понеделник, 9 ноември 2015 г.

Средновековното царство Виджаянагар (Vijayanagar's history)

© Снимка: Elenikindia
© Из "Поглед към историята на Индия" на Джавахарлал Неру

Измежду държавите, за които говорихме в предходното писмо, Виджаянагар има най-дълга история. Много чужденци дошли да я посетят и оставили описания за нея и едноименната й столица. Сред тях били: италианецът Николо Конти, който пристигнал във Виджаянагар през 1420 г; Абдур Разак от Херат - пратеник от двора на Великия хан в Централна Азия - през 1443 г.; португалецът Паес - през 1522 г., и мн. др. Съществува и история на държавите в Южна Индия, в която централно място е отредено на Биджапур. Тя е написана на персийски от Ферища по времето на Акбар, не много дълго след периода, който разглеждаме. Съвременните исторически описания обикновено са твърде пристрастни и преувеличени, но от тях получаваме полезна информация. Не са ни известни много такива анали за предмюсюлманските времена в Индия, с изключение на Раджатарангини от Кашмир. Затова историята на Ферища била истинско събитие. След нея се появили и други. От разказите на чуждестранните посетители във Виджаянагар получаваме една пьлна и безпристрастна обрисовка на града. Те не са просто описания на ужасните войни, които често избухвали. Затова ще ти представя части от тях.
Държавата Виджаянагар била основана през 1336 г. Простирала се на територията на южноиндийската област Карнатака. Тъй като била хиндуистка дьржава, съвсем естествено привличала голям брой бежанци от мюсюлманските държави в Южна Индия. Разраснала се бързо. За няколко години успяла да вземе контрола над Юга и столицата й станала прочута с разкоша и красотата си. Виджаянагар се превърнала в доминиращата сила в Декан.

Ферища разказва за изобилието в държавата и прави описание на града от 1406 г., когато там пристигнал един мюсюлмански владетел от Бахманидите от Гулбарга, за да вземе местна принцеса за своя жена. По негови думи шест мили от пътя били застлани със златотъкан и кадифен плат и други скъпи украшения. Какво невъобразимо разхищение на средства! През 1420 г. а във Виджаянагар дошъл италианецьт Николо Конти. Той твърди, че обиколката на града била шестдесет мили. Територията била обширна, защото имало много градини. Конти бил на мнение, че владетелят на Виджаянагар бил най-могъщият цар в Индия по това време.

Малко по-късно от Централна Азия пристигнал Абдур Разак. По пътя за столицата Виджаянагар, близо до Мангалор, той видял прекрасен храм, изцяло изработен от разтопен месинг. По-нататък, в Белур, друг храм го изумил още повече. Всъщност Абдур Разак не се опитал да го опише, тъй като се опасявал да не го упрекнат, че преувеличава! Накрая стигнал самия град Виджаянагар и изпаднал в захлас: „Градът е невиждано и нечувано красив. Няма място на света, което да се сравни с него", пише Разак. Той разказва и за многобройните пазари: „В началото на всеки пазар се издига прекрасна аркада и се минава през впечатляваща галерия. Но с величествения царски дворец не може да се мери никоя от тях." „Пазарите са много дълги и широки... В града винаги могат да се намерят ароматни свежи цветя. Хората дори считат, че те са им жизнено необходими, сякаш без тях не биха могли да оцелеят. Едно до друго са разположени различните дюкянчета на занаятчии и търговци. Бижутерите продават рубини, перли, диаманти и смарагди на открито." Абдур Разак описва как „из прекрасния район около царския дворец по канали, изградени от идеално гладки камъни, се стичат множество изкуствени рекички и поточета... Виджаянагар е толкова голям и населен, че не може да се добие представа за него от един бегъл разказ." И така, този посетител от Централна Азия продължава да възхвалява красотата на Виджаянагар.

Някой може да си помисли, че Абдур Разак бил запленен от Виджаянагар, тъй като не бил виждал достатъчно големи градове. Следващият посетител обаче бил пътувал много. Португалецът Паес дошъл през 1522 г., т. е. в епохата на Ренесанса в Италия, където били издигани изящни архитектурни творения. Той явно бил виждал италианските градове и затова информацията, която получаваме от него, е много ценна. Паес казва, че столицата Виджаянагар е „също толкова голяма, колкото Рим, и изглежда прекрасно". Той подробно описва чудесата на града и безбройните приказни езера, плавателни канали и овощни градини. Добавя, че Виджаянагар е „най-добре снабденият град на света... за разлика от други държави, тук продоволствията никога не свършват и има в изобилие от всичко". Една от стаите на двореца, които видял, била „цялата в слонова кост - и интериорът, и стените от горе до долу. На колоните на напречните тавански греди са изваяни рози и лотоси" пише Паес, „също изцяло от слонова кост. Изработката е безупреч¬на, за да бъде дворецът несравним. Той е толкова бляскав и изящен, че едва ли другаде може да се види такъв." Паес разказва и за владетеля на Виджаянагар, който управлявал по това време. Той бил един от най-знаменитите царе в историята на Южна Индия и славата му на велик воин, който проявявал снизходителност към враговете си, както и на покровител на литературата и щедър и обичан от народа владетел, още се носи из Юга. Той се казвал Кришна Дева Рая. Управлявал двадесет години - от 1509 до 1529 г Паес го описва като висок, снажен, с ясен тен и светла кожа. „Той е най-страхопочитаемият и съвършен цар, който може да съществува. Също е вежлив и жизнерадостен. Старае се да засвидетелства уважение към чужденците, посреща ги любезно и се интересува от техните проблеми, каквито и да са те." След като изрежда титлите, които носел Кришна Дева Рая, Паес казва: „Но този велик човек е твърде скромен предвид заслугите, които има, толкова благороден е той и съвършен във всяко отношение." Наистина висока възхвала! По това време империята Виджаянагар се простирала из целия Юг на Индия и по източното крайбрежие, включвала цялата територия на днешната провинция Мадрас заедно с тези на княжествата Масур и Траванкор.

Има още нещо, което си заслужава да спомена. Около 1400 г от н. е. били издигнати огромни напоителни съоръжения, по които трябвало да се прокара чиста вода до града. Била заприщена цяла река и построен голям резервоар. От него водата отивала към града по акведукт, който бил 15 мили дълъг и голяма част от него била оформена от твърда скала. Така изглеждал Виджаянагар - горд с изобилието и красотата си и прекалено уверен в могъществото си. Никой не предполагал, че краят на града и империята наближавал. Били изминали само чети- редесет и три години от посещението на Паес, когато изникнала опасността. V владетелите на останалите държави в Декан се била пробудила завист към величието на Виджаянагар и решени да го унищожат, те сформирали съюз. Въпреки заплахата, която грозяла империята, там всички продължили да живеят със заблудата, че Виджаянагар е несразим. Краят настъпил скоро и бил потресаващ в своите мащаби. Както вече ти казах, съюзниците възтържествували с победа над съперника си през 1565 г Масовата сеч била ужасяваща. Скоро след клането разкошният град бил разграбен. Всички прекрасни сгради, храмове и дворци били разрушени. Чудесните релефи и скулптури били разбити; запалили големи триумфални огньове, в които да бъде изпепелено всичко, което може да гори. Разрушенията продължили, докато не останала само една купчина развалини. „Никога - е казал един английски историк - никога, може би в цялата световна история, толкова красив град не е бил подлаган на опустошение с подобни размери, и то така внезапно. В апогея на своето развитие Виджаянагар, с многолюдния си благоденстващ и трудолюбив народ, ненадейно бил окупиран, разграбен и превърнат в развалина, в сцена на зверски убийства и жестокости, които не се поддават на описание."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...