Химн за Земята (Hymn for the Earth)

© http://www.friendsofindiaclub.com/
превод от санскрит: Гергана Русева

Химнът за Земята е един от най-красивите и изразителни химни в Атхарваведа. Тук Земята е описана като майка хранителка, поддържаща всичко, като търпелива, понасяща всичко твърда шир, носеща всички миризми и ухания, която се появява сред космическите води и е облечена в огън.

Целият химн или части от него се използват като благословии и при различни ритуали: в церемонията за осигуряване на здравина на сгради и постройки; при обръщение към бога пазител на основата на дома вастошпати; за предпазване от земетресения; при поява на разломи в земята; в ритуала Аграхаяни, отбелязващ настъпването на Новата Година; при построяването и оформянето на олтара; при подхранването на жертвения огън с гориво; за предпазване от змии и всякакви пълзящи твари; за сдобиване с благоухание; при присядането по време на различни обредни церемонии; когато гостът е поканен да седне върху постелка; при изплакване на устата; при изкупителни обредни церемонии, които съпровождат акта на копаене; при желание за скъпоценности и злато; когато човек отива на събор; при церемонии за постигане на успех, и др.

Химн за Земята

Атхарваведа XII.1

1. Великата истина, могъщият порядък, посвещаването, аскезата,

магическата формула, приношението поддържат Земята.

Тя е господарката на нашето минало и бъдеще.

Нека Земята подготви просторно място за нас!

2. Просторна за хората¹, с висини, със склонове и с множество равнини,

поддържаща растения с разнообразни свойства –

нека Земята се разгърне широка пред нас,

нека бъде добра към нас!

3. На която са океана, и реката, и водите;

на която са се появили храната и хората,

по която се движи всичко, дето има дъх, дето е живо –

нека Земята ни дари с превъзходство!

4. Земята, обхващаща четирите посоки,

на която са се появили храната и хората,

поддържаща по много начини това което диша, което се движи –

нека Земята ни постави сред крави и храна!

5. По която древните хора са се размножили навред,

на която боговете са победили асурите²;

дом на крави, коне, птици –

нека Земята ни дари с благоденствие и жизненост³!

6. Златогърда основа, поддържаща всичко,

съдържаща богатства, подслон за всички същества –

нека Земята, носеща огъня на всички хора,

чийто съпруг е Индра⁴, ни постави сред богатства!

7. Която внимателно пазят вечно неспящите богове –

нека тя, широката Земя, ни дари мед

[и това, което ни е] скъпо,

и ни обсипе с жизненост!

8. Която в началото е била вода върху космическия океан,

която са следвали мъдрите с помощта на магията си;

Земята, чието безсмъртно сърце, обвито в истина [е] в най-висшите небеса –

нека Земята ни дари с великолепие и сила [и ни отведе] във върховната страна.

9. По която лъкатушещите реки текат еднакви,

без грешка ден и нощ –

нека изпълнената с потоци Земя, даряваща ни мляко,

ни обсипе с жизненост!

10. Която са измерили Ашвините⁵,

по която е крачил Вишну⁶,

която Индра, съпругът на Шачи⁷, е разчистил от врагове за себе си –

нека тя, Земята, дава на нас, на мен мляко, като майка на сина си.

11. На земята, на кафявата, на черната, на червената,

на съдържащата всички форми твърда Земя,

пазена от Индра, съм застанал аз –

непобедим, ненараним, непокътнат.

12. Което е средата ти, което е пъпът ти,

които са силите ти, дето се раждат от твоето тяло –

в тях ни установи, о, Земя, пречисти ни!

Земята [е] майката, аз съм синът, парджаня⁸ е бащата; нека той ни напълни!

13. Земята, на която обграждат олтара, върху която

изпълняващите всички приношения [жреци] разполагат жертвата;

Земята, на която са поставени пред приношението жертвените стълбове,

стройни и сияйни – нека нарастваща Земята кара [и] нас да растем!

14. Онзи, който ни мрази, о, Земя,

който се бори [с нас], който с ум

или със смъртоносно оръжие е враждебен [към нас] –

подчини го на нас, о Земя, [винаги] действаща първа!

15. Родени от теб по теб се движат смъртните [създания],

ти носиш и двукраките и четирикраките.

Твои са, о, Земя, тези пет човешки раси, върху които, [макар и] смъртни,

изгряващото слънце разпростира безсмъртна светлина с лъчите си.

16. Нека всички тези същества заедно ни дават мляко!

Надари ме, о, Земя, с меда на речта!

