четвъртък, 14 юли 2011 г.

Окованият слон


Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си...Но след номера и дори малко преди да излезе на арената стоеше все вързан за едно колче, забито в земята със закачена на крака му верига.
А колът беше само парченце дърво, забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.
Тук явно има някаква загадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?
Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран.
Тогава зададох съвсем ясно въпроса: „Щом дрсиран, защо го оковават?”
Не си спомням да съм получил никакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и
за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.
Преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора.
Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.
Затворих очи и си прдставих бззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да с освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също...Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето бзсилие и се е примирило с участта си.
Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомех. Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си.

....Всички сме донякъде като слона в цирка; крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.
Живеем с мисълта, че не можем да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме в главата: „Не мога, не мога и никога няма да мога.”
Растем с тази мисъл, която сами см си внушили, и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчат, поглеждаме под око колчето и си мислим:

НЕ МОГА И НЯМА ДА МОГА

...Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа...Цялата си душа!




Из "Нека ти разкажа" (Историите,които ме научиха да живея), Хорхе Букай, изд. Хермес

Няма коментари:

Публикуване на коментар