вторник, 17 април 2012 г.

Нидар Сингх- последният жив майстор на сикхското военно дело



Източник: nauka.bg
автор: Неделин Бояджиев
снимки: интернет


44- годишният бивш работник в английска фабрика за опаковка за храна Нидар Сингх е последният жив майстор на военното изкуство на сикхите шастар видя (shastar vidya). Учениците му го наричат „прозорец към миналото”. На външен вид този човек изглежда като дошъл от XVII-XVIII век. Но той желае да се превърне и във „врата към бъдещето”. Зает е с търсене на наследник на своите знания и умения.

В основата на бойното изкуство шастар видя (което в превод от индийски означава "наука за хладните оръжия”) е движение в пет стъпки: отклоняване на противниковите атаки, приближаване до противника, странична (флангова) атака, целяща изваждане на врага от равновесие, заемане на стабилна позиция и предприемане на контраатака.

Тази бойна система е разработена от сикхите през XVII век, когато младата им религия е била подложена на атаки от страна на враждебните съседи, изповядващи хиндуизъм или ислям. А през XIX век британските окупационни сили принуждават сикхите да предадат оръжията си.

Нидар Сингх има много ученици, на които преподава своето бойно изкуство, но усвояването на шастар видя отнема години, а необходимите на изучаващите го време и енергия не са налице при съвременния начин на живот.

Г-н Сингх обикаля територията на Индия и Пакистан в търсене на млад наследник на своите знания и умения. Той много би се радвал да открие поне един ентусиазиран млад човек, който ще бъде твърдо решен да посвети живота си на усвояването и преподаването на военното изкуство на сикхите.

Докато бил на 17 години, той познавал малка част от историческото наследство на сикхите. Семейството му
не било религиозно. Затова носел къса коса и бил облечен като английските младежи. Не знаел нищо за света на бойните изкуства. Прекарал детството си в пътуване между между Пенджаб и Уулвърхемптън, и по време на пребиваването си в Индия се срещнал с един старец - Баба Мохиндер Сингх, който впоследствие станал негов учител.

В началото на 80-те години на ХХ век Баба Мохиндер Сингх се отказал от живота си като отшелник в последен опит да открие някого, на когото да предаде познанията си. Когато се срещнали Учителят попитал бъдещия си ученик дали иска да се научи да се бие. А младежът не могъл да откаже отправеното предложение.


В първия си ден на обучение немощният на пръв поглед старец му подал къса тояга и му възложил да се опита да го удари с нея. Когато ученикът се опитал, майсторът го отхвърлил назад като парцалена кукла. Той така и не успял да докосне учителя си с пръчката. Това много го впечатлило.

  Г-н Сингх прекарва следващите 11 години във фермата на леля си в Индия, където се занимава с доене на крави сутрин и с усилени тренировки през останалата част на деня. През 1995 г. той се завръща във Великобритания, за да се ожени и започва работа като опаковчик на храна в една фабрика. Започва да преподава бойното изкуство шастар видя и се потапя в областта на научните изследвания на военната история на сикхите.

Скоро той се сдобива с достатъчен брой ученици и започва да преподава целодневно. След това започва да пътува из Великобритания, Канада и Германия, където преподава и изнася семинари. Той приема за ученици и сикхи, и християни, и мюсюлмани. Но дори и най-напредналите му ученици едва наскоро са достигнали до етап, когато вече могат да тренират с истински оръжия, без да се наранят.

Военното изкуство шастар видя често се бърка с гатка – орязан вариант на шастар видя, представляващ техника на бой с хладни оръжия, създадена по време на британската окупация на Пенджаб и практикувана от войниците сикхи в британската армия. Бойното изкуство гатка е разработено с цел спортна практика и демонстрации, а не толкова – като изкуство за смъртоносен бой.

Пълното установяване на британската колониална власт през XIX век довежда до упадък на индийските бойни изкуства. Европейският начин на организиране на полицията, армията и правителствените институции, както и повишеното използване на огнестрелни оръжия, постепенно премахват необходимостта от обучение на армията в традиционните бойни изкуства, свързани с кастата на воините в Индия.

Като работи за съживяване на сикхската култура, заплашена от забрава вече втори век, учителят Сингх среща съпротива от страна на част от общността на сикхите. Той споделя, че е получил около 85 смъртни заплахи само в първите си две години като учител от сикхи, които не са съгласни с философията, стояща зад бойното изкуство шастар видя и с идеологията на сектата Ниханг, с която той се идентифицира.

Нидар Сингх прекарва много време в пътуване до Индия и Пакистан, в изследване на бойното си изкуство, в търсене на традиционни индийски оръжия. Досега той се е срещнал само с четирима души, които биха могли да претендират да бъдат учители по шастар видя. За съжаление вече всеки от тях е покойник. Последният от тях - Рам Сингх, с когото той успява да се срещне през 1998 г., умира само четири години по-късно. Нидар Сингх се страхува от възможността да напусне този свят, преди да е обучил свой наследник.

Кои са сикхите?

