понеделник, 24 декември 2018 г.

Какво е да си хетера в Индия през Средновековието (Indian hetaira)


Дандин ни разказва любопитни неща за живота на хетерата в Индия през ранното Средновековие.

"Учителю! Тази изправена пред теб блудница дойде тук, за да ме обвини, че съм постъпила зле с нея. А в същото време целият ми грях е в това, че строго съм изпълнявала задълженията си. Защото майката (от нашата каста) на една хетера е длъжна да стори следното. 
Още от самото раждане се грижи за физическото й възпитание. Тялото трябва да получава умерена храна, която поддържа равновесието между основните елементи на здравето и укрепва блясъка, силата, красотата и ума. След петата си година бъдещата хетера не бива да вижда мъже, дори родния си баща. На рождения й ден, ако е празник, се извършва богослужение у дома, след което има тържествен обяд. Преподават й се науки, отнасящи се до любовта. Основно се изучават танци, пеене, свирене на различни инструменти, театър, живопис, приготвяне на сладкиши, парфюми и изкуството да се подреждат букети и гирлянди. Задълбочено се усвояват също писането и умението да се води разговор. А науките граматика, логика и астрономия се изучават повърхностно само колкото да се знае за какво става дума. Задълбочено трябва да се познават средствата за живот, да се овладее игривата лекота при водене на разговор и изкуството на хазартните игри. Колкото до тайните изкуства, те се изучават старателно под ръководството на добре обучени лица. По време на процесии, празници и прочие аз старателно обличам и кича дъщеря си и я представям в обществото, обкръжена от многобройни прислужници. Ако се наложи да участва в концерт, успехът й е винаги сигурен благодарение на продажните клакьори, подбрани своевременно. Старая се да разнеса славата й с помощта на познавачите на едно или друго изкуство. Гадателите пък ми помагат да известя всички за щастливите признаци по тялото й. Знатните младежи, танцьорите, служебните ухажори, шегобийците, сводниците не пропускат да похвалят във висшите кръгове красотата, характера, уменията, маниерите и нежността й.



И когато тя се превърне в обект на най-страстни желания за знатнаша младеж, моя грижа е да й определя най-високата цена и да я дам за държанка на някой солиден мъж с добър произход, красив, богат, здрав, неопетнен, щедър, ловък, любезен, образован, с приятен характер, като предполагам, че той сам ще се увлече по нея или тя от своя страна ще му разкрие чувствата си и така ще го подлуди. Мога да дам дъщеря си и на по-малка цена, когато очаквам, че ще получа твърде много след време от човек, макар и не тъй солиден, но с особени качества и необикновен талант. Или бих могла да уредя похищението на дъщеря си от някой все още несамостоятелен млад човек и след това да поискам от родителите му богат откуп. Ако те откажат, ще го получим чрез съда, като предварително с любовни ласки привлечем на своя страна сърцето на съдията. Към влюбения в нея дъщерята е длъжна да се държи като вярна съпруга. По всички начини да измъква от поклонниците си пари, до последния им грош, като иска не само постоянна издръжка, но и подаръци. Ако този, който я издържа, е скъперник и й отказва, то тя трябва да се скара с него и да го изостави или пък да разпалва щедростта на стиснатия си поклонник, като кокетничи със съперника му. Ако се появи беден поклонник, той трябва да бъде обсипван с язвителни думи и публично обругаван, а на дъщерята да се забрани да го приема - нека капризите й го заставят да се срамува от положението си. Майката е длъжна да претегли материалната страна на въпроса, свързан с един или друг кандидат, и постоянно да среща дъщеря си с богати, непорочни, щедри хора, способни да я спасят от всякаква беда. Хетерата трябва да изпитва към поклонника си само леко чувство, но не и истинска любов. Ако се случи наистина да се влюби, тя въпреки това не бива да се противопоставя на майка си и възпитателката си.

Дъщеря ми наруши закона на своята каста, установен от бога и прекара месец в любовна връзка с някакъв млад брахман, появил се неизвестно откъде, чието единствено богатство бе красотата му. Тя харчеше за него собствените си пари. А на многобройните си и богати поклонници отказваше, с което ги дразнеше, и така остави семейството си без средства, доведе го до отчаяние. Когато започнах да я вразумявам и й казах, че тази нейна несполучлива любов няма да свърши добре, тя се разсърди и отиде в гората с намерението да живее там като отшелница.Ако решението й е окончателно, всички тези хора, които дойдоха при тебе, лишени от други средства за съществуване, ще трябва да умрат от глад."

