сряда, 29 август 2012 г.

Още за езика хинди

     
© текст: гл.ас. Ваня Ганчева

          Казват, че мисленето на един народ се отразява в езика му. Дълбочината на индийската мисъл наистина намира отражение в изключително стройната и гъвкава структура на хинди. Като имаме предвид богатството на фонемния състав, редуването на дълги и кратки гласни, полумузикалното словно и фразово ударение и интонационния контур на различните видове изречения, можем да си обясним несъмнено приятното слухово впечатление, което речта на хинди оставя у слушащия. Неслучайно чужденците оприличават тази реч с чуруликане. И пак неслучайно толкова много българи са очаровани още при първия си контакт с този феноменално богат на изразни средства език.

        Названието Индия произлиза от древноперсийското Синдху - историческото название на река Инд. Официално се използва и названието Бхарат, което идва от санскритското наименование на древноиндийската владетелска династия Бхарата, чиято история е описана в епоса Махабхарата. Третото използвано название - Хиндустан, се разпространява по времето на империята на моголите, но днес не се ползва с официален статут.

        В Конституцията на Р. Индия като основни за страната са признати следните 22 езика: асами, бенгали, бодо, гуджарати, догри, канара, кашмири, конкани, манипури, малаялам, маратхи, мейтхили, непали, ория, панджаби, санскрит, сантхали, синдхи, тамили, телугу, урду и хинди. Използваните от тях писмености са деванагари, бенгалска, грантха, арабска (за езика урду) и латиница. Хинди (с писмеността деванагари) е провъзгласен за официален език на страната. 

        В съвременния свят езикът хинди става все по-популярен и разпространен. Говори се от над 480 000 000 души в Индия и други страни по света. Днес общности, говорещи хинди,
има в Бангладеш, Белиз, Ботсвана, Великобритания, Германия, Гвиана, Дубай, Замбия, Йемен, Кения, Непал, Нова Зеландия, Обединените арабски емирства, САЩ, Сингапур, Уганда, Филипините, Фиджи и Южна Африка. Според британски филолози в близко бъдеще хинди, наред с китайски и арабски, ще отнеме от английския език монопола в международното общуване. Любопитно е, че дори произведения на редица български автори са преведени на хинди - Христо Ботев, Иван Вазов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Емилиян Станев, Георги Джагаров, Станислав Стратиев, Георги Константинов, Калина Ковачева и др. 
     
          Езикът хинди принадлежи към индоиранския клон на индоевропейското езиково семейство. Той е продукт на продължително историческо развитие от времето на древността насам. Историята на съвременния хинди може да се раздели на три периода: ранен (до ХV в.), среден (ХV - ХVIII в.) и нов (след ХVIII в.). 

        Съвременните области на разпространение на основните диалекти на хинди приблизително съвпадат с древната област Мадхядешя - "Средна страна", където въз основа на един от диалектите на древноиндийския ведийски език бил изработен класическият литературен език на древна и средновековна Индия - санскрит. В тази област са се развили и предшествениците на хинди - средноиндийските езици: пракрит, шаурасени и щаурасени апабхаранша - на запад, и пракрит ардхамагадхи и ардхамагадхи апабхаранша - на изток. От гледна точка на фонетиката и на граматическия строй диалектите, които днес се отнасят към хинди, се разделят на западни и източни. Границата между тях преминава на изток от гр. Канпур в Утар Прадеш. 
     
        Местните диалекти на западната част на щата Утар Прадеш и на централните части на щата Мадхя Прадеш се обединяват под общото наименование "западен хинди". Основните диалекти, които влизат в тази група, са: бангару, наричан още джату или хариана - това е смесен диалект, който има сходни черти с панджаби и раджастхани; кхари боли, който също има някои общи черти с панджаби; брадж (брадж бхакха или брадж бхаша); канауджи, който е много близък до брадж, като тези два диалекта отразяват най-характерните черти на "западния хинди" и бундели. 
   
       Диалектите на т.нар. източен хинди (пурби) от лингвистична гледна точка образуват постепенен преход към източната подгрупа на индоарийската езикова група, която включва езиците бенгали, ория, асами, и групата диалекти, известни с общото название "бихари" или "бихари хинди". В исторически план областта на "източния хинди" винаги е била тясно свързана с тази на "западния хинди" и развитието на литературите на най-важните западни и източни диалекти е представлявало единен процес. Днес не се открива ясна тенденция на развитие на особен литературен език на основата на пурби (източен хинди), което на практика дава основание диалектите на източния и западния хинди да се разглеждат като форми на един език, независимо от това, че по чисто лингвистичен признак те се различават доста повече помежду си, отколкото например кхари боли и признатия за самостоятелен език панджаби.     Към хинди се отнасят също така и групата диалекти "пахари" (планински), разпространени в предпланинската област на Хималаите. Лингвистически те са свързани с раджастхани. Източен представител на тази група е обособилият се непали. Той е залегнал в основата на езика на едноименната нация в днешно време и е държавен език на Кралство Непал.     Съвременният език хинди е възникнал върху основата на най-разпространения от западните диалекти - кхари боли (от този диалект произлизат хиндустани и литературният урду). Като цяло т. нар. хиндиезичен ареал обхваща щатите Утар Прадеш, Хариана, Мадхя Прадеш, Раджастхан, Бихар, Химачал Прадеш и Делхи. 

