В продължение на материала от миналия брой ще разгледаме още няколко типа често допускани грешки при предаване на понятия от хинди и санскрит на български език.
Придихателни съгласни
Една от основните особености на деванагари, характерна за древните езици, е наличието на придихателни съгласни, което често създава трудности и поражда неточности при предаване на понятия и имена. Придиханието представлява х-образен призвук, леко освобождаване на дъха при произнасянето на съгласен. Всеки съгласен в деванагари ( звучен или беззвучен) им свой придихателен вариант, който се произнася с по-силна струя дихание и се изписва със самостоятелен писмен знак. Така съгласните образуват свои двойки от непридихателни и придихателни : ка и кха, га и гха, ба и бха, па и пха, ча и чха , та и тха са все отделни букви. Прибавянето на „х” в предаването на думите на български език (макар че то не звучи като твърдото българско „х”) е задължително, колкото и да ни се иска да улесним произношението, като го изпуснем от състава на звука. Пренебрегването на тази особеност може да промени семантиката на цялата дума. Например пал на хинди е „миг”, но същата дума изговорена с придихание „пхал” означава „плод”.
Две от погрешно навлезлите и вече утвърдени в българския език имена са тези на Ганди и Буда – оригиналното звучене е Гандхи и Буддха. Още повече, при Буддха е налице пълно пренебрегване на етимологията на понятието за сметка на улесненото произношение. Буддха означава пробуден и коренът на думата е същият като при буддхи (съзнание). Друго често бъркано наименование е хатха йога. Думата хатха означава „сила, насилие, твърдост” и съдържа идеята, че този тип йога буквално „насилва” ума да се отдръпне от външните обекти. Ако се произнесе като хата, действително казваме „ударен, ранен, убит”, което няма нищо общо с етимологията на думата в йога. Особено видоизменено на български е името на града, станал седалище на тибетското правителство в изгнание – Дхармшала (букв. „религиозна обител”), произнасян като Дарамсала. В текстовете, а и в речта все повече се изговаря садана вместо правилното садхана(духовна практика). Абсурден е и фактът, че погрешното садана присъства често в един и същи текст с думата садхакa (адепт), с която имат общ корен. ( и двете произлизат от сидх – „постигам”, „усъвършенствам”)
Важно: Когато английският език служи за посредник при предаване на наименования, често се получава пренасяне на особеност на английския върху понятието от санскрит/хинди. Например при думата катхак (вид класически индийски танц), тха неправилно се предава само като та, тъй като съчетанието ‘th’ в английския се реализира звуково като специфично за езика „т” или „д” в зависимост от думите (например: this, thorn).
Озвучаване на съгласни на граница между две думи
Навярно много от вас са забелязали, че в санскрит дължината на думите може да достигне до ред-два. Всъщност, това не са думи, а цели изречения, в които думите се свързват по правилата за сандхи (букв. „връзка”). Понякога промените са толкова големи, че е трудно да се разпознаят отделните думи в композицията.
Сега ще се спрем само на едно от правилата – за озвучаване на съгласни в края на дума под влияние на начална гласна или звучна съгласна от следващата дума. Примери за това са: садгуру, саччидананда и Ригведа.
Думата садгуру се състои от сат (истинен,върховна същност) и гуру (учител). При свързването на двете думи звучната съгласна „г” в гуру променя крайната съгласна „т” в сат от беззвучна в звучна, тоест „т” преминава в „д”. Аналогичен е случаят с Ригведа и Бхагавадгит. Ригведа се състои от рик (възхвала) и веда (свещено знание), а Бхагавадгита е композит от бхагават (божествен) и гита (песен). Правилото е налице и при съчетанието от сат (истинна същност), чит (съзнание) и ананда (блаженство). На границата между сат и чит по сандхи правилата „т” се уподобява на следхождащото „ч” и става саччит, докато между чит и ананда наблюдаваме вече споменатото правило за озвучаване на предходната съгласна и крайният резултат е саччидананда.
Удвоени съгласни
Отново с цел по-лесното изговаряне си позволяваме да пренебрегваме удвоените съгласни. Тук ще разгледаме думите ласси (освежаваща млечна напитка) и ладду (индийски десерт). Поради изписването им съответно като ласи и ладу, мнозина ги произнасят с неправилно ударение върху гласната „а”. Тук съкращаването на едната от двете съгласни-близнаци също не е аргументирано. Нещо повече запазването на двойните съгласни ще ни приближи до оригиналното и по-правилно звучене, а именно с ударение върху дългите гласни „и” и „у” в краесловие.
Да обобщим:
Озвучаването под влияние на следходни звучни съгласни не е чуждо на българския и се среща в говорната практика. Пример за това са думите „сграда” и „сделка”, които при изговаряне звучат като „зграда” и „зделка”.
Ако решите да пропускате придиханието на съгласните, пропускате половината от буквите в деванагари. Ако на български „шъркел” не ви звучи точно като „щъркел”, то не е уместно да лишаваме чужд език от присъщи на него звукове. Още повече на мистично ниво придиханието е духът, живителната сила на думата и играе особено важна роля в мантрите.
Ако удвоените съгласни все още ви изглеждат ненужни, то опитайте да съкратите „н” в българските думи „ранна” и „странна” и сами ще разберете разликите.
Извод:
погрешно – садана, хата, дарамсала, катак, сатчитананда, рикведа, сатгуру, ласи, ладу
правилно – садхана, хатха, дхармшала, катхак, саччидананда, садгуру, ласси, ладду.
Познаването и спазването на правилата на езика източник е от огромно значение особено когато става въпрос за явления, които не са чужди и на родния ни език.
Няма коментари:
Публикуване на коментар