеща се взаимовръзката.

Точно това искаш от живота, искаш да се чувстваш свързан, значим, участник в това, което се случва, в действията и събитията около теб. Точно това сме ние, просто като сме живи…"

Из "Скитникът между звездите" на Джек Лондон

"Аз съм живял толкова живота през дългите векове. Човекът, индивидът, не е напреднал в морално отношение през последните десет хиляди години. Заявявам това с абсолютна сигурност. Разликата между необязден жребец и търпеливия впрегнат кон е чисто и просто разлика в обучението. Обучението е единствената морална разлика между днешния човек и човека преди десет хиляди години. Под тъничкия слой морал, с който е бил лъснат, той си е същия дивак, какъвто е бил преди десет хиляди години. Моралът е обществен капитал, насъбрал се през мъчителните столетия. Новороденото дете ще стане дивак, освен ако не бъде възпитано, лъснато с абстрактния морал, който се е натрупвал толкова дълго.

четвъртък, 28 септември 2017 г.

Невероятният стил на рисуване "мадхубани" (Madhubani painting style)



Характерният стил на рисуване, познат като мадхубани или митхила по името на района, откъдето произлиза, е запазена марка за индийския щат Бихар и за Непал. Според преданията изкуството датира от времето на цар Джанака, който поръчал на местни художници да изрисуват стените на двореца по възможно най-изящния начин за сватбата на легендарните герои Рама и Сита. Само жени имали право да изрисуват брачното ложе на младоженците. 

сряда, 27 септември 2017 г.

Санскритска шлока - 51 (Sanskrit sloka - 51)



प्राप्तव्यमर्थ लभते मनुष्यो दैवोSअपि तं वारयितुम न शक्तः |
तस्मान्न शोचामि न विस्मयो मे यदस्मदीयम नहि तत्परेषाम्

prāptavyamartha labhate manuṣyo daivoṣapi taṁ vārayituma na śaktaḥ
 tasmānna śocāmi na vismayo me yadasmadīyama nahi tatpareṣām

Човек се сдобива с онова, което трябва да придобие и дори съдбата не може да му попречи. Затова не се притеснявам, нито се двоумя, тъй като това, което е наше не може да бъде на други.

Панчатантра , Митрабхед 112

Граматически анализ:


प्राप्तव्यम – което трябва да се придобие (неизменяемо причастие) от प्राप् (5 клас) – придобивам
अर्थ – богатство; цел; обект
लभते – लभ् (1 клас) – придобива, сдобива се
मनुष्य – човек (м.р.)
दैव – съдбата (ср.р)
अपि – дори
तं – него (акузатив от सः "той" )
वारयितुम – да попречи (инфинитив) ; от वृ - избирам (5 глаголен клас)
न – отрицателна частица „не”
शक्तः – способен да
तस्मात – затова, следователно
न शोचामि – не се притеснявам от глаголния корен शुच (1 клас)
न विस्मयो – няма колебание/съмнение
मे – генетивна форма на личното местоимение - „мой”
यदस्मदीयम – съчетание от यद (което); अस्मद (от нас –аблатив) ईयम (това)
नहि – със сигурност не ; категорично не
तत्परेषाम् – तत् (то) परेषाम् – (генетив) на другите

вторник, 26 септември 2017 г.

Изложба "Моята Индия" (Exhibititon "My India")


Специалност Индология, СУ „Св. Климент Охридски”, 
Индологическа фондация „Изток–Запад“ и 
Посолство на Република Индия ви канят на

МОЯТА ИНДИЯ | अपना-अपना भारत
изложба на студенти от специалност Индология

Куратор: Александър Богданов

25 септември – 6 октомври 2017 г. 
Галерия „Алма Матер“, Ректорат на СУ, Северно крило. 
Окриване: 25.09 от 18:00 часа

Моята Индия. Личната, съкровената Индия. Индия като език, като общуване. Индия като път. Индия, усетена и преживяна от студентите в специалност Индология в СУ „Св. Климент Охридски“, които в края на обучението си имат възможност да отидат на едногодишна специализация в Централния институт по хинди в Агра, Индия. За тях това е първата истинска среща със страната, чиито езици, литература, история и култура изучават в продължение на четирите години на бакалавърската програма. Непосредствена среща с хората, с божествата, с древното и модерното, със свещеното и профанното, с очакваното и неочакваното. Среща чрез езика и отвъд него. Среща чрез песните и филмите, чрез храната. Среща през хиляди километри пътуване с влак. Среща в какфонията от звуци и кратките мигове тишина.

Изложбата представя фотография, колажи и видео монтажи, придружени от текстове на български език и хинди, които повеждат на своеобразно синестетично пилигримско пътешествие до онези скрити и лични образи на Индия, които всеки от участниците грижливо пази в ума и сърцето си. 

Изложбата обединява настоящи и дипломирани студенти на специалността, които са преминали курса на обучение в Централния институт по хинди в Индия през последните 15 години. Събитието се посвещава на 70-годишния юбилей от обявяването на Независимостта на Индия.

Санскритска шлока - 50 (Sanskrit sloka - 50)



लोभात्  क्रोधः प्रभवति लोभात् कामः प्रवर्तते
लोभात् मोहश्च नाशश्च लोभः पापस्य कारणम् |

lobhāt krodhaḥ prabhavati lobhāt kāmaḥ pravartate
lobhāt mohaśca nāśaśca lobhaḥ pāpasya kāraṇam

От алчността се поражда гнева,
от алчността възниква желанието.
От алчността следва илюзията и упадъка,
алчността е причина за греха.

Махабхарата, 12.152.4


Граматически анализ:

लोभात्  - от алчността ( аблатив;м.р) लोभ  
क्रोधः – гняв (номинатив; м.р.)
प्रभवति – се поражда (1 гл. клас) – от प्र-भू
कामः – желание (номинатив; м.р)
प्रवर्तते – възниква (1 гл.клас) – от प्र-वृ
मोहश्च – मोहः (номинатив), илюзия (м.р.) в съчетание със  च (съюз "и")
नाशश्च – नाशः (номинатив) разруха, упадък (м.р)  в съчетание със  च (съюз "и")
पापस्य – за греха (генетив) पाप – м.р.
कारणम् – причина (номинатив) – ср.р.

понеделник, 28 август 2017 г.

За племето хунза и пословичното им здраве (On the myths of hunza tribe)



Има две племена, които са любими на веге сайтовете, сайтовете за самолечение и алтернативна медицина, Ню Ейдж порталите и псевдо-научните списания - това са индийското племе тода и пакистанското хунза. Като отвориш някой сайт или списание от горните категории неизменно ще прочетеш, че тези пастири били пълни вегетарианци и на това дължали пословичното си дълголетие.


Ето и цитат от списание Осем: "През 1984 г. на летище „Хийтроу" в Лондон слизат двама хунзийци. Когато на паспортния контрол разглеждат паспорта на единия... бум! Пише, че е роден през 1823-а, човекът е на 160 години! Заговарят го... и помни събития от по-миналия век.В племето до 100-годишна възраст хората се движат постоянно, играят на игри. Жените на 40 са като момиченца, често раждат на 65, нерядко доживяват 120-130 години."

За племето тода, при които сме се отбивали в нашите пътувания, вече сме писали колко е глупаво да се твърдят подобни лъжи при положение, че първата етнографска книга, в която се зачете човек, опровергава тези измислици. Даже цитирахме преведената на български "Златната клонка" на Фрейзър - там има за жертвоприношенията на тода.

За хунза нещата са абсолютно същите. През 1955 г. Джеръм Родейл пише книгата „Здравите хунзи“ (Healthy Hunzas), в която разказва историята на древното пакистанско племе Хунза, приписвайки им свръхчовешки качества и дълголетие. В книгата си Родейл твърди, че хунзите живеят в крепко здраве до 145-годишна възраст благодарение на стриктната си вегетарианска диета от плодове, кайсиеви ядки и зърнени храни.

Още от първите справки в книгите и енциклопедиите става ясно, че хунза не само не са вегетарианци, но и страдат от всички модерни болести. Средната им продължителност на живот не е по-дълга от тази на останалите пакистански племена, което значи не повече от 53 години. Според клиничните изследвания, на които попаднах (CLARK1 963; HARADA аnd MIYOSHI 963; GILES 1984, 351) страдат доста често от ревматизъм, паразити, катаракт, дизентерия, апендисит, туберкулоза, сърдечни заболявания и др.

Не само това, ама и духовете на планината, в които вярват те, приемат единствено козата за свещено животно и храна. Духовете се наричат "пари", а "битан" е избранникът да общува с тях и да ги умилостява, така че да се избегнат лавини, болести и всякакви други социални беди. Битан задължително предлага на боговете кървави жертви, а част от способностите му, които доказват връзката му с боговете, е способността да пие директно кръв от пожертвеното животно, а както споделя един от потомствените шамани - битан Ибрахим - "когато пиеш кръвта от врата на козата, тя им вкус на най-хубавото мляко, което се намира в планините. Докато аз пия кръвта, знам, че боговете също пият от нея" (M. H. SIDKY 1994: 78)

И отново си спомняме за шлоката, че "съмнението е най-висшата форма на знание"
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...