Из "Приключенията на десетте принца" (Daśakumaracarita), композирана около 7в.сл.Хр. от Дандин, превод Росица Бърдарска, 1991г.

неделя, 23 декември 2018 г.

Говорещият гарван (The talking raven)



"Един човек, посетил Индия, ми разказа за индуистките вълшебници. Когато такъв вълшебник излезе в полето и види, че по въздуха се носят птици, той очертава по земята кръг. Птиците започват да кръжат над чертата, накрая се спускат в кръга и не могат повече да излязат от него. Тогава вълшебникът влиза зад чертата и хваща колкото иска птици, а останалите пуска на свобода. Ако пък птици пасат по полето, вълшебникът ги заобикаля с черта, която те не могат да престъпят. Тогава той се приближава до тях и си взема колкото му трябват.
Аз зная от думите на очевидец, че в Индия много хора се занимават с предсказания. Ето какво разказал на мой събеседник един сиратски тръговец.

Веднъж, когато се готвел да пътува по суша от Сеймур до Субара (близо до днешен Мумбай), той помолил сеймурския владетел да му даде водач, който да го пази по пътя. Владетелят му дал един от своите пехотинци.

„Ние излязохме от Сеймур – разказвал търговецът, – и седнахме да отпочинем край таладж и джерам (водоем и градина). Хапвахме ориз. Изведнъж наблизо изграчи гарван. „Знаеш ли ти, -ме попита индусът – какво каза този гарван?“ „Не“, отговорих аз. - „Той каза: непременно ще ям същия ориз, който вие ядохте сега.“ 

Тези думи ме учудиха – продължил търговецът – защото ние изядохме целия ориз без остатък. След като закусихме, ние продължихме пътя си. Не успяхме да изминем и два фарсаха, когато срещнахме малък отряд от пет-шест индуси. Като ги видя, моят спътник целият започна да трепери от вълнение и възкликна: „Аз непременно ще се сражавам с тези хора!“
–„Защо“ - попитах го аз. „Между нас има стара вражда“. 

Но докато моят придружител ми казваше за своето намерение, индусите измъкнаха своите кинжали, хвърлиха се заедно срещу него и му разпориха корема така, че вътрешностите му изпаднаха навън. При вида на всичко това, аз се изплаших така, че не се удържах на краката си и паднах на земята, като почти загубих съзнание. „Не се бой – казаха ми убийците, – с този човек имахме стара вражда, но на теб няма да сторим нищо лошо“. След това индусите заминаха по пътя си. Те не се бяха отдалечили още, когато към убития се спусна гарван – аз не се съмнявам, че беше същият, и започна да кълве ориза, който беше излязъл от неговите вътрешности“

Бузург ибн Шахрияр, от "Книга за чудесата на Индия" (Аджаиб ал Хинд), 10 век.

събота, 22 декември 2018 г.

Женско царство (Women realm)


В Индия и Тибет все още има места, където се практикува полиандрия. Наименованието идва от гръцките думи „поли” – много, и „андрос” – мъж. Многомъжеството е рядка форма на брак, при която жената има едновременно няколко съпрузи. А когато жена е омъжена за няколко братя, става дума за фратерална полиандрия. Според много антрополози тя е най-често срещаната форма на брачно съжителство
от този вид. Споменете си също така за петимата герои-братя от епоса Махабхрата, които имат една съпруга - хубавицата Драупади.

Едни от първите, които стават свидетели на практиката, са доста озадачени от нея. Ал-Бируни я нарича "неестествен брак", свещеникът йезуит Дезидери, един от първите, посетили Тибет, я заклеймява като "отвратителен обичай". В романа си "Ким", издаден през 1901г. Киплинг описва областта като "земя,където жените се любят" и разказжа поучителна история за жена-будистка от Киннаур, която нарича съпрузите си "добитък". Мишел Песел, френският изследовател, който се интересува от обичаите на дардите, описва карикатурно дардските жени като "свирепи...шумни и агресивни създания", които "бият съпрузите си" и са "истински вещици".

Китайците, които пишат за тибет през 50-те на 20 век, се присъединяват към общата глъчка на възмутените от този "извратен брак". Фратералната или аделфна полиандрия (практиката няколко братя да имат една съпруга) е забранена в Ладакх от махараджата на Кашмир през 1941, а в Тибет - от китайците през 1959 г. Въпреки това семействата в Ладакх все още я практикуват.

Причината е отчасти културна, отчасти икономическа. Полиандрията поддържа по-ниска раждаемост, благодарени на нея се избягват проблеми с наследството и се намалява израхоздването на оскъдните природни ресурси. многобройните бащи допринасят за благоденствието на общите си деца. В контраст с други места от долината жените в Ладакх са влиятелни и имат силни позиции.


петък, 21 декември 2018 г.

Индийското кино и мафията (Indian cinema and the mafia)



"Ние вярваме, че Шахрукх Кхан е бог, който се е преродил на Земята" - неведнъж сме чували индийци да изричат подобни твърдения в ефира на индийската телевизия.

Индийското кино е храм с милиони поклонници. Нека да припомним, че индийската филмова индустрия е най-мащабната в света, като произвежда повече филми и привлича повече публика от Холивуд. В САЩ през 2012г. са заснети 476 филма, докато през същата година в Индия са заснети 1600, една трета от които на хинди.

И ако Боливуд е религия, то Шахрукх Кхан е главният бог. В действителност Шахрукх Кхан печели и като бог. Казват, че хонорарът му е един милион долара на филм, а по официални данни в сметката му постоянно се мъдрят едни 600 милиона долара.

Интересно е, че въпреки, че мюсюлманите съставляват само 12 процента от населението на Индия, трима от петимата най-прочути актьори са точно мюсюлмани и имат една и съща фамилия, без да са родствено свързани. Това са Шахрукх Кхан, Амир Кхан и Салман Кхан.
Всеки в Индия обаче е наясно, че историята на Боливуд е и история на мумбайската мафия. Една немалка част от босовете в подземните среди имат съществена роля в утвърждаването на индийското кино на световната сцена.

неделя, 18 ноември 2018 г.

Гризачите, хрускащи живота (On the etymology of the word for mouse)




Когато кажем „плъх“, в главата ни изскачат образи на сметище, канализационни шахти, мръсотии, болести, зарази, изгризани мокети и изровени дупки. Плъхът е напаст, обитател на нечистото, враг на селянина, разрушител на имуществото. Като индолог не мога да не направя паралел със санскрит. 

Санскриткската дума за мишка е „мушака“ (मूषक) и е дериват от глаголния корен „муш“ със значение „крада“, „задигам“. Мишката се препитава, като краде и поради своите низки навици, поради своята лакомия и „гризкаво“ дребнотемие тя олицетворява евтините страсти и нисши емоции. В митологията на хиндуизма те се изобразяват в нозете на божествата и въплъщават проблемите и тревогите, с които изобилства битието на глухия и слепия за бога и трансцендентното. „Няма нищо по-разрушително за тялото от тревогата, а този, който вярва поне малко в Бог, няма причина да се тревожи въобще“, казва Махатма Ганди.

Гризачите в човешкия свят са онези на вид нищожни и досадни проблеми, които ловко се измъкват от решенията ни или които все ни надхитрят и нищят нервната ни система. Онази сметка, която не можеш да изчистиш, онзи шофьор, който те засича, съседът, който пали кофата за смет под проснатото пране, пъпката на носа в неподходящия момент, теча на бойлера, който все избива, спрелия интернет, верижката с ключове, която не намираш, когато бързаш за работа. Това са плъховете в ежедневието ни, крадците на безценния дар, наречен живот, гризачите, хрускащи от покоя и радостта.

Етимология на славянската дума "брак" (Etymology of the word for wedding)



Брак в славянския език произлиза от глагола берà (взимам, грабвам) т.е. носи значението на вземане на жена (по Георгиев; Гълъбов; Заимов; Илчев 1971). И до днес българите казваме "взимам еди-кой си за своя законна съпруга".  

В санскрит  विवाह (виваха) носи подобен смисъл. Буквално означава „отнасяне“; „повеждане“ и препраща към отвеждането на булката в дома на съпруга. 

В английския wedding идва от wed със значението „давам обет“ ; вричам се. Думата Wed има много общо с to bet, която в английския значи "залагам", "обзалагам се". Говорим за един и същ корен.

Wed е английският еквивалент на нордическото veðja и датското vedde "давам облог," старофризийското weddia "обещавам," готското ga-wadjon „обручвам, давам оброк".  Тоест в английския вариант думата е запазила идеята, че сключването на брачен съюз е вид оброк, обещание, договорка, която и двете страни са длъжни за спазват. Това подсказва и за обичаите браковете да се уреждат между бащите, а обещанията за бъдещото сливане на родовете да се скрепява чрез "дадена дума" или чрез подобаващи дарове.

Марко Поло за Индия (Marco Polo on India)


Щом пътникът напусне Цейлон и отплава на запад в про-дължение на около 60 мили, достига до голямата област ар, която наричат Велика Индия (1). И наистина това е най- добрата част на Индия. Тази област представлява част от континента. Управлява се от петима царе, всички рождени братя. Ще разкажа за всеки един от тях отделно. Трябва да се знае, че това е най-богатата и великолепна област в света. Ще разкажа какво представлява. Първото царство на областта се управлява от един от братя¬та, който се нарича Сендербанди Девар. В царството му се намират едри и красиви перли. Читателят трябва да знае, че Малабар и Цейлон общо осигуряват перлите и скъпоценните камъни в света. Сега ще разкажа как намират перлите и ги събират.

Читателят трябва да знае, че в това море има залив между острова и сушата; и в този залив водата не е по-дълбока от осемдесет клафтера (2) и на места не повече от два клафтера. Именно в този залив събират перли и ще опиша как става това.

Как индийците събират перли

Група търговци се сдружават, правят си сдружение или компания и наемат кораб, специално построен за целта, на който всеки има каюта, пригодена за целта, с вана и други приспособления. Съществуват много такива кораби, защото мнозина са търговците, които се занимават с този улов. И съдружниците от един кораб имат няколко лодки, които да го теглят през залива. Наемат мъже за определена заплата на месец от април до средата на май, защото това е ловният сезон в залива. Мястото, където перлите са най- много, се нарича Бетала и се намира на сушата. Оттук се отправят на седемдесет километра на юг и пускат котва. След това излизат с малки лодки и започват да ловят по един начин, който ще опиша. Хората в малките лодки, наети от търговците, скачат във водата и се гмуркат, понякога на три клафтера дълбочина, поня¬кога четири, понякога до десет. Остават под водата колкото могат. Когато повече не могат да издържат, излизат на повърхността, почиват си малко и отново се гмуркат - и така продължават цял ден. Докато са на дъното на морето, събират миди, големи и малки и най-разнообразни. Отварят мидите и ги поставят в корита с вода, както вече описах. Перлите се намират в месото на мидите. Във водата месото на мидата изгнива, тя се отпуска и започва да прилича на белтък от яйце. Мидата плува в този вид до повърхността, докато перлите, изчистени от примеси, остават на дъното. Ето как се събират мидите. И уверявам читателя, че получените количества са неизброими, защото той трябва да знае, че така събраните перли от този залив ги изнасят по цял свят, защото повечето от тях са кръгли и лъскави. През средата на ме¬сец май уловът се прекратява, защото вече не се срещат миди с перли. Но е известно, че ги има през септември и началото на октомври на около 300 мили. Уверявам читателя, че царят на това царство получава огроомен доход от митото, което се заплаща от този улов. Търговците му заплащат десятък от печалбата си. Извън това и над този десятък заплащат по двадесет перли на хора да предпазват гмуркачите от хищни риби чрез заклинания. Тези заклинатели наричат брамини. Заклинанията си изговарят само през деня, нощем спират да ги правят, така че рибите са необезпокоявани. Брамините също така са опитни в заклинания срещу всякакви зверове, птици и животни.

четвъртък, 1 ноември 2018 г.

Откъде идват думите за "съпруг" и "съпруга" (pati-patnī) в хинди и санскрит

ПРЕДИ БРАКА
Снимка: dreamsweddingcreation.com

Двете думички за съпруг и съпруга в хинди и санскрит са следните: पति (pati) е "съпруг", а पत्नी (patnī) - съпруга. Като обяснението за произхода им е много любопитно. Съдържа се сред редовете на Брихадараняка упанишад (1.4.1.3-4).

Историята е следната (тук я преразказвам): 

В началото съществувал само Аз-ът (атман) под формата на пуруша (космическият човек). Пуруша се оглеждал, ала около него нямало нищо друго освен неговият собствен Аз. Бил изплашен, но после си рекъл: "Че какво да му се плаша, като не съществува друго освен мен." И страхът, както се появил, така си отишъл. Защото страхът, както ни напомнят авторите на упанишадата, се поражда само когато има външен фактор, нещо, което е извън нас самите и различно от собствения ни Аз. Но Пуруша все още бил неудовлетворен, затова и човекът, казват, е устроен да страда, когато живее в самота подобно на космическия си първообраз. 
Пуруша не бил удовлетворен. Затова и самотникът е неудовлетворен. Закопнял Пуруша за другар. Тогава Пуруша излъчил от себе си друга личност, единна същност. Той накарал това ново тяло да се разпадне (от глагола ("пат") на две половини. От раздвоението на това тяло се появил съпругът (пати) и съпругата (патни). Затова мъдрецът Яджнавалкя казал. "Всеки от тях е половинка (от цялостта)". 

Неслучайно съчетанието pati-patnī носи смисъла на семейство. 

Когато двете изначални половинки се събрали отново и сношили, от единението им се зародило човечеството. 

Но тогава жената я осенило проникновение. Помислила си: "Как е възможно той (мъжът) да се съешава с мен, когато всъщност това е Пуруша, който ме е родил от собствения си аз? Трябва да се скрия." Жената се превърнала в крава, но Пуруша се преобразил като бик и отново се сношавал с нея. От това се появили рогатите животни. После се преъврнала в кобила, а той в жребец и отново я връхлетял. Тя се превърнала в магарица, той в магаре и отново се чифтосвали. Така се родили нечифтокопитните животни. После тя се превърнала в коза, той в козел, сетне приела облика на овца, а той на овен и отново я настигнал. Така били създадени чифтокопитните животни.

По този начин бил населен целият свят, всички създания, от китовете до мравките, са проявление на Пуруша. 

Във всички е посят копнежът към единение с върховното знание и тайнство (Пуруша).



ГОДИНА СЛЕД БРАКА

петък, 1 юни 2018 г.

За индската цивилизация и индийците (On Indus civilization)

picture: Embleton
За индийците Индската цивилизация е извор на национална гордост по простата причина, че е нещо самобитно индийско, което не е плод на някакви си там нашественици (арийци, моголи или други). Когато предците на колониалните господари от Великобритания използвали още примитивни каменни оръдия, жителите на Инд водели високо развит градски живот. Как да не поражда този факт чувство на национална гордост!

Цивилизацията от долината на Инд е откритие, което преобразява разбирането за индийската история. Колониалните викторианци описвали историята на Инд като изостанала, непоучителна, а за единствено светло петно в нея смятали странстванията на Александър Велики. В средата на второто хилядолетие пр.Хр. от алувия на река Инд обаче била възникнала огромна империя. Улиците били широки, къщите - солидни. Имало обществени контейнери за смет, вътрешни тоалетни и покрити канавки. Къщите на жителите били двуетажни.На запад била крепостта, в която се намирали житниците, залите за събрания и обществената къпалня. Жилищната част побирала впечатляващите 75 000 души. Това е Мохенджо-даро (могилата на мъртвите).

Това е един от първите планирани градове в света. Стотици големи и малки градове покрай реката били еднакви, правени като по калъп. Линейна империя, използваща силата на реката. За разлика от Египет и Месопотамия тук най-големите постройки не били тези, свързани с царската или жреческата власт, а били граждански сгради като обществената къпалня и житниците. Твърди се, че малко са примерите в света, където водата била овладявана по този технично напреднал начин. Жителите на индските градове се радвали на "воден разкош". Почти всеки дом имал вътрешна баня с теракотени улеи или канали през стената, които отвеждали мръсната вода навън. Улиците били умело отводнени, а ямите с отходни води чистени редовно.

Куриозът е, че почти всичко свързано с тази цивилизация, с която се отъждествяват индийците, остава в рамките на Пакистан след злощастното Разделение през 1947г.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...