17. Нека винаги ходим по твърдата широка Земя,

благоразположена и нежна,

всепобеждаващата майка на растенията,

поддържана от световния порядък!

18. Просторен дом, ти си станала велика; могъщи са твоите тресения.

Великият Индра внимателно те пази.

Ти, о, Земя, като такава, направи ни на вид сияйни като златото,

[така че] никой да не ни мрази!

19. Огънят е в земята, в растенията,

водите съдържат огъня;

огънят [е] в камъните, огънят е вътре в хората,

огньовете [са и] в кравите, [и] в конете.

20. Огънят топли от небето; на бога на огъня,

Агни⁹, принадлежи въздушното пространство.

Смъртните запалват огъня,

който отнася приношението, който обича разтопеното масло.

21. Нека имащата черни колене, облечена в огън Земя

ме направи бляскав и усърден!

22. На Земята дават на боговете приношението, внимателно подготвената жертва;

на Земята смъртните хора спокойно живеят чрез храната.

Нека Земята ни дарява с дъх и жизнена сила!

Нека Земята ме направи дълголетен!

23. Уханието, което се появява от теб, о Земя,

което растенията [и] водите носят,

което гандхарвите и апсарите¹⁰ са споделили –

направи ме благоуханен с него [и] нека никой не ни мрази!

24. Твоето ухание, влязло в синия лотос,

което безсмъртните заедно са донесли на сватбата на суря¹¹ –

с него, о, Земя, направи ме благоуханен

[и] нека никой не ни мрази!

25. Твоето ухание, което е в хората, добро и приятно в мъжете и в жените,

което е в конете, в героите, в елените и в слоновете;

светлината, която е в девойката –

с нея, о, Земя, озари ни [и] нека никой не ни мрази!

26. Скала, пръст, камък, прах – Земята се поддържа единна.

На златогърдата Земя се покланям аз.

27. Призоваваме всеподдържащата твърда Земя,

върху която горските дървета винаги стоят крепко.

28. Ставащи, седящи, стоящи, крачещи напред

с десния или с левия си крак нека не се препъваме по Земята!

29. Аз говоря на пречистващата Земя, на търпеливата Земя,

растяща чрез магическата формула.

Нека на теб, о, Земя, която носиш сила,

храна, разтопено масло, приседнем ние!

30. Нека пречистените води потекат към нашите тела;

каквото потече след нас

ще оставиш при онзи, който не ни е скъп.

Аз пречиствам себе си, о, Земя, с това, което пречиства.

31. Областите ти, източни и северни, южни и западни,

нека бъдат благосклонни за мен, когато ходя [там]!

Нека, поддържан от света, не падам!

32. Не ни прогонвай нито от запад, нито от изток, нито от север, нито от юг!

Бъди благосклонна към нас, о, Земя!

Нека не ни намерят дебнещите по пътя [крадци]!

Дръж настрана [техните] смъртоносни оръжия!

33. Нека додето те разглеждам, о, Земя, със слънцето като съюзник,

зрението ми да не отслабва година след година!

34. Когато, докато лежа се извъртам на лявата

или на дясната си страна, о, Земя;

когато се изпънем с гръб връз теб, която ни срещаш,

тогава недей ни наранява, о, Земя – ложе за всеки!

35. Нека всичко, което изкопая от теб, Земя,

бързо порасте отново¹²!

Нека не поразявам смъртоносно място,

нито твоето сърце, о, [все]пречистваща!

36. Нека лятото ти, о, Земя, дъждовното време,

есента, зимата, хладното време и пролетта,

сезоните ти, подред съставящи годината,

дните и нощите [ти] ни носят мляко!

37. пречистваща [Земята] отдалечава с трепет змията.

Върху нея са огньовете, стоящи вътре във водите.

Земята, изоставяща богохулещите чужденци, избираща Индра, а не Вритра,

се придържа към плодовития бик – могъщия [Индра].

38. На която са жертвеника и двете хранилища на възлиянието [сома];

в която е забит жертвеният стълб;

на която познаващите жертвените формули жреци възхваляват [боговете] с химни и напеви;

на която са събрани жреците, за да пие Индра сома.

39. На която древните мъдреци, сътворили света, са изпратили с песнопенията си добитъка –

седемте мъдреци¹³ поред със своите приношения и аскеза –

40. Нека Земята ни отреди онова богатство, за което копнеем!

Нека Бхага¹⁴ също се присъедини и нека Индра ни води!

41. На Земята, по която пеят и танцуват шумните смъртни;

на която се сражават, на която крещят, придружавани от тътена на барабани –

нека Земята отстрани враговете ни!

Нека Земята ме освободи от врагове!

42. На която [са] храната, оризът и ечемикът;

на която [са] тези пет [човешки] народи –

поклон на Земята, подхранвана от дъждовете,

невестата на Парджаня!

43. На чийто равнини построените от боговете градове се разгръщат.

Нека праджапати¹⁵ направи приятно за нас всяко място от тази Земя – утроба на всичко!

44. Нека Земята, държаща съкровищата си на много тайни места,

ме дари с богатство, скъпоценности и злато!

Нека добрата богиня, даряваща съкровища,

благоразположена [към нас] ни дари с богатства!

45. Нека Земята, поддържаща хора с различна реч и разнообразни обичаи,

според местата, които обитават,

ме залее с хиляди потоци-богатства като покорна,

вечно даваща мляко крава!

46. Твоите болезнено хапеща змия и [жилещ] скорпион,

които лежат скрити и сковани от студа, червеят и всяка пълзяща твар,

движеща се през дъждовния сезон, нека не ни полазват, о, Земя!

Бъди блага към нас, [отреди ни] това, което е добро!

47. Многобройните ти пътеки, по които вървят хората; пътищата,

по които се движат каруците и колите, по които ходят и добрите и лошите хора –

нека си извоюваме такъв път, без врагове и без крадци!

Бъди блага към нас, [отреди ни] това, което е добро!

48. [Тя] носи глупака, [тя] носи тежкия;

[тя] понася присъствието и на добрия и на лошия.

Придружаваща глигана, Земята се отваря за дивото прасе.

49. Горските [и] дивите ти животни, приютени в дебрите;

скитащите човекоядни лъвове [и] тигри;

чакал, вълк, лош късмет, нараняване, демон –

дръж настрана от нас, о, Земя!

50. Каквито и гандхарви, апсари, лоши духове,

кимидини¹⁶, пишачи¹⁷ [и] демони [да има],

всички тях дръж надалеч от нас, о, Земя!

51. Към която двукраките крилати лебеди, орли,

соколи и други птици летят заедно;

по която ходи вятърът, Матаришван¹⁸, вдига [облаци] прах и клати дърветата –

пламъкът [също] следва вятъра напред-назад.

52. На която е отредено да се редуват черното и аленото –

свързаните нощ и ден – широката Земя, покрита и обвита с дъжд,

нека нежно ни настани на някое благоприятно място!

53. Небето и Земята, и въздушното пространство са ми дарили простор;

огънят, слънцето, водата и всички богове заедно са ми дали мъдрост.

54. На тази Земя аз съм могъщ, „върховен“ по име,

аз съм побеждаващ, аз надвивам всички, напълно завладял всяка област.

55. По онова време, когато си се разпростирала навред и

[според] казаното от боговете си достигнала величие,

благоденствието е влязло в теб и

ти си оформила четирите посоки.

56. Каквито села, каквито гори, каквито събори, сбирки и срещи има на Земята,

на тях нека ние говорим приятно за теб!

57. Както конят прахта, така и [тя] размножава навред хората,

които обитават Земята откак се е родила –

очарователната, водещата пазителка на света,

опората на горските дървета [и] на растенията.

58. Каквото казвам, нека го казвам с медена [сладост];

каквото виждам, нека ми го доставят.

Аз съм умел [и] внимателен.

Нека победя другите, които са се засилили срещу мен!

59. Спокойна, ароматна, приятна,

със сладостно питие в гърдите си, богата на мляко –

нека широката Земя със своето мляко ме благослови!

60. Която вишвакарман¹⁹ търсил чрез приношение в океана,

когато тя била влязла в мъглата; съдът, определен да подхранва,

поставен на тайно място,

се проявил в наслаждението за тези, които имали майка.

61. Ти си тази, която размножава хората навред,

простиращата се нашироко Адити²⁰, даряваща мляко според желанието.

Каквато празнина има в теб, нека я запълни

Праджапати, роден пръв от изконния ред.

62. Нека гърдите ти бъдат създадени здрави, лишени от заболявания за нас!

Нека събудени за дълъг живот ти принасяме дарове!

63. О, майко Земя, нежно ме настани на добро място!

В съгласие с Небето, о ти премъдра, настани ме сред изобилие и благоденствие!

---

¹ Букв. „необременена/просторна сред хората“. Б.пр.

² Първоначално със значение „дух“, „добър дух“, „върховен дух“, а впоследствие „лош дух“, „демон“, който се противопоставя на боговете. Б.пр.

³ В превода с думата „жизненост“ е предадена думата varcas, която има и следните основни значения: „блясък“, „сияние“, „енергия“, „сила“. Б.пр.

⁴ Индра (índra етимологично се извежда или от глаголния корен in или inv – „подчинявам“, „побеждавам“, или от глаголния корен ind – „капя“) e основно божество във ведическия пантеон, бог на въздуха и небето. Той е богът, който със своята грамотевица побеждава демоните на мрака. впоследствие поради това, че делата му са много полезни за хората, той става господар на боговете. Б.пр.

⁵ Ашвините (aśvin – букв. „имащ коне“, „ездач“) са соларни божества от ригведическия пантеон. Те са двама братя близнаци, които се появяват в небето преди зазоряване в златна каляска, теглена от коне или птици. Даряват човека с богатства и отдалечават от него болестите и страданията. Б.пр.

⁶ Букв. „всепроникващ“. Вишну не е сред основните ведически божества, макар и да е призоваван заедно с останалите божества и най-вече с Индра, на когото помага да убие демона на хаоса вритра и с когото пие Сома. Вишну е персонификация на светлината и на слънцето. Той прекрачва небесата с три крачки, които се тълкуват или като трите проявления на светлината във формата на огън, светкавица, и слънцето или като обозначаващи трите дневни положения на слънцето при неговия изгрев, зенит и залез. по-късно наред с бог Шива и бог Брахма, е основно божество в хиндуизма, което поддържа реда и равновесието в трите свята. Б.пр.

⁷ Устойчив епитет на Индра, означава и „господар на силата, мощта“. Б.пр.

⁸ Парджаня (parjanya – „дъждовен облак“, „облак“) е бог на дъжда, персонификация на дъжда. Б.пр.

⁹ Агни (agní – „огън“, „жертвен огън“) е персонификация на огъня, основно божество във ведическия пантеон. Б.пр.

¹⁰ Първоначално е едно божество, което обитава небесата или въздуха и небесните води. Основното му задължение е да пази небесната сома (сок; сок от растението сома; растението сома; божеството сома, персонификация на сока сома, иден- тифицирано с Луната или с бога на Луната). поради тясната връзка между сома и Луната се счита, че Гандхарва е божество покровител на Луната. По-късно гандхарвите са клас от полубожества, които обитават небесата и пазят сома. Техни съпруги са апсарите – небесни нимфи. И както апсарите са подвластни на сома, така ган- дхарвите са подвластни на Варуна – едно от най-древните божества във ведийския пантеон, което често се разглежда като върховно божество, притежаващо необикно- вена мощ и мъдрост, наречена мая (māyā), с помощта на която оформя и поддържа Небето и Земята; бог на реките и океана; владее нощта. в Атхарваведа гандхарвите, наред с други същества (вж. стих 50) също са и същества, от които хората се боят и носят амулети, за да се предпазят от тях. Б.пр.

¹¹ Дъщерята на слънцето, която се жени за Сома, Луната. Тук се визира сватбеният химн, описан в Ригведа 10. 85. Б.пр.

¹² Т. е. се излекува като рана.

¹³ Визират се митичните седем „небесни“ мъдреци, наричани също и ангираси, които участват в сътворението. Б.пр.

¹⁴ Абстрактно божество от класа на боговете, почитани като синове на богинята Адити. Бхага е персонификация на благоденствието, късмета и щастието. Б.пр.

¹⁵ Букв. „господар, баща, пазител на съществата“, божество, което отговаря за създаването на потомство. праджапати се утвърждава като бог демеург, сътворил света от самия себе си. Б.пр.

¹⁶ Наименование на клас от зли духове. Б.пр.

¹⁷ Наименование на клас от демони. Б.пр.

¹⁸ Първоначално епитет на Агни, по-късно наименование на вятъра. Б.пр.

¹⁹ Букв. „създателят на всичко“, име на божествения създател или архитект. Той раз- крива науката стхапатяведа (архитектура) и отговаря за всички занаяти, свързани с ръчен труд; създател на всички неща, архитект на вселената, вселенски баща и творец. Б.пр.

²⁰ Букв. „необвързана“, „безкрайна“, „свободна“, „свобода“, име на една от най-древните индийски богини, въплъщение на безкрайността, на вечното и неограничено раз- гръщане и разширение. Във ведите се изобразява почти винаги зооморфно – като крава. Б.пр.