Нармада не обича равнината. Там, където няма борба, няма геройство, няма възможност да прояви смелост, тя тече неохотно, безмълвно. Равнината не подхожда на каменистия й нрав. В равнината обикновено тя тече, като се търка ту в единия, ту в другия бряг. Много рядко се движи между двата. Може би, когато се е сбогувал с нея, баща й е рекъл: - Дъще, върви внимателно. Не по средата на пътя, а така покрая. Както ние прехвърляме тежестта си от единия крак на другия, така и Нармада понякога се движи край левия бряг, друг път – край десния. Нармада - майка на милиони, но едничка дъщеря на Мекал. Другото име на Амаракантак е Мекал. Затова едно от многобройните имена на Нармада е „Дъщерята на Мекал”. Приятна е прохладата, довявана от бреговете на Нармада. Денем слънцето пече жарко, а нощем става студено. Студентите намериха решение на това, като започнаха да спят по трима – събират се вкупом под завивката. На сутринта спящите вкрая започват да се дърлят. Единият вика: „Издърпал си цялата завивка към себе си. Заради тебе мръзнах цяла нощ”, а на другия ден вторият обвинява първия за същото. Тази своеобразна „ Студена война” се водеше всяка сутрин.
Понякога Боговете обичат да се шегуват. Едно индийче решава да се самоубие след загубата на майка си. Хваща се за жиците отвън, но вместо смърт получава невероятна дарба...да бъде проводник на огромно количество ток и да се прочуе като Мохън - Токът. Така започва историята на Мохън. Няма йога, няма трикове, няма воля...само смирение пред небесните дарби. Електричеството, което преминава през тялото му би блокирало сърцето на всеки обикновен човек, а единственият дискомфорт, който изпитва мъжът е замъгляване на погледа. Човек, който няма да се учуда, ако пребори и електрическия стол. Това трябва да се види....
Наскоро изгледах третия сезон на ТВ сериите за луди пътешествия из луди места Madventures. Първият сезон няма нищо общо с настроението и атмосферата, с което е прочуто сега. Двамата финландци все едно снимат с любителска камера кадри, които ще споделят с близките си приятели. Няма ги шегите, номерата, които си погаждат и дръзките и безразсъдни срещи с хора. И двамата са някак сдържани, даже възпитани и най-лошото, говорят само на фински. Превод така и не се намери в нет пространството. Вторият сезон градира и там момчетата явно са по-нахъсани, ударили са им едно рамо от някоя по-голяма медия,казали са им, че трябва да са по-непринудени и безразсъдни, а в третата вече са изявени и професионални "идиоти", като на места са леко нахални, но въпреки всичко проявяват уважение към местната култура и кулинария, а някои кадри са наистина много редки и ценни. Чудих се дали мястото на ТВ серията за Хиндустан е в този блог, но от друга страна защо пък не. Беше ми интересно, на моменти искрено се забавлявах и си припомнях безценни мигове от тези места, на други гледах с ококорени от потрес очи, защото кадрите с нощната церемония на тантристите от течението на Лявата ръка са наистина смущаващи. Дори и за обръгнали финландци, каквито са Рику и Тунна. Мисля, че не бяха брали толкова страх досега... Имайте едно наум, като го гледате...Истината е в очите на гледащия...Всеки вижда Индия по-различен начин. Техният подход е лудешки, но пък от друга страна имат какво да кажат... линк за сваляне http://www.megaupload.com/?d=DOVHY364
На около стотина км от Мумбай се намира „Градината на Али”, кръстена на името на природолюбителя-орнитолог Салим Али. Казват, че местността, богата на чисти плажове, украсени с кокосови палми и бетелови дървета, е предпочитано място за отдих от боливудските звезди, които твърди се, изкупували тук вили напоразия. Е, вероятно къщите им бяха твърде малки и скромни, или скрити нейде в горите, защото не видяхме друго освен селски къщя и малки тихи улички, които извеждаха до превъзходната брегова ивица. Пък всички знаем, че боливудските звезди не са от най-скромните и пестеливи, ама как да е... В 10 часа се запътихме към плажа. Морето се бе отдръпнало, сякаш някой бе издърпал одеялото, с което то покриваше бялата си снага и бе разголил бедрата му. Преспокойно цепехме през дълбокото до коляно море, в което се движеха дори туристически каручки. Идеята беше да стигнем крепостта, разположена на около километър навътре в морето преди 13:00 часа, когато нивото на водата започваше да се покачва и щяхме да поизмокрим не само коленете си. Разбира се, както пред Gateway of India,
Буда бродил по света и се срещал с онези, които сами се наричали негови ученици, за да им говори за истината. Хората, които му вярвали, се стичали по пътя му със стотици да го чуят, да го пипнат, да го зърнат може би само веднъж в живота си. Четирима монаси, които научили, че Буда ще отиде в град Ваали, натоварили багажа си на мулета и тръгнали на път, който щели да извървят за няколко седмици, ако всичко бъде наред. Единият от тях не познавал добре пътя за Ваали и следвал другите. След три дни път ги застигнала страшна буря. Монасите побързали да влязат в едно село, където се подслонили, докато бурята отмине. Но последният не стигнал до селото и трябвало да подири подслон в дома на един овчар. Овчарят му дал постеля, храна и подслон да прекара нощта. На сутринта, когато монахът се приготвил да тръгне, отишъл да се сбогува с овчаря. Като наближил кошарата, видял, че овцете са се разпръснали от бурята и стопанинът се мъчел да ги събере. Монахът си помислил, че братята му сигурно са напуснали вече селото и ако не тръгне веднага, ще се отдалечи много от тях. Но не можел да продължи по пътя си и да зареже овчаря в беда. Затова решил да остане с него, докато не съберат животните. Така минали три дни, след което поел на път бързайки да настигне братята. Следвал стъпките на другите и спрял в някаква ферма да се запаси с вода.