        Днес за разговорния стил на хинди често се използва названието хиндустани или дори базари хиндустани. Изпълнен със заемки от персийски, арабски и английски език, той представлява специфична, силно опростена форма на езика. Най-известният индийски езиковед от втората половина на ХХ в. Сунити Кумар Чатерджи казва: "Граматиката на този език може да се побере на пощенска картичка". 

       За хинди, както и за санскрит и маратхи се използва писмеността деванагари. Тя произлиза от писмеността нагари, засвидетелствана най-рано през 633 г. от н.е., и още по-назад във времето - към писмеността брахми. Първите известни паметници на брахми са надписите на император Ашока, които датират от III в. пр.н.е. Смята се, че писмеността брахми е свъзана с арамейската, възникнала въз основа на постиженията на финикийската писменост. Появата й се отнася към VI в. пр.н.е. Епиграфски паметници свидетелстват, че първоначалната посока на писане е била от дясно на ляво. При надписите на Ашока се наблюдава смяна на посоката - от ляво на дясно. Днес посоката на писане на деванагари е както в българския език - от ляво на дясно. 

       Писмеността деванагари е буквена. При нея не се различава ръкописно и печатно писмо. Съвкупността на всички букви, използвани в писмеността деванагари, разположени в определена последователност, съставлява нейната азбука. Тя съдържа букви, обозначаващи гласни и съгласни звукове. Всяка буква от азбуката има свое название, което се образува при съчетаване на звука (гласен или съгласен) с думата kar - буква например - аkаr - буквата "а".     Разположението на буквите в азбуката се определя от мястото на образуване на звуковете, които те означават. Първи са 11 букви, обозначаващи гласните, следвани от 25 знака, разпределени в пет реда, наречени варги, в които са групирани съгласните звукове отново според мястото на артикулацията им: задноезични, средноезични, предноезични - представени от ретрофлексни, дентални и лабиални. Традиционно всяка група букви, т.е. всяка варга има свое название и то се определя от първата буква в реда. Например kа-varga, chа-varga и т.н. След петте варги следват букви, които обозначават четири полугласни или плавни звукове и три сибиланта. Азбуката завършва с буква, обозначаваща фарингеалния аспират "h".     Така азбуката деванагари съдържа 44 самостоятелни букви. 

        Следват пет реда (варги) на съгласните, като всяка варга носи името на първата буква.     Гласните в хинди се делят на кратки и дълги, като за всяка от тях съществува отделен писмен знак.     Съществуват и дифтонги - "ай" и "ао". Характерно за вокалите в хинди е наличието на признака назализираност, която се означава със знака чандрабинду, (дъгичка и точка над нея), поставен над графемата за гласен звук.     Съгласните звукове в хинди са 38. Една от основните разлики между българската и хинди консонантна система се състои в наличието на придихателни и ретрофлексни (церебрални) консонанти в хинди. За тях е характерен също признакът назализираност. Същестуват още 5 фонетични заемки от арабски и от персийски произход. За означаването им се ползват същински писмени знаци от деванагари с точка под тях. Освен посочените в азбуката са включени и букви за обозначаване на ретрофлексните (церебрални) консонанти - ra и rha 

        За азбуката на хинди е характерна своеобразна сричковост - знакът на всеки съгласен звук съдържа в себе си кратък гласен "а". Това значи, че ако изпишем буквата "к" и до нея буквата "м", ще прочетем "кама", а не "км". Възниква въпросът за това, как бихме произнесли "км"? За обозначаване на съгласни, неразделени от кратък гласен "а", се използват съставни букви (писмени знаци), които представляват съчетание от елементи на две или три графеми на съгласни звукове. Тези писмени знаци се наричат лигатури от латинското ligare - свързвам.     Всички букви в хинди имат общи елементи - вертикална и хоризонтална чертичка, като хоризонталната чертичка над някои от буквите е прекъсната, а при други вертикалната чертичка не е по цялата височина на буквата. Характерна част на буквата е тази, която се получава след отделянето на хоризонталната и вертикалната чертичка, и точно тя влиза в състава на лигатурата. Лигатурите биват вертикални и хоризонтални. При вертикалните лигатури буквата, обозначаваща първия звук от консонантното съчетание, се изписва в цял вид, а под нея се долепя характерната част на буквата, обозначаваща следващия съгласен звук от съчетанието. В хоризонталните лигатури на първо място се изписва характерната част на буквата, обозначаваща съгласния звук, от който краткото "а" трябва да отпадне. Към нея, изцяло изписана, се присъединява буквата, обозначаваща втория съгласен звук. Ако лигатурата е тройна, се изписват характерните части на първата и втората буква, а третата се изписва изцяло. Премахването на наличния в буквата кратък вокал "а" се постига и ако под знака на консонанта, след който не бива да се произнася, се постави малка диагонална чертичка, наречена вирам или халант. 

      Съществуват още няколко самостоятелни писмени знака, които имат различни функции. Споменатият по-горе знак - чандрабинду - е надреден знак, с който се обозначава назализираност на гласен звук. Нарича се още анунасика. Анусвара или бинду е също надреден знак, с помощта на който се обозначава назализиран съгласен звук от петте варги и назализиран гласен звук, който има елемент, изписан над хоризонталната черта. Висарга е друг такъв самостоятелен писмен знак, който визуално съвпада с нашето двоеточие. Той обозначава придихание на гласен звук в някои санскритски думи и префикси.

         В стария хинди има един-единствен препинателен знак - това е вертикална чертичка ( | ), с която се отбелязва краят на изречението. Този знак се използва и днес, но под влияние на английския език в хинди вече се употребяват почти всички препинателни знаци, съществуващи в европейските езици. Избягва се единствено употребата на двоеточие именно заради съвпадането му с висарга и възможността от объркване. 

       Що се отнася до цифрите, на хинди съществуват самостоятелни знаци, но днес индийците все по-често прибягват до употреба и на арабските цифри. 

     От морфологична гледна точка хинди е аналитичен език. Обичайният словоред в изречението е подлог, допълнение, сказуемо. 

     В езика хинди съществува мъжки и женски род (в санскрит например е съществувал и среден род). Може да се каже, че в езика съществуват показатели за род на съществителните имена, но в повечето случаи тези показатели са многозначни и при изучаването му се налага родът да се наизусти. Категорията число е представена с единствено и множествено. 
       От седемчленното именно склонение (именителен, винителен, творителен, дателен, отделителен, родителен, местен падеж), което е било характерно за санскрит и ранните пракрити, в хинди има само два падежа - пряк и общокосвен, като характерът на отношенията между частите на изречението се конкретизира с помощта на следлози - служебни думи, поставяни след думата, която управляват, за разлика от предлозите в българския език, които стоят пред думата, която управляват. 
       Темпоралната система в хинди не е много по-различна от тази в българския език. Има повече от едно наклонение и й липсва преизказване. Най-общо казано, в нея преобладават аналитично образуваните глаголни форми, а синтетичните са само четири - две в изявително наклонение (за минало свършено и за бъдеще просто време), една в наклонението за възможност и формите за повелително наклонение, което значи, че основните спомагателни глаголи (съм - honā, и правя - karnā) играят особено голяма роля в глаголната система на езика.     Голяма част от глаголите в хинди се състоят от две думи. Ако изрази на български давам отговор, правя превод са характерни за един определен стил, то в хинди те са обичаен и често единствен начин за изразяване на съответното съдържание. Освен споменатия вече високопродуктивен глагол karnā - правя - с продуктивност се отличават и други глаголи като lenā - вземам, denā - давам, parnā - падам, rakhnā - слагам, lagnā - прилепвам, долепвам, khānā - ям. Голяма част от тези глаголни образувания поразяват с находчивостта и образността си. Например буквалният превод на хинди еквивалента на българския глагол разстрелян съм е ям куршума, измамен съм - ям измама (dhokhā khānā), пребит съм - ям удар (mār khānā), мръзна - ям студ (sardī khānā), гладен съм - лепи ми се глад (bhukh lagnā) и много други. 

         С помощта на причастия, деепричастия и деепричастни конструкции в хинди се реализира зключително детайлно изброяване на поредици от действия, предхождащи или придружаващи основното действие в представената чрез изречението ситуация. Например българското словосъчетание "моята реч на хинди" ще бъде представено с израз, който може да има и превод "произнесената от мене реч"; изречението "Слънчевото затъмнение можем да гледаме през опушено стъкло" в буквален превод на хинди звучи така: "Слънчевото затъмнение можем да гледаме, слагайки пред очите си направено черно с пушек стъкло". Подобни изрази понякога предизвикват трудности за преводача в преценката му кое от информацията в изречението се подразбира и в превод на български език може да бъде пропуснато.

http://euro2001.net/

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар