© Текст Гийта Мехта, "Karma Cola"
Превод: Еленикиндия
От всички философски термини в хиндуизма никой друг не може да се похвали с такава слава, както понятието карма. В най-популярния диалог, посветен на карма, намиращ се сред страниците на Бхагавадгита, задължително четиво за всеки правоверен хиндуист, Арджуна моли своя колесничар, въплътения бог Кришна, да му даде поне някакво разумно обяснение защо е необходимо да влиза в битка срещу своите учители, роднини и приятели.
„По-високо ти поставяш разума от действието, О Кришна, а защо към действия ужасни ме подтикваш?”
Кришна обаче не дава ни троха утеха за ума на Арджуна, нито дори утехата на лесните доводи, типични за войнствените и колонизиращи култури – справедлива война, свещена война, освободителна война. Кришна отговаря на Арджуновите жалби с неумолимите думи:
„Защото си заставен да действаш от природната си даденост. Само действието ще те освободи от привързаността на действието.”
Това е карма. Или поне така изглеждаше преди. Така нявга изглеждаше Кришна. Син гадняр. Но вече не. Сега карма се възприема като вид вибрация, а Кришна е хубавец с очи на кошута. Способността ни да разбираме природата на необходимостта изглежда силно ограничена, а карма придобива съвсем нови значения.
„Не мога да ходя в Лондон повече. Кармата там е твърде тежка за мен” – оплаква се ирански фризьор.
„Вчера катастрофирах с колата. Сигурно имам лоша карма” –жалва се мексикански студент.
„Този човек е опасен за околните. Има тежка карма – обснява нарокопласьор от Харлем.
„Дявол да го вземе! Нямахме карма в тая игра” – вайка се приятелката на комарджията.
„Дъщеря ми се казва Рани”, споделя майка от Германия. „В нощта, в която тя се роди в Гоа, приятелите ни в Лос Анджелис също се сдобиха с дъщеря и я кръстили Рани. С тях ни свързва такава силна карма.”
Съвпадение, късмет, дежа вю, всичко минава за карма.
