В почти всяка книжарница и всяко павилионче за книги в Катманду (бел. прев. - столица на Непал) или Ню Делхи можете да откриете копия на Хитлеровия манифест "Моята борба". Обикновено той седи редом до творби, дело на хора, които общо взето се смятат за големи мислители и водачи - Алберт Айнщайн, Ганди, Аун Сан Су Чи, Ейбрахам Линкълн, Нелсън Мандела, Стив Джобс и - понякога - Хари Потър, пише Дейвид Капрара за "Вайс".
"Моята борба" е забранена за издаване в Германия от ВСВ насам. Миналият месец там изтече 70-годишната давност за авторско право и по рафтовете в книжарниците в страната скоро ще се появят нови издания на книгата. Те обаче ще бъдат придружени с 3500 коментара от историци и специалисти, които целят да "отрекат пропагандата и лъжите на Хитлер".
* Защо в Индия се поздравяват със сключени длани пред тялото?
Когато подаваме ръка за ръкостискане, ние влизаме в контакт с отсрещната страна, с другия индивид. Показваме желанието си да скрепим приятелството си, да опознаем непознатия, да се помирим и съюзим. Но понякога подаваме едната си ръка, докато другата остава скрита зад гърба. А тя може да е свита в юмрук или да държи пистолет. Лидерите на много страни често се ръкостискат с онези, които се готвят да унищожат в рамките на няколко дни. После пак се ръкостискат и пак се нападат. Поздравът в Индия, жестът на сключване на длани пред гърдите и леко покланяне, е натоварен с още повече символика. Един-единствен жест, съдържащ толкова много заряд, смирение, мощ и уважение. С него можеш да почетеш човек, божество, та дори и цяло множество, като влизаш в контакт с отсрещната страна, без да имаш физически допир с нея.
Науката твърди, че има съвсем логически произход на жеста – здрависването е възможно най-лесният и най-разпространеният начин за пренасяне на опасни бактерии. Несъзнателно пипаме какво ли не, дръжки на врати, ключове, лоста в градския транспорт – идеални паразитоносители. Жестът "намасте" определено е идеален начин да поздравиш без да се превръщаш в предавател и приемник на зарази.
