неделя, 28 март 2010 г.

After the cam broke down....



We could only make short videos...Why does it happen so that all the remarkable and interesting scenes and moments appear just when your camera gets broken?

Пещерната земя ( Pachmarhi - Land of Caves)

© Снимки: Еленикиндия, 2010    

Щатът Мадхя Прадеш се гордее и със своя архитектурен рай Пачмархи ­- живописен планински курорт сред възвишенията на планината Сатпура, разположен на около 200 км от Бхопал. Приятен климат, горички от саморасъл бамбук, горски поляни и гъсти вековни гори предлагат приятни разходки. Долината, прорязана от дълбоки проломи между изваяни от води и ветрове в красиви форми скали от червен пясъчник, придава допълнителен чар на пейзажа. Районът на Пачмархи предоставя редки възможности за наблюдаване на хищници и птици в естествената им среда. И тук скалите на възвишенията Махадев са изключително богати на рисунки предимно от периода между 500 г. и 1000 г., но има и датиращи отпреди над 10 000 години шедьоври.




Уроци по санскрит в център Ананда


От времето на граматика Панини (4-ти век пр.Хр.) санскрит е познат като „съвършен“ ; „завършен“ ( от представката сам - цялостен и причастието крита - „извършен“, „направен“) заради своето изящество и изтънченост. Лингвистичната структура и организираност на езика впечатляват дотолкова науката, че откриването му от западния свят поставя началото на развитието на съвременната фонетика. Санскрит е едновременно предизвикателство и приятно занимание, което обогатява ума и логическите способности. Въпреки своята комплексност той един от най-красивите и усвоими езици що се отнася до подредбата и логическата му последователност. Обликът на буквите, тяхното съчетаване, съотносимостта на лингвистичните с културните особености, превръща изучаването на санскрит в изучаване на същността на древноиндийската традиция.


      Едномесечният модул по санскрит в център Ананда е насочен предимно към йога-преподаватели и ученици или хора с интерес към древните традиции на Индия. Както различните йога асани правят тялото по-гъвкаво и подвижно, така и чрез мантра ние контролираме ума и го правим по-гъвкав и здрав. Основната цел на модула е именно навлизане в същността на звука, речта и мантра, а това може да стане само чрез опознаване на фонетичните особености на азбуката деванагари и езиковите правила в  санскрит. Изучаването на санскрит само по себе си е духовна практика.




     Едномесечният модул в Ананда включва:



-        -  Изучаване на азбуката деванагари - правилното изписване на графемите; правилно артикулиране на звуците; особености на вокалната система (назали, дължина); особености на консонантната система „гирлянда от срички” (придихателни, лигатури)

-        -  Разяснения върху мистичната природа и символика на гласните и съгласните.

-         - Основи на мантра садхана – нива на речта, фактори, видове, встъпване в мантра пуруша и бийджа мантри

-         - Често допускани грешки в произношението на различни думи като Махабхарата, Сарасвати, Парвати, аджна, свадхищхана, тулси и т.н

-         - Лични местоименя и първи глаголен клас – „Аз съм”; „Ти си”




за повече информация: nickolay.yankov@gmail.com

или страницата на център Анада




Древният санскрит може да стане език за общуване в цяла Индия



Правителството на Индия планира да разшири употребата на санскрит – един от най-древните езици на света, определяйки му статут на класически език.

Санскрит, наричан “език на боговете”, откри на света “мъдростта на мъдрите” в най-старите индийски книги – Ведите и Упанишади, смятани за свещени.
Според експерти новият статут на езика на древна Индия ще спомогне за изучаването му в училищата и университетите, а в перспектива е възможно санскрит да стане език за междунационално общуване в многоезична Индия заедно с английския и хинди, смятат експерти.
Санскрит, който споделя участта на латинския и старогръцкия, се изучава днес от тесни групи специалисти, посветили живота си на изучаването на класическото наследство на древна Индия. В южната част на страната обаче има радио, което предава на санскрит.


http://www.infotourism.bg/news.php?newsid=2064&name=Drevniiat+sanskrit+mozhe+da+stane+ezik+za+obshtuvane+v+ciala+Indiia

петък, 26 март 2010 г.

Zoobie doobie

четвъртък, 18 март 2010 г.

Футбол йога ( Football yoga)



Най-старото свидетелство за този необикновен спорт намираме в епоса Махабхарата, който повествовава за футболната вражда между агитките на Каурава и Пандава.
 

