В продължение на материала от миналия брой ще разгледаме още няколко типа често допускани грешки при предаване на понятия от хинди и санскрит на български език.
Придихателни съгласни
Една от основните особености на деванагари, характерна за древните езици, е наличието на придихателни съгласни, което често създава трудности и поражда неточности при предаване на понятия и имена. Придиханието представлява х-образен призвук, леко освобождаване на дъха при произнасянето на съгласен. Всеки съгласен в деванагари ( звучен или беззвучен) им свой придихателен вариант, който се произнася с по-силна струя дихание и се изписва със самостоятелен писмен знак. Така съгласните образуват свои двойки от непридихателни и придихателни : ка и кха, га и гха, ба и бха, па и пха, ча и чха , та и тха са все отделни букви. Прибавянето на „х” в предаването на думите на български език (макар че то не звучи като твърдото българско „х”) е задължително, колкото и да ни се иска да улесним произношението, като го изпуснем от състава на звука. Пренебрегването на тази особеност може да промени семантиката на цялата дума. Например пал на хинди е „миг”, но същата дума изговорена с придихание „пхал” означава „плод”.
