© Elenikindia 2013
петък, 29 ноември 2013 г.
Дехрадун (Dehradun)
© Elenikindia 2013
четвъртък, 28 ноември 2013 г.
четвъртък, 21 ноември 2013 г.
неделя, 17 ноември 2013 г.
За срещата с Фарук, пущуните и бунтовните земи (Pashtun people)
© Elenikindia
Вдъхновен от великолепната книга „Ловецът на хвърчила“, реших да споделя с вас малко повече за пущуните.
Моите контакти с пущуни се свеждат до един реферат, готвен като част от магистърската програма „Индийско-иранско обществознание и културознание“ и едно случайно запознанство с млад мъж на име Фарук, с когото съдбата ме срещна в самолет на път за Индия. Не мога да кажа, че успях да изкопча нещо ново за традиционния живот на афганите, живеещи в Пакистан, но пък разбрах, че стеблата на „модерното“ са се увили като бръшлян дори сред консервативни люде като тях...поне сред живеещите в градовете. Самият Фарук бе жив пример за това – облечен елегантно в тъмни тонове, владеещ перфектно английски, деен участник в културните събития на столицата, но най-вече видимо горд, че заедно с колеги и състуденти отстояват желанието на младото поколение да влее реална промяна в политическото статукво на Пакистан, който чувстват като своя родина. Това навярно нямаше да е съвсем така, ако самият Фарук не беше син на богат земевладелец от Исламабад. „Баща ми е като брашнен чувал. Винаги можеш да изкрънкаш пари от него, затова и всички го търсят“, сподели той.
След първите десет-петнайсет минути, белязани от обичайната размяна на тривиални въпроси, каквито обикновено двама души си задават при първа среща в самолет – за къде летиш, какво ще правиш там и т.н, продължихме с малко по-разчупен разговор около обстановката в света, вечно тлеещия конфликт между Индия и Пакистан, новата вълна пакистанска музика, която изумява със своя фюжън и съвременно рок и джаз звучене. На около 20-та минута обаче разговорът много рязко...като ударен в крилото самолет смени своята траектория. И съвсем неочаквано за мен катастрофира право в лицето ми. Изведнъж такъв мокър парцал ми отпра с въпроса си, че сигурно съм имал вид на измъкващ се през задния вход Орешарски. „Как точно изглежда клиторът на жената?“ Опа, явно бяхме дотук с етикета и общоприетите маниери. Рамката взе да се пропуква. Усетих вълна от студена пот да облива гърба ми. Не, не защото не знаех отговора, ала все още търсех деликатен начин да му обясня женската анатомия, без да предизвиквам любопитството на съседите отпред и отзад. Аз ли му бях бръкнал в душицата, той ли намери в мен, белия представител на модерна Европа, добра възможност да научи повече за жените и сексуалния живот на хората въобще, но Фарук, когото познавах от едва 20 минути, продължи да изстрелва нови снаряди, докато аз се чудех в кой окоп на съзнанието си да се свра и да потъна вдън земя – „Гадно ли е да целуваш жена там долу?... Бум...пушилка...шрапнели...„Какво да правя, ако приятелката ми не иска да ми прави орална любов? Бум...прах...хвърчат камъни и пръст... "Колко често е нормално за мъжа да „клати моркова“ саморъчно?“
Мощен взрив, след който зейва огромна яма...
Вдъхновен от великолепната книга „Ловецът на хвърчила“, реших да споделя с вас малко повече за пущуните.
Моите контакти с пущуни се свеждат до един реферат, готвен като част от магистърската програма „Индийско-иранско обществознание и културознание“ и едно случайно запознанство с млад мъж на име Фарук, с когото съдбата ме срещна в самолет на път за Индия. Не мога да кажа, че успях да изкопча нещо ново за традиционния живот на афганите, живеещи в Пакистан, но пък разбрах, че стеблата на „модерното“ са се увили като бръшлян дори сред консервативни люде като тях...поне сред живеещите в градовете. Самият Фарук бе жив пример за това – облечен елегантно в тъмни тонове, владеещ перфектно английски, деен участник в културните събития на столицата, но най-вече видимо горд, че заедно с колеги и състуденти отстояват желанието на младото поколение да влее реална промяна в политическото статукво на Пакистан, който чувстват като своя родина. Това навярно нямаше да е съвсем така, ако самият Фарук не беше син на богат земевладелец от Исламабад. „Баща ми е като брашнен чувал. Винаги можеш да изкрънкаш пари от него, затова и всички го търсят“, сподели той.
След първите десет-петнайсет минути, белязани от обичайната размяна на тривиални въпроси, каквито обикновено двама души си задават при първа среща в самолет – за къде летиш, какво ще правиш там и т.н, продължихме с малко по-разчупен разговор около обстановката в света, вечно тлеещия конфликт между Индия и Пакистан, новата вълна пакистанска музика, която изумява със своя фюжън и съвременно рок и джаз звучене. На около 20-та минута обаче разговорът много рязко...като ударен в крилото самолет смени своята траектория. И съвсем неочаквано за мен катастрофира право в лицето ми. Изведнъж такъв мокър парцал ми отпра с въпроса си, че сигурно съм имал вид на измъкващ се през задния вход Орешарски. „Как точно изглежда клиторът на жената?“ Опа, явно бяхме дотук с етикета и общоприетите маниери. Рамката взе да се пропуква. Усетих вълна от студена пот да облива гърба ми. Не, не защото не знаех отговора, ала все още търсех деликатен начин да му обясня женската анатомия, без да предизвиквам любопитството на съседите отпред и отзад. Аз ли му бях бръкнал в душицата, той ли намери в мен, белия представител на модерна Европа, добра възможност да научи повече за жените и сексуалния живот на хората въобще, но Фарук, когото познавах от едва 20 минути, продължи да изстрелва нови снаряди, докато аз се чудех в кой окоп на съзнанието си да се свра и да потъна вдън земя – „Гадно ли е да целуваш жена там долу?... Бум...пушилка...шрапнели...„Какво да правя, ако приятелката ми не иска да ми прави орална любов? Бум...прах...хвърчат камъни и пръст... "Колко често е нормално за мъжа да „клати моркова“ саморъчно?“
Мощен взрив, след който зейва огромна яма...
четвъртък, 14 ноември 2013 г.
понеделник, 11 ноември 2013 г.
понеделник, 4 ноември 2013 г.
Визуална разходка из племенните територии на Индия - 06.11. от 18:30
Заповядайте на разходка из племенните територии на Индия:
Пилигримство и приключение с Ели и Ники: от пания на юг до сикхите на север
сряда от 18:30, зала 13, Факултет по журналистика, ул.Московска 49
Индия е като континент, под чието небе се подслоняват безброй народи, религии и учения и това е една от причините, поради която тя не спира да ни удивлява. За нас пилигримството не означава да правиш обиколка на свети места, а да възприемаш всяко място като свято. Да вървиш и да почиташ във всеки миг и на всяка крачка.
Присъединете се към Ели и Ники на пътешествие из по-малко познатите пътеки на Индия, сред тъмнкожите „черноработници“ пания, номадстващите рабари, „облачните деца“ мервар и войнската общност на сикхите от Пенджаб.
Не се притеснявайте за обратния билет. Това е последното нещо, за което човек би си помислил, докато е в обятията на Индия – страната, която умее да пленява и за-племе-нява."
събота, 2 ноември 2013 г.
Международен фестивал на етнографския филм, 2013
Във връзка със създалата се ситуация от последната седмица, а именно окупацията на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, ви уведомяваме, че Международен фестивал на етнографския филм – София 2013 ще проведе в периода 4 – 9 ноември в Зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” на ул. Московска 49
Нашето участие е в сряда от 18:30, "Пилигримство и приключение с Ели и Ники: от пания на юг до сикхите на север"
Цялата програма може да видите тук: http://ifefsofia.wordpress.com/
Абонамент за:
Публикации (Atom)
