http://www.peika.bg/statia/Indiyski_priklyucheniya_s_Nikolay_i_Elena_l.a_i.72306.html
"Преди около пет години една студентска стипендия отвежда Елена Щерева и Николай Янков за първи път в Индия. Те прекарват около осем месеца там, като живеят в студентско общежитие в град Агра и пътуват надлъж и нашир из страната. Приключенията и пътешествията им до Индия не спират, а значителна част от безкрайните им забавни истории са събрани в книгата „Химикал, шоколад и две рупии“, която за авторите е материален израз на благодарност към всички изпълнени с емоции и щастие мигове от първото им индийско приключение."
Вижте тук интервюто ни за www.peika.bg/, а в края му ще разберете и как да спечелите копие от книгата "Химикал, шоколад и две рупии".
текст: Николай Янков
снимка: Сонали Чаудхари (Third eye creations)
При все че израства от същите семена, дали живот на традиционната индийска представа за света, тантра с времето е изградила своя своеобразна доктрина, която неведнъж в различните епохи бива разглеждана като еретическа и застрашаваща традициите, най-вече заради това, че нарушава общоприетите представи за порядъчно поведение (ачара) и насърчава човека независимо от произхода му да развива мистична връзка с божественото вътре в себе си. И все пак и най-чудатите и неконвенционални практики на тантризма намират обяснение в традиционната индийска философия. Нещо повече тантра не само зачита авторитета на Ведите (древните индийски текстове), но в много отношения се доказва като единствен приемник на ведическия ритуал. Чрез посредничеството на тантра за първи път в историята на арийска Индия идеята за Великата Богиня Майка започва да заема господстващо положение. А преоткриването на богинята е до голяма степен свързано с чувственото, сетивно състояние на духа на епохата Кали Юга - епоха на огрубяване и разпад на ценностите. Авторите на тантрическите трактати представят своето учение като ново откровение на истината, адресирана към човека от "смутната епоха", когато духовното е скрито под покривалото на сетивното, телесното и материалното.
Едно от значенията на думата тантра е „система от напътствия"; „доктрина". Но мнозина изследователи като Андре Падукс, Катрина Ана Харпър виждат в тантризма не толкова определена система, култ или учение, колкото конкретен мироглед - идеи и схващания, които са залегнали , къде по-силно, къде по-слабо в съществена част от индийските учения и религии. Тантра според тях е повече методология и по-малко система от вярвания или теология. Повече наука за преживяването и психология, отколкото религия. Може би най-добър отговор дава пионерът в анализирането на тантризма Джон Уудроф: „Тантра по същество е енциклопедична наука. Напълно практична и лишена от многословност, тя запалва факела на знанието и огрява стъпка по стъпка пътя на пътника, докато той не достигне края на своето пътешествие."[1]
Тантра не е хомогенна доктрина и има множество разновидности, които като цяло се побират в две направления - дакшина марга, „тантра на дясната ръка", която е в по-голям синхрон с ортодкса и конвенционалното поведение и вамачаря или „тантра на лявата ръка", която е хетеродоксална по своя характер, тоест обзвързана е с нарушаване на социалните табута и общоприетите морални норми. Тя е по-крайната и по-силно ориентирана към култа към женската сила, за разлика от дакшина марга, където фокусът пада върху мъжкото начало.
Така че няма да е напълно вярно, ако възприемаме тантра като единствено и само култ към Богинята Майка и нейните проявления.
Когато днес посетим сърцето на тантризма в индийските щати Асам, Кашмир или Западен Бенгал, край бреговете на реките ще видим брадати мъже със сплъстени коси и покрити с пепел от изгорелите клади тела да разговарят помежду си, докато отпиват по глътка вино или уиски под клоните на банянови дървета, украсени от горе до долу с боядисани в червено човешки черепи, много от които очевидно детски. Ще видим около домовете им изображения на Деви, Богинята Майка, тризъбци на Шива - нейния съпруг, гирлянди и пръснати навред животински черепи и кости. За поклонничка на тантризма като Маниша Ма Бхайрави Бог е съвършен и след като няма нищо на този свят, което да не е негово творение, то няма нищо, което да не е съвършено. В „Девет живота: по следите на свещеното в съвременна Индия" (Уилям Далримпъл, 2009) тя дава следния отговор на въпроса защо предпочита да живее на гробището, заобиколена от черепи, кости и мърша наместо в красивите и спокойни Хималаи:
„Кой казва, че гробищата не са място за просветление и осъзнаване? Тара (епитет на богинята Кали) е навсякъде около нас в Тарапитх: в листата на дърветата, в пъпките на ориза, в сока на палмите, в дъждоносните облаци. Ние само палим огньове в нейна чест, напяваме мантри и извършваме ритуали. Тя прави останалото... Не с страхуваме, защото тя ни обича... грижи се за нас."
Пълната статия може да прочетете тук:
http://notabene-bg.org/read.php?id=246
© автор: доц. Милена Братоева, преподавател по санскрит и древна и съвременна литература на Индия към катедра Индология на СУ
"Всяко поучение в упанишадите - пише Бриретън (цит. по: Оливъл 1996: lv ) - създава интегрална визия, възглед за цялото, което свързва в едно отделните елементи на света и ги сбива в една форма." Едно от най-изкусните потвърждения на обобщението на американския индолог е упанишадата, чиито идеи ще се опитам да разтълкувам в настоящия доклад.
„Мандукя упанишад" е на-кратката от така наречените „класически" или фундаментални упанишади, създадена в традицията на „Атхарваведа" призлизително в периода 450-400 г. пр. Хр., тоест към края на ведическата епоха. За неин създател традицията почита мъдрец на име Мандукя, което означава „син на Мандука", а думата majduka означава „жаба", „жабок". В традицията съществуват редица спекулации във връзка с тази, най-малкото любопитна и не докрай прозрачна етимология на името, на които няма да се спирам. Ще отбележа само, че в „Ригведа" има химн (7. 103), в който жреците, провеждащи ритуали в чест на растението бог Сома са отъждествени с жаби и затова химнът е известен като „жабешкия химн".
„Мандукя упанишад" се състои само от дванадесет сутри, с които би могла да остане дори незабелязана сред респектиращите, разбира се не само като обем, „Брихадараняка"-, „Чхандогя"- или „Тайттирия упанишад". Религиозно-философската традиция в Индия, обаче, й придава изключителна значимост, синтезирана по следния начин в един средновековен образец от комплекса на упанишадите - „Муктика упанишад":
„За [постигането] на абсолютното освобождение от желаещите да се освободят е достатъчна единствено и само Мандукя упанишад."
Това обобщение е продукт до голяма степен на високия статут, който придобиват идеите, изложени в нея, във философията на адвайта веданта, „забелязани" и откроени от един от най-великите първоучители на адвайта - Гаудапада, който ги коментира в знаменитите си „Мандукя карика" („Дефиниции в мерена реч върху Мандукя").
Квинтесенцията на учението, изложено в „Мандукя", е обобщена в т.нар. „велика мисъл", букв. „велико изречение" (mahavakya), кое
то гласи следното:
Ayam atma bráhma – Този атмане брахман.
Това е т.нар. "истина на истините", или "реалност на реалностите", която е непостижима по рационален път. Този „велик израз", както и останалите три, идеи на упанишадите, но се използват и като медитативен инструмент за постигане на идентификацията на ātmán и bráhman.
Формулирането на тази фундаментална за индийската религиозно-философска традиция, теза се явява до голяма степен закономерен резултат от усилията на древните мислители да прозрат и назоват единствената и абсолютна субстанция, до която може да бъде редуцирано безкрайното множество от феномени във видимия свят. Съзерцанието и осмислянето на външната обективна реалност довежда до изкристализирането на идеята за bráhman, докато самовглъбяването и проникването в дълбините на човешкото съзнание - до идеята за ātmán. В своето мистично прозрение духовните учители от епохата на упанишадите, така да се каже, обективизират субективното начало и субективизират обективното и осъзнават ātmán, като абсолютния еквивалент на bráhman на равнището на субективното. Затова, както подчертава Олденберг, "когато искат да опишат ātmán,, казват, че е bráhman. Ако някой попита за bráhman , те обясняват, че е ātmán." (Олденберг 1997: 35)
Какво представлява ātmán?
Изначалната субективна субстанция, представляваща иманентна същност на индивидуалното съзнание, започва да се нарича постепенно в упанишадите ātmán, термин, засвидетелстван, макар и много рядко, още в "Ригведа". Значението, с което се употребява в РВ е „дъх", „а чак впоследствие се развиват и останалите й значения „същност, природа, дух, душа", както и употребата й като възвратно местоимение...." (Русева 2012: 22)
Първоначалното значение на думата - "дъх", "дихание", "дишане" препраща към определени народни вярвания, предшестващи философската доктрина за Аза в упанишадите. Според едно такова популярно вярване Азът дъх, чиято "обител" е сърцето, напуска тялото на човека нощем по време на сън, приемайки формата на птица. Вярвало се, че това пътуване на Аза може да бъде опасно, защото винаги е можело да се появи причина, поради която дъхът да не се завърне обратно в тялото и да причини смъртта на човека. Затова стряскането от сън при внезапно събуждане се е мислило за особено опасно, защото би могло да доведе до смърт. Впоследствие, както е добре известно, сънят и съновиденията придобиват изключителна значимост в интерпретацията на ātmán.
Друга народна представа, обвързана с предходната, разглежда слънцето като последна обител на диханието (Аза) на мъртвите, при това на най-добродетелните и на най-мъдрите.
Пълната статия, четете тук: http://notabene-bg.org/read.php?id=248
