За украсяването на Тадж махал пристигнали от Багдад 540 къса халцедон, от Тибет – 670 къса тюркоаз, от Русия – 614 къса малахит, от Декан – 559 къса оникс, от централна Индия – 625 диаманта. Само за надгробната плоча на Мумтаз-и-Михал, съпругата на Шах Джахан, са използвани 10 000 перли, а за орнаментите – 111 304 камъка от 36 различни вида, които Шах Джахан е получил от навабите, раджите и другите велможи на Индия.
Създателят на Тадж махал е останал анонимен, кандидатите обаче са няколко – французинът Августин Бордо, италианецът Джеронимо Веронео, мистериозният майстор Устад Иса и главният архитект на моголите Устад Лахори.
Толкова векове са минали, а орнамените продължават да красят мраморните стени на паметника. Вярно е, че по времето на английското владичество на няколко пъти се е обсъждала идеята за демонтиране на гробницата и разпродаване на строителния материал с оглед използването му за нещо по-полезно, но за щастие проектите си останали неосъществени.
Днес мавзолеят е застрашен не от друго, а от безхаберието на управниците в Индия, сред които се прокрадват напълно естествени за болестотворния мозък на националиста идеи (такава именно са мозъците на управляващата партия от БДжП), че той не заслужава да получава държавни субсидии за поддръжката му, тъй като е символ на мюсюлманското владичество.
През 2017г. официалната туристическа брошура на щата Уттар прадеш, където се намира Тадж махал, не вписа архитектурния шедьовър сред известните забележителности на района, с което предизвика вълни от недоволство.
