четвъртък, 4 март 2010 г.

Баркул и птиците (Barkul and the birds)


© Снимки: Еленикиндия, 2010

Това беше един от най-скапаните автобуси, в който някога сме се возили. Излязохме с пет пласта прах и мръсотия по себе си, все едно със седмици сме се скитали през пустинята. А най-интересното е, че в него се научихме да левитираме. Като друсне, отскачаш на две педи от седалката, а доде падаш се оглеждаш къде ли точно ще се приземят раниците ти.




В Ориса местните жени имат много характерен вид - омъжените задължително носят по две стърчащи обеци на носа и често ръцете им са нашарени с татуировки, разкриващи семейното им положение.





В Баркул няма кой знае какво да се види - една уличка, няколко дюкянчета и страноприемници и много прииждащи за по няколко часа индийски туристи, които идваха не толкова да се насладят на най-голямата соленоводна лагуна в Индия,временен дом за хиляди прелетни птици от Централна Азия, колкото да посетят местния храм. За индиеца храмовият туризъм е на първо място и чак след него се нареждат природните забележителности.


Продавачът ни предложи от онези тъмни изкусителни сладка най-вдясно. Попитахме го как се казват, че да разнесем славата им в родината, а той отговори: "Казват се индийски топки".




Запознахме се с много начетени индийци от Бенгал, благодарение на чиято щедрост имахме шанса да си наемем лодка и да видим резервата. Трудно щяха да ни се откъснат от сърцето 600 рупии за двучасова разходка с лодка. Резерватът не бе особено атрактивен по това време, пък и имаше граница от стърчащи колове, които не позволяваха да влезем навътре. Преди време туристите се движели свободно с лодки и безпокоели гнездящите птици, което довело до тези мерки. В ущърб на туризма, но в полза на птиците.








Вечерта токът спря и аз трябваше да пасий-хилендарствам на меката жълта светлина на свещ. Не подозирах, че ни очаква тежка нощ. Не, не бяха нито комарите, нито твърдите като камик легла, а запознанството ни с едни истински факири на Вани Йога - йога на гласните струни. В 3 нощес избухна вулкан от човешка реч и тропане и всичката тази олелия беше заради съвсем обикновен храм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар