вторник, 25 юни 2013 г.

Непознатата Индия: Тайните на племето Пания

   
© текст и снимки:Еленикиндия
източник: http://www.peika.bg/

Индия е като континент, под чието небе се подслоняват безброй народи, религии и учения и това е една от причините, поради която тя не спира да ни удивлява. Днес малко хора свързват Индия с племенните общности и дори не подозират, че те са изиграли огромна роля във формирането на индийската култура, такава, каквато я познаваме днес. Малко хора подозират, че нейните богатства се дължат точно на сливането на външната арийска традиция и мироглед с тези на коренните жители на полуострова. Така термини, учения и практики, които в миналото са се отнасяли единствено и само за явления от племенните общности – като например образите на божествата Шива и Кришна и дори основите на йога, чийто първообраз намираме сред руините на древната цивилизация на Мохенджо-Даро – днес всичко това е неразривна част от всеобщия индийския светоглед. 

 В индийската конституция са регистрирани 645 отделни племена. Обобщеното название, под което са известни те, е адиваси – изначални, древни хора, като племената съставляват около 8,3% или 84 милиона от цялото едномилиардно индийско население. Някои като гондите са колкото цялото население на България, а от други като чаимал на Андаманските острови са останали едва 18 души. 

 Може да се каже, че племената са древните филолози на Земята, защото без съмнение са първите, усвоили езика на заобикалящия ги свят и точно тази устойчивост и силна взаимовръзка с природата ни кара да изследваме и опознаваме пътеките им. 
Нашият водач Сабу

  Този път бяхме решешни да се запознаем отблизо с племето пания – едни от най-древните обитатели на полуостров Хиндустан. Не знаехме дали ще успеем, тъй като нямахме ни най-малка идея как можем да достигнем до земите им от мястото, в което се намирахме тогава – а именно малкото, крайно непопулярно градче със смешното име Султан Батери, щата Керала. Извадихме късмет все пак, защото попаднахме на точния човек, идеалната ни връзка с племето. Сабу не беше пания, ала не беше и външен човек, защото от години работеше заедно с тях в селското стопанство и познаваше езика и порядките им. 


Зеленото на Керала
 Тръгнахме с него през малки пътечки, криволичещи между живописни чаени плантации, оризови и пиперови насаждения и навлязохме в толкова типичния за щата Керала „магичен свят“, в който се редуваха в който се редуваха всички възможни нюанси на зеленото – от най-наситеното тъмнозелено, каквото се намира в джунглата до най-яркото и светло на росната и свежа трева. Изведнъж се отклонихме от пътеката и зацепихме право през шпалир от мангови и бананови горички, които не спираха да ни удрят плесници с големите си разперени длани. Същевременно трябваше да си гледаме в краката, защото в селските райони, особено сред насажденията, се спотайваха и най-много опасни змии. Всяка година те отнемаха живота на хиляди селяни и неслучайно са сред най-почитаните животни на Юга. Както знаем колкото си по-страшен и опасен, толкова си по-значим и почитан сред вярващите. Само преди няколко дни на подобна разходка в джунглите на Перияр бяхме станали неволни свидетели на любовния танц на две непознати за мен змии – изключително красива гледка, от която обаче те побива цяла гора от остри тръпки. 

След пет километра наближихме селото...


 Следва втора част


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...