неделя, 26 февруари 2017 г.

Томас Джеферсън за Индия (Thomas Jefferson on India)


„Ние говорим за една светска Индия, (...) За някои определението „светска" е нещо противоположно на „религиозна", което очевидно не е вярно. То може да означава само едно - държава, в която всички религии се ползват с еднакво уважение и са равнопоставени пред закона. Впрочем Индия има отколешен опит с религиозната толерантност. (...) А и в страна като нея, с толкова много култове и религии, някакъв национализъм би могъл да се изгради единствено на основата на секуларизма.“

(Томас Джеферсън, 1743-1826)

петък, 24 февруари 2017 г.

Джавахарлал Неру за религията (Jawaharlal Nehru on Religion)


"Гледката на т.нар. религия (особено пък организираната) в Индия, а и навсякъде другаде, винаги ме е изпълвала с покруса. Често се улавям, че я заклеймявам и ми се ще да разчистя това блато. Почти винаги зад нея се спотайват сляпата вяра и реакционността, догмата и лицемерието, суеверието, експлоатацията и браненето на нечии тесни интереси.“ 

Джавахарлал Неру (1889–1964)

Стив Джобс за Индия (Steve Jobs on India)

"Връщането в Америка беше по-голям културен шок, отколкото пристигането в Индия. Хората в селските райони на онази страна не използват ума си като нас; използват интуицията си и тя е по-развита, отколкото на който и да е друг народ по света. Интуицията е много силно нещо, по-силно от интелекта според мен. Това оказа голямо влияние върху работата ми.

Западното рационално мислене не е вродено у човека; то се усвоява и е огромно постижение на Западната цивилизация. В индийските села хората не го заучават. Научават се на друго, което в някои отношения е по-ценно, но в други не е. Това е силата на интуицията и придобитата чрез опита мъдрост.

Когато се върнах след седем месеца по индийските села, осъзнах цялата лудост на Западния свят, но оцених и способността му за рационално мислене. Ако просто седнеш и се отпуснеш, ще установиш колко неспокоен е умът ти. Когато се опиташ да го укротиш, това само ще влоши нещата, но с течение на времето той ще се успокои и когато това стане, долавяш по-фини неща — тогава интуицията ти започва да разцъфва, а стане ли това, вече виждаш нещата по-ясно и си по-близко до реалността. Умът ти просто преминава на бавна скорост и ти виждаш грамадния мащаб на мига. Виждаш много повече, отколкото си виждал преди. Това е дисциплина, която се постига с практика."

Стив Джобс пред своя биограф Уолтър Айзъксън

събота, 4 февруари 2017 г.

До Розмари Де Мео и нейните читатели (To Rosemary De Meo)

Не обичаме да критикуваме. Когато критикуваш, всъщност си придаваш важност, сякаш гледаш от позицията на по-добрия, по-достойния, за когото изречените критики не важат, а както някой бе казал: „Не се смей, ако смениш името, шегата ще стане за твоя сметка.“ В България всички сме критикари, сочим с пръст, независимо дали някой е заседнал в калта или излиза от нея, и го замеряме с кал, а не си даваме сметка, че и да уцелим, и да не уцелим, все си цапаме ръцете. И не само тях.

Но не можем и да подминем лъжата, особено когато е дългоопашата и те гъделичка с опашката си по корема.

Преди време се обърнахме в писмо до обичания от нас Стефан Цанев за неточностите в сходствата между думи от езика хинди и българския, които дава в своя първи том на "Български хроники" (не че такива няма, има, но не и тези, които е изредил в книгата си, явно подведен от драсканиците на Петър Добрев). Но той, като човек с голяма душа, не криеше в публичните си изказвания, че той не е историк и че на "Българските хроники" не трябва да се гледа толкова като на реалната история на България,за което в никакъв случай не претендира, колкото като на една поема за българския народ. Историята на България така, както би изглеждала, ако бъде написана от истински поет, милеещ за родината си и обичащ да чете история. В този смисъл грешките и неточностите му са оправдани и маловажни.

Този път писмото ни е до Розмари Де Мео и нейните читатели. Надяваме се, че тя ще има доблестта на Стефан Цанев да признае художествеността си в "изобретяването" на българските традиции или поне читателите й да "имат очите" да го съзрят.

вторник, 17 януари 2017 г.

За значението на мантрата Сваха (The meaning of Svaha)

 статията е публикуванa в сп. Йога за всички, бр 42 (2014)

Защо по време на огнени церемонии се изрича мантрата сваха?