Сикхската религия е създадена от гуру (Велик Учител) Нанак, починал през 1538 г. Той проповядва фундаменталното единство на всички религии и се стреми да хармонизира материалния и духовния живот. Сикхизмът съчетава идеи на хиндуизма, бхактизма и исляма, без да споделя докрай доктрините на трите религии. Поради тази причина новото учение се отделило като самостоятелна религиозна система. Сикхизмът провъзгласява равенството на всички хора, независимо от социалното им положение, отхвърля кастите, отхвърля жреческото съсловие, отхвърля външните форми на почитане на Бога. Петият гуру – Арджан Мал (1581 – 1606 г.) написва свещената книга на сикхите – „Ади Грантх”, която обединява заветите на неговите предшественици с поеми, написани от индуистки и мюсюлмански светци. Синът на Арджан Мал – Хар Говинд – го наследява след смъртта му (от 1606 до 1645 г.). Успява да организира общността на сикхите на военна основа. Побеждава армията на шах Джахан, но по-късно е принуден да се укрива в Кашмир. По-късно един от следващите водачи на сикхите – Тег Бахадур – се противопоставя на владетеля Аурангзеб. Той е заловен и отведен в столицата Делхи, където му предлагат да избере между приемането на исляма и смъртта. Тег Бахадур избира да умре. На гроба му пише: „Главата си давам, но същността си не давам!”. Неговият син и наследник - гуру Говинд Сингх - въвежда нормите и ритуалите на сикхите такива, каквито са известни до днес. Те включват кръщение с вода и задължението винаги да се носят пет неща, чиито имена започват с буквата К: дълги коси (кеш), увити около главата, за да я предпазват от удари; гребен (кангха), кама (кирпан), къси панталони (кача) и желязна бойна гривна (кара). Освен дългата коса, сикхите носят и голяма брада. Носят и тюрбан на главите си. В тюрбана те прикрепят метален тризъбец. След като приемат кръщенето сикхите получават името (или титлата) Сингх (Лъв). По време на битка те никога не трябва да обръщат гръб на противника. Гуру Говинд написва книга, която допълва свещената книга на сикхите. Неговата книга се нарича „Книга на десетия владетел”. Той обявява поста на Велик Учител за унищожен и не посочва свой наследник. Говинд участва в бунтовете срещу Аурангзеб и подкрепя неговия трети син – шах Бахадур. Следва го до град Декан. При река Годавари е убит от афганистанец мюсюлманин. Свещени за сикхите са религиозният им център Амритсар и сетилищата, където са погребани техните Учители и техните светци. След прекратяването на практиката сикхите да имат свой гуру, възникнали множество сикхски секти.

Кои са нихангите?

Последователите на сектата Ниханг все още поддържат някои принципи на хиндуизма, но много ниханги ядат месо, пият алкохол и бханг (извлек от канабис) – факти, с които православните сикхи не са съгласни. Когато нихангите създали сектата си, в края на XVII век, те били много мощна група, но постепенно влиянието им отслабвало и накрая се маргинализирали. Когато сикхите създали свое собствено царство, техният владетел - махараджа Ранджит Сингх - осъзнал, че се нуждае от модерна армия, за да съхрани страната си от англичаните, и наел бивши офицери на Наполеон Бонапарт, които да обучават неговите войници. Нихангите наричали себе си акали ниханг – безсмъртните крокодили. Бойното изкуство шастар видя станало част от религията им. Смятало се, че „ако врабче овладее това бойно изкуство, ще може да победи ястреб”. Нихангите се самоизолирали след като англичаните ги победили през 1849 г. и ги принудили да предадат оръжията си на британските окупационни сили.

Индийското бойно изкуство гатка

Гатка е разновидност на шастар видя. И двете бойни изкуства използват хладни оръжия, но гатка е по-новото бойно изкуство, орязана и изменена форма на шастар видя. В гатка се забелязва влиянието на правилата на европейската фехтовка.

Гатка означава късо оръжие от вида на пръчка, палка, къса тояга или боздуган.

Благодарение на тези две бойни изкуства сикхите побеждавали многобройните противникови армии.



Оръжията, използвани в тези две бойни изкуства, са най-разнообразни: кирпан (тясна леко извита кама), барча (копие с кука), чакрам (голям стоманен пръстен, който се хвърля); кара (по-малък стоманен пръстен, може да се носи като бойна гривна или да се използва като бокс), дахл / дахала (малък или голям кръгъл щит – плосък или изпъкнал, със или без шипове), катар (широка триъгълна кама, чиято дръжка е защитена с две странични метални ленти), пешкабз / пешкардж (кама, подобна на катар), талвар (извита тънка сабя), латхи (тояга с дължината на боеца), кханда (индийски двуостър меч с широко право острие), чури (нож), кукри (къс крив меч, с широко острие), крис (кама със вълнообразно острие), тапар (бойна брадва), гурдж (боздуган), багх накх („леопардов нокът”, напомня японското шуко; носи се на ръката), вериги, бич, лък и стрели, дълъг меч във формата на кобра, двустранна кама с дръжка по средата, различни видове боксове и много, много други – цял арсенал.

Най-честа е комбинацията от две оръжия - меч и щит, два меча, меч и тояга, два катара, две тояги, две пръчки/палки. По това гатка напомня някои филипински бойни изкуства.

Техниките са ефективни. Има техники за отбрана и за нападение. Днес гатка се практикува по-скоро като спорт и като ритуален танц с оръжие в ръка.


По материали от:

http://www.bbc.co.uk/news/magazine-15480741

http://www.bbc.co.uk/programmes/p00l846f

http://www.indianexpress.com/news/nri-revives-ancient-sikh-martial-arts-in-uk/454701/

http://www.sikhiwiki.org/index.php/Gatka

http://en.wikipedia.org/wiki/Gatka


Няма коментари:

Публикуване на коментар