вторник, 17 януари 2017 г.

За значението на мантрата Сваха (The meaning of Svaha)

 статията е публикуванa в сп. Йога за всички, бр 42 (2014)

Защо по време на огнени церемонии се изрича мантрата сваха?

Амантрака крия на сяат - предписват свещените текстове на Индия или иначе казано - „нито един ритуал не бива да се извършва без изпълнението на мантра“. Звуците, думите и фразите, използвани ритуално винаги са играели из ключително важна роля в култовата и религиозна практика на всяка цивилизация, но в индийската те се отличават с уникална устойчивост и значимост. Ведическите ритуали се трансформират радикално - растението бог Сома е заменено от други субстанции; животинската жертва се замества с растителна; сложните публични ритуали се опростяват до степен, в която нямат нищо общо с изначалната си форма. Единствено мантрата в продължение на три хилядолетия се съхранява като неотменна част от култовата и религиозната практика на Индия. Мантрата е най-същественият елемент, както във ведическата яджна, така и в съвременната хиндуистката пуджа, затова тя се счита за „пъпната връв”, захранваща духовните традиции на целия южноазиатски субконтинент.

събота, 14 януари 2017 г.

Небето помни на Константин Каменов - ревю


Много тъпо е, когато някой афишира с невежеството си и още по-тъпо, когато му се дава шанс да заразява и други с мисловните си скатологии. В крайна сметка ясно е, че мозъкът е орган като всеки друг, който при едни еволюира повече, при други си остава рудиментарен, но трябва ли да оставяме читателите да падат жертви на подобни австралопитеци, бълващи екскременти. Защото Константин Каменов е поредният сладоледопродавач, станал "историк" за един ден, който си пробутва идиотизмите, та даже и обявил война на БАН, които не знаели друго освен да пишат лъжливи история и учебници.

четвъртък, 12 януари 2017 г.

Деванагари – „град на безсмъртните” (Devanagari - city of immortals)

Деванагари – „град на безсмъртните”

статията е публикувана в брой 40 на сп. Йога за всички
     
 Санскрит (а също и хинди, непали, маратхи и повечето индийски езици) използва писменост, позната в света като деванагари, чийто най-точен превод е „божествена градска писменост.” Нагари означава „градски” защото градът въплъщава в себе си идеята за ред, подредба,организираност, сложност и изящество – нещо, което важи особено много за изтънчената логика и структура на санскритския език. Не на последно място думата подсказва, че азбуката е създадена в рамките на голям град – целенасочено противопоставяне на естествената, опростена и злободневна реч, която в древна Индия е била позната като пракрит. Под дева трябва да разбираме „божествен” или „небесен”. От една страна, това говори за сакралността на азбуката, от друга - препраща към нейната непреходност. Писмеността е трайна, устойчива, надхвърляща обикновените времеви рамки и в някакъв смисъл се доближава до идеята за безсмъртието на боговете. Затова и другата по-метафорична интерпретация на значението на деванагари е „град на боговете (безсмърните)”

четвъртък, 22 декември 2016 г.

Санскритско пожелание от нас (ॐ सर्वे भवन्तु सुखिनः)


Хайде, едно коледно и новогодишно пожелание на санскрит от нашата индоложка групичка. За жалост мантрата е непроследима във времето откъм източници, но пък дори и късно създадена (при всички положения тежат й на гърба поне няколко века) е изцяло в духа на Упанишадите, будистките джатаки и джайнистките агами.

ॐ सर्वे भवन्तु सुखिनः
सर्वे सन्तु निरामयाः ।
सर्वे भद्राणि पश्यन्तु
मा कश्चिद्दुःख भाग्भवेत् ।
ॐ शान्तिः शान्तिः शान्तिः ॥

Ом сарве бхаванту сукхина(ха)
сарве санту нирамая(ха)
сарве бхадрани пашянту
ма кашчиддукха бхагбхавет
ом шанти(х) шанти(х) шанти(хи)

нека всички бъдат щастливи
всички да бъдат здрави
всички да виждат много благодат,
нека никой не бъде нещастен


сряда, 23 ноември 2016 г.

Любимите думи на българите, изучаващи хинди


Във всеки един език съществуват думи, които можем да определим като „двойници“ - т.е. такива, които на фонетично ниво са абсолютно идентични с думи от други езици (звучат по един и същи начин), но носят коренно различно лексикално значение.  Такива двойници могат да се намерят във всеки един език без това да означава, че сравняваните езици споделят общ произход или че имат някаква историческа връзка помежду си. Простата причина за това е, че езиковите възможности на човешкия говорен апарат не са неограничени и е нормално думите в различните езици да се дублират в най-външната си форма, каквато е фонетичната.

Например: 

"Йога" в Уганда е поздравът „здравей“ или пък английското „кил“ (убивам) в арабския носи значението на „приятел“.

