На 165 км от Мумбай по крайбрежната ивица на Махаращра, наречена Конкан, попадаме на чудни плажове и приятно, обагрено в зелено курортно селище Муруд. Малко навътре в Арабско море пък едно каменно чудовище сякаш подава глава и изплува от морските глъбини – крепостта Джанджийра. Има две тълкувания за името на крепостта – едното предполага, че идва от арабското джазиийра, което означава “остров”, а другото го разглежда като словосъчетание от думите “джал” ( вода) и “джийра” (крепост).
Крепостта първоначално е била дървена структура, построена от потомци на племето бхили, едно от най-многобройните в Индия( колкото населението на България). Тези родственици на бхилите, известни като Коли или Мудираджу - крале на перлите, били изкусни риболовци и воини, които дълго време отблъсквали атаките на мюсюлманските нашественици.
Областта е наричана Хабшан, земя на Хабшите, тъй като след редица неуспешни опити абисинците (етиопци, заселели се в Индия, наричани хабиши) успяват да превземат крепостта с много хитроумен ход. Престорили се на търговци и помолили да им бъдат отворени вратите, тъй като екипажът им се нуждаел от почивка. Вечерта извадили завидно количество алкохол и напили пазачите. Абисинските войници, които дотогава се спотайвали в уж пълните със стока варели и контейнери, изскочили и с лекота обезоръжали напитите воини и станали новите владетели на крепостта. Те съборили дървеното укрепление и на негово място изградили масивна крепост от камък с кладенец с питейна вода и множество кули.
Нито португлаци, нито британци или маратските армии на Шиваджи успели да превземат крепостта. Чак сега тя започва да отсъпва пред водната армия на Арабско море.
©Снимки: ЕлеНикИндия и Бай Стефо, 2010
>
Няма коментари:
Публикуване на коментар