В стари времена той се играел ментално - топката била движена и насочвана със силата на мисълта (МАНАС), ала с упадъка на човешките нрави западнали и свръхспособностите (СИДДХИ). Днес макар и деградирала, играта продължава да е средство за решаване на спорове и ежби между старите духовни школи. Духовните противници загряват преди мача с упражнения по задвижване на чакрите, след което опушват със сандалови и жасминови благовония "зеления тепих", изливат мляко и мед върху топката - символ на безмерната, единосвързана и единомислеща вселена (ВИШВА) - и прошепват няколко мантри над обувките си, за да им вдъхнат усет към гола.

Сетне противниците се втурват един срещу друг, раздавайки тупалки наслуки с помощта на характерните за всеки аскет тояга и канче. Първият от петте велики обета, НЕ-НАСИЛИЕТО, се нарушава още в началото на играта. Играчите си разменят обидни реплики, най-вече по адрес на съпругите и майките на тачените от тях божества. Някои не могат да понесат горчилката и прибягват до ритуално убийство чрез гладуване (САЛЛЕКХАНА). Обидите прерастват в мелета от магически заклинания, а върху игрището се излива рой огнени стрели и дъжд от змии и гущери.







------
I have never doubted that football and yoga have ancient roots. Probably in ancient times the ball would be directed by the power of mind (MANAS) but along with the decline of values and human character decayed the supernatural abilities (SIDDHI). Today despite being degraded, the game is still an important means among the ascetics of solving quarrels and strifes between the old spiritual schools.
The spiritual opponents warm up (TAPAS) before the game with exercises for twirling the chakras. After that they smudge teh green field with the aroma of sandal and jasmine tree, pour milk above the sacred ball, symbol of the omnipotent and omniscient universe (VISHVA) and whisper a few mantras upon their boots, so that they get motivated for victory.

The opponents rush against each other, giving random blows with the typical for every ascetic staff and mug. The first from the five sacred vows, NON-VIOLENCE, is broken at the beginning of the game. Some players throw each other offences concerning the wives and mothers of the Gods, they are devoted to. Some cannot stand the pain and resort to ritual suicide by starving (SALLEKHANA). The insults lead to a mixed-up fight with magical formulas, which results into the evocation of a torrent of flying fiery arrows and blazing snakes and lizards that flood the stadium.

It is a spectacular event that will give you a bristling feeling.

This article doesn't intend to offend nobody's religion and personal beliefs

сряда, 10 март 2010 г.

Марвари - коне със синя кръв ( Marwari - horses with royal blood)


     © текст: Elenikindia
          снимки: интернет

В Индия има една уникална порода коне, за която малко хора знаят. Нарича се „марвари“ по името на района, където се е развъждала, а именно – в сърцето на раджастанската пустиня. Не малко фолклорни песни възпяват изящната стойка, храбростта и лоялността на марварските коне. Произходът им не е съвсем ясен, но се предполага, че са се появили в резултат на кръстоска между арабска и туркменска порода. Резултатът бил впечатляващ - средновисок кон с изключително здрави копита, издръжлив на пустинни условия и дълги лишения. Неговата най-голяма особеност са ушите. Те са извити навътре и се събират в крайщата, така че почти образуват дъга. Това позволява на коня да извръща ушите си на 180 градуса.

понеделник, 8 март 2010 г.

ГМ Геноцид в Индия (GMO genocide)


   
    Децата не могат да бъдат утешени. Безмълвни от шока, те му отвръщат със сълзи. Сгушват се в майка си, докато приятели и съседи подготвят тялото на баща им за кремация в пламъците, горящи върху напуканата безплодна земя близо до дома им. Пламъците обгръщат тялото, a Ганджанан на 12 и Калпана на 14 се изправят пред тежкото си бъдеще. Шанкара Мандаукар се е надявал, че синът и дъщеря му ще имат по-добър живот по време на икономическия бум в Индия, но сега те ще са принудени да робуват за по няколко жълти стотинки дневно. Безимотни и бездомни, те ще са най-бедните от най-бедните.

     Шанкара, уважаван фермер, любящ съпруг и баща се самоуби. Преди по-малко от 24 часа, когато загуби земята си заради дългове, той изпи чаша инсектицид. Неспособен да плати еквивалента на двугодишните си приходи, той изпаднал в тежко отчаяние. Не виждал друг изход. Все още имаше следи в праха, където се е гърчил в предсмъртната си агония. Другите селяни гледали отстрани, знаейки че всеки опит да го спасят ще е излишен. Можели само да наблюдават как тялото му се свива, докато той крещи и повръща. Викайки от болка, той изпълзял до една пейка пред скромния си дом, намиращ се на сто мили от Нагпур в Централна Индия. След час спрял да издава какъвто и да било звук. А после спрял и да диша. В неделя в пет следобед животът на Шанкара Мандукаукар свършил.

     Съседите се бяха събрали за молитва пред семейната къща. Нирмала Мандаукар на 50 г. разказа как се втурнала обратно от полето, за да види съпруга си мъртъв. “Той беше любящ и загрижен човек” каза тя, докато плачеше тихо, “но просто не можа да го понесе. Страданието бе прекалено тежко. Загубихме всичко”.
Реколтата на Шанкара пропадна – два пъти. Разбира се, гладът и нищетата са част от древната история на Индия. Но смъртта на един уважаван фермер се обяснява по друг, доста по-модерен и зловещ начин: генетично модифицирани култури.

    На Шанкара, както и на милиони други индийски фермери, му е било обещано, че ще пожъне нечувана реколта и печалба, стига да премине от традиционни към ГМ семена. Подлъган с обещани бъдещи богатства, той взима заем за да купи ГМ семена. Но когато реколтата се проваля, е въвлечен в спираловидни дългове – без доходи.

     И така Шанкара става един от 125 000 земеделци, които се самоубиват в резултат на безскрупулната употреба на Индия като тестов район за генно модифицираните култури.

     Кризата, наречена от активистите “ГМ геноцид” скоро бе посочена от принц Чарлз. Той каза, че ГМО се превръщат в “глобален морален проблем” – и че е дошло времето да се прекрати безспирното им нашествие.

     Във видео конференция със столицата на Индия – Делхи, той разгневи биотехнологичните лидери и някои политици като заклейми “отвращаващия брой самоубийства на дребни фермери в Индия, който идва от …. провала на много от ГМ културите.”

     Срещу принца се изправиха мощни ГМ лобисти и водещи парламентаристи, твърдящи че генетично модифицираните култури са преобразили индийското земеделие, предоставяйки безпрецедентно високи добиви. Те твърдят, че и останалата част от света трябва да приеме настъпването на “бъдещето” и да следва същия път.

     Кой казва истината? За да разбера, отидох в “самоубийствения кръг” в щата Махаращра. Това, което последва, бе дълбоко покъртително и има изключително важни последствия за страните, включително и Великобритания, в които се води дебат относно това дали да се допусне навлизането на семена, манипулирани от заобикалящи природните закони учени.

     Според официалните данни на Индийското министерство на земеделието наистина има дълбока хуманитарна криза. Повече от 1000 фермери се самоубиват всеки месец. Обикновените селски хора сега са подложени на бавна смърт. Повечето пият инсектициди, скъпата субстанция, която са им казали, че няма да им се налага да ползват, ако приемат да садят скъпите ГМ семена. Изглежда много от тях са задлъжнели към местни лихвари – фермерите са взели заеми, които не могат да върнат. Про-ГМО експертите казват, че истинската причина се крие в селската бедност, алкохолизма, сушата и “фермерския стрес”. Но по време на четиридневния ми престой в епицентъра на бедствието аз открих, че това не е цялата история.

     В едно малко село, което посетих, се бяха самоубили 18 фермери, заради неспособността си да изплатят ГМ дългове. Имаше и случаи, в които съпругите поемаха фермите от починалите им съпрузи – само за да се самоубият и те самите.

    Лата Рамеш на 38 г. се отравя с инсектицид, след като реколтата й пропада – две години след като съпругът й изчезва, когато се оплита в ГМ дългове. Тя оставя десетгодишното си дете – Рашан – на близките си. “Той плаче, когато мисли за майка си”, казва лелята на починалата жена, седейки в сянката близо до полето.

     Село след село, семействата разказваха как са били обвързани с дългове, след като са били склонили да купят ГМ вместо традиционните семена памук. Цената е внушителна: 10 британски лири за 100 грама ГМ семена, в сравнение с по малко от 10 лири за 1000 пъти повече традиционни. Но продавачите на ГМ и правителствата обещали на земеделците, че това са “магически семена”, даващи по-високи реколти, по които не виреят паразити и насекоми. А в борбата да се промотират ГМ семена, традиционните видове били премахнати от няколко правителствени резерва.

    Властите имали интерес да промотират тази нова биотехнология. В опитите си да избяга от отчайващата бедност след Независимостта, индийското правителство се съгласява да позволи на новите биотехнологични гиганти като американския пазарен лидер Монсанто да продават произведените от тях семена.

     През 80-те и 90-те Международният валутен фонд отпуска заеми на Индия в знак на благодарност за това, че тя допуска западни компании. Индия е втората по брой на населението страна в света – повече от един милиард души. Тези заеми спомагат за началото на една икономическа революция. Но въпреки че в градове като Мумбай и Делхи има икономически бум, животът на земеделците значително се влошава и се връща обратно в тъмните векове. Земите, върху които се засяват ГМ семена са се удвоили за две години – до повече от 17 млн. акра. Но много земеделци е трябвало да платят жестока цена. Не само, че не са “магически семена”, ами и “устойчивите на вредители породи” се оказват опустошавани от паразити.

     Никой не предупреждава земеделците, че тези семена ще изискват два пъти повече вода. А това се оказва границата между живота и смъртта. Поради спада на дъждовете от последните две години много от ГМ културите просто изсъхват и умират, оставяйки фермерите заробени в дългове без възможност да ги изплатят.
Земеделците вземат заеми от традиционни лихвари на невъобразимо висока цена. Стотици хиляди малки фермери са пред риск да загубят земята си заради това, че скъпите семена се провалят. А тези, които продължават да се борят, са изправени пред нова криза. В миналото, когато реколтата е била лоша, фермерите все пак са успявали да запазят семената и да засадят пак през следващата година. Но не можеш да направиш това при ГМО. Защото ГМ семената съдържат така наречената “технология терминатор”, което означава, че те са модифицирани по такъв начин, че да дават ялови семена. Като резултат фермерите трябва да купуват нови и нови семена всяка година на същите страшно високи цени. За някои това наисина се оказва границата между живота и смъртта.

     Например, случаят на Суреш Бхаласа, друг фермер, който беше кремиран тази седмица и остави жена и две деца.

    Нощта се спуска след церемонията, а съседите се събират отвън, докато свещените крави се прибират от полето. Семейството му не се съмнява, че проблемите им започват от момента, в който са били посъветвани да купят BT Cotton, генно модифицирано растение, създадено от Монсанто.

    “Сега сме разорени”, казва 38 годишната съпруга на починалия. “Купихме 100 грама BT Cotton. Реколтата ни пропадна два пъти. Съпругът ми се депресира. Той отиде на полето, легна в памука и погълна инсектицида.” Селяните го натоварили на рикшата и се отправили към болницата по черния път. “Той викаше, че е пил инсектицид и че съжалява”, каза тя, докато семейството й и съседите се тълпяха около дома й, за да покажат почитта си. “Когато стигнаха до болницата, той вече беше мъртъв”.

     На въпроса дали мъртвецът е бил “пияница” и дали е страдал от други “социални проблеми”, както твърдят про-ГМО експертите, кротките, достойни хора избухнаха гневно. “Не! Не!”, възкликна един от братята на починалия човек. “Суреш беше добър човек. Той си пращаше децата на училище и си плащаше данъците.”
“Той бе удушен от тези магически семена. Те ни продават семената, твърдейки, че няма да ни трябват скъпи пестициди, но това не е така. Трябва да купуваме същите семена от същата фирма всяка година. Това ни убива. Моля ви кажете на света какво се случва тук.”

     Монсанто признава, че повишаването на дълга е “фактор в тази трагедия”. Но посочват, че производството на памук е скочило двойно през последните седем години. Говорител на компанията добави, че има други причини за тази скорошна криза, като например “закъснял дъжд” или суша, както и че самоубийствата винаги са били част от селския живот в Индия. Те също показват и проучванията, според които индийските фермери искат ГМ семена. Не е учудващо, предвид агресивната маркетингова стратегия на компанията.

     По време на разследванията ми в Махарастра попаднах на трима “независими” изследователи, търсещи в селата информацията за самоубийствата. Те настояваха, че ГМ семената са само с петдесет процента по-скъпи, но по-късно признаха, че разликата е 1000%.

     (А след това говорителят на Монсанто твърди, че цената на техните семена е само “двойно по-висока” от цената на официалните не-ГМО семена, но призна че разликата може да бъде по-голяма, ако са продавани по-евтини традиционни семена от “безскрупулни” търговци, които често продават “фалшиви” ГМ семена, предразположени към заболяване.)

     Поради слуховете, че правителството може да компенсира за починалите хора, много земеделци казаха, че са отчаяни и се нуждаят от всякаква форма на помощ. “Просто искаме да се отървем от проблема си” казва един. “Искаме само помощ, за да не умираме повече така”.

     Принц Чарлз е ужасен от окаяното положение на фермерите и техните самоубийства, затова създаде благотворителна фондация (Bhumi Vardaan Foundation), за да помогне на засегнатите да промотират органични индийски сортове, а не генномодифицирани.

       Индийските фермери вече започват да се борят. Организират масови демонстрации, протести против разпространителите на семена, а правителството на един от щатите даде Монсанто под съд, заради непоносимите цени на ГМ семената.

      Но това се случи твърде късно за Шанкара Мандаукер, който дължеше 80,000 рупии (около 1000 английски лири), когато отне живота си. “Казах му, че ще оцелеем” казва вдовицата му, докато мракът се спуска, а децата й все още стоят край нея. “Казах му, че ще намерим начин. Той каза, че е по-добре да умре.”

      Но дългът не умира със съпруга й: ако не намери начин да го върне, тя няма да има как да праща децата си на училище. Те ще загубят земята си и ще се присъединят към хилядите, които се тълпят да просят край пътищата на тази гигантска и хаотична страна.

     Жестоко е, че децата страдат най-много от този “ГМ Геноцид” – самото поколение, което уж щеше да се бъде освободено от бедността и мизерията чрез “магическите семена”. Тук, в самоубийствения кръг в Индия, цената на генетично модифицираното бъдеще е смъртоносно висока.

Препратка от http://nookofselene.wordpress.com/2010/03/01/gm-genocide-india/

четвъртък, 4 март 2010 г.

Любимият ден на Шива ( The favourite day of Shiva)



Филмче от Шиваратри малко преди да ме оберат. Е, какво да се прави? Нали на всеки празник е редно да има раздаване - къде доброволно, къде не!


В зората на света Богове и Демони се събрали, за да разбъркат всеобхватния океан, ала от него избила отрова. Тя била толкова токсична, че заплашвала да унищожи целия Всемир. Единственото спасение било някой да погълне отровата, затова Боговете отишли при Шива и го помолили той да се нагърби с тази тежка задача. Шива се съгласил и изпил отровата, от което гърлото му посиняло. За да облекчи ефекта на отровата, Луната увила змия около врата на Шива и оттогава Той е изобразяван със синьо гърло и змия около шията.

Твърди се, че веднъж съпругата на Шива, Парвати, го попитала кой му е любимия ден, а Шива отвърнал, че това била 13-та нощ от новолунието на месец магха или 12-13 февруари по нашия календар.

Ние точно в този ден случихме да бъдем на най-святото място в цяла Централна Индия, посветено на Шива - скалите и пещерите на планинското селище Пачмархи. Във въздуха витаеше особено напрежение - религиозна еуфория смесена с мириса на сандалови пръчки. Хора от всички краища се стичаха с тризъбци в ръце, за да дарят листа от бел и светен ориз на изображенията на Шива и да окъпят с вода, мляко и мед приличните на фалоси образувания в пещерите Джата Шанкар.

Гледката беше неописуема, но ден преди поклонението апаратът ни сдаде багажа и ние трябваше да се задоволим само с видеото от празничната автогара.

Баркул и птиците (Barkul and the birds)


© Снимки: Еленикиндия, 2010

Това беше един от най-скапаните автобуси, в който някога сме се возили. Излязохме с пет пласта прах и мръсотия по себе си, все едно със седмици сме се скитали през пустинята. А най-интересното е, че в него се научихме да левитираме. Като друсне, отскачаш на две педи от седалката, а доде падаш се оглеждаш къде ли точно ще се приземят раниците ти.




В Ориса местните жени имат много характерен вид - омъжените задължително носят по две стърчащи обеци на носа и често ръцете им са нашарени с татуировки, разкриващи семейното им положение.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...