вторник, 15 декември 2015 г.

Митът за отхвърлената Йеламма (The myth of Yellama)

Джамадагни кара сина си да отреже глаата на собствената си майка
      
Йелламма била съпругата на могъщия риши Джамадагни който пък бил превъплъщение на самия бог Шива - излязъл от ритуалния огън, докато баща му, царят на Кашмир извършвал махаяджна, тоест велико жертвоприношение. Двойката и четиримата им синове живеели в скромна дървена обител на брега на езерото. След раждането на четвъртото си дете те положили обет за пълно целомъдрие. Йелламма всеки ден служела на съпруга си и носела вода от реката, за да може той да извършва ритуалите си. За тази цел използвала направено от пясък гърне, което пренасяла в спиралата на жива змия. Един ден, когато отишла за вода, Йелламма видяла на брега на реката една небесна гандхарва (нимфа) да се люби със съпруга си. Много години били минали, откакто Йелламма за последен път била изпитала плътска наслада, затова гледката я привлякла. Докато наблюдавала, скрита зад една скала, и слушала влюбените да стенат от на-слада, тя закопняла да бъде на мястото на любимата. Внезапният прилив на желание нарушил самообладанието й. Когато тихомълком се отдръпнала, за да налее вода за съпруга си както обикновено, с ужас установила, че вече не може да направи от пясъка гърне и че йогийската й способност да се концентрира, е изчезнала. 

     Когато съпругата му се върнала у дома без вода, Джамадагни тутакси се досетил какво се е случило. В пристъп на ярост той проклел жена си. След броени мигове Йелламма станала грозна и отблъскваща, цялата покрита с циреи и гнойни рани. Била прогонена от дома си и прокълната да скита по пътищата на Декан и Да проси милостиня. Никой вече не съзирал в нея някога красивата съпруга на Джамадагни. След време, когато се върнала у дома и помолила прошка, Джамадагни още повече се разгневил. Тъй като му попречила да извърши великото си жертвоприношение, той наредил на четиримата си синове да обезглавят своята отритната майка. Първите трима отказали, но най-малкият и най-силният на име Парашурама се съгласил и прерязал гърлото на майка си с един единствен удар. Доволен от подчинеието му, Джамадагни го възнаградил и обещал да изпълни желанието му; каквото и да поиска младежът. 

   Парашурама обаче бил не само изпълнителен, но и любящ син и без никакво колебание помолил Джамадагни да съживи майка му. Мъдрецът нямал друг избор, освен да изпълни молбата му, й точно така сторил. Гневът му обаче не утихнал. Заклел се очите му никога повече да не зърнат лицето на Йелламма и заминал да продължи аскетичния си живот в пещера в Хималаите. По-късно при него отишъл Парашурама, чиято история е разказана в „Махабхарата“, където той се явява пред друг изгнаник, Карна, като учител на мощни мантри и на умението за боравене с тайни оръжия. 

    Историята, както виждаме, е сурова и кървава, а Джамадагни е един от многото раздразнителни свети мъже, които изпълват санскритската литература със своя пламенен и неопрощаващ гняв. За разлика от него богинята Йелламма, подобно на Сита от „Рамаяна“, е жертва, несправедливо заподозряна в изневяра, каквато не е извършила. Въпреки че била добра съпруга, мъжът й я прогонил, обезобразил я и я проклел да изкарва прехраната си с просия. Всички я отритнали. 

     „Женените за бога" - момичетата девдаси, някога поверявани в служба на храмовете, а днес обикновени проститутки, чийто патрон е Йеламма, разказват историята за богинята като доказателство за състраданието на тяхната господарка към съдбата им. В крайна сметка собственият им живот не е по-добър от нейния: прокълнати заради любовни грехове извън лоното на брака, отхвърлени от собствените си деца и обречени подобно на Йелламма да бродят по пътища; просещи, обезобразени от печал и захвърлени на произвола без съпружеска закрила. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар