сряда, 21 октомври 2015 г.

Законът на рибите (The law of fish - matsya nyaya)

Един от онтологичните страхове пред древния индиец бил този от беззаконието. Беззаконието като навсякъде било равнозначно на престъпност, бунтове, глад и най-лошото – на преустановяване на ритуалните задължения, на които се крепи мирозданието според жреческите представи на индо-арийте. С една дума светът се връща към изначалното състояние на хаос. Точно този страх от беззаконието е родил апотеоза към царя, засвидетелстван в множество текстове, сред които и в Рамаяна (2.57): „Река без вода, гора без трева, стадо без пастир е тази земя, която няма свой цар“. 


Дори най-лошият цар е за предпочитане пред липсата на цар, твърдят старите текстове. Такъв е примерът с цар Вена от епоса Махабхарата. Неговите злини просто нямали край. Още от дете взимал хората за жертвени животни и ги удушавал в чест на боговете. Жреците търпели всичките му изстъпления и издевателства, включително желанието му да унищожи кастовата система. Той въвел със закон задължението всеки човек да се жени за член на друга каста - брахман за кшатрия, кшатрия за вайшя, вайшя за шудра. Но капката, с която преляла чашата била разпоредбата му той, а не жреците да получават жертвените дарове. Това обричало жреците на глад и мизерия. Те скроили план и го убили, след което настъпил тотален хаос и разпад на обществото. Не можели да направят нищо срещу безбройните мародерства, престъпления и убийства. Била се отворила кутията на Пандора. Тогава именно жреците осъзнали грешката си. Разбрали, че без цар не можели да въдворят ред и затова с магическите си способности от тялото на мъртвия цар създавали Притху - тяхно протеже, превърнал се в идеал на праведния и мъдър цар (което всъщност означавало цар, който е достатъчно благоразумен да се вслушва в съветите на жреците)

Беззаконието в класическите текстове се назовава по един много красноречив начин - терминът е матся няя (मत्स्य न्याय) – законът на рибите. Законът, според който по-големият изяжда по-малкия. Матся няя може да се каже, че е клише за древноиндийската литература. Метафората се използва неколкократно в класически текстове, сред които Махабхарата и Артхашастра на Каутиля.

Какъв е законът на рибите?

Планктонът се кандилка сляпо по теченията, лутащ се без път и посока, чакащ само да бъде изяден от малките рибки. Малките рибки на свой ред сякаш сами влизат в устата на големите, щом онез отворят уста. По-големите риби ги забелязват и нападат лесно, защото малките се скупчват в големи количества на едно място. По-бързите и съобразителни ще оцелеят за сметка на по-бавните и неопитни. В стадната им природа е тяхната гибел и спасение.  Докато съзерцава океана, човек може да види как някое индийско барбунче настървено подгонва по-малко събратче, стига го и го налапва на три залъка. После ляга на един камък между кафявите водорасли и се радва на успеха си. Това трае няколко минути, след което самото то става жертва на друга, по-голяма риба. А по-голямата риба още не е смелила храната в стомаха си, когато я излапва друга още по-голяма риба, например делфин.

Големите изяждат малките. Големите раздават нещастие, защото по този начин търсят своето щастие. Като са малки, току-що излюпени от хайвера, треперят от страх, че ще бъдат изядени, а когато станат големи, забравят за това и сами всяват страх. Матся няя – законът на рибите. И тогава е царял и до днес властвува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...