Ето някои любими хинди думи, които нямат обща лингвистична основа с българския, но се дублират на фонетично ниво и поради тази причина са станали любими на нашите ученици по хинди:

глаголи: „болна“ (говоря) ; "сочна" (мисля) ; "банана" (приготвям); "духна" (изстисквам, доя); "падна" (пърдя); "чукна" (изчерпвам се, свършвам се) ; "джанта" (знаещ)

съществителни: "курси" (стол); "гол" (кръгъл) ; "мутра" (урина), "стрий" (жена); "зъб" (мъжки полов орган) 

И накрая култовото словосъчетание, подшушнато ни от учителя по практически санскрит в СУ - доц.Русева

"ушна кал" (горещо време)

понеделник, 31 октомври 2016 г.

Из пътешествията на Рафаил Данибегашвили (Excerpts from the travels of Rafail Danibegashvili)


На 15 март 1795 г. грузинецът Рафаил Данибегашвали потегля за Индия по заръка на грузинския цар Иракли. Публикуваме откъси от дневниците му, като се спирам на няколко от по-любопитните обичаи, които той описва из странстванията си.

Първият откъс е от посещението му в град Патна, столицата на днешния щат Бихар. Градът е изключително древен и през вековете винаги е бил културно и духовно средище. Ето на какво се натъква Рафаил по време на престоя си там:

неделя, 30 октомври 2016 г.

ПРИТЧА ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО


В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.
Ранга Гуру му казал:

- Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“
И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват.

Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.
Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив ,защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост.

Ранга Гуру:
- Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!

За трудностите и пътя на стрелата


- Учителю - попитал веднъж ученикът – защо има трудности, които ни пречат да постигнем целта, отклоняват ни от избрания път, опитвайки се да ни накарат да признаем слабостта си?

- Това, което ти наричаш трудности – каза учителят – всъщност е част от твоята цел. Спри да се бориш с това. Просто помисли за това, и му обърни внимание, когато избираш пътя си. Представи си, че стреляш с лък. Целта е далеч, а не я виждаш, тъй като на земята е паднала гъста мъгла.

Нима ще се бориш с мъглата? Не, ще чакаш, когато задуха вятър и мъглата се разсее. Сега целта е видима, но вятърът отклонява полета на стрелата ти. Нима ще се бориш с вятъра? Не, просто ще определиш посоката му и ща направиш корекция, като стреляш под малко по-различен ъгъл. Твоят лък е тежък и твърд, нямаш сили да опънеш тетивата. Ще се бориш ли с този лък? Не, ще тренираш мускулите си, и всеки път все по-силно ще опъваш тетивата.

- Но има и хора, които стрелят с лек и гъвкав лък в ясно, тихо време – казал обиден ученикът. – Защо само моят изстрел среща толкова много препятствия по пътя си? Дали Вселената се съпротивлява на движението ми напред?
- Не гледай другите – усмихнал се учителят. - Всеки избира свой лък, своя мишена и свое собствено време за изстрел. За някои целта е да улучи мишената, а за други – възможност да се научи да стреля.

Учителят снишил глас и се навел към ученика:

- И още, аз искам да разкрия една ужасна тайна. Вселената няма нищо общо с това. Тя не се противопоставя и не помага на никого. Мъглата не пада на земята за да попречи на твоя изстрел, вятърът започва да духа не за да отклони стрелата ти, твърдият лък е създаден от майстора не за да покаже твоята слабост. Всичко това съществува само по себе си, независимо от твоето желание. Ти си решил, че в тези условия трябва да поразиш целта. Ето защо или спри да се оплакваш от трудностите и започни да стреляш, или усмири гордостта си и избери своя лесна цел. Цел, по която можеш да стреляш от упор…..

сряда, 15 юни 2016 г.

За правилното изписване и произнасяне на понятия от хинди и санскрит - част II (Correct spelling of Hindi and Sanskrit terms)

Брой 36, 2014

В продължение на материала от миналия брой ще разгледаме още няколко типа често допускани грешки при предаване на понятия от хинди и санскрит на български език.

Придихателни съгласни

Една от основните особености на деванагари, характерна за древните езици, е наличието на придихателни съгласни, което често създава трудности и поражда неточности при предаване на понятия и имена. Придиханието представлява х-образен призвук, леко освобождаване на дъха при произнасянето на съгласен. Всеки съгласен в деванагари ( звучен или беззвучен) им свой придихателен вариант, който се произнася с по-силна струя дихание и се изписва със самостоятелен писмен знак. Така съгласните образуват свои двойки от непридихателни и придихателни : ка и кха, га и гха, ба и бха, па и пха, ча и чха , та и тха са все отделни букви. Прибавянето на „х” в предаването на думите на български език (макар че то не звучи като твърдото българско „х”) е задължително, колкото и да ни се иска да улесним произношението, като го изпуснем от състава на звука. Пренебрегването на тази особеност може да промени семантиката на цялата дума. Например пал на хинди е „миг”, но същата дума изговорена с придихание „пхал” означава „плод”.