На 375 км от Мумбай по бреговете на ивицита Конкан...декември 2009
Според преданието Ганапати (Богът-Слон) някога се преместил от родното си местенце Гуле, за да заживее в Пуле, откъдето идва името на това китно градче Ганапатипуле...Плажовете му са толкова добри, че смело мога да река: "Гоа ряпа да яде!"
Значи да ви оплача, домакините ни, скромно ганапатипулско семейство, което дава също толкова скромни стаи под наем, ме водят да ме запознаят с един от синовете си. Всички се скупчват около мен за да видят как ще протече международната среща. Момчето, на около 15-16 години, подава ръка и се представя с усмивка на лице: "Сополеле", казва то. Досмешава ме, разбира се...как няма. Че кой нормален човек би кръстил детето си Сополеле. Едва не прихвам да се смея, ала се удържам от уважение към домакините. Стискам ръката на момчето и се представям и аз: "Здравей, Аз съм Николай", отвръщам и кимам...В този момент домакините и момчето избухват в неистов смях, а гърдите им се тресат като земетресение 8 по Рихтер : "Хахах...Николай...ахахах"...
Аз съм в потрес...Значи моето Николай излиза по-забавно от тяхното Сополеле...А, аз се стисках да не прихна от някакъв си там етикет...Е,на това му викам сблъсък на културите...
© Photos: ELENIKINDIA & Bai Steffo
Няма коментари:
Публикуване на коментар