Амантрака крия на сяат - предписват свещените текстове на Индия или иначе казано - „нито един ритуал не бива да се извършва без изпълнението на мантра“. Звуците, думите и фразите, използвани ритуално винаги са играели из ключително важна роля в култовата и религиозна практика на всяка цивилизация, но в индийската те се отличават с уникална устойчивост и значимост. Ведическите ритуали се трансформират радикално - растението бог Сома е заменено от други субстанции; животинската жертва се замества с растителна; сложните публични ритуали се опростяват до степен, в която нямат нищо общо с изначалната си форма. Единствено мантрата в продължение на три хилядолетия се съхранява като неотменна част от култовата и религиозната практика на Индия. Мантрата е най-същественият елемент, както във ведическата яджна, така и в съвременната хиндуистката пуджа, затова тя се счита за „пъпната връв”, захранваща духовните традиции на целия южноазиатски субконтинент.

събота, 14 януари 2017 г.

Небето помни на Константин Каменов - ревю


Много тъпо е, когато някой афишира с невежеството си и още по-тъпо, когато му се дава шанс да заразява и други с мисловните си скатологии. В крайна сметка ясно е, че мозъкът е орган като всеки друг, който при едни еволюира повече, при други си остава рудиментарен, но трябва ли да оставяме читателите да падат жертви на подобни австралопитеци, бълващи екскременти. Защото Константин Каменов е поредният сладоледопродавач, станал "историк" за един ден, който си пробутва идиотизмите, та даже и обявил война на БАН, които не знаели друго освен да пишат лъжливи история и учебници.

четвъртък, 12 януари 2017 г.

Деванагари – „град на безсмъртните” (Devanagari - city of immortals)

Деванагари – „град на безсмъртните”

статията е публикувана в брой 40 на сп. Йога за всички
     
 Санскрит (а също и хинди, непали, маратхи и повечето индийски езици) използва писменост, позната в света като деванагари, чийто най-точен превод е „божествена градска писменост.” Нагари означава „градски” защото градът въплъщава в себе си идеята за ред, подредба,организираност, сложност и изящество – нещо, което важи особено много за изтънчената логика и структура на санскритския език. Не на последно място думата подсказва, че азбуката е създадена в рамките на голям град – целенасочено противопоставяне на естествената, опростена и злободневна реч, която в древна Индия е била позната като пракрит. Под дева трябва да разбираме „божествен” или „небесен”. От една страна, това говори за сакралността на азбуката, от друга - препраща към нейната непреходност. Писмеността е трайна, устойчива, надхвърляща обикновените времеви рамки и в някакъв смисъл се доближава до идеята за безсмъртието на боговете. Затова и другата по-метафорична интерпретация на значението на деванагари е „град на боговете (безсмърните)”

четвъртък, 22 декември 2016 г.

Санскритско пожелание от нас (ॐ सर्वे भवन्तु सुखिनः)


Хайде, едно коледно и новогодишно пожелание на санскрит от нашата индоложка групичка. За жалост мантрата е непроследима във времето откъм източници, но пък дори и късно създадена (при всички положения тежат й на гърба поне няколко века) е изцяло в духа на Упанишадите, будистките джатаки и джайнистките агами.

ॐ सर्वे भवन्तु सुखिनः
सर्वे सन्तु निरामयाः ।
सर्वे भद्राणि पश्यन्तु
मा कश्चिद्दुःख भाग्भवेत् ।
ॐ शान्तिः शान्तिः शान्तिः ॥

Ом сарве бхаванту сукхина(ха)
сарве санту нирамая(ха)
сарве бхадрани пашянту
ма кашчиддукха бхагбхавет
ом шанти(х) шанти(х) шанти(хи)

нека всички бъдат щастливи
всички да бъдат здрави
всички да виждат много благодат,
нека никой не бъде нещастен


сряда, 23 ноември 2016 г.

Любимите думи на българите, изучаващи хинди


Във всеки един език съществуват думи, които можем да определим като „двойници“ - т.е. такива, които на фонетично ниво са абсолютно идентични с думи от други езици (звучат по един и същи начин), но носят коренно различно лексикално значение.  Такива двойници могат да се намерят във всеки един език без това да означава, че сравняваните езици споделят общ произход или че имат някаква историческа връзка помежду си. Простата причина за това е, че езиковите възможности на човешкия говорен апарат не са неограничени и е нормално думите в различните езици да се дублират в най-външната си форма, каквато е фонетичната.

Например: 

"Йога" в Уганда е поздравът „здравей“ или пък английското „кил“ (убивам) в арабския носи значението на „приятел“.

Ето някои любими хинди думи, които нямат обща лингвистична основа с българския, но се дублират на фонетично ниво и поради тази причина са станали любими на нашите ученици по хинди:

глаголи: „болна“ (говоря) ; "сочна" (мисля) ; "банана" (приготвям); "духна" (изстисквам, доя); "падна" (пърдя); "чукна" (изчерпвам се, свършвам се) ; "джанта" (знаещ)

съществителни: "курси" (стол); "гол" (кръгъл) ; "мутра" (урина), "стрий" (жена); "зъб" (мъжки полов орган) 

И накрая култовото словосъчетание, подшушнато ни от учителя по практически санскрит в СУ - доц.Русева

"ушна кал" (горещо време)